Р Е Ш Е Н И Е
№ 303 / 23.12.2019г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....483....по описа за............2019…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.
Бургас с която същото дружество чрез неговия
процесуален представител е предявило
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу И.Б.Д. .Със същият иск горепосочения ищец моли Водоснабдяване и канализация ЕАД
гр. Бургас съда да постанови решение с
което да приеме за установено по отношение на горепосочения ответник И.Б.Д. ***
, че същият му дължи паричната сума в размер на 221, 76 лв. главница , което задължение произтича от
потребени ВиК услуги за доставена , отведена и пречистена вода през отчетен период от 01.11.2014 г. до 25.04.
2016 г. , за което задължение е издадена фактура № ********** от 25.05.2016 г.
от Водоснабдяване и канализация гр.
Бургас , ведно с обезщетение за забавено
плащане – мораторна лихва върху горепосочената
главница в размер на сумата от 58, 95 лв.
дължима се за периода от 25.06.2016 г. до 07.02.2019 г. , както и законовата лихва върху главницата ,
начиная от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
161 от 21.2.2019 г. по ч. гр.д. № 237 / 2019 година по описа на Районен съд Карнобат до окончателното
изплащане на горепосочената главница . Със същата искова молба ищцовото дружество моли съда да осъди ответника
да му заплати и сумата
представляваща всички направени от
него по настоящото съдебно производство
съдебни разноски на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК,както и направените от
дружеството съдебни разноски присъдени му по заповедното производство по
ч.гр.д. № 237 / 2019 г. по описа на Районен съд
Карнобат.
В съдебно
заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано се явява лично неговия
процесуален представител който поддържа
така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички законни
последици от това.
Ответникът И.Д. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е
подала отговор по исковата молба с която е
предявен горепосочения установителен иск срещу него и по този начин е взел становище по същия иск в същия отговор като
счита същият за допустим за разглеждане , но за изцяло неоснователен и моли
съда да го отхвърли изцяло .
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , като се явява неговия процесуален представител който пак заявява по повод на предявения срещу него иск ,
че не дължи сумата претендирана за установяване с него респ. претендираните
суми с исковете и по този начин моли те да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни .
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.Бургас иск се явява по своята същност положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника И.Б.Д. съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване
и канализация ЕАД гр. Бургас на твърдяното
от него вземане за посочената от
него сума. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът
намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко
императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият
от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения твърдения от страните договор с предмет доставка на ВиК услуги , ищецът като страна по това валидно
правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил
твърдяните от него ВиК услуги по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в
това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания по получаваните по договора ВиК услуги и
затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за
тези предоставени ВиК услуги в
претендирания за установяване размер и
период и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
В исковата си
молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас твърди, че
за процесния отчетен период от 01.11.2014 г. до 25.04. 2016 г. между него и ответницата И.Б.Д. , която е собственик на водоснабден от дружеството обект с административен адрес в село Козаре ,
Община Карнобат е било налице валидно правоотношение
по доставяне на ВиК услуги и същото лице
е било техен потребител , като за същия обект
е била открита партида в базата данни с абонатен номер 825100.Същото
дружество твърди , че това лице е
потребител на тези ВиК услуги които са отчитани по електронен път съобразно показанията на измервателен уред –
един водомер, монтиран в шахта в имота
на ответницата , както и че срокът за плащане
на консумираните от ответницата ВиК услуги е 30 дни от датата на издаване на съответната фактура и като такова е имало задължението да ги
заплаща , като за това респ. тези негови
задължения ищцовото дружество е
издало и съответната фактура № ********** от 25.05.2016 г. с
отчетен период за нея от 01.11.2014
година до 25.04.2016 г. за сумата от 221, 76 лв. за потребени ВиК услуги която сума се дължи за
плащане от ответницата. В допълнително становище ищеца твърди, че в процесната
фактура е начислил половината количество
от отчетени за посочения период ВиК услуги и съответната стойност на същите
поради това , че ответницата не е била собственик на имота през целия посочен
отчетен период. Ищцовото дружество твърди , че предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на
ответника изразяващо се в неплащането от
негова страна на дължимите се по договора за предоставяне на ВиК услуги
възнаграждения за получените такива услуги,
затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги
, с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 237 / 2019 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 161 от 21.2.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил
ответника И.Б.Д. , явяващ се
длъжник по потребени ВиК услуги да
заплати на кредиторът – ищецът по делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас дължимите се от нея суми посочена в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 896, 26 лв., както и мораторна
лихва в размер на сумата от 238, 53 лв. дължима се за периода от 25.06.2016 г.
до 07.02.2019 г. от които две суми за
главница и лихви се явяват производни и настоящите претендирани за установяване
суми за главница и мораторна лихва , както и законната лихва върху главницата ,
считано от датата 20.02.2019 година –
датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение до окончателното
им изплащане , както и сумата от 75 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.
С оглед на това съдът намира, че спрямо
ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни
предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано
заповедно производство за включително и за процесните суми дължащи се от ответника, които са и предмет на настоящото производство.
Тъй като ответника е
възразил против така издадената срещу него
горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение по отношение на главницата в размер на сумата от 221, 76 лв. и част
от законната лихва тъй като е счел , че по отношение на него заповедта за
изпълнение в цялата й част не е влязла тогава в законна сила , съдът с нарочно
разпореждане № 214 от 12.3.2019 г. по същото ч.гр.д. № 237 / 2019
г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че
може да предяви настоящия установителен
иск за цялото горепосочено задължение срещу ответника , което
с настоящата си искова молба сегашния ищецът
е сторил. Впоследствие с нарочно определение поради молба на ответника с
която той е оттеглил частично
възражението си срещу горепосочената издадена заповед за изпълнение на парично задължение в частта на претендираната главница в размер
на сумата от 674, 50 лв. и и мораторната лихва в размер на сумата от 179, 58
лв. , както и относно законната лихва върху главницата от 674, 50 лв. начиная
от 20.02.2019 г. , съдът е прекратил производството по делото в тази му част на
оттеглено възражение тъй като заповедта
за изпълнение е влязла в законна сила в тази й част на основание чл. 416 от ГПК
.По този начин в настоящото производство остават за разглеждане претенциите за
главница в размер на сумата от 221,76 лв.за потребени ВиК услуги за отчетен
период от 01.11.2014 г. до 25.4.2016
г. , мораторна лихва върху
главницата в размер на сумата от 58, 95
лв. дължима се за периода от 25.06.2016 г. до 7.2.2019 г. и законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
за издаването на заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК 20.2.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Процесуалният представител
на ответницата оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на които е получавал съответните
услуги за посочения в период от време –
01.11.2014 г. до 25.04.2016 г. тъй като твърди, че имота до дата 16.07.2015 г.
не е бил нейна собственост и се е ползвал от други лица , а след горепосочената
дата – 16.7.2015 г. се е ползвал от нея който факт се потвърждава, тъй като по
делото са приложени писмени доказателства за процесния период и това са
приложения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 62 том V рег. № 2444 дело № 481 от 16.07.2015 г. на нотариус Мариана Стоева и
заявление за прехвърляне на партидата за вода
на нейно име до Изпълнителния
директор на ВиК ЕАД гр. Бургас от дата 20.07.2015 г. , както и гласни
доказателства- показанията на свидетелката Йорданка Желязкова от които се установява по един несъмнен и безспорен начин , че
ответницата Д. е закупила процесния
водоснабден имот находящ се в
село Козаре , Община Карнобат, обл. Бургас на дата 16.07.2015 г. от друго лице
и като такава е влязла в валидни правни отношения като потребител на ВиК услуги
с ищцовото дружества на същата дата т.е.
същата е била потребител на ВиК услуги по отношение на горепосочения недвижим
имот , считано от 16.07.2015 г. до края на претендирания период – 25.04.2016 г.
и само за този период тя има задължения
да плаща като потребител ползваните от нея ВиК услуги на ищцовото дружество , а
не и за периода от 01.11.2014 г. до 15.07.2016
.По настоящото дело не се приложиха писмени или каквито и да е други
доказателства опровергаващи твърденията на ответника в тази им част , а тяхната липса удостоверяват
по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че
страните по делото през част от
горепосочения процесния период не са били в правоотношения уредени по силата на получени от ответника В
и К услуги .
Тука е спорен
факта ,дали ответника е потребил съответните
ВиК услуги през процесния период
– 01.11.2014 г. до 25.04.2016 г. за който му е били издадена съответната
фактура , както твърди ищцовото дружество , което твърди , че щом фактурата е налице
и същата е осчетоводена редовно за потреблението на начислените услуги и че същата е издадена по откритата партида на оператора – ищцовото
дружество с абонатен номер 825100 отнасяща се до адреса на жилищната сграда, то
те се явяват доказани изцяло. Тука съдът намира , че ищеца трябва да докаже дължимостта и неплащането на процесната сума респ.
суми по процесния договор , която да се
явява наистина дължима преди
инициирането на заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед
уважаването на тази претенция,
установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на
длъжника по процесния договор . Видно от горепосочените писмени и гласни
доказателства е че ищцовото дружество не доказа по никакъв начин, че ответника
е ползвал твърдяните от него услуги за част от процесния период от дата
01.11.2014 г. до 16.07.2015 г.. По този начин ищцовото дружество следва да
докаже , че ответницата е ползвала твърдяните от него по обем ВиК услуги за
останалия процесен период от 16.07.2015 г. до 25.04.2016 г. и за този процесен период дължи заплащане на
посочената във фактурата сума и в тежест
на ищеца е с всички доказателствени средства да установи вземането което претендира . По делото ищецът
не е приложил убедителни доказателства в тази насока.Приложената процесна
горепосочена фактура № ********** е издадена на дата 25.05.2016 година и
констатира за ползвани от ответницата
ВиК услуги за периода от 01.11.2014 г.
до 25.04.2016 г.в размер на 168 куб. метра вода , която е начислена
служебно, през част от който горепосочен
период ответницата не е била ползвател на такива услуги. Горепосочената фактура е издадена от ищцовото дружество и като частен свидетелстващ документ , който
удостоверява изгодни за ищцовото дружество факти не се ползва с никаква
обвързваща материална доказателствена сила за този факт на посочена потребена
вода респ. ВиК услуги от ответницата . По делото ищцовото дружество не ангажира
други безспорни убедителни доказателства в тази насока, нещо повече през време на делото в нарочно становище след
направените от ответницата възражения , ищцовото дружество сочи , че е
фактурирало с процесната фактура само
половината от отчетената консумация
на вода в имота , поради това , че ответницата не е била собственик на
същия през целия отчетен период .
Доказателства в тази насока не се сочат и в заключението на вещото лице Д. по
назначената по делото съдебно- техническа експертиза , което съдът е приел като
доказателство по делото , нито пък в показанията на разпитаните по делото
свидетели И.С. и М.П.. Нито вещото лице нито същите свидетели посочват какво е
количеството използвана вода от ответницата през процесния период а същите само
посочват, вещото лице , че е посетило имота , но не е могло да установи в какво
състояние е измервателното устройство и
дали има баркод, както и че през целия процесен отчетен период от 01.11.2014 г. до 25.04.2016 г. на водомера
са отчетени като ползвани 336 куб.м.вода
и предвид, че ответницата не е била собственик на имота през целия този отчетен
период на същата е било фактурирано само половината от отчетената консумация - 168 куб.м. , като това е станало
служебно и е на база на пропорционално
средната месечна консумация на периода
на владение на имота, като служебното начисляване е направено в противоречие на
Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи , а свидетелят П. твърди, че като
участник в проверка на измервателното
устройство в имота на ответницата извършена на дата 11.5.2016 г.по жалба на
ответницата е установил само , че в
имота има измервателно устройство , което функционира , същото е била
пломбирано и са установили в съответния
протокол , показанията на това измервателно устройство за ползвани 336 кум.
метра вода за процесния период и са уважили молбата на ответницата , че не е
ползвала през целия период този имот и
са направили преизчисление на тази ползвана вода на база на средномесечния разход за този период от 18 месеца ,като
ползваното количество от 336 кум. метра за разделили на 18 месечния период и за умножили полученото по периода на
ползване от ответницата който е 9 месеца , като по този начин са получили
сумата от 168 кум. м. вода която са счели , че е ползвана от ответницата и са й
я начислили служебно , но същия свидетел твърди, че не е възможно да се докаже
респ. установи ако през този процесен период
някой от собствениците е ползвал повече вода от другия. По този начин
съдът приема , че нито вещото лице , нито свидетелите сочат какво
количество вода е изразходила
ответницата , а само посочват служебно начисленото й количество
вода.
В случая съдът
намира, че не са налице условията в закона за начисляване в тежест на
ответницата служебното количество вода , за да дължи последната заплащане на същата и това е така
тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 32 ал.1 от Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи ,услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора ,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение , като
отчитането се извършва от длъжностни
лица на оператора или лица на които е
възложено с договор с оператора , като съгласно чл. 35 ал.1 от същия нормативен
акт отчитането се извършва периодично
съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца.Вещото лице Д.
по назначената по делото съдебно техническа експертиза ,в заключението си по
делото посочва, че при направения оглед е констатирало , че имота е обитаем, че
в двора се намира водомерна шахта и
евентуално в нея и водомера – измервателното устройство , като през процесния
период отчитането е извършено служебно при условията на чл. 39 ал.5 т.1 от горепосочената наредба. По
този начин съдът намира, че ищецът не е доказал по никакъв начин твърдяното си
вземане за процесния период, вкл. и не доказа и предпоставките за служебно начисляване от него служебно на В и К услуги тъй като съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.4 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор
гр. Бургас е че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител ,
като при неосигуряване на представител ,
отчетът се подписва от свидетел , който
може да бъде и длъжностното лице на ВиК оператор , а съгласно чл. 22 ал.4 от
същите общи условия , е че ако потребителят
не изпълни задълженията си по ал. 3 от чл. 22 се счита , че е налице отказ за осигуряване
на достъп , като това се удостоверява с
протокол който се подписва от
длъжностното лице на ВиК оператора и
поне още един свидетел и начисляването на изразходеното количество питейна вода
става по реда на чл. 46 от същите Общи условия. Като не е направил това респ. не е изпълнил тези негови
задължения , съдът счита , че ВиК операторът – в случая ищецът е начислил
произволни количества потребена вода , тъй като няма съставен такъв протокол и
тези произволни количества са записани
незаконосъобразно и са представени за плащане от потребителя- ответника . Затова съдът намира, че не са посочени реалните количества вода
потребени от ответника по делото , за да се иска заплащането от негова страна
на същите вече остойностени. Съдът
намира в тази връзка, че макар вещото лице А. да доказа правилността на воденето на счетоводството в дружеството ищец
и респ. осчетоводяването на процесните фактури , с тях не може да се
докаже наличието на предпоставките въз основа на които е възникнало
задължението и е определено точно
количеството потребени ВиК услуги от ответника . Освен това следва да се
спомене от съда , че настоящата заповед за изпълнение не е издадена въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи
на изпълнение вземания по чл. 418
ал.2 от ГПК , които документи са посочени в чл. 417 т. 1 до т. 9 от ГПК .
Затова съдът намира, че ищцовото дружество е следвало да посочи писмени
доказателства в тази насока тъй като върху него пада тази доказателствена
тежест. .В тази връзка следва да бъде посочено
това че ищцовото дружество по делото не е ангажирало никакви убедителни доказателства в подкрепа на претенцията си за посоченото от
него вземане и дали същото се дължи от ответника и поради това съдът
намира , че на това основание претенцията
на ищцовата страна се явява абсолютно
недоказана – претенцията за установяване на главница и претенцията за
установяване на мораторна лихва и следва
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни изцяло, ведно с претендираното
искане за присъждане на съдебни разноски
по заповедното производство.По този начин следва да бъде отхвърлено и искането
на ищцовото дружество да му бъдат заплатени и направените от него съдебни
разноски по настоящото дело .
Освен това
следва да се посочи от съда, че задължението по процесната фактура е погасено
по давност с оглед направеното и прието разглеждане от съда възражение от
ответницата за изтекла в нейна полза
погасителна давност на вземанията срещу нея на основание чл. 111 б. В от ЗЗД.
Вземането по процесната фактура е за процесния период отчетен такъв от
01.11.2014 г. до 25.04.2016 г. , а съгласно разпоредбата на чл. 111 б. в от ЗЗД
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания вкл. и вземанията на ищцовото дружество ,
което също е периодично плащане се погасява
с изтичането на 3 – годишна давност. В настоящия случая с подаването на
заявлението за издаване на съответната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на дата
20.2.2019 г. давността се прекъсва , като за период от 3 години преди тази дата вземането на кредитора се явява погасена поради изтекла в полза на
ответницата погасителна давност. В случая
претенциите на ищцовото дружество за периода преди 20.02.2016 г. се
явяват погасени по давност и като такива се явяват неоснователни и недоказани.
В случая не е установено каква е частта на останалите вземания на ищцовото
дружество след тази дата и затова и искът като неоснователен следва да се
отхвърли изцяло и на това основание.
Ищцовата стана е
поискала присъждането на разноски по настоящото дело но такива не му се дължат
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК с оглед отхвърлянето на така предявените от
него искове изцяло, включително и за тези разноски направени от него по
заповедното производство. Ответната страна е поискала също присъждане на разноски
по настоящото дело , като е представила доказателства за тях, затова съдът намира, че същите следва да й бъдат
присъдени в размер на сумата от 300 лв. .
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от Водоснабдяване и канализация ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас кв. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3 срещу И.Б.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и с който иск Водоснабдяване и
канализация ЕАД моли съда да постанови решение с което да приеме
за установено по отношение на И.Б.Д. , че същата в
качеството й на длъжник по договор за ползване на ВиК
услуги дължи паричната сума в размер на 221, 76 лв.
главница , което задължение произтича от потребени ВиК услуги за
доставена , отведена и пречистена вода през
отчетен период от 01.11.2014 г. до 25.04. 2016 г. , за което задължение
е издадена фактура № ********** от 25.05.2016 г. от Водоснабдяване и
канализация гр. Бургас , ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна
лихва върху горепосочената главница в
размер на сумата от 58, 95 лв. дължима се за периода от 25.06.2016 г. до
07.02.2019 г. , както и че дължи
законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №
161 от 21.2.2019 г. по ч. гр.д. № 237 / 2019 година по описа на Районен съд Карнобат – 20.2.2019
година до окончателното изплащане на
горепосочената главница от 221, 76 лв. като неоснователен и недоказан изцяло ,
като отхвърля и искането за присъждане на разноски по заповедното производство
по ч.гр.д. № 237 / 2019 година в размер на сумата от 75 лв.
представляваща всички направени
по заповедното производство съдебни разноски, както и отхвърля и искането за присъждането на съдебни
разноски направени от ищцовото дружество по настоящото гр. дело № 483/ 2019 г.
по описа на Районен съд Карнобат в размер от 485 лв. като неоснователно.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и
канализация ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас кв. Победа ул. Ген.
Владимир Вазов № 3 да заплати на И.Б.Д. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300 лв. представляваща
направените от нея съдебни разноски по настоящото гр.д. № 483/ 2019 г. по описа
на Районен съд Карнобат.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: