Р
Е Ш Е Н И Е
№
град София, ……2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
:СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 7836/2020
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със
съдебно решение от 13.03.2020г., постановено по гр. д. № 22439/ 2019 г. по
описа на СРС, съдът е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, С.Д.на В.р.,
с адрес: гр. София, ул. „*****да заплати на И.Г.Б., с ЕГН: ********** и съдебен
адрес: ***, офис №5, чрез адвокат К.М., сумата от 400 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни
психически емоции - притеснения и стрес, вследствие на незаконно обвинение с
Акт за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ от 06 РУ-СДВР от
08.12.2015г., по което е оправдан с решение №1022 от 24.03.2016г., СГС, НО,
2-ри въззивен състав по КНАХД №5110/15г., ведно със законната лихва върху
сумата от 24.08.2016г. - датата на влизане в сила на съдебното решение до
окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за обезщетение до пълния предявен размер от 1500 лв. като
неоснователен и недоказан. Съобразно изхода на правния спор е разпределил
разноските между страните.
Недоволен
от постановеното съдебно решение, в неговата осъдителна част, е останал
ответникът С.Д.на В.р., която е подала настоящата въззивна жалба, с която
твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът е санкциониран два пъти за едно
и също непристойно поведение. Евентуално се излагат твърдения за недоказаност
на неимуществените вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
евентуални такива и неговото поведение.
С
оглед горното въззивникът иска да бъде отменено първоинстанционното съдебно
решение в обжалваната част и вместо това
да се постанови друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
В
срок по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на И.Г.Б. –
ищец в първоинстанционното производство.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становището и доводите на жалбоподателя и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата
е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение
на нейната правилност съдът намира, че подадената въззивна жалба е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съобразно
чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от
разследващите органи, прокуратурата или съда в случай на образувано наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда/ решение.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 07.12.2015г. И.Г.Б. се държал
непристойно и унизително спрямо органите на МВР, за което поведение му е
съставен АУАН от 07.12.2015г. за неизпълнение на полицейско разпореждане по
чл.64, ал.4 от ЗМВР. Същевременно за същото поведение( както е прието във
влязло в сила съдебно решение по КНАХД №5110/2015г) на същото лице е съставен и
Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от полицейски инспектор,
служител при ТП-ПУ „Красно село“ 06-СДВР от 08.12.2015г. въз основа на чл.2 от
Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство. Във връзка с
последния е образувано НАХД №21099/2015г. на СРС, НО, 3-ти състав по описа на
СРС, приключило със съдебно решение от 17.12.2015г., с което въззиваемият И.Г.Б.
е признат за виновен в извършването на непристойни действия на 07.12.2015 г.
Решението е обжалвано и е образувано КНАХД №5110/2015г по описа на СГС, което
приключва с влязло в сила съдебно решение от 24.08.2016г., с което
първоинстанционното съдебно решение е отменено, тъй като съдът е приел, че е
налице хипотезата, при която едно и също лице е наказано два пъти за едно и
също незаконосъобразно поведение- издаден е АУАН от 07.12.2015г. за
неизпълнение на полицейско разпореждане по чл.64, ал.4 от ЗМВР и Акт за констатиране
на проява на дребно хулиганство от полицейски инспектор, служител при ТП-ПУ
„Красно село“ 06-СДВР от 08.12.2015г. въз основа на чл.2 от Указ № 904 от
28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство.
При
така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че въззивникът е
проявил противоправно поведение във връзка с двойното санкциониране на едно и
също лице за едно и също противоправно поведение и съответно следва да носи
отговорност за причинените от това поведение вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни. Доколкото е
налице влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че с двата акта е
санкционирано едно и също поведение, настоящият съд не може в рамките на
настоящето дело да прави преценка на това за коя част от поведението на
въззиваемият е постановен единият акт и за коя другият. Този въпрос вече е
разрешен от наказателния съд, което е довело до признаването на това лице за
невиновно. Последното от своя страна е достатъчно основание да се приеме, че
държавата, в лицето на процесуалния си субституент – въззивникът, е проявила
противоправно поведение, за което следва да понесе отговорност в случай, че то
е породило вреди за пострадалия.
За
неоснователно настоящият съд намира и възраженията на въззивника за липса на
доказани неимуществени вреди в сферата на въззиваемия, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с установеното горе противоправно поведение. При
установено противоправно поведение от страна на държавата в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ, обичайните (обикновени) вреди като стрес
и несигурност за бъдещето се предполагат и не следва да се доказват от
ищеца при условията на пълно и главно доказване. В настоящия случай обаче, по
делото са и събрани от страна на ищеца гласни доказателства, които са в
подкрепа на твърдението за настъпване на обичайните вреди от деликтното
поведение на служителите на държавния орган, като въззивният съд споделя в тази
връзка напълно изводите на първоинстанционния съд, предвид което и препраща към
тях на основание чл. 272 ГПК. При така
изложеното въззивният съд намира за правилно определен и размерът на обезщетението,
като съобразен с установеното по делото влияние на противоправното поведение
върху емоционалния и социалния живот на пострадалия.
С
оглед приетото съдът намира, че следва да потвърди съдебното решение в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
Въззиваемият
не направил искане за присъждане на разноски( а и не е реализирал такива в
рамките на въззивното производство), поради което такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно решение от 13.03.2020г., постановено по гр. д. № 22439/ 2019 г. по
описа на СРС, в частта, с която съдът е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, С.Д.на В.р., с адрес: гр. София, ул. „*****да заплати на И.Г.Б., с ЕГН: **********
и съдебен адрес: ***, офис №5, чрез адвокат К.М., сумата 400 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
негативни психически емоции - притеснения и стрес, вследствие на незаконно
обвинение с Акт за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ от 06 РУ-СДВР от
08.12.2015г., по което е оправдан с решение №1022 от 24.03.2016г., СГС, НО,
2-ри въззивен състав по КНАХД №5110/15г., ведно със законната лихва върху
сумата от 24.08.2016г. - датата на влизане в сила на съдебното решение до
окончателното изплащане и в частта за разноските.
В останалата част съдебното решение е
влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.