Решение по дело №7836/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260356
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20201100507836
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                         

          Р Е Ш Е Н И Е

                                                

                                   град София, ……2022 год.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                      МЛ.СЪДИЯ: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 7836/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 13.03.2020г., постановено по гр. д. № 22439/ 2019 г. по описа на СРС, съдът е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, С.Д.на В.р., с адрес: гр. София, ул. „*****да заплати на И.Г.Б., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис №5, чрез адвокат К.М., сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни психически емоции - притеснения и стрес, вследствие на незаконно обвинение с Акт за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ от 06 РУ-СДВР от 08.12.2015г., по което е оправдан с решение №1022 от 24.03.2016г., СГС, НО, 2-ри въззивен състав по КНАХД №5110/15г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.08.2016г. - датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане,  като е отхвърлил иска за обезщетение до пълния предявен размер от 1500 лв. като неоснователен и недоказан. Съобразно изхода на правния спор е разпределил разноските между страните.

Недоволен от постановеното съдебно решение, в неговата осъдителна част, е останал ответникът С.Д.на В.р., която е подала настоящата въззивна жалба, с която твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът е санкциониран два пъти за едно и също непристойно поведение. Евентуално се излагат твърдения за недоказаност на неимуществените вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и неговото поведение.

С оглед горното въззивникът иска да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и  вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

В срок по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на И.Г.Б. – ищец в първоинстанционното производство.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становището и доводите на жалбоподателя и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му    в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съобразно чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от разследващите органи, прокуратурата или съда в случай на образувано наказателно производство, приключило с оправдателна присъда/ решение.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 07.12.2015г.  И.Г.Б. се държал непристойно и унизително спрямо органите на МВР, за което поведение му е съставен АУАН от 07.12.2015г. за неизпълнение на полицейско разпореждане по чл.64, ал.4 от ЗМВР. Същевременно за същото поведение( както е прието във влязло в сила съдебно решение по КНАХД №5110/2015г) на същото лице е съставен и Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от полицейски инспектор, служител при ТП-ПУ „Красно село“ 06-СДВР от 08.12.2015г. въз основа на чл.2 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство. Във връзка с последния е образувано НАХД №21099/2015г. на СРС, НО, 3-ти състав по описа на СРС, приключило със съдебно решение от 17.12.2015г., с което въззиваемият И.Г.Б. е признат за виновен в извършването на непристойни действия на 07.12.2015 г. Решението е обжалвано и е образувано КНАХД №5110/2015г по описа на СГС, което приключва с влязло в сила съдебно решение от 24.08.2016г., с което първоинстанционното съдебно решение е отменено, тъй като съдът е приел, че е налице хипотезата, при която едно и също лице е наказано два пъти за едно и също незаконосъобразно поведение- издаден е АУАН от 07.12.2015г. за неизпълнение на полицейско разпореждане по чл.64, ал.4 от ЗМВР и Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от полицейски инспектор, служител при ТП-ПУ „Красно село“ 06-СДВР от 08.12.2015г. въз основа на чл.2 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство.

При така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че въззивникът е проявил противоправно поведение във връзка с двойното санкциониране на едно и също лице за едно и също противоправно поведение и съответно следва да носи отговорност за причинените от това поведение вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни. Доколкото е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че с двата акта е санкционирано едно и също поведение, настоящият съд не може в рамките на настоящето дело да прави преценка на това за коя част от поведението на въззиваемият е постановен единият акт и за коя другият. Този въпрос вече е разрешен от наказателния съд, което е довело до признаването на това лице за невиновно. Последното от своя страна е достатъчно основание да се приеме, че държавата, в лицето на процесуалния си субституент – въззивникът, е проявила противоправно поведение, за което следва да понесе отговорност в случай, че то е породило вреди за пострадалия.

За неоснователно настоящият съд намира и възраженията на въззивника за липса на доказани неимуществени вреди в сферата на въззиваемия, които да са в пряка причинно-следствена връзка с установеното горе противоправно поведение. При установено противоправно поведение от страна на държавата в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ, обичайните (обикновени) вреди като стрес  и несигурност за бъдещето се предполагат и не следва да се доказват от ищеца при условията на пълно и главно доказване. В настоящия случай обаче, по делото са и събрани от страна на ищеца гласни доказателства, които са в подкрепа на твърдението за настъпване на обичайните вреди от деликтното поведение на служителите на държавния орган, като въззивният съд споделя в тази връзка напълно изводите на първоинстанционния съд, предвид което и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.  При така изложеното въззивният съд намира за правилно определен и размерът на обезщетението, като съобразен с установеното по делото влияние на противоправното поведение върху емоционалния и социалния живот на пострадалия.

С оглед приетото съдът намира, че следва да потвърди съдебното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Въззиваемият не направил искане за присъждане на разноски( а и не е реализирал такива в рамките на въззивното производство), поради което такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

         ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 13.03.2020г., постановено по гр. д. № 22439/ 2019 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, С.Д.на В.р., с адрес: гр. София, ул. „*****да заплати на И.Г.Б., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис №5, чрез адвокат К.М., сумата 400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни психически емоции - притеснения и стрес, вследствие на незаконно обвинение с Акт за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ от 06 РУ-СДВР от 08.12.2015г., по което е оправдан с решение №1022 от 24.03.2016г., СГС, НО, 2-ри въззивен състав по КНАХД №5110/15г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.08.2016г. - датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане и в частта за разноските.

         В останалата част съдебното решение е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

   

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                                     2.