Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 2506/16.12.2021г. Година 2021, 16.12. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 24.11.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря П.Ц. и при участието на
прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2412 по
описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от “Машининвест”ЕООД
с адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Гоце Делчев”№31 срещу постановеното по
АНД №2726/21г. по описа на Районен Съд – Пловдив, ІІ н. състав съдебно решение
№1110 от 16.07.2021г., с което е потвърдено издаденото от Директор на Дирекция
“Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив наказателно постановление /НП/№ 563100-F585534 от 25.02.2021г., с което
му е наложена на основание чл.179 пред. четвърто от Закона за данък добавена
стойност /ЗДДС/ имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125
ал.5 във вр. с ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят счита, че постановеното решение от
състав на Районния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на
касационни основания – неправилно прилагане на материалния закон, нарушения на
съществени процесуални правила и необоснованост, моли същото да бъде отменено,
като вместо това се постанови отмяна на издаденото НП.
Ответникът по тази касационна жалба – ТД на НАП –
Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.
Пловдивският административен Съд – двадесет и
първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата
касационни основания, намира за установено следното.
За да обоснове крайния си извод за
законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния Съд е приел, че от една
страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване
от страна на Дружеството на вмененото му нарушение на ЗДДС, а от друга, че не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на
развитие на административно – наказателното производство.
Тези решаващи изводи настоящият състав намира за неправилни.
При иначе правилно установено фактичека обстановка, са изведени неправилни
правни изводи.
Не е спорно, че отчетните регистри за данъчния период м. ноември 2020г. са
били подадени след установения за това срок(до 14.12.2020г.), а именно на 03.01.2021г., т.е.
на 20-тия ден след изтичането му.
Представени са били доказателства, че управителят на ЕООД-то и едноличен
собственик – Р. в периода 05.12.2020г. – до 24.12.2020г. е бил хоспитализиран в
болница за лечение на COVID-19, след което същият е в задължителна 14-дневна карантина. Въпреки
последното и още преди изтичането и, Р. е успял да се организира и подаде по
електронен път справката декларация, ведно с отчетните регистри.
Районният съд от фактическа страна е приел, че търговецът в несъответствие с
материално-правната регламентация по ЗДДС на е подал в срок до 14.12.2021г.
отчетните регистри за данъчния период м. ноември 2021г..
Този състав на
касационната инстанция не споделя доводите на първостепенният съд – за
законосъобразно определяне на наложената макар и и в минимален размер
имуществена санкция.
Според настоящия
съдебен състав в случая е налице „маловажен случай“ по см. на чл.28 б. „а“ ЗАНН, като е следвало само да се предупреди нарушителя.
Действително отчетните регистри за данъчен период
м.11.2020 г. не са подадени до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а именно
до 14.12.2020г. Същите обаче са подадени на 03.01.2021г., т.е. с двадесет дни
закъснение. На практика, с подаване на обсъжданите отчетни регистри макар и със
закъснение, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си
с бюджета(подадена е нулева СД – обстоятелство, което не се оспорва от страна
на ответника). Тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, и с оглед
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, че АУАН е съставен
след подаване на справката-декларация, както и с оглед липсата на данни за
извършени от търговеца други нарушения на фискалната дисциплина, обосновават
извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по
чл.125 ал.5 във вр. с ал.3 от ЗДДС. Следва да се отчете и заболяването на
управителя и едноличен собственик, който се е намирал в болница през
по-голямата част от периода, в който е следвало да се подадат ОР и СД, вкл. и
при изтичане на срока, а след това е бил и в задължителна карантина.
В тази връзка следва да се посочи, че понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от Наказателния кодекс,
чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите
за отговорността. Според чл.93 т.9 от НК, "маловажен случай" е този,
при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
По отношение наличието на маловажен случай
настоящият състав намира, че този му извод следва от действителното фактическо
положение на нещата, след направена от съда преценка на конкретната тежест на
нарушението и обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение с
незначителни общественоопасни последици.
Настоящият случай е именно такъв, като макар и
формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед
посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния
предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената
опасност на деянието и дееца.
В казуса административнонаказващият орган не е
извършил правилно дължимата индивидуална преценка на конкретното деяние и на
конкретния нарушител и като не го е квалифицирал като „маловажно“ е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на института на чл. 28 от ЗАНН.
Консеквентно това налага и извода на този Съд, че
е налице касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК, което налага
атакуваното решение на Районния Съд да бъде отменено, като вместо него се
отмени и издаденото срещу дружеството НП.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №1110 от 16.07.2021г. по АНД №2726/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н. състав, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 563100-F585534 от 25.02.2021г. на
Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив, с което на
“Машининвест”ЕООД с адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Гоце Делчев”№31 е
наложена на основание чл.179 пред. четвърто от Закона за данък добавена
стойност /ЗДДС/ имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125
ал.5 във вр. с ал.1 ЗДДС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №563100-F585534 от 25.02.2021г. на
Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив, с което на
“Машининвест”ЕООД с адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Гоце Делчев” №31 е
наложена на основание чл.179 пред. четвърто от Закона за данък добавена
стойност /ЗДДС/ имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125
ал.5 във вр. с ал.1 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.