Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІV състав
, в публично заседание на 27.07.2020г..
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА- мл.съдия
секретар
:ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
гр. д. №
1137 по описа за 2020г.
Производството
е по реда на чл.268 -272 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на М.М.,
представлявана от адвокат Н.С., срещу решение № 1352/ 13.03.2020г. постановено
по гр.д.№ 19877/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което е отхвърлен иска срещу
„Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“
, с правно основание чл.220, ал.1 КТ за сумата 718.33лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение
, на основание чл. 334, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Изложени са
възражения за неправилност и незаконосъобразност. Според жалбоподателя
уговореното в трудовия договор , съгласно разпоредбите на чл.66, а.1 и 2 от КТ
, което не противоречи на закона и на добрите нрави, има силата на закон за
страните по чл.20а ЗЗД. Уговорката за 2-месечен срок на предизвестие в ТД за
допълнителен труд е валидна, допустима и не противоречи на закона и добрите
нрави, поради което и за страните следва да има силата на закон. Нормата на чл.334,
ал. 1 КТ е диспозитивна и въвежда допълнително/ алтернативно/ основание за
прекратяване на договора за допълнителен труд, освен предвидените в КТ
основания, при което не може да игнорира постигната, валидна уговорка между
страните, част от трудовия договор. Възможността за уговаряне на
по-благоприятни условия от посочените в Кодекса на труда, е продължение на
основния принцип за свобода на договаряне в случаите, когато не се нарушават
повелителни правни норми. Подкрепящи в този смисъл са разпоредбите на чл. 228,
ал.2 от КТ, аналогичните в чл.156а и чл.222, ал.1,изр.трето от КТ, при
уговаряне на по-дълъг срок за изплащане на отпуски и обезщетения.
По същество
отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се
уважи предявения иск за заплащане на обезщетение, на основание чл. 220, ал.1 от КТ , със законната лихва. Претендира направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна-Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил
Левски“-Варна, представлявана от адвокат Ю.Г., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа становище за неоснователност на предявения
иск с мотивите изложени по същество на спора пред първоинстанционния съд.
Съдебният състав, предвид становищата на
страните и доказателствата към делото, на основание чл.269 ГПК и чл. 235 ГПК,
констатира :
Предмет
на разглеждане е предявеният осъдителен иск от М. М.М. срещу Професионална гимназия по
строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“, за сумата 718.33лв., представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие , със законната лихва от датата на исковата молба-
06.12.2019г., до окончателното изплащане на задължението , с правно основание чл.220, ал.1 КТ.
Ищцата
твърди, че е сключила с ответника
договор за допълнителен труд на
длъжността „ педагогически съветник“, прекратен на основание чл. 334, ал.1 КТ ,
считано от 13.09.2019г. Изплатено е обезщетение за неспазено предизвестие за 15 дни, в размер на 468.47лв. Съгласно
договора и допълнителните споразумения срокът на предизвестие от два месеца, а
дължимото обезщетение следва да бъде 1186.80лв. Претендира разликата между
полагаемото по споразумение и заплатено
от работодателя обезщетение в размер на исковата сума.
Ответникът
оспорва претенцията по основание и размер. Не оспорва, че посоченият срок на предизвестие в трудовия договор и допълнителните
споразумения е два месеца.Счита, че при прекратяване на договора за допълнителен
труд следва да се съобразят императивните разпоредби на чл.334, ал.1 от КТ,
които изключват приложението на чл.66 , ал.2 КТ, и обезщетението да се определи
за срок от 15 дни, както действително е начислено и изплатено на ищцата.
Релевантни факти и обстоятелства:
На
основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК е прието за безспорно обстоятелството ,
са ищцата е работила по договор за
допълнителен труд на длъжност „ педагогически съветник“ в ПГ САГ“Васил
Левски“-Варна, прекратен на основание чл. 334, ал.1 от КТ със заповед №
РД-09-1330/ 13.09.2019г. , считано от 13.09.2019г. На основание чл. 220, ал.1
от КТ е изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие- 15 дни.
Съобразно
сключеният ТД № РД-10-10/ 09.11.2018г. М.М.
е изпълнявала длъжността “Училищен психолог“, до завръщане на титуляра
,с уговорен срок на предизвестие- три месеца.
С допълнителни споразумение, съответно № РД-10-102/ 07.12.2018г. и №
РД-10- 175/ 14.01.2019г., е назначена на длъжността-„педагогически съветник“ по
безсрочен трудов договор, на непълно работно време, и срок на предизвестие- два
месеца. Подписаният на основание чл.111 КТ договор за допълнителен труд е
прекратен считано от датата на връчване на заповедта- 13.09.2019г. Определено е
обезщетение за неспазен срок на предизвестие от 15 дни.
Спорът е за
дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ при договорен срок на предизвестие-
два месеца, различен от установеният в чл.334, ал.1 от Кодекса на труда петнадесетдневен срок .
Съгласно чл.110 и чл.111 от КТ договорът за
допълнителен труд е втори трудов договор със същия или друг работодател, за
извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън
установеното работно време. Като страна в основно трудово правоотношение
работникът или служителят може да сключва няколко вида договори за допълнителен
труд. Въведените ограничения се отнасят до определен вид работа – чл. 112 КТ, и
максималната продължителност на работното време при работа по договор за
допълнителен труд и по основно трудово правоотношение- чл.113 КТ. Както при
основния договор, така и при договора за допълнителен труд, страните са
свободни да договарят условия, които са по-благоприятни за работника или
служителя, и не противоречат на императивни норми на трудовото законодателство
– чл.66, ал. 2 КТ.
С подписаните
споразумение от 07.12.2018г. и от 14.01.2019г. между страните по конкретното
правоотношение е уговорен двумесечен срок на предизвестието при прекратяване
на договора за допълнителен труд,
различен от предвидения в чл. 334, ал.1 КТ за този вид договори. Споразумение е
резултат от насрещни съвпадащи изявления на страните относно възникването,
изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение.
Разглеждащият
състав не приема за правилно становището на първостепенния съд по
правоприлагането на чл.334, ал.1 КТ . Разпоредбата потвърждава приложимостта на
общите основания за прекратяване на трудовия договор към договора за допълнителен труд, съответно на
неговите особености, и въвежда специфично за този вид договори основание-
прекратяване с предизвестие от 15 дни, изчисляван по календарни дни. Аналогично
с чл.326, ал.2 КТ продължителността на предизвестието установява задължителен
минимален срок, след изтичането на който договорът се прекратява. Допустимо е
споразумение за по-голям срок, но не повече от максималния предвиден при
прекратяване на основно трудово правоотношение по безсрочен трудов договор,
който е обуславящ за договора за
допълнителен труд.
По
изложените съображения обезщетението за неспазен срок на предизвестие следва да
бъде определено при съобразяване на клаузата за двумесечен срок, а не на
нормативно установеният минимален срок от петнадесет дни.
Заключението
на съдебно счетоводната експертиза определя размера на обезщетението по чл.
220, ал.1 КТ , при база брутно трудово възнаграждение 593.40лв., общо в размер на 1186.80лв. След
приспадане на изплатената част от него в размер на 468.47лв., ответникът остава
задължен към ищцата със сумата 718.33лв.
Исковата
претенция е основателна и доказана по размер. П
Решението,
с което искът е отхвърлен, следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови уважаването му в пълен размер.
Съобразно
правният резултат и направеното искане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищцата и въззивна страна следва да се присъдят сторените съдебни разноски
пред двете съдебни инстанции, които са доказани в размер на заплатено
адвокатско възнаграждение- 400лв. в производството пред ВРС , и 300лв. в
производството пред ВОС, общо в размер на 700лв.
На
основание чл. 271 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
1352/ 13.03.2020г. постановено по гр.д.№ 19877/ 2019г. на Районен
съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „ Васил
Левски“, гр.Варна, да заплати на М.М.М., ЕГН- **********, сумата 718.33лв./ седемстотин и осемнадесет
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща неизплатена част от дължимо
обезщетение за неспазен срок на предизвестие от два месеца, със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба- 06.12.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 220 ,ал.1 КТ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Професионална
гимназия по строителство, архитектура и геодезия „ Васил Левски“, гр.Варна, да
заплати на М.М.М., ЕГН- **********, сумата 700лв./ седемстотин лева/- направени
съдебни разноски пред ВРС и ВОС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.