Р Е Ш
Е Н И Е №
260030
гр. Пловдив, 26.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение, в публично заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№972 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№14772/09.06.2020г.
депозирана от ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез процесуалния представител
юрисконсулт С.П., против Решение №1027 от 28.03.2020г. постановено по
гр.д.№10395/2019г. по описа на ПРС, двадесет и втори гр.с, в частта с която се отхвърлят предявените от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 срещу Р.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** положителни
установителни искове за признаване за установено, че Р.С.В., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата в размер на 724.80 лева – главница, представляваща
стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от
27.12.2016 г. до 25.03.2017 г. за обект на потребление, находящ се в село Б.,
ул. ***, с ИТН *** и сумата от 25 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 30.05.2017 г. до 28.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 01.03.2019 г. до окончателното й погасяване, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3532/2019
г. по описа на ПРС.. Решението в посочената част се обжалва като неправилно, необосновано,
постановено при неправилно тълкуване на
събраните доказателства, в нарушение на
материалния закон. Моли се
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, в обжалваната част като вместо това постанови друг, с който
да уважи предявения иск като
основателен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстации, съгласно представения
списък с направени такива.
Въззиваемата Р.С.В., ЕГН **********, чрез
особения и представител адв. Г.П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата
са подадена в
законния срок, от
страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с
установителни искове с правно основание чл.422 ал.2, във вр. с чл.415 ал.2 ,
вр. с чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД предявени от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Р.С.В.,
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 724.80 лева – главница, представляваща стойността на
потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 27.12.2016 г. до
25.03.2017 г. по партидата на длъжника за обект на потребление село ул. ***, с ИТН ***
и сумата от 128.85 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от
30.05.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.03.2019 г. до
окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3532/2019 г. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че има качеството на краен снабдител, който продава елeктрическа енергия на клиентите си
при публично известни Общи условия, съгласно чл.98а ЗЕ, а ответникът от своя
страна е потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е
ползвател на електроснабден имот находящ
се в село Б., ул. ***, по силата на
влязло в сила решение по гр.д. № 5871/2015 г. по описа на ПРС и подадена
декларация от собственика Г. Ш., предвид което дължи заплащане на цената за
достъп, която се изчислява върху предоставената мощност за всеки ден в рамките
на отчетния период. Поради неизпълнение
на задължението си в срок, ответникът дължа търсената главница, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
3532/2019 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника, който е възразил
в срок срещу нея, което поражда интереса на
ищцовото дружество от предявяване на настоящите искове.
Ответникът оспорва иска, твърди че
доколкото е наемател в имота, по силата
на решението, а не ползвател с учредено вещно право на ползване, то няма качеството на потребител, поради което
не дължи плащане на сумите за електрическа енергия.
Първоинстанционният съд е приел, че от данните по делото не се установява между ищеца
и ответника да е възникнало облигационно правоотношение по доставка на
електрическа енергия за процесния период и за процесния имот, поради което е отхвърлил
предявените искове.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК, съдът
намира, че същото
е валидно и
допустимо.
Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението единствено по
изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови
доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните
такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена от
първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо
подробно отново да я преповтаря, поради
което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Безспорно е по
делото, че ЕВН „България Електроснабдяване” ЕАД е търговско дружество,
което притежава лиценз за обществено
снабдяване с електрическа енергия и лиценз за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката, и като краен снабдител продава електрическа
енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Няма спор и че ищцовото дружество е предоставял електрическа енергия в периода 27.12.2016 г. до 25.03.2017г. за обект
на потребление в село Б., ул. ***, с ИТН ***, както няма спор и относно стойността на потребеното количество
електроенергия.
Съгласно представения по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот №81 от 21.12.2015г., собственик на
процесния имот в процесния период, е трето за настоящия спор лице - Г. М. Ш.
Спорът се свежда до това, дали
ответницата има качеството на потребител и съответно като такава дължи ли
претендираните искови суми, представляваща стойността на потребената и
незаплатена електрическа енергия за периода от 27.12.2016 г. до 25.03.2017 г.
по партидата на длъжника за обект на потребление село ул. ***, с ИТН ***,
ведно с обезщетение за забавено плащане
за периода от 30.05.2017 г. до 28.02.2019 г.
Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, съгласно Глава първа „Общи положения“,
т. I, т. 4 от Общите условия на ищцовото
дружество /л.61 - гръб/, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г. клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице
-собственик или ползвател на имот ,носител на вещно право на ползване,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. В чл.6, ал.2 от Общите условия е предвидено, че
потребител може да бъде и трето лице, в случай, че искането му е придружено с
изрично писмено съгласие от собственика и лицето на което е учредено вещно
право на ползване /представено лично пред ЕВН или нотариално заверено/.В
конкретният случай, ответникът не е нито собственик, нито титуляр на вещно право на ползване върху обекта, а
наемател. В тази хипотеза следва собственика на обекта да представи писмена
декларация, с която да даде съгласието си
наемателят да подпише
индивидуален договор по реда на чл.6, ал.2 от ОУ. Видно от данните по
делото, собственикът на имота Г. Ш. е депозирала пред ищцовото
дружество молба за прехвърляне на
партидата на процесния имот на името на ползвателката /12.05.2017г./–
ответницата по делото – Р.В., но индивидуален договор с наемателката не е бил сключен по реда на ОУ. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че партида на името
на ответницата е открита след изтичане
на определения с бракоразводното решение
срок за ползване на имота от ответницата / от 20.02.2016г. до 20.02.2017 г./,
т.е. след отпадане на основанието за ползване.
Съвкупната преценка на събраните доказателства
обосновава извода, че не са изпълнени
условията за сключване на договор от ползващия имота на облигационно основание
ответник с ищеца, поради което не е налице и основание за търсене на процесните
суми от ответника.
Неоснователността на главния иск
обуславя неоснователността и на акцесорния
иск за обезщетение за забава за сумата от 25 лева за периода 30.05.2017 г. до
28.02.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 3532/2019 г. по описа на ПРС.
Първоинстанционният съд е достигнал до
правилни и законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде
потвърдено, в обжалваната част, а жалбата като неоснователна - оставена без уважение.
С
оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1027 от
28.03.2020г. постановено по гр.д.№10395/2019г. по описа на ПРС, двадесет и
втори гр.с, в обжалваната част.
В необжалваната част, решението е
влязло в законна сила.
Решението
е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: