Определение по дело №172/2020 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 114

 

град Велико Търново, 13.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Административен съдия: Евтим Банев

 

като разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 172 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба с вх. № 696/ 09.03.2020 г. на МТСП, подадена от „Захар“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“ № 29, срещу Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г. на заместник-министър на МТСП и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 г. – 2020 г. /ОП РЧР/.  С оспореното решение /т. 3 от решението/, на „Захар“ ЕАД – гр. Горна Оряховица е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в размер на 15 472,60 лв., по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-1.057 „Умения“ за проектно предложение BG05M9OP001-1.057-0309. С жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението на решението, в оспорената му част.

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, срещу подлежащ на оспорване акт /чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/. В делото не се съдържа доказателство за момента на връчване на адресата, при което на този етап не може да се извърши проверка за спазването на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Обратно на твърдяното от ответника, от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, вкл. е представен документ за внесена държавна такса в размер, определен по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ.

 

С цел процесуална икономия, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват като страни жалбоподателя „Захар“ ЕАД – гр. Горна Оряховица и ответника по жалбата Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 г. – 2020 година. На ответника следва да се укаже, че до първото открито заседание по делото, трябва да представи доказателства за датата, на която негово Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г. е връчено на „Захар“ ЕАД – гр. Горна Оряховица.  

 

С жалбата са представени доказателства, а с придружително писмо от ответника е представена административната преписка. По искането за приемане на тези доказателства съдът ще се произнесе в открито заседание.

По отношение направеното искане за спиране изпълнението на решението на ръководителя на УО на ОП РЧР, в обжалваната му част. В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон - чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Искането за спиране изпълнението на Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР, в обжалваната му част, е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Предварителното изпълнение на оспореното решение е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението. 

            В случая в искането за спиране на предварителното изпълнение е посочено, че има вероятност финансовият ресурс по процедурата да бъде изчерпан до приключване на съдебното производство, при което дори при благоприятен за него изход на делото, оспорващото дружество да не получи безвъзмездна финансова помощ.

При преценка на цитираните доводи, настоящият състав намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно. Както се отбеляза, с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта се презюмира наличието на една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, като опровергаването им е в тежест на жалбоподателя. Всъщност изложените съображения касаят единствено възможно /с неясна степен на вероятност/ пропускане на ползи, изразяващи се в безвъзмездно финансиране. Съобразно размера на сумата за която се кандидатства /15 472,60 лв./ и установяващото се от преписката имуществено положение на дружеството /посочено във формуляра за кандидатстване, л. 64 от делото/, брой на персонала и извършените в периода 2014 г. – 2019 г. разходи само за неговата квалификация /л. 73 от делото/, евентуалните вреди при неизплащане на БФП са незначителни за дружеството. Поради това съдът намира, че въпросните вреди не могат да бъдат квалифицирани като „значителни“, при съобразяване финансовите и имуществени възможности на жалбоподателя. От друга страна константна е съдебната практика, че трудно поправима вреда е само тази увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквито увреди в случая не се твърдят. В тази връзка неоснователни са доводите, че при евентуална отмяна на административния акт с влязло в сила съдебно решение няма ред по който да се търси обезщетение, доколкото е приложим общия такъв относно незаконосъобразни административни актове. При така изложеното, в случая надделяващ е обществения интерес за законосъобразно използване на средствата от европейските фондове за финансиране, срещу който оспорващото дружество не доказва свой интерес, защитим в хипотезата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК. Искането за спиране предварителното изпълнение на решението в обжалваната му част следва да се отхвърли.

 

Водим от горните, съображения, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

На основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК конституира като страни по адм. дело № 172/ 2020 г. по описа на Административен съд – В. Търново жалбоподателя „Захар“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“ № 29 и ответник ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 г. – 2020 г., с адрес за призоваване гр. София, ул. „Триадица“ № 2, ет. 4.

 

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 28.04.2020 г. от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните.

 

Отхвърля искането за спиране на изпълнението на Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г., издадено от ръководителя на УО ОПРЧР, в обжалваната му част – т. 3 от решението.

 

Указва на ответника, че до първото открито заседание по делото, трябва да представи доказателства за датата, на която негово Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г. е връчено на „Захар“ ЕАД – гр. Горна Оряховица.  

На основание чл. 171, ал. 4 от АПК и чл. 154, ал. 1 от ГПК указва на жалбоподателя, че негова е тежестта да докаже, че в определения от чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ срок, е представил пред ответника доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер.

На основание чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 от АПК указва на ответника, че в негова тежест е да установи изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения акт.

 

Определението, в частта му с която е отхвърлено искането за спиране на изпълнението на оспореното решение, може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

Административен съдия :