О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 886
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 03,05,2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 526/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от И.Г.П. ***, Пловдивска област, с
ЕГН **********; против Заповед № 8588/02,10,2018 г., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 15377/2018 г., В
ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ, с която е разпоредено същият да заплати на
взискателя „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 360
лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се,
че присъдените да кредитора разноски са прекомерни и на това основание от съда
се иска да отмени атакуваната заповед в частта за разноските и вместо това да
намали същите до нормативно установения минимален размер.
Ответникът по жалбата „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********;
заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
След проверка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против И.Г.П. ***, Пловдивска област,
с ЕГН **********; за заплащане на сумата от 416,01 лв. – задължения по сключени
между страните Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг.
Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 8588/02,10,2018 г., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати посочената по-горе сума, както и сторените от заявителя
разноски за производството в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса и 360
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу заповедта не е постъпило възражение от длъжника и същата е влязла
в сила. При това положение частната жалба по чл. 413 ал. 1 от ГПК следва да се
приеме за допустима и да се разгледа по същество.
Според разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може – по искане на насрещната страна, да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА. Настоящата инстанция
приема, че прекомерност в случая не е налице. Уговореното и заплатено от
страната възнаграждение е в размер на минималния нормативно предвиден размер,
съобразно разпоредбата на чл. чл. 7 ал. 7 вр. ал. 2 и пар. 2а от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 8588/02,10,2018 г., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 15377/2018 г., В
ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ, с която е разпоредено И.Г.П. ***, Пловдивска област,
с ЕГН **********; да заплати на взискателя „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; разноски за адвокатско възнаграждение сумата от 360 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: