Решение по дело №638/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 113
Дата: 29 декември 2021 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20211840200638
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Ихтиман, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200638 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. Д. против Наказателно постановление
№ 20-1184-000501 от 29.10.2020 г. на началника на РУ на МВР - Костенец, с
което за:
нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв.,
нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 5 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения за незаконосъобразност.
Административнонаказаващият орган (АНО) в писмено становище
оспорва жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е частично основателна.
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и
въззивният съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
На 16.10.2020 г. около 15.20 часа в община Костенец на Общински път
1
№ SFO1370, в близост до параклиса „Св. Мина“ свидетелите А.В. и Л.А., при
изпълнение на служебните си задължения по контрол за движението по
пътищата, спрели за проверка водача на лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“ с рег. № СО8274СВ, който се движел с посока на движение към с.
Костенец, тъй като им направило впечатление, че моторното превозно
средство (МПС) не е с включени дневни или къси светлини. В хода на
проверката била установена самоличността на водача – жалбоподателят Н. М.
Д.. Констатирано било още, че в долния ляв ъгъл на предното стъкло на
автомобила не е залепен валиден стикер на знак за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, макар да имал
такава и да носел контролния талон към нея, че водачът има незаплатена в
срока за доброволно изпълнение глоба, наложена с Фиш № 62390, както и че
автомобилът не е представен в срок на технически преглед.
Свид. В., в качеството на младши контрольор към РУ – Костенец,
съставил срещу жалбоподателя Акт № АА688665/16.10.2020 г. за
установяване на административно нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП за това,
че управлява МПС през деня без включени светлини за движение през деня
или къси светлини и на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП за това, че не е залепил в
долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка е издадено
обжалваното в производството Наказателно постановление № 20-1184-000501
от 29.10.2020 г. на началника на РУ на МВР - Костенец, с което за нарушение
на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50
лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя Д., показанията
на свидетелите В. и Арнаутски, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, застрахователна полица №
BG/07/520002872354, контролният талон към знака и приложената Заповед №
81121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.
Те са взаимно допълващи се, не са оборени от други доказателства, поради
което следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички
обстоятелства от предмета на доказване – време, място и установеното при
извършената проверка. Прави впечатление, че чрез обясненията си
жалбоподателят не оспорва констатациите за невключени светлини за
движение през деня или дневни светлини на автомобила, както и за незалепен
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, а изразява несъгласие с правните изводи на
актосъставителя и АНО. Изводът, че водачът е представил контролен талон
следва от неговите обяснения и показанията на двамата полицейски
служители, които посочват, че след като това обстоятелство не е изрично
описано в акта, значи не е констатирано и поддържат само написаното в акта.
2
Гласните доказателства намират подкрепа, досежно наличието на контролен
талон, в представената застрахователна полица, от която е видно, че
контролният талон е прикрепен към същата с телбод. Последното не
представлява сигурно доказателство, че талонът е бил така прикрепен и
представен на полицейските служители при проверката, но с оглед заявеното
от тях и жалбоподателя при разпитите им, това е единственият възможен
извод.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН
са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Компетентността на
административнонаказващия да издаде обжалваното НП се установява от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът споделя частично и правните изводи на АНО.
Относно нарушението на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП на основание чл.
179, ал. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.:
В тази част АНО е допуснал неправилно приложение на материалния
закон.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ЗДвП въвежда изискване към водача на
моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, да залепи в
долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден
стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака.
Правилото е скрепено със санкция, предвидена в чл. 179, ал. 5 ЗДвП, съгласно
която водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било
спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100,
ал. 3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния
фонд, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва с
глоба 50 лв.
Изложеното сочи, че е налице двуактно административно нарушение. В
състава му са предвидени два акта, извършването на всеки от които
поотделно не съставлява адмнистративно нарушение, но при кумулативното
им наличие, деянието осъществява състава на нарушение на чл. 100, ал. 3
ЗДвП и се наказва на основание чл. 179, ал. 5 ЗДвП.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е залепил в
долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключената
3
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
управлявания от него лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. №
СО8274СВ, но е носел и представил валиден контрол талон от знака. При това
положение не е имало основание за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, тъй като незалепянето на
валиден стикер за задължителната застраховка не представлява нарушение,
щом водачът носи и представи валиден контролен талон от знака.
Действително представлява неизпълнение на едно въведените с чл. 100, ал. 3
ЗДвП задължения за водачите, но неизпълнението не е скрепено с наказание и
би могло да се третира единствено на плоскостта на недобри характеристични
данни на водача във връзка със задълженията му спазване на правилата за
движение по пътищата.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2,
т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН наказателното постановление в тази част трябва да
бъде отменено.
Относно нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.:
Нормата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП въвежда императивно правило за
поведение, през деня моторните превозни средства се движат с включени
светлини за движение през деня или с къси светлини. Неизпълнението е
наказуемо с наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП.
АНО правилно е установил, че на 16.10.2020 г. около 15.20 часа в
община Костенец на Общински път № SFO1370, в близост до параклиса
управлявания от жалбоподателя Н.Д. лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“ с рег. № СО8274СВ, се е движел с посока на движение към с.
Костенец без включени светлини за движение през деня или къси светлини. С
оглед на това жалбоподателят в качеството на водач законосъобразно е
наказан на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП.
Основното възражение срещу законосъобразността на АУАН и НП,
развито от въззивника е, че за установеното нарушение не е предложено
съставянето на фиш по реда на чл. 186, ал. 1 ЗДвП, с което съществено са
нарушени правата му. То е неоснователно. Възможността за съставяне на
фиш е уредена в чл. 186, ал. 1 ЗДвП, а процесуалните предпоставки са
предвидени в чл. 39, ал. 2 ЗАНН (редакция от 22.12.2020 г.) – действала към
момента на извършване на нарушението. Съставянето на фиш е процесуална
възможност и зависи от преценката на актосъставителя, като няма нормативна
опора или задължителна или константна съдебна практика, която да подкрепя
тезата за задължение във всички случаи за приложение на този ред за
наказване. В подкрепа на изложеното е съдебната практика, която изобилства
от примери на касационен контрол на въззивни решения, с които са
потвърдени наказателни постановления с наложено наказание само за
нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП (вж. Решение № 854 от 7.08.2018 г. на АдмС
- София област по к. а. н. д. № 444/2018 г., Решение № 211 от 15.03.2017 г. на
АдмС - София-област по к. а. н. д. № 42/2017 г., Решение № 1283 от 3.12.2020
г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 925/2020 г., Решение № 65 от
23.02.2021 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 32/2021 г., Решение № 770 от
8.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2759/2020 г., Решение № 239 от
4
14.09.2021 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 273/2021 г.).
Не може да се счита, че със съставянето на АУАН и налагане на
наказание с НП за процесното нарушение са нарушени права на
жалбоподателя. Видът и размерът на наложеното наказание е абсолютно
определен и глоба в размер на 20 лв. Следователно наказанието, наложено с
процесния акт, не е по-тежко в сравнение с това, което би било наложено с
фиш. На второ място, депозираната жалба срещу наказателното
постановление в тази част, с която по същество не се оспорват фактическите
изводи относно неизползването на дневни или къси светлини през деня, а
само относно процесуалния ред за налагане на наказанието сочи, че
жалбоподателят не е бил съгласен с наказанието и са били налице
предпоставките на чл. 186, ал. 2 ЗДвП, поради което правилно е съставен
АУАН.
На последно място, следва да се отговори дали нарушението разкрива
признаците на маловажен случай. Отговорът е не. Правилото на чл. 11 от
ЗАНН сочи, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита
се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото
в този закон не се предвижда друго.
Съответно, според чл. 93, т. 9 от НК – „Маловажен случай“ е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
При липсата на легално определение в ЗАНН на „маловажен случай“ и с
оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда
друго, за „маловажен случай“ следва да се приеме този, при който
извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т.
9 от НК).
Пренесено на плоскостта на настоящото дело може да се направи извод,
че тежестта на извършеното е типична за този тип нарушения. Липсата на
включени светлини за движение през деня или къси светлини, през светлата
част на деня, е укоримото и наказуемо деяние, нарушаващо правилото на чл.
70, ал. 3 от ЗДвП. В случая МПС без включени светлини се е движело по
общински път. Това обосновава извод, че е създадена опасност за останалите
участници в движението поради намалената видимост на управлявания от
водача автомобил. Личността на водача разкрива негативни характеристични
данни във връзка със зачитане на установените правила за движение по
пътищата –не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер
на знак за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, санкциониран е за предходни нарушения на ЗДвП,
5
установено е при процесната проверка, че автомобилът не е представен в срок
за технически преглед, има и предходни нарушения на ЗДвП, за които е
наказван. При тези данни липсва основание да се приеме, че е налице
маловажен случай и администравинонаказателната отговорност на
жалбоподателя е правилно ангажирана.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП
законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на
чл. 185 от ЗДвП наказание глоба.
Размерът на наказанието е правилно определен съобразно абсолютно
определения в нормата на чл. 185 от ЗДвП. Поради изложеното наказателното
постановление в тази част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1
вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1
от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1184-000501 от 29.10.2020
г. на началника на РУ на МВР – Костенец в частта, с която за нарушение на
чл. 100, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП на Н. М. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Костенец, ул. „Пипериче“ № 45 е наложено наказание
глоба в размер на 50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1184-000501 от
29.10.2020 г. на началника на РУ на МВР – Костенец в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. Д. против Наказателно постановление
№ 20-1184-000501 от 29.10.2020 г. на началника на РУ на МВР - Костенец, с
което за:
нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв.,
нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 5 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения за незаконосъобразност.
Административнонаказаващият орган (АНО) в писмено становище
оспорва жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е частично основателна.
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и
въззивният съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
На 16.10.2020 г. около 15.20 часа в община Костенец на Общински път
№ SFO1370, в близост до параклиса „Св. Мина“ свидетелите А.В. и Л.А., при
изпълнение на служебните си задължения по контрол за движението по
пътищата, спрели за проверка водача на лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“ с рег. № СО8274СВ, който се движел с посока на движение към с.
Костенец, тъй като им направило впечатление, че моторното превозно
средство (МПС) не е с включени дневни или къси светлини. В хода на
проверката била установена самоличността на водача – жалбоподателят Н. М.
Д.. Констатирано било още, че в долния ляв ъгъл на предното стъкло на
автомобила не е залепен валиден стикер на знак за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, макар да имал
такава и да носел контролния талон към нея, че водачът има незаплатена в
срока за доброволно изпълнение глоба, наложена с Фиш № 62390, както и че
автомобилът не е представен в срок на технически преглед.
Свид. В., в качеството на младши контрольор към РУ – Костенец,
съставил срещу жалбоподателя Акт № АА688665/16.10.2020 г. за
установяване на административно нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП за това,
че управлява МПС през деня без включени светлини за движение през деня
или къси светлини и на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП за това, че не е залепил в
долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка е издадено
обжалваното в производството Наказателно постановление № 20-1184-000501
1
от 29.10.2020 г. на началника на РУ на МВР - Костенец, с което за нарушение
на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50
лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя Д., показанията
на свидетелите В. и Арнаутски, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, застрахователна полица №
BG/07/520002872354, контролният талон към знака и приложената Заповед №
81121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.
Те са взаимно допълващи се, не са оборени от други доказателства, поради
което следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички
обстоятелства от предмета на доказване – време, място и установеното при
извършената проверка. Прави впечатление, че чрез обясненията си
жалбоподателят не оспорва констатациите за невключени светлини за
движение през деня или дневни светлини на автомобила, както и за незалепен
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, а изразява несъгласие с правните изводи на
актосъставителя и АНО. Изводът, че водачът е представил контролен талон
следва от неговите обяснения и показанията на двамата полицейски
служители, които посочват, че след като това обстоятелство не е изрично
описано в акта, значи не е констатирано и поддържат само написаното в акта.
Гласните доказателства намират подкрепа, досежно наличието на контролен
талон, в представената застрахователна полица, от която е видно, че
контролният талон е прикрепен към същата с телбод. Последното не
представлява сигурно доказателство, че талонът е бил така прикрепен и
представен на полицейските служители при проверката, но с оглед заявеното
от тях и жалбоподателя при разпитите им, това е единственият възможен
извод.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН
са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Компетентността на
административнонаказващия да издаде обжалваното НП се установява от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
2
Съдът споделя частично и правните изводи на АНО.
Относно нарушението на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП на основание чл.
179, ал. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.:
В тази част АНО е допуснал неправилно приложение на материалния
закон.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ЗДвП въвежда изискване към водача на
моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, да залепи в
долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден
стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака.
Правилото е скрепено със санкция, предвидена в чл. 179, ал. 5 ЗДвП, съгласно
която водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било
спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100,
ал. 3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния
фонд, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва с
глоба 50 лв.
Изложеното сочи, че е налице двуактно административно нарушение. В
състава му са предвидени два акта, извършването на всеки от които
поотделно не съставлява адмнистративно нарушение, но при кумулативното
им наличие, деянието осъществява състава на нарушение на чл. 100, ал. 3
ЗДвП и се наказва на основание чл. 179, ал. 5 ЗДвП.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е залепил в
долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
управлявания от него лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. №
СО8274СВ, но е носел и представил валиден контрол талон от знака. При това
положение не е имало основание за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, тъй като незалепянето на
валиден стикер за задължителната застраховка не представлява нарушение,
щом водачът носи и представи валиден контролен талон от знака.
Действително представлява неизпълнение на едно въведените с чл. 100, ал. 3
ЗДвП задължения за водачите, но неизпълнението не е скрепено с наказание и
би могло да се третира единствено на плоскостта на недобри характеристични
данни на водача във връзка със задълженията му спазване на правилата за
движение по пътищата.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2,
т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН наказателното постановление в тази част трябва да
бъде отменено.
Относно нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.:
Нормата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП въвежда императивно правило за
поведение, през деня моторните превозни средства се движат с включени
светлини за движение през деня или с къси светлини. Неизпълнението е
наказуемо с наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП.
АНО правилно е установил, че на 16.10.2020 г. около 15.20 часа в
3
община Костенец на Общински път № SFO1370, в близост до параклиса
управлявания от жалбоподателя Н.Д. лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“ с рег. № СО8274СВ, се е движел с посока на движение към с.
Костенец без включени светлини за движение през деня или къси светлини. С
оглед на това жалбоподателят в качеството на водач законосъобразно е
наказан на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП.
Основното възражение срещу законосъобразността на АУАН и НП,
развито от въззивника е, че за установеното нарушение не е предложено
съставянето на фиш по реда на чл. 186, ал. 1 ЗДвП, с което съществено са
нарушени правата му. То е неоснователно. Възможността за съставяне на
фиш е уредена в чл. 186, ал. 1 ЗДвП, а процесуалните предпоставки са
предвидени в чл. 39, ал. 2 ЗАНН (редакция от 22.12.2020 г.) – действала към
момента на извършване на нарушението. Съставянето на фиш е процесуална
възможност и зависи от преценката на актосъставителя, като няма нормативна
опора или задължителна или константна съдебна практика, която да подкрепя
тезата за задължение във всички случаи за приложение на този ред за
наказване. В подкрепа на изложеното е съдебната практика, която изобилства
от примери на касационен контрол на въззивни решения, с които са
потвърдени наказателни постановления с наложено наказание само за
нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП (вж. Решение № 854 от 7.08.2018 г. на АдмС
- София област по к. а. н. д. № 444/2018 г., Решение № 211 от 15.03.2017 г. на
АдмС - София-област по к. а. н. д. № 42/2017 г., Решение № 1283 от 3.12.2020
г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 925/2020 г., Решение № 65 от
23.02.2021 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 32/2021 г., Решение № 770 от
8.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2759/2020 г., Решение № 239 от
14.09.2021 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 273/2021 г.).
Не може да се счита, че със съставянето на АУАН и налагане на
наказание с НП за процесното нарушение са нарушени права на
жалбоподателя. Видът и размерът на наложеното наказание е абсолютно
определен и глоба в размер на 20 лв. Следователно наказанието, наложено с
процесния акт, не е по-тежко в сравнение с това, което би било наложено с
фиш. На второ място, депозираната жалба срещу наказателното
постановление в тази част, с която по същество не се оспорват фактическите
изводи относно неизползването на дневни или къси светлини през деня, а
само относно процесуалния ред за налагане на наказанието сочи, че
жалбоподателят не е бил съгласен с наказанието и са били налице
предпоставките на чл. 186, ал. 2 ЗДвП, поради което правилно е съставен
АУАН.
На последно място, следва да се отговори дали нарушението разкрива
признаците на маловажен случай. Отговорът е не. Правилото на чл. 11 от
ЗАНН сочи, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита
се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото
в този закон не се предвижда друго.
Съответно, според чл. 93, т. 9 от НК – „Маловажен случай“ е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
4
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
При липсата на легално определение в ЗАНН на „маловажен случай“ и с
оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда
друго, за „маловажен случай“ следва да се приеме този, при който
извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т.
9 от НК).
Пренесено на плоскостта на настоящото дело може да се направи извод,
че тежестта на извършеното е типична за този тип нарушения. Липсата на
включени светлини за движение през деня или къси светлини, през светлата
част на деня, е укоримото и наказуемо деяние, нарушаващо правилото на чл.
70, ал. 3 от ЗДвП. В случая МПС без включени светлини се е движело по
общински път. Това обосновава извод, че е създадена опасност за останалите
участници в движението поради намалената видимост на управлявания от
водача автомобил. Личността на водача разкрива негативни характеристични
данни във връзка със зачитане на установените правила за движение по
пътищата –не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер
на знак за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, санкциониран е за предходни нарушения на ЗДвП,
установено е при процесната проверка, че автомобилът не е представен в срок
за технически преглед, има и предходни нарушения на ЗДвП, за които е
наказван. При тези данни липсва основание да се приеме, че е налице
маловажен случай и администравинонаказателната отговорност на
жалбоподателя е правилно ангажирана.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП
законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на
чл. 185 от ЗДвП наказание глоба.
Размерът на наказанието е правилно определен съобразно абсолютно
определения в нормата на чл. 185 от ЗДвП. Поради изложеното наказателното
постановление в тази част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1
вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1
от ЗАНН
5