Решение по дело №463/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 42

 

гр. Тутракан, 01.10.2019 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря СВЕТЛАНА ГВАОЗДЕЙКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 463/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXIX (чл. 341 и сл.) от ГПК от ЗС.

1. Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 69, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 34 от ЗС (уточнени впоследствие - л. 52) от С.С.И. (С.И. - л. 34), С.С.С. (С. У.) и Л.С.А. (Л. Ъ.), упълномощили (вторите двама чрез първия ищец - л. 18) съгласно адв. С.В. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 23, 45), за допускането до делба на правото на собственост върху следният недвижим имот, придобито в резултат на наследяване по чл. 5 - 10 от ЗН от И. С. Б., починал на 09.05.1937 г., бивши жители на с. Голямо Враново, общ. Сливо поле, а именно: Нива с площ 58 927 кв. в местността „ЕСКИ БАЛЪК“, с идентификатор № 78238.9.16.     

1.1. Твърди се, че собствеността върху имотите била възстановена с Решение № ЦС362/13.09.1993 г. издадено от ПК - гр. Тутракан на И. С. Б.. 

1.2. Твърди се, че наследството е открито при действие на Закон за наследството, приет на 17.12.1889 г. Съгласно чл. 21 ал. 3 от с. з. частта на децата от мъжки пол по отношение на непокритите недвижими имоти е два пъти по - голяма от тази на децата от женски пол. Тъй като наследодателят е оставил и съпруга, съгласно чл. 38 изр. 2 от с. з. частта на съпругата е равна на частта на детето от мъжки пол.

1.3.  Твърди се, че наследникът на М. И. С., починал на ***** г. – Ф. М. И. се снабдил с констативен нотариален акт № 141, т. 2, дело 216 от 12.04.2012 г. на нотариус Й. Д., вписан в Служба по вписванията гр. Тутракан под № 105 т. 4, дело 695/2012 г., за собственост на гореописаният имот. Нито той, нито наследодателят му са владяли за себе си земеделската земя, били са държатели на идеалните части от имота, собственост на ищците.

1.4. Твърди се, че с нотариален акт № 115 от 31.10.2018 г., т. 12, на Служба по вписванията гр. Тутракан, Ф. М. И. и съпругата му С. Юс.а И.продА.описания по - горе имот на лицето Н.К.М.. Последната, заедно със съпруга си И.Р.М. продА.на „Е.” ООД и А.Ю. описания имот с равни права за двамата с Нотариален акт № 107 т. 14, дело 2638/12.12.2012 г. на Служба по вписванията гр. Тутракан.

2. Ответниците „Е.Н.“ ООД, А.А. Ю. и Н.С.Ю. са депозирА.отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Е.Б. ***, 68), с който заявяват, че иска е допустим, но неоснователен.

2.1. Оспорва се идентичността на възстановения и процесния имот.

2.2. Оспорва се възражение, че собствеността върху имота е следвало да бъде възстановена на Ф. М. И., който го е внесъл в ТКЗС.

2.3. Направено е възражение за придобиване на имота от  Ф. М. И. въз основа на осъществено от него до от 1994 г. -  12.04.2012 г. давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС (уточнено в открито съдебно заседание - л. 100).

2.4. Направено е възражение за придобиване на имота от ответниците въз основа на осъществено от  тях в период 12.02.2012 г. - 18.09.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба) давностно владение по чл. 79, ал. 2 от ЗС (съдейки по посочения период съда приема, че ответникът „Е.Н.” ООД се позовава и присъединяване по реда на чл. 82 от ЗС на владението на праводателя „Е.” ООД);

2.5. Оспорва се качеството на наследници на ищците.

3. Като трети лица помагачи на страната на ответниците са конституирани Н.К.М.      и И.Р.М. (л. 71). Същите са упълномощили като проц представител адв. С.С. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 86).           

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

4. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищците: Ю. Ф. (син на ищеца С. СА.), И. Л. (осъждан за документни престъпления) и на ответниците: В. К., И. Ю., Ф. Е. (л. 101 ).

5. С Решение № ЦС 362/13.09.1993 г. на наследниците на И. Б. е възстановено правото на собственост върху имот № 9016 в землището на с. Цар Самуил (л. 55).

6. През 1994 г. според свид. Ф. между М. И. С. и ищеца С. С. възникнал спор относно подялбата на имотите, оставени в наследство от И. Б. М. С. искал дял от имотите да получат синовете му, които не били преки наследници.

7. Независимо от това според свид. Л., Ф. и О. имотите се обработвА.от различни наследници и др. лица, измежду които ищеца С. С. Последната обработвала (заедно със семейството си) 12 дка от процесната нива до 2009 г. След това нивата се обработвала от свид. Лазаров до 2012 г. Съдът не кредитира показанията на свид. Е. и Ю. по отношение на твърденията им, че ищеца С. С. не е обработвала имота, доколкото същите не кореспондират с останалите показания и най - вече с оглед факта, че свидетелите не са наблюдавА.имота непрекъснато, поради което е възможно С. Салимова да е обработвала имота, когато същите са отсъствали.  

8. С Нотариален акт № 141/12.04.2012 г. Ф. М. И. е признат за собственик по давностно владение и наследство върху имот № 009016 и № 018004 в землището на с. Цар Самуил (л. 35). Според свид. Ф. и Л. намерението на страните било земите да се „узаконят” на името на Ф. И., който след това да ги „раздаде” на останалите наследници съгласно дяловете им. В нотариалното производство като свидетел е участвала ищеца С. С., като изявлението ѝ е в същия смисъл - имотът „да се узакони” на името на Ф. И. (л. 87). Това намерение се потвърждава и от представената в нотариалното производство декларация от Ф. И., според която последният се задължава след издаването на нотариалния акт да прехвърли на останалите наследници полагащите им се дялове от наследството (л. 56).      

9. В Нотариален акт № 188/31.10.2012 г. е обективиран договор за покупко - продажба, с който Ф. М. И. и С. Ю. И. са прехвърлили на Н.К.М. (трето лице - помагач) правото на собственост върху имот № 009016 в землището на с. Цар Самуил (л. 36).

10. В Нотариален акт № 115/12.12.2012 г. е обективиран договор за покупко - продажба, с който Н.К.М. и И.Р.М. (трети лица - помагачи) са прехвърлили на „Е.” ООД, А.А.И., при равни права, правото на собственост върху имот № 009016 в землището на с. Цар Самуил (л. 37).

11. На процесния имот № 009016 е отреден идентификатор № 78238.9.16 по кадастралната карта (л. 54).

12. През месец декември 2012 г. Е. М. С. (вж. т.19.5.4) се обадил на бащата на  свид. Ф., за да му каже, че не следва да „търсят” нивата, тъй като същата била продадена. 

13. На 09.10.2013 г. в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ е вписано учредяването на отв. „Е.Н.” ООД. От представеният дружествен договор и от интернет - страницата на Търговския регистър е видно, че 1/2 ид. ч. от собствеността върху процесния имот № 009016 в землището на с. Цар Самуил е внесена като апортна вноска от съдружника „Е.” ООД (л. 88). 

14. Според свид. Л., К., Ю. и Е. имотът от 2012 - 2013 г. се обработвал от отв. „Е.Н.” ООД.

15. Според представената справка от ОД на ДФЗ - гр. Силистра (л. 114) процесния имот е заявен за подпомагане:

15.1. за стопанската 2012/2013 г. - от свид. Л. и Б. Ф. М.;

15.2. за стопанските 2013/2014 г. - 2017/2018 г. - от отв. „Е.Н.” ООД;

16. На 19.09.2018 г. е заведена исковата молба по настоящото производство.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

17. Конституирани са всички задължителни другари в делбата и са налице всички останА.предпоставки за разглеждането на исковете по същество.

 

II. По отношение на наследените права

 

18. Гореупоменатото решение на ПК, придружено с издадените скици на имотите, на основание чл. 17, ал. 1, изр. 5 от ЗСПЗЗ имат силата на констативен нотариален акт за собственост върху имотите и легитимират посочените в тях лица (респ. техните наследници) като собственици.

19. Собственическите права на И. С. Б., (починал през 1937 г.) върху имотите са наследени съгласно роднинските връзки, установени приложените удостоверения за наследници (л. 4) от:

 

19.1. Ф. И. С. (съпруга), починала на 02.06.1955 г, като дялът ѝ, получен на осн. чл. 38, изр. 2, предл. 1 от Законъ за наследството[1] (отм., в сила от 1889 - 1949 г.) от съпруга ѝ - 2/7 ид. е наследен от децата ѝ, който са деца и на съпругът ѝ  (л. 4):

 

19.2. Е. И. Ю. (дъщеря) - 3/14 (1/7 ид. ч. - на осн. чл. 21, абз. 3, предл. 1 от Законъ за наследството (отм.) от баща й + 2/28 ид. ч.  - на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН от майка ѝ);

 

19.3. Х. И. А. (Х. У.) (2000) (дъщеря) починала на 16.01.2000 г. (л. 10), като дялът ѝ - 3/14 (1/7 ид. ч. - на осн. чл. 21, абз. 3, предл. 1 от Законъ за наследството (отм.) от баща й + 2/28 ид. ч.  - на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН от майка ѝ), е наследен от (л. 13):

19.3.1. С.С. С. (С.И.) (внучка) - 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

19.3.2. Л.С.А. (Л. Ъ.) - 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

19.3.3. С. С.С. (С. У.) - 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

19.4. Н. И.Р.  (дъщеря) починала на 27.03.2008 г., като дялът ѝ - 3/14 (1/7 ид. ч. - на осн. чл. 21, абз. 3, предл. 1 от Законъ за наследството (отм.) от баща й + 2/28 ид. ч.  - на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН от майка ѝ), е наследен от:

19.4.1. Ю. М.А.Я. (внук) - 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

19.4.2. Р. М.А. (внук) - 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

19.4.3. Х. М..А. (внучка) - 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

19.5. М. И. С. (син) починала на 13.03.1997 г., като дялът му - 5/14 (2/7 ид. ч. - на осн. чл. 21, абз. 3, предл. 1 от Законъ за наследството (отм.) от баща му + 2/28 ид. ч.  - на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН от майка му), е наследен от:

19.5.1. З. Я. С. (снаха) починала на 08.09.2016 г., като дялът й, получен на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН, е наследен от децата й, които са деца и на съпруга й;

19.5.2. Ф. М. И. (внук) - 5/42 ид. ч., придобити на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

19.5.3. И. М. И. (внук) – починал на 20.04.2013 г., като дялът му - 5/42ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

19.5.3.1.Н. А. И. (съпруга на внук) - 5/126 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

19.5.3.2.Н. И. Х. (правнучка) - 5/126 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

19.5.3.3.Е. И. М.(правнучка) - 5/126 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

19.5.4.  Е.М. С. (внук) - 5/42 ид. ч., придобити на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН.

 

20. По отношение на възражението на ответниците, че собствеността върху имота е следвало да бъде възстановена на Ф. Ис., който го е внесъл в ТКЗС, следва да се отбележи, че за да бъде проведено такова оспорване самия Ф. И. или неговите наследници следва да са провели административна процедура по възстановяване на собствеността или да разполагат с възможността да проведат такава, които хипотези в случая не са налице (вж. Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 50 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 908/2011 г. на ВКС, II г. о., както и цитираните в него Решения на ВКС № 426/21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на II г. о., № 475/27.07.2010 г. по гр. д. № 122/2009 г. на I г. о.).

 

III. По отношение на осъщественото от Ф. И. давностно владение

 

21. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта.  Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

22. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. При тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

23. В конкретният случай по делото не са ангажирани доказателства за манифестирането на намерението на Ф. И. да завладее притежаваните от останалите наследници ид. ч. Напротив, в самото нотариално производство същият е подписал декларация, че се съгласява впоследствие да прехвърли на останалите наследници части от процесният имот, съответстващи на наследствените им дялове (вж. т. 8).

24. Освен това се установява, че различни части от процесния имот до м. декември 2012 г. са обработвани от отделни групи наследници, т. е. Ф. И. не е упражнявал еднолично фактическата власт върху имота (вж. т. 7).

25. В тази връзка съдът приема, че Ф. И. не е придобил собствеността върху притежаваните от останалите наследници ид. ч.

 

IV. По отношение на осъщественото от ответника

 

26. С оглед неосъществяването на фактическият състав по чл. 79, ал. 1 от ЗС Ф. И. е прехвърлил на третото лице - помагач Н.К.М. само притежаваните от него по наследство 5/42 ид. ч. от собствеността (вж. т. 19.5.2), които Н.К.М. е придобил на осн. чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 20 от СК в режим на съпружеска имуществена общност с вторият помагач - И.Р.М..

27. Приобретателите съответно са прехвърлили на ответниците само притежаваните от тях 5/42 ид .ч. от собствеността, както следва:

27.1. на „Е.” ООД - 5/84 ид. ч.;

27.2. на отв. А.Ю. - 5/84 ид. ч. (който на осн. чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 20 от СК го е придобил в режим на СИО с отв. Н.Ю.).

28. След извършването на апорт по реда на чл. 73 от ТЗ отв. „Е.Н.” ООД е придобило собствеността на притежаваните от съдружника „Е.” ООД - 5/84 ид. ч. от правото на собственост върху имота.

29. Към момента на изповядване на договора за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 115/12.12.2012 г., купувачите няма даН.и да са знаели, че прехвърлителите им не са единствени собственици на имота.

30. От свидетелските показания се установява се, че от месец декември 2012 г. „Е.” ООД и впоследствие „Е.Н.” ООД упражняват фактическата власт върху процесния имот (управителя на двете дружества е един и същ, поради което фактическата власт се упражнява чрез едно и също лице). Всички ответници твърдят (като последно защитно възражение), че са придобили собствеността въз основа на осъществено добросъвестно давностно владение. В тази връзка съдът приема, че владението „Е.Н.” ООД върху 1/2 ид. ч. от собствеността, към което е присъединено владението на „Е.” ООД по реда на чл. 82 от ЗС, е осъществено в периода м. декември 2012 г. - м. декември 2017 г., поради което същите са придобили разликата от 5/84 ид. ч. до 1/2 ид. ч. от собствеността върху имота на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗС. Доколкото Е.” ООД и впоследствие „Е.Н.” ООД са упражнявА.фактическата власт върху целия имот и възражението по чл. 79, ал. 2 от ЗС е направено от всички ответници, следва да се приеме, че дружествата са владели останалата 1/2 ид. ч. от правото на собственост за отв. А. Ю. и Н.Ю., поради което владението следва да се счита за осъществено и за последните двама ответници. 

31. С оглед гореизложеното съдът приема, че в края на 2017 г. тримата ответници са придобили правото на собственост върху процесния имот в обема, отразен в Нотариален акт № 115/12.12.2012 г., 1/2 ид. ч. - за „Е.Н.” ООД и 1/2 ид. ч. - за отв. А.и Н.Ю. (макар и на различно от посочения в нотариалния акт основание). Тримата ответници са единствено активно легитимирани да поискат делба на процесния имот. Такова искане не е направено, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. 

Разноски

 

32. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени поравно разноските за заплатено адвокатско възнаграждение (1 000), в размер на по 333,33 лв., които всеки ищец следва да заплати, както следва:

32.1. на отв. „Е.Н.” ООД - 166,66 лв.;

32.2. за всеки от отв. А. Ю. и Н.Ю. - 83,33 лв. 

33. Съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК на третите лица - помагачи не се присъждат разноски.

 

34. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

                 ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за допускане на съдебна делба на правото на собственост върху: Нива с площ 58 927 кв., трета категория, в местността „ЕСКИ БАЛЪК“, с идентификатор № 78238.9.16 (седемдесет и осем хиляди, двеста тридесет и осем, точка, девет, точка, шестнадесет) по кадастралната карта на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 78238.50.602, № 78238.9.44, № 78238.9.502 и № 78238.38.14 (съгласно Скица № 15-772837/23.10.2018 г., изд. от СГКК – гр. Силистра); стар идентификатор на имота съгласно плана за земеразделяне № 009016,  между:

1. С.С.И. (С.С.С.), с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, придобила части от правото на собственост  по наследство от И. С.Б., роден на *** г.;  

2. С.С.С. (С. У.), турски гражданин с личен номер: *********, придобила части от правото на собственост  по наследство от И. С.Б., роден на *** г.;  

3. Л.С.А. (Л. Ъ.), турски гражданин с личен номер: *********, придобила части от правото на собственост  по наследство от И. С.Б., роден на *** г.;    

4. „Е.Н.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ***********, придобили части от правото на собственост  в резултат на направена апортна вноска от „Е.Н.” ООД;    

5. А. А. Ю., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, придобил части от правото на собственост  в резултат на сключен договор за покупко - продажба;   

6. Н.С.Ю., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, придобил части от правото на собственост  в резултат на сключен договор за покупко - продажба.  

 

            ОСЪЖДА ищеца С.С.И. (С.С.С.), с ЕГН **********, да заплати на ответниците, припадащата ѝ се част от направените разноски, както следва:

1. „Е.Н.” ООД, с ЕИК ********* - 166,66 лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки);

2. А. А. Ю., с ЕГН ********** - 83,33 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки);

3. Н.С.Ю., с ЕГН ********** - 83,33 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки).

 

            ОСЪЖДА ищеца С.С.С. (С. У.), турски гражданин с личен номер: *********, да заплати на ответниците, припадащата му се част от направените разноски, както следва:

1. „Е.НН” ООД, с ЕИК ********* - 166,66 лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки);

2. А. А. Ю., с ЕГН ********** - 83,33 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки);

3. Н.С.Ю., с ЕГН ********** - 83,33 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки).

 

            ОСЪЖДА ищеца Л.С.А. (Л. Ъ.), турски гражданин с личен номер: *********, да заплати на ответниците, припадащата ѝ се част от направените разноски, както следва:

1. „Е.НН” ООД, с ЕИК ********* - 166,66 лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки);

2. А. А. Ю., с ЕГН ********** - 83,33 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки);

3. Н.С.Ю., с ЕГН ********** - 83,33 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки).

 

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

            Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответниците -  Н.К.М., с ЕГН ********** и И.Р.М., с ЕГН **********, и двамата с посочен по делото адрес: ***************.  

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.

            ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: