№ 32174
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110122820 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Б. Г. Б. срещу „Ф“ ЕООД за
прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция
№4647373/22.11.2022 г.
В искова молба са изложени твърдения, че между ищцата и „И“ АД е сключен
Договор за паричен заем №4647373 на 22.11.2022 г. за заемната сума 250 лв. Сочи, че
според чл. 4 от договора за паричен заем, последният се обезпечава с гарант – две
физически лица, поръчители или банкова гаранция, в чието изпълнение ищцата е
сключила с ответника Договор за предоставяне на гаранция №4647373/22.11.2022 г.
срещу възнаграждение от 120 лв., платимо при условията на договора за заем и чл. 3,
ал. 1 от договора. Ищецът поддържа, че договорът за заем е недействителен, като
сключен в противоречие с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като възнаграждението по
договора за предстовяне на гаранция не е включено в ГПР, а същото е общ разход по
кредита, в т.ч. клаузата на чл. 4. Сочи, че ответникът е дъщерно дружество на
заемодателят и предвид че са свързани лица, то разходът за възнаграждение е известен
и касае договаряне с едно и също лице. Оспореният договор не предоставя услуга, а
чрез сключването му се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК; нищожен е поради накърняване
на добрите нрави по подробно изложени съображения. Прави искане по чл. 219 от
ГПК.
Ответното „Ф“ ЕООД оспорва иска с доводи, че договорът за предоставяне на
поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода,
престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите
нрави, а договорът е действителен, възмезден за услуга, както и съглашение отделно
от заемното правоотношение. Оспорва наличието на предпоставки по чл. 38,ал.1, т.2
от ЗА, евент. навежда възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД е да установи пълно и главно, че договора
1
за заем/клаузата на чл. 4, и договора за предоставяне на гаранция са сключени в
противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. В доказателствена
тежест на ответника е да установи, че договора за предоставяне на гаранция е
индивидуално уговорен.
Тъй като отв. „Ф“ ЕООД твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ на ищеца, както и че според практиката на върховната
съдебна инстанция, обективирана в Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
3219/2018 г., II т. о. и др., ако „противната страна твърди, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора
за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно
заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да
представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.
248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.“, то за този ответник
е тежестта на доказване да опровергае, че не са налице предпоставки по чл.38, ал.1, т.2
от ЗА, ако по-късно ищецът претендира възнаграждение по този ред, за което съдът
указва, че не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че ищцата и „И“ АД са сключили Договор за паричен заем №4647373 на
22.11.2022 г. за заемната сума 250 лв., а според чл. 4 от договора за паричен заем,
последният се обезпечава с гарант – две физически лица, поръчители или банкова
гаранция, в чието изпълнение ищцата е сключила с ответника Договор за предоставяне
на гаранция №4647373/22.11.2022 г. срещу възнаграждение от 120 лв.; аритметично,
ако сумата за възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция
№4647373/22.11.2022 г. се включи в ГПР по Договор за паричен заем
№4647373/22.11.2022 г., то същият ще надвиши 50 %; едноличен собственик на
капитала на ответника е „И“ АД.
Ищецът направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „И“ АД като трето
лице – помагач, което е допустимо и основателно, като по възраженията на ответника
съдът намира, че се преценява интересът на ищеца от привличане на третото лице-
помагач, а не обратното. В случая защитата на ищеца е с доводи за нищожност на
правоотношението със заемодателя, с която обосновава и тази на договора, сключен с
ответника, и приложим е чл. 223, ал. 2 от ГПК.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, а с оглед на тях е
ирелевантно за предмета на делото е искането по чл. 190 от ГПК по т.1 и т. 3, и чл. 186
от ГПК на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на
ищеца трето лице-помагач – „И“ АД, с посочен адрес на управление в исковата молба
или служебно известен електронен адрес за връчване. УКАЗВА на третото лице-
2
помагач, че най-късно в насроченото съдебно заседание може да представи становище
по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147
от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по р. I, т. 1 и т. 3 и р.II от доказателствени
искания в искова молба.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
3
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2025
година от 10,55 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник, в
т.ч. трето лице-помагач.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис
на отговор на насрещна искова молба, а на третото лице-помагач и препис на искова
молба, с приложения.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4