РЕШЕНИЕ
№ 3041
гр. **, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110126889 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 12653 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по Договор за застраховка "Каско" на МПС №***** сключен на 09.10.2023г. по
заведена при ответника щета №**** за имуществени вреди настъпили вследствие на
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което застрахованият при ответника лек
автомобил ***с рег. № **** бил увреден, ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба на 13.05.2024 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца (фирма) и ответника
(фирма) съществува валидно правоотношение по Договор за застраховка „Каско“ на МПС №
*****, сключен на 09.10.2023 г., с предмет лек автомобил ****“ с рег. № ****.
Процесуалният представител на страната поддържа, че управителят на дружеството,
управлявайки процесния автомобил, претърпял пътнотранспортно произшествие,
изразяващо се в осъществяване на сблъсък с друг автомобил, който извършил неправомерен
ляв завой, в резултат на което събитие застрахованото при ответника моторно превозно
средство било увредено. В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.01.2024 г.
ищецът завел при ответното дружество щета №****, като след извършен оглед на
автомобила и опис на щетите застрахователят постановил отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, позовавайки се на изключен риск по т. 10. 11 от Общите
условия за застраховане към процесния договор. Представителят на ищеца поддържа, че
представител на (фирма) депозирал повторно искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, по което ответникът отново отказал да удовлетвори претенцията. В исковата
молба са изложени доводи за неоснователност на съображенията на застрахователя за
отхвърляне на искането за изплащане на застрахователно обезщетение, а именно не е взето
предвид, че водачът на застрахования автомобил не е самокатастрофирал, че водачът на
другия участвал в инцидента автомобил при неспазване на пътната маркировка се е включил
в движението в място без видимост, че посетилите инцидента представители на КАТ не са
1
съставили актове за административно нарушение, приемайки, че случаят не представлява
обществена опасност или проява на груба небрежност. Представителят на ищеца поддържа,
че водачът на процесния автомобил е предприел всички необходими действия, за да избегне
по-сериозни последствия върху застрахованото моторно превозно средство и е предприел
маневра, чрез която е избегнал челен удар. В исковата молба са изложени твърдения, че
стойността необходима за отстраняване на повредите по процесния автомобил възникнали в
резултат на пътнотранспортното произшествие, за което е заведена щета, възлиза на сумата в
размер на 12653 лева съгласно издадени фактури.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Г. В. оспорва предявения иск по основание и размер. С депозирания отговор са оспорени
поддържаните от ищеца твърдения относно наличието на събитие, което попада в обхвата на
предоставяното по договора застрахователно покритие. Представителят на ответника
поддържа, че е налице риск изрично изключен от застрахователното покритие, попадащ в
хипотезата на т. 10. 11 от приложимите към процесния договор за застраховка „Каско“ Общи
условия, а именно застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети,
причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или
бездействия. В отговора са изложени твърдения, че на 08.01.2024 г. в (фирма) е подадено
заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от А.Д.П, съгласно което на
05.01.2024 г. при управление на лек автомобил *****“ с рег. № **** в гр. **, на платното на
ул. (АДРЕС) е реализирал пътнотранспортно произшествие с друго моторно превозно
средство – удар в друг насрещно движещ се автомобил, за което събитие бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, по което искане е образувана щета № ****.
Представителят на ответника поддържа, че в хода на ликвидационната дейност по
преписката бил извършен оглед на процесния автомобил, описани са увредените детайли, за
което бил съставен опис на щетите по претенцията, като заключението на експертите при
застрахователя е, че уврежданията по моторното превозно средство са настъпили в резултат
на субективните действия на водача, изразяващи се в грубо незачитане на правилата за
движение по пътищата, а именно предприемайки непозволена маневра обратен завой, е
пресякъл двойната непрекъсната линия, навлязъл е и се е движил в лентата за насрещно
движение в участък от ул. (АДРЕС) при наличие на пътна маркировка М2 и при наличие на
насрещно движещ се автомобил с марка **** с рег. № ****. В исковата молба са изложени
твърдения, че единствена причина за настъпване на вредите по процесния автомобил е
поведението на неговия водач, който е предприел непозволена маневра обратен завой,
пренебрегнал е пътната маркировка, пресякъл е двойната непрекъсната линия, като не е
изчакал преминаването на лек автомобил **** с рег. № ****, навлязъл е и е управлявал
автомобила в платното за насрещно движение, в резултат на което е реализирал удар с
другия автомобил. При условията на евентуалност е направено възражение за намаляване на
размера на застрахователното обезщетение с 90 %, тъй като водачът на автомобила в
значителна степен е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В отговора на
исковата молба са изложени доводи във връзка с размера на исковата претенция, като
представителят на ответника поддържа, че стойността е завишена, не кореспондира с
действителния размер на вредите към датата на настъпване на процесното събитие, както и
че не всички увреждания по автомобила са във пряка причинно-следствена връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са настъпили вреди на
значително по-ниска стойност. По изложените доводи е направено искане предявеният иск
да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни
разноски.
С Определение № 42459 от 18.10.2024г. като трето лице-помагач на страната на
ответника е конституиран застрахователят по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на другия участвал в процесния
пътен инцидент лек автомобил с марка **** с рег. № **** – (ФИРМА) с ЕИК ****
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
2
ответника, намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за застраховка „Каско“ на
МПС № 0307X0072600, сключен на 09.10.2023г., видно от който лек автомобил **** с рег. №
**** е застрахован при ответника с период на застрахователното покритие от 09.10.2023г.
17,00ч. до 08.10.2024г. 23,59ч. Видно от представения документ и Общите условия на
(ФИРМА)“ по застраховка „Каско на МПС“, представляващи неразделна част от Договора за
застраховка „Каско“, между страните е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по Договор за застраховка „Каско“ на МПС № ***** при покритие по
„Клауза – пълно каско“.
Като писмено доказателство по делото е приет Двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, съставен на 08.01.2024г. в 16,45ч. от водача на автомобил
****с рег. № **** и водача на автомобил **** с рег. № ****, в който са описани
обстоятелствата около настъпване на ПТП между посочените моторни превозни средства в
гр. **, ул. (АДРЕС), вкл. и чрез графично изобразяване от водачите на двата леки
автомобила на механизма на произшествието.
От изисканото за послужване производство по пр.пр. № 58/2024 г., ДП № 13-РП/2024
г. по описа ВОП-**, ВДП № СФ-10/2024 г. по описа на РС „ВП-**“ се установява, че
досъдебното производство е образувано с постановление от 13.02.2024 г., за това, че на
05.01.2024г. в гр. **, лице по смисъла на чл.396 НПК (военнослужещ) при управление на
МПС – лек автомобил **** с рег. № ВА118018, е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди – престъпление по чл.343, ал.1,
б. „А“ вр. чл.342, ал.1 НК, като с постановление от 09.08.2024 г. досъдебното производство е
прекратено.
По делото са представени и приети писмени доказателства, които удостоверяват
момента на уведомяване на застрахователя от страна на застрахованото лице за настъпилото
ПТП. На 08.01.2024г. ищецът е заявил пред застрахователното дружество настъпването на
произшествието, като е образувана щета № ****. В Декларация от 08.01.2024г. до
(ФИРМА)“ представляващият ищцовото дружество А.П е описал механизма на настъпилото
ПТП, вкл. и чрез графично изобразяване на произшествието, като е подал и заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС.
Представено е писмо от 29.01.2024г., с което ответникът е уведомил ищеца, че отказва
изплащане на застрахователно обезщетение по щета № **** поради това, че събитието
попада в обхвата на изключените от застрахователно покритие рискове. По искане на
застрахования претенцията е била преразгледана два пъти, като с последващи писма от
28.02.2024г. и 19.04.2024г. отказът е потвърден.
По делото е приет проект на организация на движението на ул. (АДРЕС) в района на
административен № 2, който отразява пътната маркировка в този участък, с която следва да
се съобразяват участниците в движението.
От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че механизмът на
посоченото в исковата молба пътнотранспортно произшествие е определен въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на И. И. – водач на лек
автомобил **** с рег. № **** и от представените по делото писмени доказателства.
Експертът поддържа, че произшествието настъпва след като водачът на лек автомобил
**** с рег. № **** предприема изпреварване на три колони от спрели автомобили и навлиза
в лентата за насрещно движение, където настъпва съприкосновение с автомобил **** с рег.
№ ****, предприел забранена маневра за излизане от сервиз и завой наляво по ул. (АДРЕС).
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И. И. - водач на
лек автомобил **** с рег. № ****. Свидетелят сочи, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило при излизането му от автосервиз с лек автомобил **** с рег. № ****, когато е
направил забранена маневра за завой наляво, при поставен знак, позволяващ завИ.е
единствено надясно. Свидетелят сочи, че в същия момент лек автомобил ****с рег. № **** е
3
предприел изпреварване на колона от автомобили, при което е навлязъл в лентата за
насрещно движение, където е настъпил сблъсъкът между двете коли. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, който няма данни да е заинтересован от изхода на делото, като ги
намира за вътрешнологични и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал
по делото.
При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от
правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно дадени
предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Каско“ за процесния лек автомобил, настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка, с което са настъпили вреди в претендирания размер.
При установява на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението, респ. да докаже възраженията си в отговора на исковата молба
относно наличието на основание за отказ изплащане на обезщетение по т. 10. 11 от
приложимите към процесния договор за застраховка „Каско“ Общи условия.
С доклада по делото и на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните по
настоящото производство е възникнало валидно правоотношение по Договор за застраховка
„Каско“ на МПС № 0307X0072600, сключен на 09.10.2023 г., със срок на действие от
09.10.2023 г. до 08.10.2024 г. за лек автомобил *** с рег. № ****.
Настоящият състав намира, че за да се установи дали отказът на застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение е законосъобразен, на първо място, следва да се
направи разграничение между правото на застрахователя на отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение за събитие, което представлява „изключен риск“, т.е. непокрит
от застраховката риск и правото му на отказ поради това, че е налице някое от основанията
по чл.408, ал.1 КЗ. В последния случай се установява настъпването на застрахователно
събитие, попадащо в обхвата на покритите от застрахователя рискове, но поради
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,
застрахователят има право да откаже заплащането на застрахователно обезщетение. Двете
хипотези съществуват алтернативно.
Видно от представения и приет по настоящото производство Договор за застраховка
„Каско“ на МПС № 0307X0072600 при покритие по „Клауза – пълно каско“, между страните
по настоящото производство е възникнало валидно застрахователно правоотношение. В
параграф IV от Общите условия на (ФИРМА)“ по застраховка „Каско на МПС“,
представляващи неразделна част от Договора за застраховка „Каско“, е посочено какви са
покритите рискове, т.е. срещу какви рискове застрахователят осигурява застрахователно
покритие за пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС. Договорът за
застраховка „Каско“ на МПС № 0307X0072600 е сключен между страните при покритие по
„Клауза – пълно каско“, което, видно от 7.4 във връзка с 7.2.1 от Общите условия, осигурява
застрахователно покритие при пътнотранспортно произшествие по смисъла на Закона за
движение по пътищата.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява настъпването на ПТП
с участието на лек автомобил *** с рег. № ****, управляван от А.П – представител на ищеца
и лек автомобил **** с рег. № ****, управляван от И. И.. Като спорно се очертава между
страните, дали настъпилото ПТП попада в обхвата на „покритите рискове“, за които
застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение, или попада в
изключенията, т.е. представлява „изключен риск“, попадащ в хипотезата на параграф VI от
Общите условия на (ФИРМА)“ по застраховка „Каско на МПС“, за който застрахователят не
предоставя застрахователно покритие.
Съгласно параграф VI, т.10.11 от Общите условия на (ФИРМА)“ по застраховка
4
„Каско на МПС“ застрахователят не предоставя застрахователно обезщетение, причинено
при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на
застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от домакинството му, негов
служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС,
водач на МПС или превозваните с МПС лица. В Общите условия не е налице изчерпателно
изброяване на хипотезите, които представляват „изключен риск“, нито пък тези, които могат
да се квалифицират като проява на „груба небрежност“.
Съгласно разясненията, дадени с Решение 184 от 24.02.2016 г. по т. д. 3092/2014 г. на
ВКС, II ТО небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел – модела на поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дължимата престация /дейността/ и условията на
предоставянето й /условията за извършването й/. Грубата небрежност се отличава по степен
и също се изразява в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Гражданското право познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но за
разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за
поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана
непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието
на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е
налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае
тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от
страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на
задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел
за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между
страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД,
която разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се
изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност. В
решението е прието, че в застрахователното право в Република България формата на вина е
релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са
диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или
небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не
извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът
да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./
застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска представлява създаване на по-
голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие. Законодателят не е дал
легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и
практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при
предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност,
изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която
би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-
елементарна степен на загриженост. С Решение № 366 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 3980/2023
г. на ВКС, IV ГО, е прието, че настъпването на застрахователното събитие би било
следствие от груба небрежност на застрахования в случаите, в които същият не е положил
елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение по пътищата.
Преценката зависи от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба
небрежност при управление на моторно превозно средство е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата
за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество. Неспазването на основните правила за безопасност на
5
съответната дейност винаги се квалифицира като „груба небрежност“.
От изложеното следва, че преценката дали поведението на длъжника представлява
груба небрежност следва да се направи за всеки отделен случай съобразно нарушението на
технологичните правила или правилата за безопасност и като се преценят обстоятелствата,
при които е настъпило въпросното събитие. Механизмът на процесното пътнотранспортно
произшествие се установява от приетото по делото заключение по допусната автотехническа
експертиза, а именно водачът на лек автомобил **** с рег. № **** е предприел изпреварване
на три колони от спрели автомобили, при което е навлязъл в лентата за насрещно движение,
пресичайки двойна непрекъсната линия, където настъпва съприкосновението с лек
автомобил **** с рег. № ****. В експертизата се сочи, че ако подобна маневра не е била
предприемана от водача на лек автомобил ****пътнотранспортното произшествие не би
възникнало. Приетото заключение напълно кореспондира със събраните в хода на
производството гласни доказателствени средства – свидетелят И. И. сочи, че лек автомобил
**** се е движил в лентата за насрещно движение, след като е предприел маневра за
изпреварване на колона от автомобили. Следва да бъде отбелязано, че ищецът не оспорва
обстоятелството, че водачът на моторното превозно средство е предприел маневра по
навлизане и движение в лентата за насрещно движение. По делото не са наведени
твърдения, респ. не са ангажирани доказателства за наличие на обективни причини, които да
са накарали водача на лек автомобил **** с рег. № **** да навлезе в лентата за насрещно
движение, пресичайки двойна непрекъсната линия, което представлява нарушение на Закона
за движение по пътищата. Липсват доказателства предприемането на маневрата да е било с
цел предотвратяване на произшествие, а напротив от събраните гласни доказателствени
средства се установява, че маневрата е била с цел изпреварване на колони чакащи
автомобили. Конкретната пътна обстановка, нарушаването на правилата за движение по
пътищата, установени в защита на живота и здравето на участниците в пътното движение,
както и фактът, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието при наличие
на интензивен трафик, идват да обосноват, че и най-небрежният шофьор би положил
дължимата грижа и не би навлизал в лентата за насрещно движение при конкретните
обстоятелства. В допълнение следва да бъде отбелязано, че макар водачът на другия
участвал в процесния пътен инцидент също да е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, той е бил пропуснат от колоната чакащи автомобили преди да
възникне съприкосновение с движещия се в лентата за насрещно движение лек автомобил
собственост на ищеца.
Нарушаването на установените правила за движение по пътищата, установени в
ЗДвП, не във всеки един случай би представлявало проява на „груба небрежност“, но при
конкретните установени фактически обстоятелства, ако водачът лек автомобил ****не бе
навлязъл в лентата за насрещно движение, пресичайки двойна непрекъсната линия,
пътнотранспортното произшествие не би настъпило. Именно поради това поведението на
представителя на ищеца представлява проявена „груба небрежност“, поради което попада в
полето на непокритите, или т.н. „изключени рискове“, съгл. параграф VI, т.10.11 Общите
условия на (ФИРМА)“ по застраховка „Каско на МПС“, за които застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 405
КЗ се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в размер общо на 650 лева, от
които 500 лева депозит по допусната автотехническа експертиза, 50 лева депозит за разпит
на свидетел при режим на призоваване и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. **, (АДРЕС), срещу (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. **,
(АДРЕС), осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за сумата в размер на 12653
лева, представляваща застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско“ на
МПС № ****, сключен на 09.10.2023г., по заведена при ответника щета № **** за
имуществени вреди настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, в резултат на
което застрахованият при ответника лек автомобил **** с рег. № **** бил увреден, ведно
със законна лихва от подаване на исковата молба на 13.05.2024 г. до окончателно погасяване
на вземането.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. **,
(АДРЕС), да заплати на (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. **,
(АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 650 лева, представляваща
сторени в настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр. **, (АДРЕС), в качеството на трето лице-помагач на страната на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7