Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 05.07.2018
г. гр.Т.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На шести юни 2019 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Жоржета
Христова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 155 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „К...“ ЕООД гр. Т. срещу „ЗАД А....“ АД гр. С.
искове за сумата от общо 195 596,72 лв., от която: 134 197.00 –
главница-застрахователно обезщетение по договор за застраховка, 21 924,51
лв.-лихва за забава върху тази главница, 5 001.00лв.- разходи за авариен
комисар, 721.00лв.-лихва за забава върху предходната сума, 29 500лв.-
неимуществени вреди и 4253,21 лв.- лихва за забава върху предходната сума.
Ищецът твърди, че на 19.08.2016г. в гр. Т., е сключил с ответника договор
за застраховка „Отговорност на
превозвача по шосе" под № 16 340
1002 **********/19.08.2016г., със срок до 18.08.2017г.. Съгласно полицата,
ответникът застрахова 5 композиции, представляващи влекач и полуремарке,
и като застраховател приема като покрит риск „Загуба или повреда на товар,
превозвани със собствени или наети средства", съгласно ОУ на
застрахователя и Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
товари (CMR), при заплащане на застрахователна премия 1250 евро, платими в
лева, по фиксинг на БНБ. Лимитът на отговорност на застрахователя е в размер на
действително липсващият товар, но не повече от 200 000 евро (чл. 2 от
полицата), определен съгласно чл.23 от Конвенцията. Договорено е, че при нужда
застрахованият да използва „Авариен комисар" по приложен списък. На
30.01.2017г., ищецът сключил договор за международен превоз с „Т...п."
ООД, гр.Р., с който се задължил да
извърши транспортна услуга на лекарствени продукти, с товарен пункт гр. Д. и
разтоварен пункт гр. Подолск, Р... Транспортната
услуга е извършена с товарен автомобил „Скания"
ДКН Т7796ТН и полуремарке ДКН С 2446 ЕС, включени в застрахователната полица и, включено в
застрахователната полица, управлявани от водача К.С... На 11.02.2017г. на митнически
пункт „Новье Юрковичи",
Република Р.., митнически служители са установили повреда на пломбата на
камиона и липса на част от товара. Отказано е влизането на камиона на
територията на Р.., като водачът е върнал камиона на неутрална територия и е
уведомил полицейските органи на Украйна. Същите са изготвили полицейска справка
№ 1022/124/431/01-2017г. На 22.02.2017г. на митница Домодедово,
Руска федерация, е съставен авариен протокол 47-5674, в присъствието товарополучателя ЗАО „Д..х" и авариен комисар,
назначен от ищеца, съгласно приложеният списък от ответното дружество. В
изготвеният авариен протокол подробно са описани липсващите стоки съгласно
съпътстващите документи; Инвойс
**********/27.01.2017г. и опаковъчен лист **********/27.01.2017г., издадени от
продавача „Д...БГ" ЕООД към купувача/товарополучател
ЗАО „Д..х". Съгласно изготвения авариен протокол, липсата на стоки е в
размер на 73 646.16 USD (американски долар). В тази връзка, от „Т...п. ЕООД,
явяваща се възложител на транспортната услуга, е получено рекламационно
писмо за изплащане на щета в размер на 73 646.16 USD. Ищецът твърди още, че
незабавно е уведомил ответника-застраховател, като е заявил претенция по процесната застрахователната полица, за сумата от 73 646.16
USD, с всички изискуеми документи, но с писмо изх. № 100-3998/31.05.2017г.
ответникът отказал да плащане, позовавайки се на общите си условия. В резултат на бездействието на ответника,
ищецът твърди, че е получил и неимуществени вреди, изразяващи се в изгубено
търговско реноме, създадено лошо име сред превозвачи и търговци, занимаващи се
със спедиции и международни превози, които оценява на
30 000лв. За горепосочените претенции твърди, че е предявил частичен иск,
предмет на гр.д. № 1617/17г. на ТРС, с влязло в сила решение на 30.10.2018г. С
твърдения, че е изправна страна по сключения застрахователен договор, ищецът
предявява гореописаните искови претенции.
В представения в срок отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете
като неоснователни. Не оспорва наличието на договорни отношения и това, че към
датата на събитието е била в действие посочената от ищеца полица, но възразява,
че за процесното събитие е налице проявление на
изключен от покритието риск, съгласно чл. 17, т. 2 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), обн.
ДВ бр. 61 от 1977г., съгласно която превозвачът се освобождава от отговорност,
когато вредите („липсата, повредата или забавата”) не са резултат от грешка на
превозвача, или са резултат от обстоятелства, които последният не е могъл да
избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Освен това процесната застраховка не е застраховка на товара, а
застраховка срещу виновни действия/бездействия на превозвача, от които са
произтекли вреди за трети лица. Заявява, че не оспорва настъпването на събитие
кражба на товар, превозван със застрахована композиция от МПС. Но възразява, че
процесната кражба не попада в покритите рискове по
застраховката, тъй като същата не е резултат от действията на застрахования
превозвач - същата настъпва, независимо от каквото и да е действие или
бездействие от страна на превозвача и въпреки волята му. На следващо място,
ищецът не е допринесъл за настъпването на събитието и поради тази причина не би
могла да му бъде търсена отговорност, т.е. липсва виновно поведение от страна
на застрахования. Предвид функционалната зависимост между отговорността на
застрахования и застрахователя, и липсата на виновно поведение от страна на
застрахования, счита, че не са налице предпоставките, които да ангажират
отговорността на застрахователя. При условията на евентуалност, оспорва размера
на исковата претенция за обезщетение от 134 197,00 лв., като завишен,
позовавайки се на т.2 от полицата и на осн. т.29.1 от
ОУ във вр.с чл. 23 т.3 от Конвенцията и последната
редакция, съгласно Протокол от 05.07.1978г., като излага подробни съображения и
изчисления, при които евентуалния размер на обезщетение възлиза на 36 514,74
USD. Възразява, че застрахованият не е претърпял вреди, т.к. не са налице
доказателства ищецът да е извършил плащане в полза на правоимащия,
поради което не е титуляр на вземане за обезщетение.
При условията на евентуалност, се позовава на неизпълнение на договорното
задължение съгл.т.3.1, предл.ІІІ-то от ОУ – действия
с груба небрежност от страна на застрахования (за което излага съображения
относно поведението на водача на застрахованата композиция), обуславящо отказ
от застрахователно обезщетение. При евентуалност –ако се приеме, че макар да е
налице груба небрежност, но не е налице основание за отказ, прави възражение за
редукция на претендираното застрахователно
обезщетение с не по-малко от 90% от размера на претендираната
главница, при спазване на ограничението на чл. 23. т. 3 от Конвенцията. Счита претенцията за такса за авариен комисар
за неоснователна, тъй като, съгласно т. 2.1. от ОУ, разходите за установяване
на размера на вредите (разноските за авариен комисар) се обезщетяват, когато
констатираните по претенцията вреди/загуби са обезщетими,
т. е., когато е налице основание за изплащане на обезщетение.
Претенцията за неимуществени вреди оспорва като неоснователна и като
завишена по размер, по подробно изложени съображения.
Отделно от горните възражения, излага и следното: Съгласно трайната съдебна
практика, при делимите вземания кредиторът може да упражни само част от
претенцията си. За непредявената част от претенцията защита не се търси. Обратното
би означавало, че на кредитора се дава защита, която не е търсена, в какъвто
смисъл са и мотивите на ТР № 1/2001 г. ОСГК и друга цитирана в отговора
практика, че формираната сила на пресъдено нещо по
частичния иск не преклудира възраженията на ответника
срещу съществуването на спорното право.
С допълнителната искова молба в срока по чл. 372 от ГПК ищецът заявява, че поддържа изцяло ИМ; като
моли съда да се произнесе при условията на признаване на иска от страна на
ответника, предвид неоспорване сключването и действителността на
застрахователната полица. Счита за неотносимо
въведеното от ответника твърдение, че е налице изключен риск съгл. чл.17.2 от
Конвенцията, по изложени подробно съображения, излага и довод, че не са
представени от ответника доказателства, че стойността на липсващия товар
надвишава размерите, определени в чл. 23 от Конвенцията.
С представения в срок отговор на допълнителната искова молба ответникът е
заявил, че поддържа наведените твърдения и възражения в отговора; възразил е,
че не са налице осн.по чл. 237 ГПК, оспорил е
твърдението на ищеца застрахователят да е „одобрявал“ аварийния протокол; както
и твърдението му във вр. с чл. 23 от Конвенцията, че
няма доказателства относно теглото липсващ товар – такива доказателства са
представени от самия ищец: рекламационното писмо и
опаковъчните листове, придружаващи товара.
В о.с.заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете така, както са
предявени. Ответникът поддържа становището си, претендира разноски. Страните
претендират разноски, представят списък по чл. 80 ГПК.
След като провери и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Не се спори от страните, че между същите е сключен застрахователен договор по
абонаментна застрахователна полица (АЗП) за застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“ № 16 340 1002 **********/19.08.2016г., с валидност от 19.08.2016г. до 24.00 часа на 18.08.2017г. за загуба или
повреда на товари, превозвани със собствени или наети возила. В полицата са уговорени
изрично т.нар.“Специални условия“, а именно: 1.Покрити рискове – съгласно
Клауза /А/ към Общите условия за
застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ и конвенцията за
договори за международен автомобилен превоз на товари /СМR/. 2.Лимит на отговорност
на застрахователя: до действителната стойност
на липсващия или увреден товар, но
не повече от размера на обезщетение, определен в чл. 23 т. 3 от Конвенцията CMR и измененията в Протокол от 05.07.1978г. към нея в
размер на 8,33 на кг Бруто товар и не повече от
200 000 евро. Застраховани са пет
бр. композиции, като общата годишна застрахователна премия е 1250 евро. Няма
спор и относно обстоятелството, че сред
застрахованите превозни средства е и процесното
- влекач с ДК № Т7796ТН и полуремарке с ДК № С2446ЕС, с което е извършван превоза. В
т.6 от абонаментната застрахователна полица е
договорено ползване на авариен комисар: по приложен списък и
действително такъв списък е приложен, като за Р.. е: Claims
and Recovery Services (Moscow) Ltd. /CRS Ltd./ , а за Украйна са
два, единият от които е: Eurogal GSL Surveys Ltd. Съгласно т.7.4. от абонаментната
застрахователна полица ОУ за застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе“, Клауза /А/,
Предложението за застраховане на застрахования, Списъкът с аварийните комисари
и списъкът от документи, необходим за ликвидация на щети, са неразделна част от
настоящата АЗП. Видно от Специалните условия – Клауза /А/, които са в
сила от 01.08.2006г. и са неразделна част
от ОУ на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, на
ЗАД „А....“ АД, покрити рискове за тази застраховка са: материалната
отговорност на застрахования за цялостна
или частична липса и/или повреда на
превозвания от него с автомобилен транспорт товар, съгласно гл. ІV от
Конвенцията. Изрично уговорени в раздел
ІІІ от Клауза /А/ са „ Непокрити рискове т.е. застрахователя не
покрива отговорността на застрахования, произтичащи от /при/ определени
условия. От представените от
ответника с писмения отговор Общи условия за застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“ е видно, че с тази застраховка се покрива
материалната отговорност на застрахования за цялостна или частична липса и/или
повреда на превозвания товар, съгласно Специалните условия по договорена клауза
към ОУ, освен предвиденото в т.3 на същите ОУ и в изключенията към Специалните
условия по съответната клауза. Покриват
се и разходите, както следва: 2.1. разумно направени за предотвратяване и
намаляване на щети, а също и за изясняване на размера на обезщетимите
загуби или повреди; т.2.2. за навло, митнически такси
и други разноски по превоза на стоката в случай на цялостна липса и
пропорционално, когато има частична липса. Изключените рискове са уредени в
раздел ІІІ. от Общите условия , като в т.ч.
са и: т.3.1. умишлени действия,
бездействия или груба небрежност от страна на застрахования, на негови
служители или други лица, чиито услуги са ползвани за извършване на превоза, както и
т.3.7. пълна или частична
загуба на товара от возилата, оставени
без надзор, докато са били под действителната
грижа и отговорност на застрахования, или други лица, за които той
отговаря, освен, когато в официален
документ има данни, че част от товара или целия товар е изчезнал или отнет от
превозното средство при престой или паркиране на охраняем
и/ или специализиран паркинг.
Ищецът „К...“ ЕООД, като превозвач,
е бил в договорни отношения с възложител „Т...п.“-Р., въз основа на подписана заявка № 45598 REF: 23494 от
30.01.2017г. Изпращаният от спедитора товар е лекарства, с товарен пункт:
Пристанище Варна-Запад-Д., разтоварен пункт- гр. Подолск,
Московска обл., Р... В заявката е посочено, че всеки
автомобил трябва да има валидна за
времето на превоза СМR-застраховка.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в
изпълнение на договорните си задължения към възложителя, ищецът е предприел превоз
на товари със застрахования с АЗП автомобил SCANIA с ДК № Т7796 ТН и ремарке с
ДК № С2446ЕС, с шофьор К.С.. Съгласно справка,
издадена на 14.02.2017г. от
Полицейско управление ***, Украйна,
шофьорът е подал сигнал относно факта за повреждане на пломбата на вратите на ремаркето и липса
на товар в същото – Регистрационен № 406 от 13.02.2017г. в единния регистър на
ПУ в гр. Городня. При проверката е установено, че на
11.02.2017г. на пропускателен пункт „Сеньковка“ е извършено гранично-митническо регистриране на
товарния автомобил с товар „медикаменти“, който пътувал от Украйна към Руската
федерация, като автомобилът с ремаркето
излязъл от територията на Украйна на 11.02.2017г. в 16 часа и 35 минути и при
гранично-митническото регистриране не са установени документални
несъответствия. Впоследствие товарният
автомобил се отправил към митнически пункт „Новые Юрковичи“ и няколко часа бил на опашка пред КПП. При
преминаването през КПП сътрудниците на
митническите служби на РФ заявяват повреда на пломбата на ремаркето с рег.№ С 2446 ЕС и липса на част
от товара, поради което е отказано
влизане на товарния автомобил на
територията на РФ и шофьорът се върнал на неутрална територия между РФ и
Украйна, след което телефонирал на полицията. Съставен е ПРОТОКОЛ за инспекция и проверка на товар 17-5671 (л.
34 и сл.) и Инспекционен отчет № 17/5671 от извършена на 22.02.2017г. инспекция
от авариен комисар, посочен в списъка за РФ - /CRS Ltd./,
съгласно който причина за загубата най-вероятно е, че стоките може да се били откраднати по време на
превоза през неутрална територия между Украинската и Руската митници, като
недостигът т.е. липсващите стоки са на
стойност общ сбор 73782.16 щ.д., а повреденият товар е на стойност общ сбор
289.66 щ.д.; теглото общо на засегнатия
товар е 3443.01 кг нето, 3968.87 кг. бруто.
Констатациите на аварийния
комисар от инспекцията са отразени
в Протокол за инспекция и проверка на товар 17-5671 от 22.02.2017г.,
подписан и от представител на получателя на товара. За извършената инспекция и по инспекционен
отчет 17/5671 ищецът, превозвач „К...“ ,
заплатил на аварийния комисар Claims and Recovery Services (Moscow) Ltd. /CRS Ltd./ сумата от 2813 евро /с левова равностойност 5501.75
лв./ - л.89 от приложеното гр.д. № 1916/2017г. на ТРС .
С рекламационно писмо от 22.03.2017г. „Т...п.“
ООД е предявило претенциите си към
превозвача „К...“ ЕООД, за заплащане на установена липса в размер на 3814.05 кг
на обща стойност в размер на 73646.16 щ.д.
На следващия ден – 23.03.2017г. ищецът предявил към ответника писмена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“
за загуба в размер на 73 646.16 щ.д. от „Т...п.“ ООД, като са описани
всички необходими и относими документи.
Ответникът е образувал преписка по щета № 34017100200001 по цитираната АЗП,
като с писмо изх.№ 100-3998 от 31.05.2017г. е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение на ищеца, с възражения, че предвид значителното
количество липсваща стока и фактическата обстановка при установяване на липсите е невъзможно събитие от такова естество да е
настъпило по време на движение в неутрална зона между границите на двете
държави, без това да бъде забелязано от водача или други свидетели – позовавайки
се на наличие на изключен риск по застрахователния договор на основание т.3.7. от ОУ на застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искови претенции за заплащане на застрахователно обезщетение
от застрахования спрямо застрахователя, поради настъпване на застрахователно
събитие – липса на товар, установена по време на осъществен международен превоз
на товари.
Не се спори наличието на валиден застрахователен договор, заплащане на
дължимите застрахователни вноски. Спорът е относно събитието, на което основава
застрахователната си претенция ищецът и съставлява ли то покрит застрахователен
риск.
Релевантните за настоящия спор правни обстоятелства – наличието на действителен
застрахователен договор, по който, ищецът е заплатил дължимите застрахователни
вноски; настъпило в срока на договора застрахователно събитие, за което по
силата на АЗП ответникът отговаря, са разгледани в производството по
предявените частични искове, които в настоящото производство се предявяват в
тяхната цялост (над присъдения размер). В това производство (по частичните
искове) съдът е разгледал и съответните правоизключващи и правоунищожаващи
възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право, в т.ч. за изключен застрахователен риск, възраженията за съпричиняване от водача на застрахованото ППС.
С влязло в сила решение № 477 от 03.10.2018г., постановено по гр.д. №
1917/2017г. на РС-Т., ЗАД А....“ АД, ЕИК
ххххххх, гр. С., е осъдено ДА
ЗАПЛАТИ на „К...“ ЕООД, ЕИК ххххххх, гр. Т.,
сумата от 1400 лв. – частичен иск, целия за 135 592
лв. /левовата равностойност на 73646 щ.д./, за реално изпълнение на договор за
застраховка „Отговорност на превозвача по шосе“; сумата от 84.95 лв., представляваща
лихва за забава от датата на заявяване на щетата - 23.03.2017г. до
подаване на исковата молба - 31.10.2017г.;
сумата от 500 лв. – частичен
иск, целия за 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на неправомерното поведение на ответника, изразяващи се в изгубено
търговско реноме, създаване на лошо име на фирмата сред превозвачите и
търговците, занимаващи се със спедиция и международни
превози по суша; сумата от 30.34 лв. – лихва за забава от 31.05.2017г. (когато ответникът е отказал
писмено да изплати застрахователно обезщетение) до подаване на исковата молба –
31.10.2017г.; сумата от 500 лв.,
представляваща част от сумата от 5501
лв., заплатени от ищеца разходи за
авариен комисар; сумата от 30.34 лв., представляваща лихва за
забава от 31.05.2017г. (когато
ответникът е отказал писмено да
изплати застрахователно обезщетение) до
подаване на исковата молба – 31.10.2017г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от завеждане на исковата молба – 31.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 508 лв. , представляваща направени по делото разноски,
на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Съгласно задължителните постановки на
т. 2 от ТР № 3/2016 от 22.04.2019г. „Решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния“. Именно и във връзка с влязлото в сила решение, по което
са уважени изцяло предявените от ищеца частични искове по пера, съдът следва да
съобрази пределите на силата на пресъдено нещо,
въпреки недостатъчно прецизния диспозитив на
решението.
След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен
иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното
право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването
му, е преклудирано. Недопустимо е в последващ исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация. Съгласно мотивите на ТР формираната СПН
на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право.
В новия процес ответникът може да прави правопогасяващи
възражения (че вземането е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по
друг начин) и правоотлагащи възражения (при твърдение
на факти, които отлагат изискуемостта на останалата част от вземането).
Ето защо и основното възражение на ответника, че не е налице
застрахователно събитие, което се покрива от сключената застраховка е преклудирано, след като е уважен изцяло предявения частичен
иск – за да уважи предявения частичен иск съдът е приел, че е настъпило
застрахователно събитие, предмет на сключената застраховка, събитието , на
което се позовава застрахования не е от категорията изключени застрахователни
рискове, т.е. налице са основанията за заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение. Макар и по принцип основателно, преклудирано
е и възражението на ответника, че ищецът може да претендира обезщетение, едва
след като той заплати необходимото обезщетение на пострадалия – касае е се за
възражение не по размера, а по основателността на претенцията, т. е. правоизключващо възражение. Преклудирано
е и възражението за съпричиняване от водача на процесното ППС – което е разгледано и прието за
неоснователно от съда в производството по частичния иск. Първоинстанционният
съд е приел, че са настъпили фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, поради което и в тази част настоящият
съдебен състав е обвързан от СПН, доколкото предявените в това производство
искове се предявяват на същата фактическа обстановка и същото основание, за
разликата над присъдения с предходното решение размер.
Доколкото ответникът не навежда правоотлагащи и правопогасяващи възражения, в настоящото производство
следва да бъде установен само точният размер на дължимото застрахователното
обезщетение, съобразявайки договореното между страните.
По отношение на размера: Съдът намира за основателно възражението на
ответника, че е завишен размера на претендираното
обезщетение, с позоваване на т. 2 от процесната
застрахователна полица и на осн. т. 29.1 от ОУ във вр.с чл. 23 т.3 от Конвенцията в последната й редакция,
съгласно Протокол от 05.07.1978г.
С нормата на §3 от чл. 23 от Конвенцията (CMR) отговорността на превозвача за заплащане на обезщетение
при всички случаи е ограничена по посочения в разпоредбата начин – цитираната
норма на § 3, е изменена с § 2 от
Женевския протокол от 05.07.1978г. , по който РБългария
не е страна, но чиято норма е възпроизведена в чл. 71 ал. 3 от Закона за
автомобилните превози, в смисъл че обезщетението за цялостна или частична липса
на товара е в размера на вредата, но не повече от 8.33 разчетни парични единици
на кг липсващо бруто тегло.
В този смисъл е и посоченият в процесната застрахователна
полица № 16 340 1002 ********** от 19.08.2016г. лимит на отговорността на
застрахователя, съгласно т.2 от Специални условия: „Отговорността на застрахователя е до стойността на липсващия или
увреден товар, но не повече от размер на обезщетение, определен в чл. 23 т. 3
от Конвенцията CMR и измененията в Протокол от 05.07.1978
г. към нея в размер на 8,33 SDR на кг бруто товар и не повече от 200 000
евро“.
Специалните права на тираж, съкратено СПТ (на английски: Special Drawing Right - SDR, на френски: les droits de tirage
spéciaux - DTS), са международна разчетна парична единица. Създадени са през 1969 г. от
Международния валутен фонд като безналични
международни резервни активи. Използват се при получаване на траншове от МВФ,
както и при много други международни споразумения.
Съгласно курса на МВФ за 11.02.2017г. 1 SDR се равнява на 1,354020 щатски долара,
при което 8,33 SDR се равняват на 11,2790 щ.д. (8,33 х 1,354020 щ.д.) Следователно
редуцираното, съгласно постигнатите между страните договорености за лимит,
обезщетение следва да се определи на база констатациите в представения от ищеца
инспекционен отчет и доказателства за общо бруто тегло на установените липси
(л. 61-62 от делото):
-артикул „ Звездочка Флю
пакетик“ 15 г № 10: бруто тегло за 1бр. е 0,21 кг. Установени липси – 8025 бр. Общо
бруто тегло на липсите – 1 685,25 кг (8025 х 0.21кг). Лимитът по Конвенцията (възпроизведен
в т.2 от Специалните условия по настоящия застрахователен договор) се изчислява
на 19 007, 93 щ.д. (11.2790 х 1685,25), но е претендирана
фактурна стойност на липсите 10914 щ.д., която следва да бъде съобразявана и
отчетена;
-артикул балсам „Золотая звезда“ 4г: бруто тегло
за 1бр. е 0,013 кг . Установени липси – 78 194бр.. Общо бруто тегло на
липсите – 1016,51 кг. Лимит по Конвенцията се изчислява на 11 465.33 щ.д.
-артикул балсам „Золотая звезда“ карандаши при ингаляции: бруто
тегло за 1бр. е 0,013 кг . Установени липси – 66 164бр. Общо бруто тегло на
липсите – 860.13 кг. Лимит по Конвенцията – 9701,41 щ.д.;
-артикул „Звездочка нюз“
(Ксилометазолин) спрей: бруто тегло за 1бр. -0.039кг.
Установени липси – 10080бр. Общо бруто тегло на липсите – 393,12 кг. Лимит по
Конвенцията – 4434.00 щ.д.
Или общо застрахователното обезщетение, съобразно действителната стойност на
липсите, в рамките на лимита по чл. 23 т. 3 Конвенцията, възлиза на
36 514,74 щ.д.
В този размер съдът намира, че следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение. Левовата равностойност към датата на увреждането 11.02.2017
година е 67 190.41 лв. От същата сума следва да се приспадне присъденото
от ТРС по частичния иск – 1400 лв. = 65 790.41лв., в какъвто размер е основателен
предявеният иск за застрахователно обезщетение. В останалата част до пълния
размер от 134 197 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателна е и претенцията за присъждане на лихва за забава върху тази
главница, считано от датата на подаденото заявление до застрахователя
(23.03.2017г.), когато е изпаднал в забава, до 30.10.2018г.(съгласно исковата
претенция). От изчислената сума 10 727.49 лв. (чрез онлайн калкулатор
законна лихва) следва да се приспадне присъдената по частичния иск сума от
84.95 лв., при което претенцията се явява основателна за сумата от
10 642,54 лв., а в останалата част – до предявения размер от 21 924,51
лв.- неоснователна.
По отношение на претенцията за заплащане на разноските на аварийния
комисар. Основателността на тази претенция отново произтича от формираната СПН
с решението по частичния иск. Съгласно ОУ по застраховката, при настъпването на
застрахователно събитие застрахованият следва да се обърне към авариен комисар,
съгласно списък, неразделна част от договора. Именно към такъв комисар се е
обърнал ищеца, поради което и заплатеното от него възнаграждение за работата на
този комисар следва да бъде заплатено от ответника. Видно от представения
платежен документ, ищецът е заплатил сумата от 2813 евро (5 501,75 лв.). Ответникът
не оспорва, че възнаграждение в такъв размер е заплатено. Прави възражение за
прекомерност на тази сума. Съдът намира това възражение за неоснователно,
доколкото не са събрани доказателства за такава прекомерност. При присъдена
сума от 500 лв. по частичния иск, в
настоящия процес основателна се явява цялата искова претенция в тази й част –
5001.00 лв.
Доколкото се касае за неизпълнено парично задължение върху него се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, с начална дата приетата от съда по
частичния иск 23.03.2017г. и крайна 30.10.2018г. Изчислена, тази лихва за
периода възлиза на 815.45 лв., от които следва да се приспаднат присъдената
сума от 30.34 лв., присъдени по частичния иск, обуславящо основателност на иска
в размер на 785,11 лв. Доколкото ищецът е претендирал по-малка сума -721лв., именно в такъв размер следва да бъде
уважен този иск.
По претенцията за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди. Доколкото по този иск също е формирана сила на пресъдено
нещо, предвид уважения частичен иск изцяло, съдът следва да се съобрази със
СПН, но намира, че не се следва по-високо обезщетение от присъденото. Приетата
по делото ССЕ и свидетелските показания не обосновават други различни изводи.
Съдът споделя налагащата се съдебна практика, че юридически лица могат да
търсят неимуществени вреди. Споделя и разбирането, че неимуществени вреди могат
да възникнат не само на деликтно, но и на договорно
основание. Но не всяко неизпълнение на договор може да обоснове присъждане на
неимуществени вреди. Това с особена сила се отнася за случаите на търговски
сделки, особено когато и двете страни по сделката са търговци, а не например
търговец и потребител. При търговските сделки такива вреди биха настъпили, ако
действията на другата страна представляват не само неизпълнение, но и грубо
нарушение на общоприето търговско поведение. В случая не се установяват такива
действия. Заключението на експертизата и свидетелските показания не променят
този извод. Това че посоченият спедитор е намалил заявките си към ищеца само по
себе си не представлява увреждане. Свидетелите твърдят, че намаляването се
дължи на това, че превозвачът не е надежден, защото неговият застраховател не
плаща. Това не прави търговската репутация на превозвача по-лоша. По скоро се
отнася за репутацията на застрахователя. Още повече този въпрос следва да се
разгледа и от гледна точка на необходимите действия от страна на самия търговец
с цел намаляване или избягване на настъпването на вреди, каквато грижа всеки
търговец поначало дължи, доколкото търговската дейност е поначало рискова. В
случая ищецът е бил длъжен сам да обезщети третото лице за претърпените от него
вреди, като това е и условие за основателност на претенцията към
застрахователя. Самото пострадало лице също е имало пряк иск към
застрахователя. Ако ищецът бе удовлетворил предявените към него претенции, или
не биха намалели поръчките му от този спедитор, или ако би настъпило
намаляване, то причината не би била свързана с обезщетението, а в самото
допускане на настъпване на вредите. В този смисъл, макар частичният иск да е
бил уважен, настоящият съд намира за неоснователна претенцията за разликата над
този размер. Поради неоснователността на тази претенция, неоснователен се явява
и искът за заплащане на обезщетение за забава.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на исковете.
По
разноските:
Страните са претендирали разноски. Представили са списък по чл. 80 ГПК.
Сторените от ищеца разноски са в размер на общо 13 223,87 лв. (7823,87
лв.-д.такса; 5400 лв.-адв.възнагр.)
Ответникът е сторил разноски в размер на 900лв. –за в.лица, представляван е от
юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 300лв., съгласно чл. 78 ал.
8 от ГПК.
С оглед уважената/отхвърлената част от исковете, основателно направените от
ищеца разноски са в размер на 5 554,32 лв., а от ответника – в размер на
695,97 лв., поради което ответникът следва да заплати на ищеца по компенсация
разноски в размер на 4858,35 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество А...." АД, ЕИК ххххххх, със седалище
и адрес на управление,***, представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П.И.с
всеки един от изп.д-ри Д.Н.М., К.С.В.и В.П.К., да заплати на „К..." ЕООД,ЕИК ххххххх, седалище и адрес
на управление,***10, представлявано от управителя И.Н.П., действаща чрез
пълномощник адв. И.,***,офис 101, сумата
от 65 790.41 лв. (шестдесет и пет хиляди седемстотин и деветдесет лева и 41
стотинки) - за реално изпълнение на договор
за застраховка „Отговорност на
превозвача по шосе" по АЗП № 16 340 1002 **********/19.08.2016г.-
застрахователно обезщетение по установено на 11.02.2017г. застрахователно
събитие - липси на товар, ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 07.12.2018г. до
окончателното й заплащане, като отхвърля
иска за разликата над 65 790,41 лв. до пълния му размер от
134 197.00лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД А...." АД, ЕИК ххххххх, гр. С., ул. „С.К" 2, да
заплати на „К..." ЕООД,ЕИК ххххххх,
гр. Т., ул. В."10, сумата от 10
642,54 лв. /десет хиляди шестстотин четиридесет и два лева и 54 стотинки/ -
представляваща лихва за забава върху главницата
от 65 790,41 лв. за времето от 23.03.2017г. до 28.10.2018г., като отхвърля иска за разликата над 10 642,54 лв. до пълния му размер
от 21 924,51 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА „ЗАД А...." АД, ЕИК ххххххх, гр. С., ул. „С.К" 2, да
заплати на „К..." ЕООД,ЕИК ххххххх,
гр. Т., ул. В."10, сумата от
5001.00лв. (пет хиляди и един лева) - представляваща заплатени от „КООСЕН
АВТО“ ЕООД разходи за авариен комисар, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2018г. до окончателното й
заплащане; както и сумата от 721 лв.
/седемстотин двадесет и един лева/- представляваща лихва за забава върху главницата от 5001.00лв.
за времето от 23.03.2017г. до 28.10.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К..." ЕООД,ЕИК ххххххх, гр. Т., ул. В."10,
срещу ЗАД А...." АД, ЕИК ххххххх, гр. С., ул. „С.К" 2, иск за сумата
от 29 500.00лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на неправомерното поведение на ответника, изразяващи се в
изгубено търговско реноме, създаване на лошо име на фирмата сред превозвачите и
търговците, занимаващи се със спедиция и международни
превози по суша, както и иска за сумата от 4253,21 лв.- лихва за забава върху
горната главница за периода от датата на увреждането до 30.10.2018г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД А...." АД, ЕИК ххххххх, гр. С., ул. „С.К" 2, да
заплати на „К..." ЕООД,ЕИК ххххххх,
гр. Т., ул. В."10 сумата от 4858,35 лв. - съдебни разноски в
производството, по компенсация – на осн.чл. 78 от ГПК.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Апелативен съд-гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :