Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА Х.
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4318 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 306910
от 19.12.2019 г., постановено по гр. д. № 33784/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, е признато за установено по реда на
чл.422 ГПК, С.Д.С. сължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ГПК вр. чл.149
ЗЕ, сумата от 378, 99 лв., представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода 14.09.2014 г. – 30.04.2015 г. в имот, находящ се в гр.
София, ул. „*********, абонатен № 022393, както и на основание чл.86 ЗЗД,
сумата от 104, 81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
15.09.2014 г. – 05.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.11.2017
г. по ч. гр. д. № 64393/2017 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав. Искът за
главница за потребена топлинна енергия е отхвърлен за горницата над присъдения
размер от 378, 99 лв. до пълния предявен размер от 2 584, 47 лв. и за
периода 01.05.2013 г. – 13.09.2014 г., а искът за лихва за забава е отхвърлен
за горницата над присъдения размер от 104, 81 лв. до пълния предявен размер от
698, 79 лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 154, 48 лв. разноски в исковото производство и сумата от 17, 49
лв. разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. На основание чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Счита, че в конкретният случай
изискуемостта настъпва съобразно приетите Общи условия на дружеството. В раздел VII от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32,
ал.1 е определен редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл срокът на
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. В чл.33, ал.2 от Общите условия от 2014 г., в
сила от 12.03.2014 г., е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една
обща фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период.
Клиентите не заплащат обезщетение за забава, съгласно чл.33, ал.4 до
изравняване на отчетния период. Едва след това се начислява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура. Задълженията за последната от м.07.2014
г. стават изискуеми едва м.07.2014 г., като от този момент следва да тече
давностния срок. С оглед на това счита, че като
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължимите суми не са
погасени по давност. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява от топлопреносното дружество при
публично известни Общи условия, които се одобряват от ДКВР към Министерски
съвет и които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник. Същите имат силата на договор между „Т.С.”
ЕАД и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. По делото не е установено ответницата да е
упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което спрямо нея са влезли в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от топлопреносното
дружеството. Твърди, че общата фактура за отоплителния сезон 2013 г. – 2014 г.
е публикувана на 15.08.2014 г. във връзка, с което има издадени констативни
протоколи, на основание чл.539 ГПК на съответните дати, които не са приложени
по делото, тъй като не са изискани решаващия съд. В чл.22, ал.2 от Общите
условия е определено, че клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение” извършвана от избрания от тях търговец. Същата е дължима
по издадени фактури във връзка с потреблението на топлинна енергия от клиента
през исковия период. Претендираната сума е включена при предявяването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК към сумата по
извлечение от сметки и по този начин е формирана крайната цена на иска за
главница. Счита, че издаването на фактурата за предоставената услуга дялово
разпределение и публикуването й в сайта на дружеството представлява покана до
длъжниците за заплащане на задължението. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
насрещната страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата С.Д.С.,
чрез адв. А.Х., назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК, с който оспорва същата.
Счита, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Заявява, че твърденията на
топлопреносното дружество, че съдът е постановил решението си, без да вземе
предвид приложимите общи условия са недоказани, необосновани и некореспондиращи
с доказателствата, събрани по делото. Поддържа, че са неоснователни доводите на
жалбоподателя, че изискуемостта на задълженията настъпва с издаването на общата
фактура, тъй като издаването на общи фактури, инкорпориращи задължения за минал
период, не може да обоснове прилагането на по - дълъг давностен период за тези
задължения. При задължения за периодични плащания, каквито са настоящите,
давността започва да тече по общите правила за всяко отделно месечено
задължение от момента на изискуемостта му. В този смисъл издаването на обща фактура
година по - късно не е предпоставка за настъпване на изискуемостта, тъй като
задълженията са месечни и плащане се дължи съобразно изискуемостта на месечните
задължения за всяко едно от тях. Позовава се на ТР на ВКС, ОСГТК №3/2011 г., с
което се приема, че при вземанията за топлинна енергия става въпрос за
периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл. 111, б. „в”. С
разпоредбата на чл. 114 ЗЗД ясно е определен началният момент, от който
давността започва да тече - денят, в който вземането е станало изискуемо. В
случая падежът на отделното задължение настъпва в определен срок след изтичане
на периода, за който се отнася, а не с издаването на общата фактура. Счита за
неоснователни възраженията на жалбоподателя относно констативните протоколи,
тъй като от една страна същите са неотносими за преценка по отношение на
погасителна давност, а от друга - ищецът е длъжен да ангажира всички
доказателства във връзка с установяване на фактите и обстоятелствата, на които
основава иска си съобразно разпределената от съда доказателствена тежест. Поддържа, че
с изтичането на тригодишният срок, регламентиран в чл.111, б. „в” ЗЗД,
вземанията на ищеца се погасяват по давност. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана
въззивна жалба от ответницата С.Д.С., чрез адв. А.Х., назначена по реда на
чл.47, ал.6 ГПК. Излага съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо
и неправилно. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, които да
установяват, че през исковия период между страните по делото е съществувало
облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия. Представеният
договор за продажба на държавен недвижим имот е от 1989 г. т. е. преди 31
години и няма данни дали към момента на начисляване на процесните суми
ответницата да е собственик, тъй като е възможно собствеността да е прехвърлена
или да е учредено право на ползване на трето лице. Подписаният от същата
протокол на Общото събрание на етажната собственост не може да бъде приет за
годно доказателство в процеса предвид липсата на дата за изготвянето му. Дори и
да се приеме, че е подписан преди сключване на представения от ищеца договор №
1462 от 02.11.2001 г. доколкото го е предхождал, то отново е изтекъл значителен
период преди начисляване на сумите за топлинна енергия, което не може да
обоснове извод, че през годините ответницата е упражнявала правото си на собственост,
както и че е била собственик на процесния имот в периода м.05.2013 г. – м.
04.2015 г. Счита, че задължението за заплащане на доставена топлинна енергия не
е установено нито по основание, нито по размер. Представените документи –
справки и извлечения, представляват частни свидетелстващи документи, които
съдържат изгодни за ищеца факти и не следва да се ползват с обвързваща за съда
доказателствена сила. По делото не е установено количеството топлинна енергия,
което ищецът е доставял в имота. Счита, че фирмата за дялово разпределение е
формирала сметките неправилно и в нарушение на нормативните изисквания
установени в Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е изготвило съдебно - техническата
експертиза въз основа на материали, които не са приобщени по делото и които не
са били на разположение на страните. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като отхвърли предявените искове в тази им част и възложи
сторените в производствата разноски в тежест на ищеца.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответницата от „Т.С.” ЕАД, с
която я оспорва. Поддържа, че в производството по делото е безспорно доказано,
че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, поради което е
клиент на топлинна енергия. Липсват доказателства, които да установяват
наличието на учредено вещно право на ползване върху същия по смисъла на Закона
за собствеността или имота да е препродаден на трето лице. Законът за
енергетиката дава легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна
енергия” и в тази връзка е без значение фактът дали лицето е обитавало
процесния имот респ. дали е консумирало топлинна енергия в него лично. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба на ответницата,
като му присъди сторените по делото разноски вкл. за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба на ответницата.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415,
ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЕ, за топлоснабден имот –
апартамент 11, находящ се в гр. София, общ. Оборище, ул. „*********“, № *********,
аб. № 022393, като му дължи сумата от общо 3 331, 34 лв., от която: 2 584,
47 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015
г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г. и №
**********/31.07.2015 г., сумата от 698, 79 лв. – законната лихва за забава
върху главницата за периода 15.09.2014 г. – 05.09.2017 г., сумата от 38, 29 лв.
– стойност на услугата дялово разпределение и сумата от 9, 79 лв. -
законна лихва за забава върху нея. Във
връзка с подадено на 14.09.2017 г. заявление, по ч. гр. д. № 64393/2017 г. на
СРС, 155 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите
суми. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата, чрез
назначения й особен представител по реда на чл.47,ал.6 ГПК, адв. А.Д., оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че ищецът не доказал наличието
на облигационна връзка между страните по делото и оспорва да е доставяна
топлинна енергия в процесния имот през исковия период. Ищецът е начислявал
лихви върху прогнозни количества топлинна енергия, а не върху действително
потребената. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове и да обезсили издадената по ч. гр. д. № 64393/2017
г. по описа на СРС, 155 състав заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
С
определение от 30.07.2019 г. СРС, 167 състав, е констатирал нередовност на
исковата молба и е указал на ищеца в срок до края на първото заседание да
посочи периода на претенцията си за главница за топлинна енергия, като уточни
дали предявява претенцията си съобразно посоченото в заповедта за изпълнение
или съобразно петитума на исковата си молба. В случай, че предявява исковете си
съобразно петитума на същата, следва да уточни какъв е интересът му от
предявяване на установителен иск за главница и лихва за дялово разпределение,
както и периодите на претенциите за тези суми, като е указал на ищеца, че в
противен случай исковата молба ще бъде върната.
С молба от
12.08.2019 г. ищецът уточнил, че периодът на претенцията за главница за
топлинна енергия е 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., а за предоставената услуга
дялово разпределение е м.06.2014 г. – м. 05.2015 г. Обезщетението за забава
върху главницата за дялово разпределение се претендира от 30.07.2014 г. –
05.09.2017 г. Посочил, че законовите основания, на които основава
претендираните вземания са Общите условия за клиенти на топлинна енергия за
битови нужди и сключения договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по реда на чл.139в от ЗЕ с фирмата за дялово разпределение.
С протоколно
определение от 07.11.2019 г., СРС, 167 състав, е прекратил производството по
гр.д. № 33784/2018 г. относно претендираната сума в размер на 38, 29 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение и за сумата в размер
на 9, 79 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение. Определението е влязло в сила, като необжалвано.
На 14.09.2017
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Д.С. за сумата от 2 622, 76 лв. –
главница, както и 705, 58 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 05.09.2017
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за доставена от
ищеца топлинна енергия през периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г., както и
дължима сума за действително потребена топлинна енергия, отразена в общи
фактури № **********/31.07.2014г. и № **********/31.07.2015 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, община Оборище, ул. „*********“ № *********,
абонатен № 022393. Същият не е заплатил
дължимите от него суми за топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки
и дялово разпределение за процесния период. Посочено е, че дължимите суми са,
както следва: за неизплатена топлинна енергия: 2 584, 47 лв. - главница и 698,
79 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 38, 29 лв. - главница и 9, 79 лв. -
лихва.
С
разпореждане от 30.11.2017 г. по ч. гр. д. № 64393/2017 г. на СРС, 155 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 66, 63 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
С молба от
22.03.2017 г. до началника на отдел „Общински приходи” към район „Оборище”
ищецът е поискал предоставянето на информация относно датата и лицето респ.
лицата придобили собствеността върху имот с абонатен № 22393, находящ се в гр.
София, ул. „*********”, вх. *******
Видно
от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти от
25.07.1989 г. С.Д.С. е купила въз основа на заповед ДИ-03-55/1988 г. на
Председателя на ИК на ОбНС – община „Оборище”
следния недвижим имот, собственост на държавата: апартамент № 11,
находящ се в гр. София, ул. „*********”,
бл.*******състоящ се от: една стая с бокс, баня – клозет, килер, антре и
балкон, със застроена площ от 38,07 кв. м, заедно с зимнично помещение № 11 с
площ от 4,95 кв. м и 0, 815 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
С молба от 03.11.1988 г. до „Топлофикация -
София” ЕАД, ответницата е поискала
откриване на партида за имота на нейно име.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „*********“ №
10, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, вкл. и ответницата.
На 02.11.2001 г. е сключен договор № 1462 между „Т.С.“
ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ул. „*********“ № ***, по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Д.С.по
изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза, се установява, че
дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Т.с.“ ЕООД на
база реален отчет за сезон 2014/2015 г. на разпределителите. При отчитане на дяловите единици са съставени
протоколи за главен отчет с подпис на абоната, който е осигурил достъп да
имота. Вещото лице е установило, че показанията от протокола за главен отчет са
нанесени правилно в подробни изравнителни сметки. Остойностяването на
потребената топлинна енергия е извършено от топлопреносното дружество на база
прогнозни стойности с годишно изравняване по реален отчет на монтираните в
имота уреди от фирмата за дялово разпределение. Отчитането на постъпилата
топлинна енергия в абонатната станция става по топломер. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация е разпределено пропорционално на
пълния отопляем обем на имотите, а количеството топлинна енергия за отопление
на отделните имоти е разпределено между потребителите според показанията на
техните уреди. Освен това количеството топлинна енергия за горещо
водоснабдяване е разпределено между абонатите съобразно изразходваните от тях
количества гореща вода отчетени по водомер. Общият топломер в абонатната
станция е отчитан по електронен път в началото на всеки месец като с помощта на
„терминал“ са снемани показанията на топломера в 0.00 часа на първо число на
месеца. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи. През исковия период топломерът е преминал метрологични проверки през
2012 година, 2014 година и 2016 година, като всяка една от проверките е дала
заключение за съответствие с одобрения тип. Вещото лице е констатирало, че в
имота на ответницата през процесния период е имало 2 броя отоплителни тела в
хол и кухня с поставени индивидуални разпределители, щранг – лира в банята, а
от 14.07.2014 г. и 1 бр. водомер за топла вода. За периода м.05.2013г. –
м.04.2014 г. не е осигурен достъп до имота, поради което топлинната енергия за
отопление е начислена на база експлоатация по максималния специфичен разход на
сградата съгласно т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007
г. Топлата вода за периода с неосигурен достъп е начислявана на база 2 –ма
потребители по 140 л/ден за един човек, съгласно чл.69, ал.2 от посочената
наредба. Съставени са протоколи за неосигурения достъп с подпис на свидетел. За
сезон 2014/2015 г. топлата вода е начислявана на същата база поради липсата на
узаконен водомер. Стойността на потребената топлинна енергия от длъжника по прогнозни
данни възлиза на сумата от общо 3 713, 74 лв. След изготвяне на
изравнителните сметки е установена сума за получаване в размер на 1 129, 22
лв., което е намалило дължимата сума на 2 584, 49 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.С., от която се установява,
че по партида на абонатен № 022393 за процесния период няма извършени плащания.
По прогнозни стойности на база потребена топлинна енергия за периода м.05.2013
г. – м.04.2015 г. задълженията на абоната са в общ размер на 3 713,74 лв.,
от които 2 147,54 лв. са за подгряване на вода и 1 566, 20 лв. за
отопление и сградна инсталация. След направени изчисления по фактури и
изравнителни сметки, вещото лице е констатирало, че общо дължима за топлинна
енергия се явява сумата в размер на 2584, 47 лв., формирана като разлика от сумата
от 3 713, 74 лв. по прогнозни стойности фактурирани за периода м. 05.2013
г. до м. 04.2015 г., коригирана със сумата от 1 129, 27 лв. установена за
получаване от абоната след изготвяне на изравнителните сметки. Дължимата сума
за дялово разпределение установена от вещото лице възлиза на 38, 29 лв. Обезщетението
за забава върху фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период от
начална дата следваща датата на падежа на посочените суми в отделните сметки до
05.09.2017 г. вещото лице е определило на 698, 25 лв., а за дялово
разпределение на 9, 82 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Спори се между страните в производството дали през
исковия период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представения по делото договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 25.07.1989 г., обсъден по - горе, се
установи, че ответницата се легитимира като собственик на процесния
топлоснабден имот. В това си качество се явява и клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Същата е подписала и протокола от проведеното Общото
събрание на етажните собственици, като е
декларирала, че в имота й са налични 3 бр. отоплителни тела, 3 бр.
разпределители и 3 бр. вентили. По делото не са ангажирани доказателства, че
ответницата се е разпоредила с процесния недвижим имот преди исковия период, а
и липсват твърдения за това, поради което изводите на решаващия съд относно
принадлежността на правото на собственост на топлоснабдения имот са обосновани.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. и Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответницата не твърди и
не установява да е упражнила това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от
2008 г. и 2014 г., поради което следва да се приеме, че ги е приела.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответницата – потребител, вкл. и относно приемането
на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират спорното
правоотношение.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот – обстоятелство, което обуславя
неоснователността на наведените във въззивната жалба на ответницата оплаквания
в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Третото лице – помагач
е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период – обстоятелство, което се установява и от изслушаните по делото съдебно
– техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на
принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си
тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа
експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и
допълнително изискани документи, въз
основа на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от
ответницата топлинна енергия през процесния период, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е
извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Неоснователни са релевираните във въззивната жалба на
ответницата оплаквания относно доказателствената стойност на съдебно -
техническа експертиза. Вещото лице е ползвало всички необходими материали за изпълнение на възложената от
съда задача. Същото е съобразило както представените по делото доказателства,
изходящи от ищеца, така и главния отчет и отчетът за индивидуалното
разпределение, установяващи действителното количество потребена енергия,
съгласно снетите показания по уредите за разпределение за процесния период. Експертното
заключение не е оспорено от страните, като същото е ясно, точно и обстойно
обосновано. Вещото лице е дало пълен и точен отговор на поставените му задачи. По
делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават
изводите на вещото лице. Ето защо съдът го възприема изцяло. Съгласно
експертното заключение стойността на реално потребената топлинна енергия за
исковия период възлиза на сумата от 2 584, 49 лв., представляваща разлика
между фактурираната по прогнозни стойности сума в размер на 3 713,
74 лв. и сума за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 1 129, 22
лв.
Жалбоподателят
– ищец релевира доводи, че претендираните вземания не са погасени по давност.
Ответницата
своевременно е заявила по делото – с депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния
предмет и е разгледано от решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид
обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2017 г., на основание
чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземания,
станали изискуеми преди 14.09.2014 г., в каквато насока са изводите на
решаващия съд.
За вземанията
за периода м.05.2013 г. – м.02.2014 г. приложение намират Общите условия на
ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от
2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По отношение
на вземанията за периода м.03.2014 г. – м.04.2015 г. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014
г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на
публикуване на месечните суми за исковия период на интеренет страницата си, а и
липсват признания за това от насрещната страна. Ето защо и на основание чл.114,
ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не са погасени по давност вземанията по
фактура № *********/31.07.2014 г. Релевантен в случая е периодът на потребление
на топлинната енергия, за който се отнася посочената фактура: 01.05.2013 г. –
30.04.2014 г., а не датата на издаване на фактурата и посочения в последната
срок за плащане. Издаването на общата фактура и изравнителната сметка не
установява нововъзникнало задължение на клиента на топлинна енергия, а
съставлява способ за определяне окончателния размер на консумираната топлинна
енергия. Ето защо се налага извода, че периодът на потребление на топлинна
енергия, за който фактурата е издадена: 01.05.2013 г. – 28.02.2014 г., е покрит
от изтеклата погасителна давност.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че възражението на жалбоподателя,
че претендираните вземания не са погасени по давност се явява неоснователно.
Страните не
са изложили оплаквания относно установения с обжалваното решение размер на
вземанията за главница и лихва, които не са покрити от изтекла погасителна
давност, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън
пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Не следва да
се обсъждат доводите на жалбоподателя – ищец относно стойността на услугата
дялово разпределение и лихвата върху нея, тъй като с влязло в сила определение
производството по делото спрямо тези искови претенции е прекратено. Ето защо
поддържаните доводи са неотносими към спорния предмет.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на спора разноските във въззивното производство следва да останат в
тежест на страните, както са направени.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 306910 от 19.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 33784/2018
г. на СРС, I ГО, 167
състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.