Присъда по дело №526/2015 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И

Към присъда по НОХД № 526/2015 г. по описа на КРС

По отношение на подсъдимия Б.А.П. е внесен обвинителен акт по реда на глава 24 от НПК, с който му е повдигнато обвинение за това, че на 28.08.2015 г. в с. П., П. област, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство- лек автомобил Форд модел „Транзит 100С“ с рег. № *****, рама № ***** на стойност 2988.00 / две хиляди деветстотин осемдесет и осем лева / от владението на П.М.С. ЕГН ********** ***, П. област, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на моторното превозно средство в  размер на 2988.00 / две хиляди деветстотин осемдесет и осем лева/, същото е било оставено без надзор и отнемането е било извършено при условията на чл.195 ал.1 т.2 НК- а именно откраднатата вещ не е била под постоянен надзор- престъпление по чл. 346 ал.2 т.1 и т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.195 ал.1 т.2 вр. с чл.194 ал.1 от НК.

Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, с предварително изслушване на страните по реда на чл.371 от НПК.

Р.п.К. представлявана в съдебно заседание от прокурора Димитрина Шекерева поддържа внесения обвинителен акт, като счита, че вината на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение е безспорно доказана. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване да бъде отложено по чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок като съответно наказанието се редуцира съобразно разпоредбата на чл.58а от НК с оглед проведеното съкратено следствие.

Подсъдимият П., заедно с защитника му адв. К. правят искане делото да се разгледа по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като подсъдимия не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тях,  признава се за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения. По същество пледират за налагане на наказание в минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4 от НПК, след като установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за установено от фактическа следното:

Подсъдимият Б.А.П., ЕГН  **********, е   роден на *** ***, ****. Има постоянен адрес *** и настоящ адрес в с. К., П. област. Не е осъждан. Не притежава свидетелство за управление на МПС.

Пострадалият П.С. притежавал автомобил марка „Форд“, модел „Транзит 100С“ с рег. № *****, закупен през 2015 г. в употребявано състояние. Контактния ключ на автомобила бил счупен и запалването на двигателя, съответно привеждането му в движение се осъществявало посредством бутон, разположен под таблото на автомобила, за което знаели ограничен кръг от близки на свидетеля С. , включително и подсъдимия П. по прякор „Пушека“, тъй като заедно със семейството на пострадалия се придвижвал неколкократно с автомобила по повод събиране и предаване на диворастящи плодове.

На 27.08.2015 г., около 21.00  ч . С. паркирал автомобила пред дома си в с. П., на ул.“Първа“ №10, както обикновено, но оставил незаключена вратата на багажника.

На същата дата в с. П., в дома на свидетеля Й.С., се били събрали негови приятели, между които и подсъдимия П., свидетелката М. и свидетеля И.. Черпили се до късно и употребили алкохол. След 01.00 ч., вече на 28.08.2015 г. подсъдимият станал от масата и отишъл в едната от стаите, където спели дъщерите на свидетелката И.М.. Последната го забелязала и го изгонила, а той тръгнал да си ходи. Пред къщата го залаяло куче и подсъдимият го замерил с едната от обувките си. Животното избягало, а той не успял да намери обувката си. За да не ходи бос, взел едната от попадналите му джапанки, розови на цвят, собственост на свидетелката М., и си тръгнал с нея.

Подсъдимият имал баба, която живеела в с. К. и решил да я посети. Тъй като поради късния час не можел да си осигури друг транспорт, решил да използва, за да се придвижи дотам, паркирания в непосредствена близост пред дома на пострадалия С. автомобил, тъй като знаел как се задейства двигателя, а именно не с контактен ключ, а с монтирания под таблото бутон. Влязъл през незаключената врата на багажника в автомобила и го запалил с бутона, чието местоположение добре знаел. Тръгнал по посока с. К., като карал с висока скорост, около 140 км/ч., според дадените от него обяснения в разпита му в качеството на обвиняем.

В района на гр. Карлово, на гл.път ІІ-64, в посока гр. П.,  решил да смени станцията на радиото и отклонил вниманието си от пътя. Вследствие на това, при км.2+200 м., управляваният от подсъдимия автомобил излязъл извън платното за движение и се ударил в крайпътно дърво / орех /, отрязал го, след което се завъртял и излязъл в намиращата се наблизо нива.

Вследствие на произшествието подсъдимият получил наранявания по дланта- ожулване, от което оставил при слизането си от автомобила  следи от кръв по вратата на автомобила. Получил нараняване и под ключицата, видно от извършеното освидетелстване  на лицето/л.14 – 16 от досъдебно производство/. Въпреки получените наранявания успял сам да излезе от автомобила, прибрал се в дома си в с. Иганово, като оставил МПС без надзор в нивата край пътя.

На сутринта посетил баба си в с. К., където бил намерен от органите на полицията. В проведения в присъствието на служебния му защитник разпит в качеството на обвиняем признал за стореното и разказал за механизма на извършване на деянието.

При извършения оглед на местопроизшествието били иззети като веществени доказателства- червена шапка с козирка, собственост на подсъдимия, розова гумена джапанка.  Била иззета и водна обтривка от засъхналото петно от кръв на вратата на автомобила.

Вследствие удара в крайпътното дърво на автомобила били нанесени сериозни повреди, като според заключението на назначената по досъдебно производство съдебно- стокова експертиза била нанесената „ тотална“ щета на автомобила, възлизаща на стойност 2988 лева, и равняваща се на пазарната стойност на автомобила. Към момента на извършване на деянието пазарната оценка на процесния автомобил възлизала на 2988 лв.

С постановление от 01.09.2015г. /л.5 от досъдебно производство/ автомобилът бил върнат на собственика- пострадалия С..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При постановяване на решението си, съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, дадени в присъствие на служебния му защитник, и показанията на свидетелите П.С., Й.С., И.М., И.И., тъй като същите са последователни и логични, взаимно непротиворечиви и пряко относими към предмета на доказване по делото. Писмените доказателства по делото- протокол за оглед на местопроизшествие и приложен към него фотоалбум, протокол за освидетелстване с приложен към него фотоалбум, приемо- предавателен протокол, протокол за отговорно пазене на вещи, копие на СРМПС, заповед за полицейско задържане, справка от ЦБ- КАТ, справка за съдимост, характеристична справка, съдът кредитира при постановяване на решението си, тъй като същите са събрани по реда и в изискуемата от НПК форма, като са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът полза и заключението на изготвената по делото съдебно- стокова експертиза, тъй като е изготвена от вещо лице, специалист в съответната област, обективно е и пряко относимо към обстоятелствата от предмета на доказване по делото.

При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че по безспорен и категоричен начин се установява, че подсъдимият Б.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.195 ал.1 т.2 вр. с чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 28.08.2015 г. в с. П., П. област, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство- лек автомобил марка„Форд“, модел „Транзит 100С“ с рег. № *****, рама № *****, на стойност 2988.00 / две хиляди деветстотин осемдесет и осем лева/, от владението на П.М.С., ЕГН ********** ***, П. област, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на моторното превозно средство в  размер на 2988.00 /две хиляди деветстотин осемдесет и осем лева/, същото е било оставено без надзор и отнемането е било извършено при условията на чл.195 ал.1 т.2 НК, а именно веща не е била под постоянен надзор, поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Налице са обективните признаци на състава на престъплението, тъй като изпълнителното деяние на престъплението се изразява в отнемане на моторното превозно средство от владението на другиго, при което деецът прекъсва това владение и установява свое такова. Законът изисква да е налице не какво да е отнемане, а противозаконно, което е налице когато липсва съгласието на владелеца, както и отнемането да е с цел ползване, а не присвояване. В конкретния случай е налице такова отнемане, досежно процесния лек автомоби- марка„Форд“, модел „Транзит 100С“ с рег. № *****, рама № *****, който бил преместен на място различно от това, където го оставил неговия собственик- пострадалия С., с което било прекъснато владението на последния. Налице е и другият признак- подсъдимият осъществил деянието без съгласието на собственика му, т.е. противозаконно. Изоставянето на автомобила на място различно от първоначалното му и признанията на подсъдимия, че желаел да стигне до с. К., сочат и неговата цел да ползва същия, и изключват присвоителни намерения. Към момента на отнемането веща е била оставена без постоянен надзор- автомобилът е бил оставен с отключена врата на багажника, като се е запалвал от бутон. Установената повреда по автомобила- тотална щета на стойност 2988 лева обуславя квалифициращото обстоятелство по чл.346 ал.2, т.1 пр.1от НК.  Налице е изоставяне без надзор, което обуславя квалифициращо обстоятелство по чл. 346, ал. 2 т.1 пр 2 от НК, тъй като деецът е оставил превозното средство на друго място различно от първоначалното- в никва край главен път ІІ-64, край гр. Карлово, с което лишил досегашния му владелец от възможността да упражнява обичайния контрол.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, подсъдимият П. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е, че  извършва противоправно и общественоопасно деяние, като е целял настъпването на престъпните последици. Съзнавал е, че лишава собственика С. от фактическа власт върху автомобила, предвиждал, че владението преминава в негова власт, и е целял именно това. Налице е и изискуемата специална цел- подсъдимия е съзнавал, че няма съгласието на собственика, чиято е била и фактическтата власт върху автомобила в случая, да вземе процесното МПС, но въпреки това го сторил, мотивиран от специалната си цел, за да го ползва като се придвижи до с. К..

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия П. за извършеното от него деяние, съдът взе предвид, че предвиденото наказание за престъплението по чл. 346 ал.2 т.1 и т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.195 ал.1 т.2 вр. с чл.194 ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до десет години. Съдът взе предвид и обстоятелството, че делото се разглежда по реда на диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК, и поради която следва императивно да се приложи нормата на чл.373 ал.2 от НПК при определяне на наказанието. За да индивидуализира наказанието, което следва да наложи на подсъдимия П., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, извършено от него и обществената му опасност като личност.

Деянието по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.195 ал.1 т.2 вр. с чл.194 ал.1 от НК е умишлено престъпление, с висока степен на обществена опасност. Противозаконно отнетия от П. автомобил е бил повреден, като нанесената му щета е тотална, на висока стойност- 2988 лв, като същата е невъзстановена, а автомобила е неизползваем, вследствие тази щета. Що се отнася до личността на подсъдимия, съдът намира същия за личност с невисока степен на обществена опасност с оглед чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, които обстоятелства съдът отчита за смекчаващи отговорността му. Следва да се отчетат обаче като отегчаващи такива- липсата на СУМПС от подсъдимия и факта, че като неправоспособен водач е управлявал процесния автомобил. В тази насока следва да се отчете и обстоятелството, че същият е управлявал автомобила и след употребата на алкохол. Предвид изложеното съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на 373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК и в размер, сравнително близък до минималния, визиран в закона, а именно лишаване от свобода за срок от две години. Така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което съдът наложи на подсъдимия П. за извършеното от него престъпление по чл.346 ал.2 т.1 и т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.195 ал.1 т.2 вр. с чл.194 ал.1 от НК. Налице са основанията в случая за отлагане изтърпяването на така определеното наказание на основание чл.66 ал.1 от НК, тъй като настоящото осъждане е първо такова за П. и на същия следва да се даде възможност да се поправи и превъзпита под угрозата за реално изтърпяване на наказанието, поради което и на на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се осъществят индивидуалната и генерална превенции на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия, за да спазва в бъдеще установения в държавата правов ред.

Веществените доказателства по делото- 1 бр. хартиен плик, съдържащ водна обтривка от петно, на съхранение при домакина на РУ на МВР гр. Карлово следва да да остане приложено към материалите по делото за срока на съхранението му, като след изтичане на този срок се унищожат заедно с делото, веществените доказателства- 1 бр. червена шапка от плат с козирка и надписи и 1 бр. гумена джапанка, дясна, розова, всички находящи се при домакина на РУ на МВР гр.Карлово следва да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установената вина на подсъдимия П. в извършване на престъплението, за което е обвинен съдът остави в негова тежест направените по делото разноски в досъдебното производство по делото в размер на 78,66 лв., които същия следва да заплати по бюджета на изпълнителната власт, по сметка на ОД на МВР гр. П..

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ