Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 02.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Й.
при секретаря.......................Петя
Маринова….............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 435 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 238-239
от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Велислава Любенова,
срещу Д.Й.Т., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване на следните вземания по цедиран
договор за паричен заем № 134137/07.07.2017 г., а
именно: 709.78 лева – главница, 85.28 лева – договорна лихва, 406.54 лева –
неустойка и 322.11 лева – обезщетение за забава.
Твърди се, че договорът за кредит е сключен на 07.07.2017 г. между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, и ответницата,
като заемател, с размер на предоставената по формата
на заем парична сума 800.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на
заема, отбелязана в договора в поле „размер на отпуснатия заем“ /чл. 3 ал. 1/.
С подписването на договора, страните декларирали, че същият е сключен на
основание отправено искане за заем от страна на заемателя,
чиито параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя стандартен европейски формуляр и Общи условия към
договора за заем, с които заемателят се е запознал и
се е съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си на договора,
съгласно чл. 4 ал. 1, заемателят удостоверил, че е
получил заемната сума в брой от представител на заемодателя и така последният
изпълнил задължението си да предостави заема, като по този начин възникнало
задължение на заемателя да заплати на заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски,
които заемателят се задължил да изплаща на
заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на
разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като съгласно
разпоредбите на приложимите Общи условия, същият не можел да бъде променян
едностранно от заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по
заема да бъде в размер на 108.64 лева, като по този начин договорили обща
стойност на плащанията по заема в размер на 908.64 лева, платима на 8 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 113.58 лева, при първа
погасителна вноска на 07.08.2017 г. и последна вноска – на 07.03.2018 г.
Твърди се още, че поради неизпълнение на договорено
задължение на заемателя да предостави поне две от
уговорените обезпечения за изпълнението на договора, на заемателя
била начислена неустойка в размер на 521.76 лева, разсрочена на 8 равни вноски,
всяка в размер на 65.22 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем.
Посочва
се също, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на
договора, в случай че заемателят забави плащането на
дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. На това основание, на длъжника било начислено
обезщетение за забава в размер на 322.11 лева за периода от 06.09.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди
се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по заема бил
07.03.2018 г. /датата на последната погасителна вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за заем/, а по отношение на вземанията по
договора не била обявявана предсрочна изискуемост.
Изтъква се, че на 25.03.2019 г. е подписано Приложение 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г. между „Сити кеш“
ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу Д.Й.Т.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 134137/07.07.2017
г., са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като Общите условия
по договора за заем съдържали изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица – чл. 5 ал. 3.
Посочва
се, че законният представител на цедента „Сити кеш“
ООД е упълномощил ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството на цесионер по договора за цесия, да
уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя
сметка. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, се твърди, че до ответницата е
изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/134137 от 29.03.2019 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез „Български пощи“ до адреса на
ответницата, посочен в договора за паричен заем, което се върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка: „чужбина“. Изпратено било и второ писмо
от ищцовото дружество с изх.№ УПЦ-С-СТК/134137 от
13.02.2020 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриерска
фирма до адреса на ответницата, посочен в договора за заем /товарителница №
68769741/, което отново се върнало в цялост. Ищецът посочва, че е представил с
исковата молба копие от второто уведомително писмо за извършената цесия и моли
същото да бъде връчено на ответницата заедно с исковата молба и приложенията
към нея, като в тази връзка е цитирал съдебна практика на ВКС.
Твърди се още, че ответницата
не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като
сумата, която била погасена е в размер на 228.80 лева, с която били погасени,
както следва: главница в размер на 90.22 лева, договорна лихва в размер на
23.36 лева и неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
115.22 лева.
С
оглед на това, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д.№ 2375/2019 г. по описа на РС-Ловеч
била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК.
Въз
основа на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който
моли за постановяване на решение, по силата на което да се признае за
установено по отношение на ответницата Д.Й.Т., че същата му дължи следните
суми: 709.78 лева – главница за периода от
06.09.2017 г. до 07.03.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/, 85.28
лева – договорна лихва за периода от 06.09.2017 г. до 07.03.2018 г., 406.54
лева – неустойка за неизпълнение за договорно задължение за периода от
06.09.2017 г. до 07.03.2018 г. и 322.11 лева – обезщетение за забава за периода
от 06.09.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане
и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл.
78 ал. 8 от ГПК.
С определение № 845/27.07.2020 г. съдът е постановил
връщане на исковата молба в частта относно обективно съединения установителен
иск за вземане от неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
406.54 лева за периода от 06.09.2017 г. до 07.03.2018 г., по цедиран договор за паричен заем № 134137/07.07.2017 г., и прекратил производството по делото в частта
относно този иск. Определението е влязло в сила.
С протоколно определение от 02.10.2020 г. са приети като
доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи от: Договор за паричен заем №134137 от 07.07.2017 г.; погасителен план към договор за паричен заем №
134137; молба за сключване на договор за паричен заем №0163942/06.07.2017 г.;
Общи условия; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 25.03.2019 г.; Приложение № 1/25.03.2019 г. към договора за цесия;
Потвърждение за сключена цесия; уведомително писмо изх. №УПЦ-П-СТК/134137 от
29.03.2019 г. с известие за доставяне; уведомително писмо изх.
№УПЦ-С-СТК/134137 от 13.02.2020 г. с обратна разписка към товарителница
№68769741.
Приложено
е и ч.гр.дело № 2375/2019 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 13615 от 09.12.2019
г., подадено от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД против Д.Й.Т. за същите вземания, произтичащи от същите
обстоятелства. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1262/10.12.2019 г. само за вземанията за главница, договорна лихва
и обезщетение за забава, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
делото до изплащане на вземането, както и за разноските по делото, а за вземането
за неустойка е отказано издаване на заповед за изпълнение. С Разпореждане № 445/30.01.2020
г. заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя,
че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият
установителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
В съдебно
заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, пълномощникът
му юрисконсулт Иван Недков, заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответницата. Моли за присъждане на
разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата
Д.Й.Т. не е представила в
законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За
насроченото съдебно заседание е редовно призована, но не се явява и не изпраща
представител, както и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Следователно,
налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на
искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че исковете са
вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата
молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответницата като предявените положителни установителни
искове следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на входиране на заявлението /09.12.2019
г./ до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
Ищецът
е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При
съобразяване частичното прекратяване на
производството по един от исковете, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер на 59.00
лева, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение /за изчисляване на последното съобразно прекратената част съдът
ползва за база претендираната от ищеца сума в размер на 50.00 лева/.
За
исковото производство, разноските, които ответницата следва да заплати на
ищеца, при съобразяване частичното прекратяване на производството, са общо в размер на сумата 95.67 лева, включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съобразно
прекратената част, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер над сумата 100.00 лева до пълния претендиран
размер от 350.00 лева за исковото производство следва да се отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на Д.Й.Т., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен директор, следните
суми по Договор за паричен заем № 134137/07.07.2017
г., а именно: 709.78 лв.
/седемстотин и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ – главница за периода
от 06.09.2017 г. до 07.03.2018 г., 85.28
лв. /осемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ – договорна лихва за
периода от 06.09.2017 г. до 07.03.2018 г. и 322.11 лв. /триста двадесет и два лева и единадесет стотинки/ –
обезщетение за забава за периода от 06.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението по заповедното производство /09.12.2019 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране
на заявлението /09.12.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.Й.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев – Изпълнителен директор, сумата 59.00 лв. /петдесет и девет лева/, представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата 95.67 лв. /деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски в исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в частта
на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер над 100.00 лв. /сто лева/ до пълния претендиран
размер от 350.00 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответницата.
Препис
от решението да се приложи по ч.гр.дело № 2375/2019 г. на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: