Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 05.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 157 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът
„В."ЕООД, ЕИК ******твърди, че в качеството си на цесионер по Договор за
цесия от 03.08.2020 г. е придобил вземане на „К.Г.Х.“ ООД (в качеството му на
цедент) към ответника „И.“ ЕООД, ЕИК ******, за връщане на платени и получени
от последния суми в общ размер на 125 173,12 лева (левова равностойност на 64
000 евро), при начална липса на основание по нищожна договорна клауза.
Сочи, че сумите заплатени
от цедента на ответника представлявали част от сума (вноски по погасителен
план) по сключена между страните нищожна клауза за неустойка в размер на 120
000 евро като обезщетение за предсрочно прекратяване на сключен между тези лица
Договор за наем от 20.11.2015 г. – с обект търговски помещения №№ 1,2 и за
кафе, находящи се в гр. София, район „Средец“, ул. „******. Нищожната неустойка
била уговорена в чл. 2 от Споразумение от 30.11.2016 г. за прекратяване на
Договор за наем от 20.11.2015 г.
Поддържа, че уговорената
клауза за неустойка се явявала нищожна, като накърняваща добрите нрави,
доколкото била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, както и че последната имала за резултат единствено
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на цедента.
Твърди,
че първоначално плащанията била извършвани от „К.Г.Х.“ ООД, като цедентът
приемал, че ги дължи като неустойка-обезщетение, но при съобразяване
нищожността на клаузата и напълно несправедливото обогатяване на ответника
по-нататъшните плащания били преустановени, считано от 23.03.2018 г. Сочи, че
ответникът останал пасивен по отношение на остатъка до размера от 64 000
евро до 120 000 евро, представляващо форма на мълчаливо признание за
нищожността на неустоечната клауза и недължимост на вноските. Твърди, че
липсвало възстановяване на заплатените суми от ответника и въпреки отправената
до него покана.
Твърди, че всяко от
извършените 17 плащания (15 на стойност 7823,32 лева - всяко с левова
равностойност на 4000 евро, като 16-та вноска била платена на 2 транша на
12.02.2018г. и 13.02.2018г.) било направено без основание, както и че
възникнало право на цедента (наемател по прекратеното наемно правоотношение) да
иска връщане на платеното от ответника.
Поддържа, че с Договор за
цесия от 03.08.2020 г. вземанията срещу ответника за неоснователно платените му
суми в твърдените размер били прехвърлени от цедента на ищеца. Поддържа, че
цедентът го упълномощил за изпращане на уведомлението до ответника по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД , въз основа на което било и уведомлението до длъжника.
Моли да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 31 293,28 лева, претендирана като частичен
иск от пълния размер от общо 125 173,12 лева, които били дадени без основание,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното плащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът “И.“ ЕООД, ЕИК
****** оспорва иска.
Счита, че договорът за
цесия не породил транслативен ефект.
Не оспорва наличието на
сключения договор за наем от 20.11.2015 г. за описаните в ИМ обекти, който
съгласно чл. 1 от споразумението от 30.11.2016г. бил прекратен по взаимно
съгласие на страните, считано от 01.12.2016г., т.е. 2 години преди изтичане на
уговорения срок 3-годишен срок.
Сочи, че клаузата била
именувана от страните „неустойка“, но с характер на вид обезщетение на
накърнените права на наемодателя от предсрочното прекратяване на договора.
Поддържа, че клаузата на
чл. 2 от споразумението в размер на 120 000 евро, уговорена между страните
по договора за наем, не била нищожна, а била действителна уговорка относно
уреждане на последиците от предсрочно прекратяване на договора за наем по
инициатива на наемателя. Твърди, че липсвало соченото противоречие на клаузата
за неустойка с добрите нрави. Поддържа, че неустойката била уговорена при
предсрочно прекратяване на договора от страна на наемателя в договора за наем,
която била в размер на оставащите наеми до края на срока на договора, като
всеки от тях бил от 10 000 евро, а в случая наемодателят се съгласил на
предсрочното прекратяване по инициатива на наемателя срещу обезщетение от 120
000 евро, което дори било уговорено разсрочено, както и че при уговарянето на
клаузата бил зачетен интересът на длъжника-наемател. Поддържа, че
обезщетението за наемодателя от предсрочното прекратяване на договора за наем в
размер от 120 000 евро било много по-ниско, отколкото били определените
неустойки при предсрочно прекратяване на договора за наем в самия договор от
20.11.2015 г., като наемодателят се съгласил на това по-ниско обезщетение,
предвид обезпечаването му с поръчителството по споразумението.
Сочи, че в случая било
налице неизпълнение на наемателя - да ползва обекта на наема в срока по
договора и да не прекратява договора преди изтичане на 3-годишния срок. Твърди, че неизпълнението било съществено,
тъй като наемателят изявил желание за прекратяване на договора на първата година
от срока, при оставащи още цели две години, като неустойката за това по
договора се изчислявала на наема от оставащите до края на срока на договора
месеци, а също и че размерът на неустойката бил съобразен изцяло с размера на
главното задължение (за заплащане на наем до края на 3-годишния срок от
договора).
Поддържа, че предсрочното
прекратяване на договора за наем от 20.11.2015 г. станало по иницитива на
наемателя. Прекратяването по желание на наемателя било неслучайно, като целта
била да бъде подписан нов договор за наем с наемодателя (от друго свързано
дружество), но вече при далеч по-благоприятни условия за наемателя /по втория
договор за наем, подписан на 30.11.2016 г. с „К.Ф.“ ЕООД - цената била
значително по-ниска - 6 850 евро на месец).
Не оспорва заплащането от
„К.Г.Х.“ ООД на 16 вноски в твърдените размери (всяка от по 4000 евро), т.е.
получаването на сумата от общо 125 173,12 лева. Твърди, че длъжникът
изпаднал в забава, тъй като преустановил плащанията, уговорени в споразумението
между страните, като за горницата над платеното до дължимия остатък била
настъпила предсрочна изискуемост.
Твърди, че наемодателят „К.Г.Х.“
ООД не го уведомил, че счита плащанията към него за такива без основание, както
и за извършената цесия между него и ищеца по повод на твърдените вземания.
Оспорва твърдението на
ищеца, че ответникът не е претърпрял вреди от прекратяването на договора за
наем, доколкото последващото съглашение за наем с друг наемател бил при
уговорена по-ниска наемна цена.
Моли за отхвърляне на
иска.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между
страните относно наличието на посочените в исковата молба факти: сключването Договор
за наем от 20.11.2015 г. и Споразумение към него от 30.11.2016 г. между „К.Г.Х.“
ООД (наемател) и „И.“ ЕООД (наемодател); относно сключените Договор за цесия от
03.08.2020 г. между „К.Г.Х.“ ООД (цедент) и „В."ЕООД (цесионер) и Договори
за наем от 30.11.2016 г. и 15.05.2018 г. между „К.Ф.“ ЕООД (наемател) и „И.“
ЕООД (наемодател), както и по отношение на извършените плащания от „К.Г.Х.“ ООД
към ответника – 16 вноски от по 4000 евро всяка, т.е. за сумата от общо 125
173,12 лева.
Спорът е правен и се свежда до действителността на
уговорената неустойка.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следноно:
По
допустимостта:
Искът,
съгласно твърденията, е за парично вземане, явяващо се дадена без основание сума по нищожен
договор, което е придобито от ищеца чрез
договор за цесия. Въпросът за съществуването на правопроизводящите факти и дали
те пораждат твърдяното право, е по съществото на спора, а не процесуална
предпоставка за допустимост на иска. За последното е достатъчно твърдение за наличие на правото, чиято защита
се претендира.
Съгласно
чл.14.3 от Договор за наем от 11.05.2015 г., страните са постигнали съгласие,
че ако наемателят прекрати предсрочно и едностранно правната връзка на
основанията, посочени в чл.14.1, т.3, наемодателят дължи неустойка в посочен
размер.
Споразумението
от 30.11.2016 г. съдържа отразено намерение за прекратяване на договора от
страна на наемодателя(чл.1, б.г от Преамбюла), считано от 01.12.2015 г. Макар
да препраща към чл.14.3 от Дог. за наем(чл.1 б.д от „Преамбюл“), последиците в
споразумението са уредени по различен
начин – задължен да плати предвидената неустойка е не наемодателят, а
наемателят(чл.2 от „Предмет на споразумението“). Едновременно с това се сочи,
че договорът се прекратява по взаимно съгласие(чл.1 от „Предмет на
споразумението“)
Срокът да договора е 3 г., начиная от
01.12.2015 г.(чл.4 от „Влизане в сила и срок на договора“).
Правната
връзка е прекратена на 01.12.2016 г., т.е. в края на първата година. До края на
договора са оставали 24 м., при месечна наемна цена 10 000 евро., т.е. 240 000 евро.
Уговорената
в споразумението неустойка е 120 000
евро., което съотнесено към месечните наемни вноски би било 5 000 евро. месечно. Следователно
неустойката не е в размер на месечната наемна цена за целия срок, както твърди
ищецът.
Съгласно
отразеното в договора, прекратяването се извършва с цел поръчителят по
споразумението да сключи нов договор за наем.
При
съвместното тълкуване на разпоредбите при условията на чл.20 ЗЗД, следва да се
направи извод, че със споразумението е постигнато съгласие за прекратяване на
правната връзка, без наличието на основанията по чл.14.1, т.3. Наемодателят се
е съгласил, при липса на потестативно право в полза на неамателя за това, на правната
връзка да се сложи край. Постигнато е съгласие, че наемателят дължи неустойка,
която страните са определили на 120 000 евро.
Неустойката, съгласно чл. 92 от ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Сумата по споразумението има такава функция – обезщетение за вредите от
предсрочното прекратяване, без де е необходимо същите да се доказват.
Във връзка с твърдението за нищожност на
споразумението, следва да се извърши преценка за неговата действителност в
съответствие с критериите, дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 15.06.2010 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2009 Г., ОСТК
НА ВКС. Съгласно даденото там тълкуване, неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави.
Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент. За критерии за
преценка могат да служат вида на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди.
Наемателят
е бил обвързан със срочния договор за наем до края на неговия срок, след като страните не са уговолили възникване в негова полза на
потестативно право да сложи
край на правната връзка с едностранно извяление( Решение № 67 от 28.01.2002 г.
на ВКС по гр. д. № 968/2001 г., V г. О).
Наемодателят се е съгласил с прекратяването, като страните към момента на възникване на съгласието са уговорили
правните последици за това – мораторна
неустойката, при наличие на връзка между споразумението и сключения
в последствие на същия ден - 30.11.2016 г. наемен договор между поръчителя „К.Ф.“ЕООД и
наемодателя, при по ниска месечна
наемна цена от 6 000 евро (след
7-мия месец).
В случая една търговска сделка
се прекратява, за да се учреди друга. Предвид характера на правоотношението,
страните са били длъжни да действат с грижата на добър търговец. Те са познавали
пазара и стопанската ситуация, съгласили са се с размера на вредите в следствие
на прекратяването, която е съизмерима с разликата в наемните цени за периода, в
който договорът би съществувал. Следователно уговорената неустойка не надхвърля
нейните посочени по-горе функции и не се явява нищожна.
Тъй като е налице основание за
извършеното плащане, искът се явява неоснователен.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „В."ЕООД,
***, чрез адв.М.Е.,***, р-н Средец, ул.“****** срещу И.“ ЕООД, ***, чрез
адв.В.Т., гр.София, ул.“****** иск за заплащане на сумата 31 293,28 лева, предявен като частичен от общо 125 173,12 лева., с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, дадена без основание по Споразумение от
30.11.2016 г. за прекратяване на Договор за наем от 20.11.2015 г.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: