№ 260136 / 10.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
10.12.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 19.11.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора............................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1529 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищецът, Б.С.Ж., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,xxx, с изрично пълномощно съгласно разпоредбата на чл.34 ал.2 ГПК е предявил иск срещу М.Д.Ж., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за развод, на основание чл.49 СК.
В исковата си молба твърди, че с ответницата М.Д.Ж. имат сключен граждански, който е първи и за двама им - АКТ за граждански брак № 0043 от 09.10.1988 год., издаден от О. - Белоградчик. От брака си имат родени две деца – С. Б. С., ЕГН xxxxxxxxxx и Д. Б. С., ЕГН xxxxxxxxxx и двамата пълнолетни.
В последните години в брачните им отношения се породили някои несъвместими с нормалното съществуване на брака им отношения и това довело до фактическа раздяла между тях, като повече от 15 година време вече живеят фактически разделени.
Периодично и двамата работят в чужбина. Не са се събирали и не са правили опити да заздравят брака си, имат разбирането, че в брачните им отношения вече е налице настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и бракът вече се е изчерпал напълно своето съдържание и по тази причина предявява настоящия иск.
Моли съда, след като се увери, че в брака е налице настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, същият е изчерпан от своето съдържание и не е възможно да продължат съвместното си съжителство, да постанови решение, с което да се прекрати брака им с ответницата М.Д.Ж. поради развод, като при съгласие и от страна на ответницата съда да не произнася по отношение вината за разтрогване на брака.
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА върху родените от брака деца - С. Б. С. и Д. Б. С. поради навършено и от двамата пълнолетие не се присъждат.
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА за непълнолетни деца също не следва да се присъжда поради пълнолетие на родените от брака деца.
Недвижимо имущество по време на брака си не са придобивали и такова не е предмет на настоящето дело.
Движимо имущество и вещи също са си поделили и всеки от тях е получил личните си вещи, поради което няма спор и такова не е предмет на настоящето дело.
ИЗДРЪЖКА един на друг съпрузите не си дължат.
ФАМИЛНО ИМЕ-моли след прекратяване на брака им ищцата да запази и носи БРАЧНОТО СИ ФАМИЛНО ИМЕ – Ж..
Ответникът, М.Д.Ж., ЕГН xxxxxxxxxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призована за насрочено съдебно заседание не се явява, не се представлява, не прави оспорвания, искания, не сочи доказателства.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, събраните в хода на производството доказателства и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че страните са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв в Република България на 09.10.1988 година в град Б. за което е съставен Акт за граждански брак № 0043 от 09.10.1988 година на О. Белоградчик. При сключването на брака съпругата е приемала фамилното име на съпруга си Ж..
От брака няма родени ненавършили пълнолетие деца.
Предявен е иск от съпругът Б.С.Ж. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира да се установява вина на които и да е от съпрузите. Ответникът не оспорва твърдението за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака, предвид не вземане становище по иска; не представяне доказателства в тази насока и не направено искане за допускане на гласни такива.
Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, липса на грижа и отговорност от страна на двамата съпрузи към семейството.
Съпрузите са отчуждени един от друг, не живеят съвместно повече от 15 години, всеки от тях спорадично живее и работи в чужбина. Тези обстоятелства от своя страна са довели и до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и дългия период на фактическата раздяла между съпрузите, повече от 15 години, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност, взаимност за осигуряване благополучието на семейството, уважение.
В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между Б.С.Ж. и М.Д.Ж. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Съпругът - ищец категорично е заявил, че не желае да се изследва въпроса относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им. Ответникът не е взел становище относно въпроса следва ли да се изследва чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им.
В Глава Трета на Семейния кодекс, чл.13 – 17 са уредени личните отношения между съпрузите. Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. А относно грижата за семейството и двамата съпрузи са длъжни, чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. При условие, че съпругът - ищец не е заявил искане за изследване и преценка виновността на някои от съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им, то съда не следва да се произнася по този въпрос.
При това разбиране и с оглед изхода на делото съдът следва да постанови, че след прекратяването на брака бившите съпрузи не си дължат издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, за което не се установи наличие на такова, а и не е направено и искане от страна на някои от съпрузите, то не следва и по този въпрос да има произнасяне.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем ищцата изрази становище относно иска за запазване на брачната си фамилия, поради което и съда не следва да допусне такава.
При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на по 25 лв. или общо 50 лв., която такса се дължи при решаване на делото по иска за развод. В случая, дължимата такса е внесена от ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да я изплати в полза на съда.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Б.С.Ж., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.Д.Ж., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 09.10.1988 година, с Акт № 0043 от 09.10.1988 година на О. Б. о., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася относно въпроса за вината за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ИЗДРЪЖКА
От брака няма ненавършили пълнолетие деца.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, по смисъла на закона съпрузите не притежават, и такова не се предоставя за ползване на някой от тях.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата М.Д.Ж., която след прекратяването на брака ще продължава да носи брачното си фамилно име Ж..
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
След допускането на развода и прекратяването на брака Б.С.Ж. и М.Д.Ж. не си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА М.Д.Ж., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка Районен съд Монтана държавна такса в размер на 25.00 лв. за допускането на развода и прекратяването на брака и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД- МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: