ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК
********* и адрес: гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
общ. Столична, обл. София /столица/, чрез адв.В. Г., против Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 8246/21.11.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 16703/2022г. по описа на Районен
съд – Пловдив, I гр.с., с което е отхвърлено заявлението в частта, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за присъждане на сумата в общ размер на 153,77 лв. - неустойки за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно
издадената крайна фактура № **********/10.02.2021 г., която включва
сумата от 39,04 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 26.03.2019 г. за мобилен номер +359*********, от които
30,58 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 8,46
лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy J4 Plus Dual Gold, c отстъпка от стандартната цена,
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 26.03.2019 г.; както и
1
сумата от 114.73 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 20.05.2020 г. за мобилен номер +359*********,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 18.11.2022 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 7,58 лева за държавна такса и 108 лева
адвокатско възнаграждение.
Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се
постанови друго, с което съдът да се произнесе по същество и уважи искането
за издаването на заповед по чл.410 от ГПК и за тези претендирани суми със
заявлението.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваната част
излага съображения, че неустойката за предсрочно прекратяване на договора,
в размер на 3 стандартни месечни такси е равна на цената на самата услуга за
три месеца, което позволява на доставчика да получи пълен месечен
абонамент, независимо от това, че след прекратяването не предоставя
услугата. Поради това уговорените клаузи за дължимостта й са
неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ
бр. 100 от 2019 г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на
негово задължение да заплати необосновано висока неустойка. Районният съд
аргументира по отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на
услугата/устройство на лизинг, че не може да се търси неустойка за
предоставена търговска отстъпка, доколкото същата е предоставена към
момента на закупуване на вещта, съответно към момента на предоставяне на
услугата, чиято цена е изрично договорена от страните, което е отразено в
договорите. Търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на
вещта/услугата, под формата на неустойка цели се последващо увеличаване
на цената, което е противно на добрите нрави и неустойката излиза извън
обезщетителната функция на неустойката, като постига и заобикаляне на
първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта,
2
респ.предоставяне на услугата. Относно разноските, Районният съд посочва,
че същите са присъдени по съразмерност, при съобразяване на уважената част
от искането, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С частната жалба на „Йеттел България“ ЕАД се възразява срещу
направените правни изводи. Поддържа се, че претендираната неустойка не е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и не е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Изтъква, че цитираният чл. 143, ал. 2, т. 5
от ЗЗП е насочен към избягване понасянето на прекомерни тежести върху
икономически по-слабата страна. В случая, ставало видно, че процесните
договори са сключени на дата 26.03.2019 г. и дата 20.05.2020 г. и са съответно
със срок на действие 24 месеца. Неизпълнението на абоната започва от месец
09/2020 г. Счита, че не уговорената неустойка ще доведе до неоснователно
обогатяване, а непрекратяването на договора в случай, в който абонатът не е
заплаща дължимите от него абонаментни такси, защото съгласно общите
условия при незаплащане на задължението в срок се преустановява достъпа
до мобилни услуги. Ако Операторът не прекрати договора, то в негова полза
всеки месец ще се дължи цената на месечния абонамент при това без първият
да е предоставил дължимото по договора, доколкото абонатът не е заплатил в
срок дължимото по издадената фактура. Вследствие на неизпълнението
търговецът е прекратил предсрочно процесния абонамент. Съпоставката на
горните периоди сочи, че търговецът ще се лиши от съответните месечни
абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги за
период от приблизително две години. Затова и уговорената неустойка в
размер на 3-месечни абонаментни такси без ДДС цели постигане на основните
функции на неустойката - превантивна - да стимулира страната да изпълни
задължението си, обезпечителна - да осигури точното изпълнение на договора
и обезщетителна - да компенсира вредите, възникващи за креди тора от
неизпълнението на договора. При положение, че на търговеца не е заплатена
нито една месечна абонаментна такса и доколкото неговото първоначално
очакване е да получи 24 такива /колкото месеца е срокът на договора/, то
заплащането на обезщетение в размер на 3-месечни абонаментни такси не
може да бъде прекомерно и необосновано високо. След като абонатът е
преустановил заплащането па дължимите от него суми. не е обосновано
същият да се ползва от преференциалните условия за лоялни клиенти за
закупуване на устройства на специални, по-ниски цени. От съдържанието на
3
договорните клаузи ставало ясно, че неустойката представлява стойността не
на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора,
а стойността на само на три месечни такси.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се
оставят без уважение. Районният съд е отхвърлил заявлението не с горните
описани мотиви, че „неустойката представлява стойността не на всички
месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а
стойността на само на три месечни такси“, както сочи дружеството.
Аргументът на първостепенния съд е съвсем различен, а именно, че
претенцията за неустойка е в размер на 3 стандартни месечни такси, тоест,
същата е равна на цената на самата услуга за три месеца, което позволява на
доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след
прекратяването не предоставя услугата. Затова, Окръжният съд намира, че
уговорена по този начин, тази неустойка за прекратяване на договора излиза
извън по-горе очертаните функции, създава условия за неоснователно
обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Това е така защото, чрез
тази уговорена неустойка, дружеството си запазва правото да получи
договорените три месечни такси при всяко положение – и при предоставяне
на услугите, и при непредоставяне на услугите поради прекратяване на
договора, което поставя в неравноправно положение насрещната страна –
потребителят. Неустойката в размер на 3-месечни абонаментни такси /без
ДДС/ излиза извън обхвата на основните функции на неустойката –
превантивна, обезпечителна и обезщетителна, защото се равнява всъщност на
пълния сбор от таксите, която би получило дружеството за същия период.
Относно търсената неустойка за предоставена търговска отстъпка.
Констатира се, че отстъпката вече е предоставена към момента на закупуване
на вещта, поради което и е недопустимо повторно искане за заплащане под
формата на неустойка. В тази насока е и съдебната практика - Решение №
110/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2015 г. на ВКС и Решение №
283/27.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2951/2017 г. на ВКС. Досежно
сумите в размер на 7,58 лв. за държавна такса и 108 лв. за адвокатско
възнаграждение, то претенцията за същите е отхвърлена правилно на
основание общото правило на чл.78 ал.1 от ГПК – по съразмерност.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да
4
бъде потвърдено.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане, инкорпорирано Заповед №
8246/21.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 16703/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., в частта, с
която е отхвърлено искането на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК ********* и
адрес: гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, общ.
Столична, обл. София /столица/, с пълномощник адв.В. Г., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в
общ размер на 153,77 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги, съгласно издадената крайна фактура №
**********/10.02.2021 г., която включва сумата от 39,04 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.03.2019 г. за
мобилен номер +359*********, от които 30,58 лв. представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси и 8,46 лв. представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy J4 Plus Dual Gold, c
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от
дата 26.03.2019 г., както и сумата от 114.73 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 20.05.2020 г. за мобилен номер
+359*********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 18.11.2022 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 7,58 лв. за държавна такса и 108 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6