Определение по дело №1289/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 976
Дата: 21 декември 2020 г.
Съдия: Емилия Колева
Дело: 20201000601289
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 976
гр. София , 21.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601289 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра
от НПК.
С определение от 05.11.2020г., постановено по ЧНД №
3885/2020г. Софийски градски съд, НО, 5 състав е оставил без уважение
молбата на лишения от свобода М. Б. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна
жалба от адв.А. И., защитник на М. Б.. Счита, че са налице данни, даващи
основание да се приеме, че осъденият е дал доказателства за своето
поправяне, съгласно разпоредбата на чл.439а, ал.1 НПК. Поддържа, че в
представените справки Затвора София не бил отразил всички отработени дни,
като от ноември 2019г. не бил внесен нито един работен ден. В подкрепа на
твърдението сочи заповедите, с които лицето е назначено на работа.Не било
посочено кои са проблемните зони, по които следва да продължи
корекционната работа. Съдът приел, че има проблемни зони, като ги нарича
дефицити, бил преписал дословно доклада на ИСДВР. Оспорва приетото, че
лицето има втора заповед за отказ от прекатегоризация в ЗО „Казичене“, тъй
като същата е обжалвана до АССГ и е образувано адм. д. 9330/20г. по описа
на АССГ, 36 състав. Избирателно били представени доклади на социални
работници, работили с лицето, като липсвали докладите на ИСДВР Ц. Б. и Е.
Д.. За изминалия период на престой в Затвора, на л.св. са намалени точките на
риска от 28 на 19 към момента, като режимът му е сменен от „строг“ на „общ“
на 25.03.2019г. От тогава не бил подписвал план на присъда, а представеният
такъв по делото бил невалиден, тъй като не е подписан от л.св. и той не знае
1
какви цели и задачи следва да изпълнява и каква е следващата стъпка, ако ги
изпълни. Затвора София представял избирателна извадка от документи, а не
пълен комплект на досието на л.св. Оспорва се верността на данните,
съдържащи се в доклада ИСДВР П. относно образованието на л.св. и
наложените наказания. Съдът се бил обосновал със становища на Затвора
София, които са отрицателни, като не бил обсъдил съществуващите
противоречия в затворническото досие. От доказателствата по делото се
установявало, че за престоя си в затвора Б. е многократно награждаван и има
дължимото поведение, изискуемо от Затворническото общежитие. Във връзка
с наградата се позовава на чл.98, ал. 1 от ЗИНЗС. Счита, че ако лицето не е
преминало от общ към лек режим, не означава, че процесът на поправяне не е
завършил. Моли на основание чл.70, ал.1 от НК и да бъде освободен условно
предсрочно М. Б..
С жалбата се прави доказателствено искане да бъде допуснат до
разпит ИСДВР Ц. Б., който е намалил оценката на риска на л.св. М. Б. от 24 на
19 т. и го е предложил за прекатегоризация, както и да бъде представена
методологията на изработване на план на присъдата на един лишен от
свобода и има ли понастоящем план за изпълнение на присъдата по
отношение Б.,както и да бъде изискана от Затвора София оценката на риска по
отношение на Б. с цел сравняване на посочените дефицити.
Във връзка с доказателствените искания на жалбоподателя, с
определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, САС
допусна да бъдат изискани посочените справки от Затвора София, както и да
бъде разпитан като свидетел ИСДВР Ц. Б..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият М. Б. се
явява лично и се представлява от упълномощения си защитник - адв.А. И..
Последната поддържа подадената жалба. Настоява за отмяна на постановения
първоинстанционен съдебен акт. Счита, че са налице основанията на чл.439а
от НПК и да бъде приложен по отношение на Б. института на условно
предсрочно освобождаване.
Осъденият Б. в лична защита поддържа казаното от адвоката си.
Представителят на САП изразява становище, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена. Счита, че от показанията на
разпитания пред въззивния състав свидетел и изготвен от него доклад се
установя, че корекционният процес по отношение на осъдения не е спрял в
пределите на отразеното в приложените други доклади. Налице е непълнота
в изготвянето и прилагането на материали от затворническата
2
администрация, касаещи л.св. Б.. Същият е полагал труд последните месеци
от изтърпяване на наказанието, имал е примерно поведение, за което е
стимулиран чрез награди, което го определя като нисък от вреди за
обществото и от рецидив.
Представляващият Началника на Затвора инспектор М. моли да бъде потвърдено
решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Счита, че същото
е подкрепено от съответните доказателства.
В предоставената му последна дума Б. заявява, че живее с момиче от много
години, което за сега го чака. Иска да сключат брак и моли да бъде освободен.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите,
залегнали в частната жалба, и като се запозна с материалите по делото,
намери за установено следното:
Осъденият М. Б. е роден на ********г. в гр. ***, Р Албания, албанец,
албански гражданин, с адрес по местоживеене: РАлбания, гр. ***, ул.“***“ №
зона *, неженен, с висше образование.
Б. е постъпил в Затвора - София на 27.09.2017г., с начало
22.06.2017г., за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6
/шест/ години, наложено му по НОХД 662/2017г. на Окръжен съд – Русе, за
престъпление по чл.242, ал.4 от НК.
Видно от приложената по делото справка от Затвора – София /л.18
от първ.дело/, към 05.11.2020г. лишеният от свобода Б. е изтърпял
фактически 3 /три/ години, 4 /четири/ месеца и 13 /тринадесет/ дни, от които
от работа 5 месеца, с остатък от 2 /две/ години, 2 /два/ месеца и 17
/седемнадесет/ дни.
Считано от 25.03.2019г., първоначално определеният му „строг“
режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, е заменен с
„общ“.
Видно от материалите, приложени в затворническото досие, Б. е
дисциплинарно наказван само веднъж, за притежание на забранени вещи
/мобилен телефон/, с наказание „Извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни /Заповед № 463 от 18.11.2019г./. Със
заповед №109 от 01.06.2020г. същото е било заличено заради отговорно
справяне с работата. Понастоящем Б. е ненаказван. Същият е награждаван
още със заповед № 67 от 07.02.2019г. - „Удължено свиждане за срок от
3
четири часа“, със заповед №561 от 24.10.2018г. - с „Извънредна хранителна
пратка“, със заповед №260 от 15.05.2018г. - с „Писмена похвала“.
В Затвора-София Б. е работил като „работник“ в затворническата
кухня и в цех „Печатница“, и като „бакар”. Видно от Заповед №83 от
20.02.2020г., в момента работи като „Отговорник по прехраната”. От
представена пред въззивния съд справка /л.49-50/ се установява точния брой
на работните му дни в Затвора София за периода от 27.09.2017г. до
м.октомври 2020г.
Със заповед № 49 от 16.05.2019г. и заповед № 66 от 24.08.2020г. на
Б. е отказано преместване в ЗООТ „Казичане“ с мотив липса на добро
поведение в пенитенциарното заведение и неизпълнение на изискванията на
чл.64, ал.1 от ЗИНЗС. Втората заповед, по жалба на л.св., понастоящем е
предмет на административно производство по адм.д № 9330/20г. на АССГ,
което не е приключило със съдебен акт.
Във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване, по
делото е приложен доклад по чл.155 от ЗИНЗС от 19.10.2020г., изготвен от
ИСДВР Ем. П., който е дал отрицателно становище. Според отразеното в него
лишеният от свобода е с добри комуникативни умения, подбира внимателно
средата си, без лидерски амбиции, като се старае да избягва конфликтни
ситуации. Същият се справя добре с работата си, изпълнява съвестно
задълженията, за което е награден. Първоначално направената оценка на
риска от рецидив от 28 т. /ниски стойности/, е редуцирана на 24 т., а
понастоящем е 19 т. Не са отчетени ясно изразени проблемни зони като
доминантни и притеснителни. Обективирани са известни дефицити в
следните зони: умения за мислене - поради липса на ясна и добре формирана
способност да констатира проблемите и да ги отстранява по социално
приемлив начин, неосъзнаване в цялост всички трудност възникващи от
собствени реакции и действия, липса на ясно оформена концепция за
постоянство и последователност при постигане на лични цели, начин на
живот и обкръжение - поради данни за повлияване от лица с криминални
нагласи и спорадични прояви на склонност към безрасъдно и рисково
поведение. Рискът от вреди за обществото е нисък към среден. Като ресурси
на л.св. Б. са отчетени трудовите навици, средно образование, жилищно
устроен, неподатлив на зависимости и подкрепа от близки и роднини.
В обобщение, отрицателното становще на ИСДВР е мотивирано с това,
че въпреки очевидния ръст на придобите умения в критичните зони и
формиращата се позитивна линия на поведение, Б. все още не е дал
категорични доказателства за трайна и стабилна поведенческа промяна.
4
Като доказателство по делото е приет препланираният план на
присъдата /неподписан от л.св.Б./. Заложените за постигане цели и задачи са в
зоните, свързани с криминалното поведение и риск от вреди - нагласи,
умение за мислене и взаимоотношения.
По делото е прието и становище на началника на затвора, дадено във
връзка с молбата на Б. за условно предсрочно освобождаване, инкорпорирано
в справката за изтърпявата част от наказанието. Според нето целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, не са изпълнени в своята цялост
предвид характера и тежестта на извършеното престъпление. Прогресивната
пенитенциарна система не била изпълнена, имало проблемни зони, по които
работата следвало да продължи.
За да остави без уважение молбата на осъдения Б. за условното му предсрочно
освобождаване, първостепенният съд е приел, че макар да е налице първата от предвидените
в чл.70, ал.1 от НК предпоставки, не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието
„поправяне“ в поведението му по смисъла на чл.439а, ал.2 от НПК.
Настоящият състав на САС внимателно проучи приобщените по
делото доказателства, вкл. тези приети в хода на въззивното съдебно
следствие, и намери за необоснован направеният от СГС извод за отсъствие в
конкретния случай на втората от предвидените в чл.70 от НК предпоставки за
условно предсрочно освобождаване на лицето.
Преди всичко следва да се отбележи, че документите,
съпътстващи молбата за условно предсрочно освобождаване, съдържат
само положителни данни относно поведението на Б.. Независимо от това,
становището на длъжностните лица при Затвора гр.София, вкл. на самия
Началник, обективирано в справката за изтърпяната част от наказанието,
е отрицателно. На два пъти му е отказано преместването в затворническо
общежитие от открит тип, независимо от даденото от ИСДВР Б.
положително станавище за прекатегоризация на Б.. Констатираното
противоречие между оценката на компетентните длъжностни лица и съдържанието на
документите, съставени във връзка с корекционната дейност по отношение на Б., налага
внимателен и задълбочен анализ на намиращите се в затворническото досие обективни
доказателства, съдържащи данни за демонстрираното от него поведение в хода на
упражняваната наказателна принуда чрез лишаването му от свобода в затвор. Така по делото
няма спор, че Б. е с утвърдени трудови навици и позитивно отношение към труда. И към
настоящия момент той полага труд като „Отговорник по прехраната”, където проявява
старание и изпълнява добре възложените му задачи. Пред въззивния съд като свидетел по
делото е разпитан инспекторът, изготвил посочения по–горе доклад - Ц. Б.. В показанията
5
си същият потвърждава положителните си впечатления от л.св. Б., който, заедно с ОРД на
групата, най-активно му съдействал. Самите лишени от свобода от групата настоявали
именно Б. да работи като „бакар“, тъй като се отнасял добре към работния процес и ги
уважавал. Същият съдействал за решаването на различни казуси в групата, вкл. конфликтни
отношения. Свидетелят подробно обяснява причините, поради които е възможно план на
присъдата да остане неподписан от л.св.
Преценявайки приобщените по делото доказателства в тяхната
съвкупност, настоящият състав достигна до извод за обоснованост на
доклада, изготвен от св.Б., поради което счете, че следва да кредитира именно
този документ изцяло, респ. да го постави в основата на изводите си относно
визираните в чл.70, ал.1 от НК предпоставки. Освен това, проследяването на
наличните документи - заповеди, доклади, становища и др., в хронологичен
порядък, показва една последователна положителна линия на поведение при
Б., насочена към спазване на режимните условия, полагане на труд, липса на
конфликти. Това негово поведение има за своя последица констатираната от
компетентните длъжностни лица значителна промяна в профила на нуждите.
Не могат да бъдат споделени аргументите, с които СГС е мотивирал отказа
си за уважаване молбата на Б. за условното му предсрочно освобождаване. Не
става ясно, защо категорично установеното отсъствие на негативни прояви по
време на престоя в затвора /единственото му наказание е заличено/, в случая
не съставлява достатъчно обстоятелство за обосноваване на извод в
противоположен смисъл. В принципен план, на оценка подлежи цялостното
поведение на осъденото лице, от самото начало на изтърпяване на
наказанието. По делото са налични, както първоначален, така и текущи
доклади по чл.155 от ЗИНЗС, които убедително показват линията на
поведение на Б., което не може да бъде определено като колебливо. Липсват
данни за повлияване от лица с криминални нагласи в поведението му, както и
за прояви на безразсъдно и рисково поведение. Въз основа на документите
може в хронологичен порядък да се проследят настъпилите промени в
поведението на л.св., особено в зоните, в които са били констатирани
проблеми. В затворническото досие се съдържат и първични документи,
каквито са заповедите за награждаване на лицето, за устройване на работа и
пр., въз основа на които може да се установи по един несъмнен начин
наличието в конкретния случай на визираните в разпоредбата на чл.439а от
НПК примерно дадени обстоятелства, които съставляват доказателства за
поправянето. Доказателство в същата насока е и доверието, с което Б. се
ползва сред останалите лишени от свобода в групата, както и сред
затворническата администрация. Същият сам е научил на едно добро ниво
български език, в което непосредствено се увери настоящият състав от
проведеното съдебно заседание с негово участие без преводач. Несъмнено за
САС е, че той е показал добро поведение, доказателство за което е както отсъствието на
наказания, така и немалкото на брой награждавания. Всички тези обстоятелства сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Планът на
6
присъдата се изпълнява с активното негово съдействие. Налице е личностна
готовност за вписване в обществото по положителен начин, още повече при
констатираните не малко ресурси на личността, и най-вече запазените връзки
със семейството му и емоционалната връзка с момиче, с което възнамерява да
сключи брак.
Неизпълнението на прогресивната пенитенциарна система чрез
прекатегоризиране на лицето и преместването му в затворническо общежитие
от открит тип, не може да е пречка „априори“ за приложението на чл.70, ал.1
от НК, при констатираната наличност на визираните в посочената разпоредба
предпоставки.
Ето защо въззивния съд достигна до извод, че към настоящия момент
осъденото лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне.
По изложените съображения САС намери, че атакуваното определение на
СГС следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване по отношение на осъдения М. Б. от изтърпяване
на останалата част от определеното му наказание „лишаване от свобода” с
присъда по НОХД № 662/17г. по описа на ОС-Русе.
На основание чл.70, ал.6 от НК следва да бъде определен изпитателен
срок в размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък към
14.12.2020г. от 2 /две/ години, 1 /един/ месец и 4 /четири/ дни, съгласно
справка на Затвора- гр.София /л.10 от наст. дело/.
Водим от горното и на основание чл.70 от НК и чл.345, ал.2, вр. чл.341,
ал.2 от НПК, САС, НО, 7 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 05.11.2020г., постановено по ЧНД № 3885/2020г. на
Софийски градски съд, НО, 5 състав и вместо него:
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на М.
Б. от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода” в
размер на 6 /шест/ години, наложено му с присъда по НОХД № 662/17г. по
описа на ОС-Русе, с остатък към 14.12.2020г. от 2 /две/ години, 1 /един/ месец
и 4 /четири/ дни, съгласно справка на Затвора- гр.София /л.10 от наст. дело/.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6, пр.1 от НК изпитателен срок в
размер на неизтърпяната част от наказанието към 14.12.2020г. от 2 /две/
години, 1 /един/ месец и 4 /четири/ дни, съгласно справка на Затвора-
гр.София /л.10 от наст. дело/.
Определението е окончателно.
7

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8