Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                       № 260548

 

                                        гр. Варна, 18.02.2021год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ  СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети януари  през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3330/2020 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявеният  иск, намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 49 ал. 1 от  СК. Ищцата М.К.С., ЕГН **********, претендира от съда да прекрати гражданския  брак, сключен  между   нея  и  ответника А.С.С., ЕГН ********** ***, поради настъпило в брачните отношения на страните  дълбоко и непоправимо разстройство.

Излага , че с ответника са сключили граждански брак на 04.11.2005г. в гр.Варна с акт №1751/04.11.2005г. От брака си нямат родени деца.

Сочи, че решението им да сключат брак е прибързано и емоционално. С ответника живеят на квартира в гр.Варна в продължение само на една година, след което се разделят, защото се оказва, че съвместното им съжителство е невъзможно, поради съществуващите помежду им противоречия, липса на нормални отношения и нежелание за компромиси. Ответникът се оказва човек, който не зачита нейното  мнение и изисква пълно подчинение на неговата воля. Помежду им липсва доверие и уважение. Всичко това ерозира брака им и го превръща в едно нежелано съжителство. Това довежда и до фактическата им раздяла, която продължава повече от 12 години. Напуска семейното жилище през 2006г. и оттогава не поддържат никакви контакти. Тя се установява да живее във Франция, а ответникът е в България. Всеки един от тях заживява свой собствен начин на живот, а дългата фактическа раздяла ги отчуждава напълно един от друг. Немислимо е да възстановят отношенията си и нямат желание да сторят това. Бракът им съществува само формално и неговото продължаване е безсмислено. Помежду им не съществуват никакви физически и емоционални контакти, бракът им е изпразнен от дължимото съдържание и по-нататъшното му продължаване е нежелано и неоправдано.

Ето защо моли съда да ги призове и след като се убеди в  истинността и доказаността на твърдяното от нея да постановите решение, с което да прекратите сключения между тях брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, като приеме че вина за това носи ответника.

И двамата са напуснали семейното жилище в гр.Варна.

След развода желае да носи предбрачното си фамилно име Г.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не депозира отговор.

В съдебно заседание съпрузите представят постигнато по реда на чл.49,ал.4 от СК споразумение и претендират  допускане изменение на иска , като претендират развод по реда на чл.49,ал.1 във вр. с чл.49,ал.4 от СК. Споразумението е в следния смисъл : Бракът да бъде прекратен без Съдът да се произнася по въпроса за вината. След развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Г. Разноските за страните са така, както са ги направили. Страните нямат претенции за издръжка един към друг. Нямат други имуществени отношения, които да уреждат, защото не са придобили никакво имущество по време на брака си. Нямат ненавършили пълнолетие деца към момента.С протоколно определение от 20.01.2021год. е допуснато изменение  на иска, съобразно направеното от страните искане.

В хода по същество на делото страните молят съда да прекрати гр.брак им,поради настъпилото дълбоко и непоправимо брачно разстройство и утвърди постигнатото между съпрузите споразумение.

 СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

           Съгласно удостоверение за сключен граждански брак/л.5/ на 04.11.2005год. А.С.С., ЕГН ********** и  М.К. Г.,ЕГН **********  са сключили  граждански брак с  акт за граждански брак * , съставен от  длъжностното лице по гражданско състояние в  Община  Варна. След сключване на брака съпругата е приела да носи фамилното име С..

             От разпитаният  в съдебно заседание, проведено на 20.01.2021год., свидетел- Р. Б. Т.-майка на ищцата и без родство и дела със страните се установява следното: Дъщеря й и ответникът живеят разделени от 2006 – 2007г. Разделят се, поради несходство в характерите. Една година живеят заедно на квартира и това е съвместното им съжителство. В момента дъщеря й живее във Франция от 2007 – 2008г. и от тогава до момента не са осъществявали връзка с ответника. Не са се търсили. Нямат нужда един от друг. Тя има друго семейство, има дете.

           Постигнатото между страните споразумение е в следния смисъл:

           Бракът да бъде прекратен без Съдът да се произнася по въпроса за вината. След развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Г. Разноските за страните са така, както са ги направили. Страните нямат претенции за издръжка един към друг. Нямат други имуществени отношения, които да уреждат, защото не са придобили никакво имущество по време на брака си. Нямат ненавършили пълнолетие деца към момента.

           Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

              Съдът като взе предвид доказателствата по делото намира за установено,  че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно нормално семейство.Брачната  връзка  на страните в настоящото производство е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че съпрузите живеят във фактическа раздяла от 2006-2007год. Преди това съпрузите са живели около една година и са имали несходство в характерите. Ищцата живее във Франция от 2007-2008год. и от тогава до момента, съпрузите нямат връзка. Ищцата има друго семейство и дете. В резултат на така стеклите се обстоятелства   е настъпило   пълно  физическо и духовно отчуждение между съпрузите  и по този начин семейството на страните в настоящото производство  е лишено от възможността да изпълнява вменените му по силата на закона  и морала функции. Между съпрузите не съществува никаква връзка, привързаност, уважение, доверие и разбирателство,  с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите .

             Ето защо, съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално и не изпълнява присъщата му социална функция, поради което и с оглед постигнатото между страните споразумение следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 4 от СК.

              Постигнатото споразумение е съобразено със закона, не противоречи на морала  и следва да бъде утвърдено.

              На основание чл.6, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството , съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00лв., която да се внесе от страните поравно.

 Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд,

             Р Е Ш И :

 

           ПРЕКРАТЯВА брака между А.С.С., ЕГН********** и М.К.С., ЕГН**********   сключен на 04.11.2005год. с  Акт за граждански брак № *  от длъжностното лице по гражданско състояние при община Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,  на основание  чл. 49 ал.1 от СК.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по реда на чл.49 ал. 4 от СК, както следва:

          

           ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното фамилно име  Г.

 

           ОБЯВЯВА, че след развода съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

 

           ОБЯВЯВА, че съпрузите  нямат други имуществени отношения, които да уреждат, защото не са придобили никакво имущество по време на брака си.

          

           ОСЪЖДА А.С.С.,   с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.1от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

          

           ОСЪЖДА  М.К.С. с адрес: *** със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Б. ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.1от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

          

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд  в двуседмичен срок , считано от  датата на съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                   /Р.Христова/