Решение по дело №245/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 от същия закон.

Административното дело е образувано по жалба на С. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. В. С. от АК – Перник, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, партер, срещу Заповед № 8121К-7124/13.05.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 /т. т. 14, 15, 19, 57 и т. 58 от ЕК/, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратено служебното правоотношение в МВР на старши комисар С. Н. В. - директор на ОДМВР - Ловеч.

В жалбата са изложени доводи, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Сочи се, че в процесната заповед липсва посочване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено вмененото на оспорващия дисциплинарно нарушение, както и че е налице неяснота при какви обстоятелства, кога и къде е извършена неправомерната намеса от страна на В., нито как и при какви обстоятелства същата е продължила. Според жалбоподателя, голяма част от събраните доказателства са обсъдени едностранчиво и с произволна интерпретация. На следващо място, в жалбата се твърди, че вмененото на В. дисциплинарно нарушение не е доказано, както и че наложеното наказание е несъразмерно. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед и се претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, оспорващият се явява лично и с упълномощен адвокат, като поддържат жалбата на заявените в нея основания, развиват доводи по същество и молят съда да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като правят искане за присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Подробни съображения се излагат и в писмена защита.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна. Изрично заявява, че не прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ жалбоподателят е заемал длъжността директор на ОДМВР - Ловеч, като същият бил временно отстранен от длъжност.

Със Заповед № 8121К-1487/12.02.2024 г. /л. 72-75/ на министъра на вътрешните работи било образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу старши комисар С. В. – директор на ОДМВР - Ловеч, като със същата заповед В. бил отсранен временно от длъжност. Определен бил и дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ в поименно посочен състав, който да извърши разследване при спазване изискванията на чл. 47 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи.

Повод за образуването на дисциплинарното производство били данни в сигнал № 812102- 92/26.01.2024 г. от прокурор С. Г.-Д. от РП - Ловеч /л. 603 и сл./, докладна записка № 4575р-329/06.02.2024 г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ /ДИ/ към МВР /л. 627 и сл./ и материалите към тях, за незаконосъобразна намеса на директора на ОДМВР - Ловеч, старши комисар С. В. в разследването по досъдебно производство /ДП/ № 515/2022 г. по описа на РУ - Ловеч, пр. пр. № 4587/2022 г. по описа на РП - Ловеч, ТО - Троян, по което Г. била наблюдаващ прокурор. Заповедта била връчена лично срещу подпис на ст. комисар В. на 14.02.2024 г., видно от отбелязването върху същата /л. 75/.

На 14.02.2024 г. на В. е връчена и покана № 295р-2847/14.02.2024 г. за запознаване с горната заповед, както и за представяне на писмени обяснения /л. 115-117/.

На 23.02.2024 г. В. депозирал писмени обяснения /л. 125/, в които посочил, че не е извършил нарушения на разпоредбите на ЗМВР, както и дисциплинарни нарушения. Приложил и заявления с рег. № 812100-3660 от 23.02.2024 г. /л. 123/ и рег. № 812100-3762 от 26.02.2024 г. /л. 126/ за представяне на заверени копия от матреиали по дисциплинарното производство.

Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е изменена със Заповед № 8121К-2160/27.02.2024 г. /л. 76/, Заповед № 8121К-4440/04.04.2024 г. /л. 78-79/, Заповед № 8121К-4596/10.04.2024 г. /л. 80/, Заповед № 8121К-5018/23.04.2024 г. /л. 81-82/ на министъра на вътрешните работи, като всяка от тях е връчена срещу подпис на В., наред с нарочни покани /л. 118-120/.

В хода на дисциплинарното разследване служителят представил и пълномощно за адвокат, който да го подпомага в защитата /л. 128-131/, както и последващи заявления за представяне на събраните от ДРО материали /л. 133-138/.

От страна на ДРО били събрани писмени обяснения и сведения от служители /разследващи полицаи и началници на отдели, сектори и групи/ в различните районни управления към ОДМВР – Ловеч /л. 141-224/.

За извършваните от страна на ДРО действия са съставяни и протоколи /л. 236-244, л. 567/.

Изискано е също и становище от С. Г.-Д. - прокурор при РП - Ловеч, ТО – Троян /л. 245-256/, информация и копия на материали от Районна прокуратура - Ловеч, Окръжна прокуратура - Ловеч, Районен съд - Ловеч, АП - Велико Търново, Висш съдебен съвет и Върховна касационна прокуратура, справки от А. А. от сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Ловеч, справка и информация от Н.-МВР, МИ-МВР и ВМА относно извършени химико-токсикологични изследвания, възложени от структурни звена на ОДМВР - Ловеч; преписи от протоколи от проведени оперативки на ръководния състав на ОДМВР - Ловеч, отразени в книга инв. № 40 и № 47, справки от АИФ на МВР, копия на MЗ № 8121з-1477/04.12.2015 г. относно утвърждаване на разходи за консумативи по изготвяни експертизи от НИКК, ОДМВР и ГДГП, MЗ № 8121з-1121/11.09.2018 г. относно изм. и доп. на MЗ № 8121з-1477/04.12.2015 г., МЗ № 81213-1544/18.12.2015 г. относно определяне разходите за труд и режийни разноски, условията и начините за начисляване на данъци при извършване на експертизи от експерти от звената на МВР, MЗ № 8121з-992/12.09.2016 г. за изм. и доп. на MЗ № 8121з-1544/18.12.2015 г., MЗ № 8121з-1350/06.11.2015 г. относно създаване на организация на дейностите по изготвяне на експертизи в МВР, определяне на разходите по изготвянето им и контрол върху приходите, които следва да постъпят в бюджета на МВР и Указания на Главния прокурор на Р България, по въпроси, свързани с прилагането на чл. 343, ал. 5 от НК и чл, 343б, ал. 5 от НК, кадрова справка за служителя, длъжностна характеристика, протоколи и др. /л. 257 и сл./.

За резултатите от извършеното дисциплинарно разследване ДРО изготвил Обобщена справка с рег. № 3286р-23814/29.04.2024 г. до министъра на вътрешните работи /л. 96-110/. В същата са описани установените от ДРО обстоятелства във връзка с данните, съдържащи се в сигнал № 812102-92/26.01.2024 г. от прокурор Г. за извършено от В. дисциплинарно нарушение. В справката ДРО обосновал предложение до дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ да приеме, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани достатъчно доказателства за извършено от старши комисар С. В., директор на ОДМВР - Ловеч дисциплинарно нарушение съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР „превишаване на власт или използуване на служебното положение ... или за облага на трети лица“, а вместо това да приеме, че в хода на дисциплинарното производство по безспорен начин е установено допуснато от старши комисар С. В. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. ДРО предложил също за извършеното дисциплинарно нарушение на старши комисар В. да бъде наложено предвиденото в чл. 203,, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР.

Покана с рег. № 3286р-23855/29.04.2024 г. /л. 111/ за запознаване с обощената справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни обяснения или възражения е получена срещу подпис лично от В. в 10:30 часа на 30.04.2024 г., като на същата дата в 10:35 часа се е запознал със справката и материалите от проверката /л. 112-114/.

Във връзка с предоставената с поканата възможност, на 02.05.2024 г. са депозирани възражения и искания № 359000-4083/02.05.2024 г. /л. 84-86/ от В. до министъра на вътрешните работи. Със същите възразява по установеното от ДРО нарушение, твърди, че е налице превратно тълкуване на събраните доказателства и прави искане за прекратяване на дисциплинарното производство.

Въз основа на констатациите от извършената проверка, дисциплинарноразследващият орган /ДРО/ е изготвил становище с рег. № 3286р-24755/07.05.2024 г. /л. 66-71/ до министъра на вътрешните работи, с което се преповтаря отправеното до ДНО предложение от обобщената справка относно реализирането на дисциплинарната отговорност на В..

На 08.05.2024 г. на В. е връчена покана за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения с рег. № 8121р-9367/08.05.2024 г., издадена от дисциплинарно наказващия орган – министъра на вътрешните работи /л. 54/.

От страна на служителя е депозирано възражение с вх. № 359000-4227/09.05.2024 г. /л. 55-56/, в което се сочи, че не е извършил нарушения нито на разпоредбите на ЗМВР, нито на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

Образуваното дисциплинарно производство е приключило с оспорената в настоящото производство Заповед № 8121К-7124/13.05.2024 година на министъра на вътрешните работи /л. 20-34 и л. 47-53/, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 /т. т. 14, 15, 19, 57 и т. 58 от ЕК/, чл. 203, ал.1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на старши комисар С. В., директор на ОДМВР – Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

Според изложеното в процесната заповед, на 20.10.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано ДП № 515/2022 г. по описа на РУ - Ловеч, пр. пр. № 4587/2022 г. по описа на РП - Ловеч, ТО - Троян, за това, че на 13.02.2022 г. Р. М. М. е управлявал МПС с peг. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества - амфетамин и бензодиазепин, установено с техническо средство - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК /управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози/.

Досъдебното производство е било възложено за разследване на инспектор Г. Н., разследващ полицай в сектор „Разследване РУ - Ловеч и РУ – Угърчин“ при ОДМВР - Ловеч. В постановлението за образуване от наблюдаващия прокурор Г.-Д. е било дадено указание да се назначи химическа експертиза за установяване на вида на наркотичните вещества в кръвта и урината на водача М..

Сочи се още, че на 29.11.2022 г. инспектор Найденов е посетил прокурор Г.-Д. за доклад по ДП № 515/2022 г. и ѝ заявил, че е изпратен от ръководството на ОДМВР - Ловеч да ѝ предаде, че не трябва да се назначава експертиза. Прокурор Г.-Д. го попитала кой е наредил да не се назначава експертиза, като Найденов ѝ обяснил, че такова разпореждане е получил от директора на ОДМВР - Ловеч, старши комисар С. В., който му казал да ѝ го предаде. Г.-Д. заявила, че експертиза ще бъде назначена, като такова указание е дадено още при образуването на делото и не може директорът да разпорежда какви действия по разследването да бъдат извършени. Указала на водещия разследването възможно най-бързо да назначи химическата експертиза, на което Найденов заявил, че ще предаде на старши комисар В., че тя така е разпоредила, тъй като го било страх от неприятни последствия за него от тези му действия.

Впоследствие досъдебното производство било изпратено от Найденов с доклад на основание чл. 203 от НПК, като след запознаване със същото прокурор Г.-Д. е установила, че не е изпълнено нейното задължително писмено указание и не е назначена химическа експертиза. Във връзка с това, на 24.01.2023 г. е провела телефонен разговор с Найденов, който много притеснен ѝ заявил, че не може по телефона да обясни защо не е назначил химическа експертиза и помолил тя отново да даде писмено указание за назначаването ѝ, за да няма той неприятности. С постановление от 24.01.2023 г. прокурор Г.-Д. отново указала на разследващия орган да назначи химическа експертиза за установяване вида на наркотичните вещества в кръвта и урината на Р. М., като подчертала, че това указание е било дадено още при образуване на ДП и не е изпълнено.

ДНО се е позвал на сведение № 4575в-61/05.02.2024 г. от Г. Н., в което се сочи, че през м. декември 2022 г. е провел телефонен разговор на високоговорител с началника, на отдел „Разследване“ при ОДМВР - Ловеч комисар К. Л., която била в кабинета на директора и там присъствали зам. директорът на ОДМВР - Ловеч - комисар Г. И. и директорът на ОДМВР - Ловеч старши комисар В.. В този разговор старши комисар В. попитал Найденов дали ще назначава експертиза. След като Найденов отговорил, че такива са дадените му писмени указания от наблюдаващия прокурор и те следва да бъдат изпълнени, старши комисар В. му е разпоредил устно и започнал да излага аргументи, „...че не трябва да се назначава химическа експертиза“, което Найденов „е приел като негово мнение, което той трябва да изпълни“ - да не назначава съдебно-химическа експертиза и да не изпълнява указанието на наблюдаващия прокурор. Старши комисар В. заявил, че били изпълнени изискванията на съответната наредба и назначаването на експертиза „щяло да доведе до допълнителни разходи за бюджета на ОДМВР – Ловеч“. Също така, при този разговор на Найденов било казано, че ще бъде подаден сигнал до ОП - Ловеч за указанията на прокурор Г.-Д..

На 15.02.2023 г. в РП - Ловеч, ТО - Троян е постъпило предложение от разследващ полицай Г. Н. за удължаване на срока по разследването, обосновано с предстоящо назначаване на химическа експертиза в Н.. На 06.03.2023 г. прокурор Г.-Д. се е запознала с материалите по ДП и установила, че Найденов отново не е назначил химическа експертиза и не е изпълнил писмените указания, дадени от нея при образуване на досъдебното производство. Във връзка с неизпълнението на писмените указания на наблюдаващия прокурор, с постановление от 06.03.2023 г., разследващ полицай Г. Н. бил отстранен от водене на разследването.

В обстоятелствената част на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно накзание органът се е позовал и на сведение № 4575в-60/05.02.2024 г. от комисар Л., в което се твърди „...решихме да напиша сигнал за служебна проверка на делото...“. Действително такъв е бил депозиран от нея и с него са били оспорени като неправилни постановленията на наблюдаващия прокурор, с които е било указано да се извърши химическа експертиза по ДП № 515/2022 г. на РУ - Ловеч. Според ДНО, инициативата за подаването на този сигнал е била и на старши комисар В. въпреки, че той е процесуално недопустим и е в нарушение на забраната, регламентирана в чл. 15, ал. 5 от ЗМВР и императивната разпоредба на ал. 4 на същия член. В заповедта са изложени мотиви и че главният разследващ полицай при ОДМВР- Ловеч не е от кръга процесуално легитимирани лица, които могат да атакуват и да искат отмяна на прокурорски актове, а още по-малко по досъдебни производства, както и че разследващите полицаи са на пряко служебно и дисциплинарно подчинение на директора на ОДМВР, но по отношение на водените от тях разследвания са процесуално отговорни пред прокурора.

По сигнала на Л. е имало произнасяне на Окръжна прокуратура - Ловеч, Апелативна прокуратура - Велико Търново и ВКП и като краен резултат са потвърдени постановленията на прокурор Г.-Д. със задължителните указания за съдебно-химическа експертиза.

Според органа, по този начин неправомерното поведение на старши комисар В. и незаконосъобразната му намеса в наказателното разследване са станали известни на служители от ОДМВР - Ловеч, прокурори от РП - Ловеч, АП - Велико Търново и ВКП. С негово знание и съгласие, в нарушение на чл. 197 от НПК е било извършено неправомерно оспорване от К. Л., началник на отдел „Разследване“ /по инициатива на старши комисар В./ на постановленията на прокурор Г.-Д. по ДП № 515/2022 г. за назначаване на химическа експертиза. В процесната заповед се сочи още, че от съдържанието на издадените постановления на Апелативна прокуратура - Велико Търново от 10.04.2023 г. и на ВКП от 13.06.2023 г. се установява, че незаконосъобразното разпореждане на служителя е имало за последица и съществено уронване на престижа на МВР.

ДНО е направил извод, че В. е издал разпореждане към инспектор Найденов как да действа при разследването по досъдебно производство № 515/2022 г. по описа на РУ – Ловеч, ТО – Троян - да не изпълнява задължителните указания на наблюдаващия прокурор и да не назначава съдебно-химическа експертиза за вида и количеството на наркотичните вещества в кръвта и урината на водача.

Органът приел, че макар и косвено, фактическата обстановка се потвърждава от начина на проведеното разследване на ДП № 515/2022 г. по описа на РУ - Ловеч и от протокол от работно съвещание на прокурорите и следователи от Ловешки съдебен район, проведено на 28.10.2022 г., в заседателна зала 102 на Ловешки окръжен съд - т. 17 от дневния ред, по които е взето отношение от административния ръководител на ОП - Ловеч - окръжен прокурор В. В.. В подкрепа на установената фактическа обстановка ДНО се е позовал и подадения сигнал от комисар Л. срещу постановленията на прокурор Г.-Д.. ДНО кредитирал изцяло нейното становище и заявеното от нея в сигнала. Приел също, че безспорно установената в ЗМВР субординация в МВР и законово определената йерархия в длъжностите не предвижда правото на действие на подчинен служител при условията на оперативна самостоятелност, когато му е дадено разпореждане от ръководител. Всяко „мнение“ и „съвет“ от ръководител /особено придружено със заплахата да настъпят негативни последствия за подчинения при неспазването им/ според ДНО очевидно имало един единствен характер - на разпореждане със задължителна сила.

На следващо място, в обжалваната заповед се сочи, че дейността по разследване в МВР е уредена в Раздел IV от ЗМВР, който съдържа императивни норми, задължителни, както за разследващите полицаи, така и за техните горестоящи ръководители. Чл. 15, ал. 4 от ЗМВР определя задължителен характер на писмените указания на прокурора по разследването за разследващите органи - в т.ч. и за инспектор Найденов. Чл. 15, ал. 5 от ЗМВР съдържа изрична забрана за горестоящите ръководители /в т.ч. и за старши комисар В./ да дават указания за извършването на действия по разследването, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.

ДНО приел за безспорно доказано, че като е издал незаконосъобразното си разпореждане към разследващ полицай Найденов и се е намесил в разследването по ДП № 515/2022 г., служителят не е спазил етичните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Обн. ДВ. бр. 67 от 12 август 2014 г./, регламентирани в: т. 14 „Държавният служител изпълнява служебните си задължения при спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.“ - служителят грубо е нарушил, забраната по чл. 15, ал. 5 от ЗМВР по никакъв начин да не се намесва и не дава указания за извършването на действия по разследването; т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме.“ - разпореждането, което служителят е дал на инспектор Найденов е в нарушение разпоредбите на ЗМВР, на чл. 197 от НПК; т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.“ - с незаконосъобразното си разпореждане и намеса в наказателното производство, старши комисар В. е увредил доброто име на МВР и ОДМВР - Ловеч, като е създал впечатление в прокурорите от РП, ВКП, служителите в Инспектората на ВСС, ВСС и др., че ръководители на структури на МВР си позволяват активно да се намесват в разследването по наказателни производства, разпореждат на разследващи полицаи да не спазват НПК и ЗМВР и да не изпълняват задължителните писмени указания на наблюдаващите прокурори, да не провеждат необходимите процесуално следствени действия, с което се компрометират доказателствата и се опорочава наказателното преследване на извършителите на престъпления, като се възпрепятства, търсенето на наказателна отговорност от тях; т. 57 „Държавният служител в качеството си на ръководител е пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната дейност.“ - със своето незаконосъобразно разпореждане, в качеството си на директор на ОДМВР - Ловеч и ръководител на инспектор Найденов, старши комисар В. му е дал изключително лош пример - като разследващ полицай и орган по разследването да не изпълнява указанията на наблюдаващите прокурори по наказателните производства, независимо от тяхната задължителност, да не спазва ЗМВР и НПК и да не извършва всички необходими процесуално следствени действия за доказване на извършени престъпления; т. 58 ,,Държавният служител в качеството си на ръководител проявява отговорност към подчинените си, като подпомага професионалното им развитие и насърчава коректното изпълнение на професионалните им задължения посредством даване на съвет, насоки и предпрцемане на подходящи корективни мерки.“ - вместо да насърчава подчинения си служител /разследващ полицай Найденов/ да спазва изискванията на ЗМВР и НПК при провеждане на разследването по воденото от него досъдебно производство, да изпълнява задължителните указания на наблюдаващия прокурор и да събира всички необходими доказателства за пълно, всестранно и обективно разследване, старши комисар В. му е разпоредил изрично да не назначава разпоредената в прокурорските постановления химическа експертиза. Нещо повече - разследващият полицай се е почувствал застрашен и силно притеснен от страна на старши комисар В. да не бъдат предприети репресивни действия, ако не изпълни разпореждането и спази указанията на наблюдаващия прокурор. Това притеснение на разследващия полицай е станало достояние и на прокурор Г.-Д..

Според мотивите на оспорваната заповед, разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията и опазване доброто име на институцията, като нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на ней-тежкото дисциплинарно наказание.

В процесната заповед се сочи още, че незаконосъобразните действия на старши комисар В. са станали известни и на ВСС, Инспектората към ВСС, ВКП, Главния прокурор на Република България, Районен съд – Ловеч, тъй като след разговора с разследващ полицай Г. Н. и изразените от него притеснения, че ако изпълни указанията ѝ ще има неприятности с директора на ОДМВР - Ловеч, прокурор Г.-Д. на 24.01.2023 г. е депозирала сигнал за извършено престъпление по чл. 289 от НК, станал известен на тези институции. В сигнала е описала случилото се и е посочила, че с това си действие С. В., като директор на ОДМВР - Ловеч е склонявал длъжностни лица, разследващ полицай - Г. Н. при РУ - Ловеч и прокурор при РП - Ловеч да нарушат свое служебно задължение във връзка с правораздаването - разследване по досъдебно производство № 515/2022 г. по описа на РУ - Ловеч, пр. № 4587/2022 г. по описа на РП - Ловеч. С оглед на това, ДНО приел, че е налице уронен престиж на службата - МВР и ОДМВР - Ловеч.

Съгласно изложеното в заповедта, неправомерното поведение на ст. комисар С. В. е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата“ и за него е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като е налице още един елемент - съществено и значително, уронване на престижа на ОДМВР - Ловеч и на МВР. В условията на кумулативност са изпълнени двете материалноправни предпоставки за деянието - то е несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР и с него е уронен престижа на службата. С налагане на предвиденото в нормата наказание органът е приел, че ще бъде постигната и целта на закона - налагане на дисциплинарно наказание за действително извършено дисциплинарно нарушение, съответстващо на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, при спазване на основния принцип за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 3 от АПК.

В оспорената заповед е отразено, че дисциплинарното нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, като този извод се подкрепял от събраните от ДРО доказателства за това, че от началото на 2022 г. в ОДМВР - Ловеч е променен съществуващият до тогава ред за отработване на случаи, при които служители с правомощия да осъществят контролна дейност по ЗДвП, установяват чрез тест с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ водачи, които в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, управляват МПС след употреба на НВТА. По данни от сведенията на служителите от отдел „Разследване“ и сектор ПП, било установено, че от началото на 2022 г., по разпореждане на ръководството на ОДМВР - Ловеч /в т. ч. и директорът - старши комисар В./ е „въведен“ нов ред за отработване на случаите при установяване на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества, констатирано с полеви наркотест.

Според изложеното, съгласно създадения „нов ред“, в случай че лицето откаже да даде кръвна проба за изследване, незабавно се докладва на дежурен ОДЧ при ОДМВР - Ловеч, който уведомява дежурен разследващ полицай и се образува бързо производство. В случаите, в които на лицата е взета кръвна проба, младши автоконтрольорите предават съставените документи, по които се изготвя докладна записка до началника на сектор „Пътна полиция“ /ПП/. В противоречие с разпоредбите на НПК, въпреки данните за извършено престъпление, по тези случаи се образува администативнонаказателна преписка, по която с възложително писмо на началника на сектор ПП, взетите проби се изпращат в МИ-МВР или Н.-МВР за извършване на химико-токсикологично изследване. До получаване на резултата от изследванията, преписките се съхраняват при деловодител в сектор ПП при ОДМВР - Ловеч. След получаване, на резултата и установено наличие на наркотични вещества, административнонаказателните преписки се прекратяват с мотивирана резолюция и се изпращат от сектор ПП на прокуратурата за образуване на досъдебно производство /обикновено между 6 и 8 месеца след извършване на нарушението/. Не е установено наличието на заповед, разпореждане, указание или друг документ от директора на ОДМВР - Ловеч, началник на отдел ОП или началник на сектор ПП, с който да е регламентирано допусканото нарушение на НПК, с който служителите да са запознати срещу подпис.

Сочи се още, че по идентичен начин е действано и при случая с Р. М. - след като на 13.02.2022 г., когато е било установено по надлежния ред с техническо средство, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества, взетите проби кръв и урина, са изпратени в Н.- МВР за извършване на химическо изследване. След изготвяне на експертната справка, на 04.10.2022 г. материалите са изпратени на прокуратурата. Според ДНО, неправомерното разпореждане и незаконосъобразната намеса на старши комисар В. в разследването по ДП № 515/2022 г. е било осъществено, именно като продължение на нарушенията на служителите на ОДМВР - Ловеч и неспазването на НПК по този случай на установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Органът приел, че данните от прокурор Г.-Д. и от Найденов сочат, че през продължителен период от време /от 29.11.2022 г., когато Найденов е посетил прокурора в нейния кабинет, до 06.03.2023 г., когато е бил отстранен от разследването/ старши комисар В. е продължил намесата си по ДП № 515/2022 г., поддържал е своето разпореждане към Найденов да не бъдат изпълнявани задължителните писмени указания на наблюдаващия прокурор и да не се назначава химическа експертиза.

Предвид изложеното, ДНО приел за правилен и обоснован изводът на ДРО за липсата на доказателства за целена облага от неправомерното поведение на В. и за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, поради което посочил, че не са налице материалните и процесуални предпоставки за търсене на дисциплинарна отговорност от него за това нарушение.

В оспорената заповед ДНО е обсъдил направените искания и възражения от служителя, като не е приел същите.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис на 13.05.2024 г. /л. 34 и л. 53-гръб/.

Видно от кадрова справка peг. № 8121р-7144/05.04.2024 г. по описа на МВР /л. 551/, старши комисар С. В. е на служба в МВР от 2004 г., като последователно е заемал подробно описани изпълнителски и ръководни длъжности. Съгласно кадровата справка, служителят е награждаван два пъти с „обявяване на благодарност“ от министъра на вътрешните работи и главния секретар на МВР през 2008 г., с „обявяване на благодарност“ от министъра на вътрешните работи през 2022 г. и осем - пъти с „писмена похвала“ от директора и зам. директора на ОДМВР - Ловеч през 2006 г., 2010 г., 2013 г., 2016 г., 2018 г. и 2020 г. По време на службата в МВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца със Заповед № 8121К-09.01.2024 г. на министъра на вътрешните работи, като на настоящия съдебен състав е служебно известно, че тази заповед е отменена с влязло в сила Решение № 166 от 28.06.2024 г. по адм. д. № 73/2024 г. по описа на АдмС Ловеч.

В хода на съдебното дирене по искане на жалбоподателя и неговия процесуален представител са събрани и вложени по делото като доказателства: Докладна записка peг. № 8121р-9607/13.05.2024 г. на директора на ДЧР относно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавен служител в ОДМВР Ловеч; Формуляр peг. №3286р-3404/22.01.2018 година за изготвяне на длъжностна характеристика на длъжността „началник на сектор „Разследване на РУ /Г. разследващ полицай/ към отдел „Разследване“ при ОДМВР“, ведно с типовата длъжностна характеристика; Формуляр peг. №3286р-3396/22.01.2018 година за изготвяне на длъжностна характеристика на длъжността „Г. разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОДМВР“, ведно с типовата длъжностна характеристика; Структурна схема на отдел „Разследване“ при ОДМВР Ловеч към м. октомври 2022 година; Щат на отдел „Разследване“ при ОДМВР Ловеч към м. октомври 2022 година; протокол за проведена работна среща на ДРО от 19.04.2024 г. /л. 878-890/.

Представените с административната преписка писмени доказателства, както и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства. По искане на жалбоподателят в съдебно заседание са разпитани двама свидетели – К. С. Л.-Р. – началник на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Ловеч и Г. Ц. И. – заместник-директор на ОДМВР – Ловеч до 28.06.2024 г. От показанията на свидетеля Л.-Р. се установява, че към месец октомври 2022 г. същата е заемала длъжността началник на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Ловеч, както и че в ОДМВР - Ловеч има три отдела, единият от които е отдел „Разследване“ на пряко подчинение на началник длъжността, която заема и на директора на ОДМВР. Сочи, че самият отдел се състои от 4 сектора „Разследване“, които са на територията на цялата област, както и че към м. октомври 2022 година г-н Г. Н. е работил в сектор „Разследване“ в Районно управление - Ловеч и Районно управление - Угърчин, като негов непосредствен ръководител е началник на сектора. След това пряк ръководител по линия на разследването е началникът на отдела и най-отгоре в йерархията - директорът. Излага, че във връзка с работата на Найденов като разследващ полицай не са издавани заповеди за създаване на някаква друга организация, като такива да докладва на определен друг служител или директор.

Относно разследването по досъдебните производства, образувани по чл. 343б, ал. 3 от НК за управление на МПС след употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, свидетелката посочва, че към процесния период, когато са били установени водачи да управляват след употреба на наркотични вещества, процедурата по установяване била съобразно разписаната в Наредба № 1 за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества у водачите. Ако водачът не се възползвал от правото си да даде кръвна проба и приемел показанията на техническото средство, се образувало бързо производство. Ако лицето обаче дадяло кръв за изследване и не приемело показанията на техническото средство, се изчаквал резултатът от кръвта и тогава според резултата, материалите се докладвали в прокуратурата и се образувало досъдебно производство.

Сочи, че досъдебното производство, по което работил Найденов, приключило с мнение за предаване на съд на обвиняемото лице и имало и постановена осъдителна присъда. От страна на обвиняемото лице не е имало оспорване на показанията на техническото средство. Св. Л.-Р. излага, че химическо изследване по Наредба № 1 е преди образуване на досъдебното производство. В хода на досъдебното производство била извършена експертиза по писмени данни, т.е не се извършило отново изследване на контролната кръвна проба, а само вещото лице преповторило като съдържание, това което имало в химическото изследване. Свидетелката твърди, че обичайната практика и единствената практика към онзи момент била и прокурорът, и съдът приемали резултата от химическото изследване, което е извършено преди образуване на досъдебното производство като годно доказателствено средство. В случая, било указано въпреки наличието на химическо изследване, да се изготви химическа експертиза. Това е направило впечатление на разследващия полицай Г. Н., който потърсил съвет от прекия си ръководител - началника на сектора. Впоследствие и свидетелката била запозната с това указание и от своя страна се консултирала с директора, тъй като същият дълги години бил разследващ полицай, колега с опит и знание. Сочи, че двамата решили да запознаят ръководителите на Окръжна и Районна прокуратура с това указание и уговорили среща, на която присъствали двамата ръководители - г-н В. и г-жа К. К., които споделили тяхното виждане, че ако бъде назначена такава експертиза, то единственият вариант за изготвянето ѝ е да се отвори контролната проба, която се съхранява в лабораторията, която е извършила изследването преди това. Това би опорочило самия ред за доказване, тъй като право да иска да бъде отворена контролната проба има само нарушителят или обвиняемият. Впоследствие поради тази причина се извършила експертиза по писмени данни, за да не се отваря контролната проба. След тази среща в прокуратурата, било взето решение св. Л.-Р. като началник по линия на разследването да изготви сигнал до Окръжна прокуратура - Ловеч за извършване на служебна проверка на досъдебно производство № 515/2022 година, тъй като в случая била нарушена обичайната практиката, както и с оглед на това да не се опорочи самата процедура по установяване наличието на наркотични вещества в кръвта чрез отваряне на контролната проба.

Излага още, че прибирайки се от прокуратурата, още същия ден, тя и В. влезли заедно в кабинета на последния. Заедно с тях бил и заместник-директорът към онзи момент Г. И. и тогава набрали разследващ полицай Г. Н. по телефона. Включили го на високоговорител, за да могат да се чуват взаимно. Поводът бил да му обяснят да не бърза с назначаване на физико-химическа експертиза, както е указанието на наблюдаващия прокурор, тъй като свидетелката щяла да изготви сигнал до Окръжна прокуратура – Ловеч и щели да изчакат тяхното становище – дали ще потвърдят постановлението на наблюдаващия прокурор или ще го отменят. Това му го съобщили като решение, което е взето в прокуратурата. Свидетелката посочва, че по време на телефонния разговор с Найденов ст. комисар В. единствено е изразил своето мнение по пвод назначаването на експертиза, тъй като разследващият полицай ги е бил потърсил за съвет как да процедира при това положение. Според Л.-Р., самият Найденов осъзнавал, че даденото указание е незаконосъобразно и затова ги бил потърсил за съвет. Свидетелката твърди, че категорично не е възприела казаното от В. на Найденов по интонация или по друг начин като заплаха. По отношение на документооборота на досъдебните производства излага, че самите документи не минават през преките ръководители. Разследващите полицаи изготвят и подписват документи и отговорите, които получават им се предават директно на тях след като бъдат регистрирани в деловодството, т.е. ръководството няма поглед върху изготвените от тях документи, получените отговори и т.н.

Св. Л.-Р. посочва също, че в ресора на директора е да контролира и дейността по разследването. Той се интересува, какво се случва в този отдел и по отношение на кадрови въпроси, по отношение на материални въпроси, по отношение на натовареност на разследващите полицаи, но пряка намеса или проявяване на интерес към конкретно разследване не е имало от негова страна. Излага, че след подаден сигнал по реда на чл. 46, ал. 4 от НПК като краен резултат били потвърдени действията на прокурор Г.-Д.. Посочва, че решението този сигнал да бъде подаден от нея било взето на срещата в прокуратурата, тъй като така били посъветвани и от двамата административни ръководители /г-н В. и г-жа К./. В крайна сметка не се назначила физико-химична експертиза, така както би трябвало да е с изследване на кръвната проба. Извършила се експертиза по писмени данни. Междувременно, Найденов бил отстранен от разследването и то продължило от друг разследващ полицай, който изпълнил дадените указания на прокурора, като назначил експертиза по писмени данни и се повдигнало обвинение. Лицето било привлечено като обвиняем и наказателното производство завършило с осъдителна присъда.

Според свидетелката, практиката на този съдебен район е такава - да не се назначава експертиза, за да може после да се отвори втората проба, ако се наложи. Експертизата по писмени данни била назначена от втория разследващ полицай след възникналия конфликт.

От показанията на свидетеля И. се установява, че към месец октомври 2022 г. е заемал длъжността заместник-директор на ОДМВР – Ловеч. За процесния случай излага, че на една от оперативките при директора било докладвано от главен разследващ полицай К. Л.-Р., че има потърсена информация от Найденов до нея за искането за назначаване на експертиза по разследването на втората доза кръв, която се взима за изследване. Твърди, че при използване на втората кръвна проба би се стигнало до оправдателна присъда, доколкото при евентуално искане на обвиняемия за назначаване на експеритза в съдебната фаза на процеса, няма да има налична проба. Било решено директорът В. и главният разследващ полицай К. Л.-Р. да се срещнат с г-н В. - окръжният прокурор на Ловеч и г-жа К. - районният прокурор на Ловеч. След тази среща присъствал на телефонен разговор, който бил проведен в кабинета на В. между него, главният разследващ полицай Л.-Р. и Г. Н. – разследващия полицай. Разговорът бил във връзка с това, че ако се пристъпи към изготвяне на експертиза на втората проба, ще се провали делото. Свидетелят сочи, че на Найденов му било обяснено, че категорично трябва да спазва закона и указанията на наблюдаващия прокурор, като отрича Влеиков да е указвал някакъв натиск на Найденов какви действия по разследването да извършва. Счита, че наблюдаващият прокурор Г.-Д. се е съобразила с мнението на разследващите, доколкото по-късно същата е назначила експертиза, но по писмени данни и не така, както е дадено първоначалното указание.

Според св. И., не е имало случай за назначаване на експертиза при наличие на химичен анализ от досъдебното производство. Излага, че при установено нарушение – шофиране с наркотици, установено с дрегер или алкохол в кръвта се взимат две дози кръв от лицето, като едната се изследва в научната лаборатория при ОДМВР – Ловеч. Тази първата проба по съответния ред, който е разписан в Наредбата, се доставя в лабораторията, като след изслезването ѝ, се докладва на съответния орган. А втората епруветка /доза/ остава на съхранение съгласно Наредбата в самата лаборатория и когато е необходимо, да може да послужи и като контролна проба. Излага, че отварянето на втората епруветка се налага в случаите, когато в съдебното производство се поиска възлагане на експертиза на втората проба, за да се докаже дали има разминаване. За досъдебното производство счита за меродавен химическия анализ, който е направен. Това е експертната справка, която е изготвена на основание Наредба № 1. Свидетелят пояснява още, че цялото количество, което се взима, се унищожава при първата проба. Взетата кръв се слага в две епруветки, които се запечатват. Едната се оставя, а другата се изследва и се прави анализа.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, безпристрастни, непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, като съобрази, че свидетелите са предупредени за отговорността по чл. 290 от НК и няма данни по делото за тяхната заинтересованост от изхода му.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането ѝ по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя.

Заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР налага наказания със заповед за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР. Видно от Указ № 101 от 09.04.2024 г. за назначаване на служебно правителство, издаден от Президента на Р България и обнародвна в ДВ бр. 32 от 09.04.2024 г., издателят на оспорваната заповед К. С. е назначен за министър на вътрешните работи, а от приложените по делото кадрова справка с рег. № 8121р-7144 от 05.04.2024 г. /л. 551-553/, длъжностна характеристика и протоколите към нея /л. 554-558/ се установява, че жалбоподателят В. е заемал длъжонстта директор на ОДМВР – Ловеч, която длъжност е ръководна. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Оспорения административен акт е обективиран в предвидената от закона писмена форма, подписан от издателя си, като формално е мотивирана е с излагане на фактически и правни основания /доколко последните са съответни следва да се прецени при изследване на материалната законосъобразност на акта, а доколко същите са изчерпателни следва да се прецени по-долу в настоящия съдебен акт/.

Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.

Въпреки това обаче, оспореният акт не съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната специална разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е направено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като ще е възпрепятствано да организира същата, поради поставянето му в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административния акт.

В конкретния случай, заповедта само формално отговаря на тези изисквания. В нея не е посочено конкретно времето и обстоятелствата, при които се твърди, че е осъществено нарушението. Неизпълнението на изискването за реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Въпреки многословната обстоятелствена част на заповедта, неясно остава какъв в крайна сметка е конкретният фактически състав на дисциплинарното нарушение. При фактическото описание на нарушението ДНО е изложил предимно не толкова факти, колкото изводи по отношение на поведението на наказания служител. Фактическата обстановка, съдържаща се в заповедта, е непълна и неясна. ДНО не е изложил никакви съображения как е установил и защо е приел, че от страна на жалбоподателя е бил указан натиск у разследващ полицай Найденов относно воденето на досъдебно производство № 515/2022 г. по описа на РП – Ловеч, нито как и въз основа на какви доказателства е установил, че разследващият полицай Найденов се е „почувствал застрашен и силно притеснен от страна на ст. комисар В. да не бъдат предпрпиети репресивни действия, ако не изпълни разпореждането и спази указанията на наблюдаващия прокурор“. От една страна се сочи, че още на 29.11.2022 г. е било установено, че не са били изпълнени указанията, дадени с постановлението за образуване на ДП № 515/2022 г. от 20.10.2022 г., като се твърди, че именно на тази дата Найденов бил споделил за оказаната намеса по отношение на назначаването на химическата експертиза по досъдебното производство, а от друга се твърди, че всъщност това се било случило през м. декември 2022 г. по време на проведен конферентен разговор с главния разследващ полицай. В процесната заповед се сочи още, че вмешателството на В. е продължило до 06.03.2024 г. като не става ясно как и по какъв начин същото е осъществявано през целия този период от време, като само отстраняването на разследващ полицай Найденов от досъдебното производство не би могло да обоснове извод за крайна дата на извършване на нарушението, както и че същото е осъществявано през целия посочен в заповедта времеви интервал. След като вмешателството е извършено за конкретен период, започващ от конкретна дата - 29.11.2022 г., то не се сочи как точно е осъществено вмешателството на тази дата и при какви обстоятелства.

Съдът констатира, че в процесния случай дисциплинарното производство е проведено и в нарушение на специалните административнопроизводствени правила. Съобразно разпоредбата на чл. 35 от АПК, административният орган следва преди издаване на акта да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. ДНО не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, т. к. освен да събере, също следва да оцени всички доказателства по преписката, включително свързаните с обясненията и възраженията на разследвания служител, което е довело до издаване на акт при неизяснени фактически обстоятелства. Не са установени противоречията в данните, а ДРО и впоследствие ДНО е възприел безкритично изложеното от прокурор Г.-Д. в сигнал № 812102-92/26.01.2024 г. /л. 603-609/, без да го съпостави с останалите обяснения от служителите на ОДМВР - Ловеч, събрани в хода на дисциплинарното производство /л. 146-224/, които изцяло са изключени от предмета на преценка на данните. Описаните пропуски в разследването и при мотивиране на процесната заповед, освен на процесуални нарушения на органа във връзка със събирането и преценката на доказателствата, сочат и на несъответствие с материалния закон поради недоказаност на релевираното дисциплинарно нарушение.

Съдът, след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.

В процесния случай, на жалбоподателя е наложено дисциплинанрно наказание за това, че е издал незаконосъобразно разпореждане към разследващ полицай Г. Н. при РУ – Ловеч да не назначава химическа експертиза и по този начин се е намесил в разследването по ДП № 515/2022 г. по описа на РУ – Ловеч, с което служителят не е спазил етичните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /т. 14, т. 15, т. 19, т. 57 и т. 58/ и действията на В. са станали известни на ВСС, Инспектората към ВСС, ВКП, Главния прокурор на Р България, Районен съд – Ловеч. С оглед на това, според органа, нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Съставът на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за нарушение на която е наложено дисциплинарното наказание на В., изисква поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата. В случая, предпоставките на цитирания текст не са изпълнени, тъй като не са установени по безспорен начин действия на служителя, които уронват престижа на службата. По делото липсват категорични и неоспорими доказателства, че при изпълнение на служебните си задължения В. е обективирал поведение, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което да е довело до уронване престижа на службата, изразяващо се в довеждане до знанието на ВСС, Инспектората към ВСС, ВКП, Главния прокурор на Р България, Районен съд – Ловеч на негови незаконосъобразни действия.

По отношение на обстоятелствата при извършване на нарушението следва да се отбележи, че същите са посочени по начин, който съдържа в себе си вътрешно противоречие, интерпретацията на събраните доказателства е селективна и едностранна, а в голямата си част съдържа собствени заключения, които не намират опора в събраните доказателства.

За да е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следва да са налице две кумулативноизискуеми предпоставки, от една страна - извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и от друга страна – същите да уронват престижа на службата, т. е. поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Настоящият съдебен състав счита, че липсват данни твърдяното поведение на наказания служител да е станало публично известно и да е накърнило авторитета на институцията на МВР.

В процесната заповед се сочи, че незаконосъобразните действия на старши комисар В. са станали известни и на ВСС, Инспектората към ВСС, ВКП, Главния прокурор на Република България, Районен съд – Ловеч, тъй като след разговора с разследващ полицай Г. Н. и изразените от него притеснения, че ако изпълни указанията на прокурор Г.-Д. ще има неприятности с директора на ОДМВР - Ловеч, прокурор Г.-Д. на 24.01.2023 г. е депозирала сигнал за извършено престъпление по чл. 289 от НК, станал известен на тези институции.

Доказателства за отдадено изрично разпореждане от страна на В. към разследващ полицай Найденов да не изпълнява прокурорското постановление за назначаване на експертиза не се намират. Описаната в заповедта фактическа обстановка не кореспондира с дадените от Найденов обяснения /л. 141-145/. Видно от същите, В. не е нареждал да не се спазват указанията на прокурор Г.-Д.. Разследващ полицай Найденов в своето обяснение с вх. № 295р-3681/29.02.2024 г. е заявил, че относно неназначаването на експертиза от страна на директора на ОДМВР – Ловеч е дадено мнение, съвет, но никъде не посочва, че му е било дадено разпореждане от В. как да процедира с действията по разследване по процесното досъдебно производство. Изрично сочи също, че счита, че не става дума за осъщестяван от ръководството на ОДМВР – Ловеч „чадър“ над дееца по процесното досъдебно производство. Не става ясно и как органът е направил извод и въз основа на какви доказателствени материали, че у Найденов бил възникнал страх и притеснения за репресивни действия от страна на В. спрямо служебното положение на Найденов.

Съдът намира, че изложеното в обстоятелстевната част на обжалваната заповед относно характера и задължителната сила на „мнението“ и „съвета“ от В. към разследващ полицай Найденов представлява интерпретация на тези понятия и не би могло да се възприеме като обоснован и логичен извод относно наличието на извършено дисциплинарно нарушение.

На следващо място, от събраните в хода на дисциплинарното производство обяснения и сведения от разследващите полицаи от районните управления на територията на ОДМВР – Ловеч /л. 146-224/ не се установява ст. комисар Влеиков да се е намесвал в осъществяваната от тях дейност по разследванията, като в част от тях дори се сочи, че при досъдебните производства под ръководството на прокурор Г.-Д. е имало проблеми във връзка с давани от нея указания за назначаване на експертизи /л. 163, л. 164, л. 168, л. 192/.

Безспорно, дали дадените от прокурор Г.-Д. указания по назначаването на химическа експертиза на етапа на досъдебното производство са правилни или не, е въпрос, който не подлежи на преценка. Видно обаче от писмо с изх. № 4587/22 от 07.03.2024 г. на зам. районен прокурор при РП – Ловеч /л. 399-400/, както и от Протокол от работно съвещание на прокурорите и следователите от Ловешки съдебен район от 28.10.2022 г. /л. 436-439/ и писмо с изх. № 331/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч /л. 461/, в случая изразеното от В. мнение относно назначаването на експертиза почива на становището на прокуратурите в региона, което от своя страна изключва умисъла за осъществяване спрямо разследващ полицай Г. Н. на твърдения от ДНО натиск.

В хода на проверката не е установено по безспорен начин директорът на ОДМВР – Ловеч да е заплашвал и да е оказвал натиск върху разследващия полицай Найденов относно това как да се приключи разследването по досъдебно производство № 515/2022 г. по описа на РУ – Ловеч. Подобни твърдения не са наведени от Найденов, а се съдържат единствено в подаваните от страна на прокурор Г.-Д. сигнали, но доколкото същите не се потвърждават от останалите доказателства, събрани в хода на проведеното дисциплинарно производсво, както и в хода на настоящото съдебно такова, не може да се обоснове категоричен извод за осъществяване на вмененото на В. дисциплинарно нарушение.

Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите Л.-Р. и И., в които безпротиворечиво се сочи, че В. е изразил мнение по повод указанията на прокурор Г.-Д., но не е указвал натиск по отношение на Найденов, нито му е давал нарочни разпореждания за начина на водене на следствените действия.

От обяснението на гл. разследващ полицай Р. П. – началник отдел „Разследване в РУ – Ловеч и РУ – Угърчин“, отдел „Разследване“ при ОДМВР – Ловеч, дадено в хода на проведеното срещу В. дисциплинарно производство /л. 196-198/ се установява, че още при разпределяне на досъдебното производство Р. П., която се явява и прекият ръководител на Найденов /л. 879/, му е казала, че в делото има експертна справка, прокурора иска назначаване на химическа експертиза и да не бърза с нейното назначаване. Обяснила на разследващия, че първата проба е била използвана за изготвяне на експертна справка и ако се назначи химическа експертиза, ще се употреби контролната проба, която може да се използва само по искане на обвиняемия, в случай, че в хода на разследването същият поиска назначаването на повторна експертиза.

Тези дадени на Найденов указания на други негови ръководители /л. 879/, в т.ч. и на комисар К. Л.-Р. – гл. разследващ полицай, началник на отдел „Разследване“ при ОДМВР – Ловеч, не са обсъдени нито от ДРО, нито от ДНО, като не става ясно защо ДНО е приел, че В. е осъществил незаконосъобразна намеса във воденото от Найденов разследване, доколкото видно от горните обяснения, процесният въпрос е бил предмет на обсъждане между служители на ръководни длъжности в ОДМВР – Ловеч по линия на разследването, съвместно с предтавители на прокуратурата. Следователно, би могъл да се направи извод, че дори и да е било изразено някякво мнение от страна на В., както се сочи и в обясненията на разследващия полицай Найденов /л. 143/, то същото не е било самоцелно, а по-скоро отразява утвърдена при разследванията практика в региона. Последното се установява и от приложеното с административната преписка писмо с изх. № 331/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч /л. 461/, както и от Протокол от работно съвещание на прокурорите и следователи от Ловешки съдебен район /л. 439/.

Анализът на горните доказателства – както съвкупен, така и коментирани поотделно не подкрепя еднозначно и безпротиворечиво възприетата от комисията и дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка. Задължение на органа, чрез своя помощен такъв – ДРО е да извърши пълно, обективно и всестранно разследване /чл. 207, ал. 3 от ЗМВР/. Законът изисква императивно в хода на дисциплинарното производство да се извърши задълбочено и всеобхватно обследване на всички детайли, относими към разследването. В процесния случай, оспореният акт е постановен при наличие на явни и очевидни противоречия в гласните доказателства, които са останали неизяснени, игнорирани са други такива /обясненията и сведенията от разследващите полицаи и началниците на отделии и сектори в ОДМВР – Ловеч – л. 146-224/, не са обсъдени и възприети в контекста на задължението за анализ на цялостното поведение на служителя по време на службата. Горното мотивира съда да приеме, че оспорената заповед не е постановена при ясна и безспорна фактическа обстановка, събраните в хода на проверката гласни и писмени доказателства не сочат безпротиворечиво на описаното в становището на комисията и възприето от дисциплинарно наказващия орган, което води до необоснованост в изводите на последния.

В процесната заповед е налице още едно вътрешно противоречие, доколкото ДНО е приел, че незаконосъобразните действия на ст. комисар В. са станали известни на ВСС, Инспектората към ВСС, ВКП и Главния прокурор и Районен съд - Ловеч вследствие на подаден от прокурор Г.-Д. сигнал за извършено от Влеиков престъпление по чл. 289 от НК. Същевременно, във връзка с този сигнал е било издадено Постановление за отказ от образуване на предварително произвадство № РП 703 от 15.03.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - Ловеч /л. 403-405/, потвърдено с Постановление № 682 от 25.04.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч /л. 441-443/, потвърдено с Определение № 434 от 02.10.2023 г. по ЧНД № 752 от 2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч /л. 444-449/. Видно от тези три акта, не са установени незаконосъбразно извършени действия от страна на В.. С оглед на това, остава неясно как ДНО е приел, че именно въз основа на този сигнал, на ВСС, Инспектората към ВСС, ВКП и Главния прокурор и Районен съд – Ловеч са станали известни незаконосъобразни действия на ст. комисар В..

След като фактът на извършено от служителя деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, не е безспорно доказан, то квалифицирането му като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, е незаконосъобразно. Безкритичното приемане на твърденията единствено на лицето, подало сигнал за поведението на В., би означавало всеки такъв сигнал като последица да води до налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на съответния държавен служител.

Предвид изложеното, от събраните писмени и гласни доказателства не се установява да е осъществено от В. нито едно от посочените деяния, следователно не е налице установеното от ДНО дисциплинанрно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. За да може едно нарушение на Етичния кодекс да се определи като тежко нарушение на служебната дисциплина е необходимо наличието и на [жк], деянието да уронва престижа на службата. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е посочено, че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Деянието ще е „уронващо престижа“ и когато поведението е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Само обаче фактът, че деянието е станало достояние на външни на МВР институции и лица, не е достатъчно, за да се определи едно деяние като тежко дисциплинарно нарушение, за което органът по назначаване в условията на обвързана компетентност да е длъжен да наложи наказание „уволнение“. Деянието трябва да е от такова естество, че да намалява престижа на МВР.

В настоящия случай, както многократно се посочи, липсват доказателства както за осъществяване на твърдяното незаконосъобразно вмешателство по отношение на разследването по ДП № 515/2022 г. по описа на РП – Ловеч, така и за уронване престижа на МВР. Що се отнася до подадения от прокурор Г.-Д. сигнал за извършено от Влеиков престъпление по чл. 289 от НК, на който се позовава ДНО, предвид наличните по делото писмени доказателства - Постановление за отказ от образуване на предварително произвадство № РП 703 от 15.03.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - Ловеч /л. 403-405/, потвръдено с Постановление № 682 от 25.04.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч /л. 441-443/, потвърдено с Определение № 434 от 02.10.2023 г. по ЧНД № 752 от 2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч /л. 444-449/, както и от писмо с изх. № 331/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч /л. 461/ и от Протокол от работно съвещание на прокурорите и следователи от Ловешки съдебен район /л. 439/, очевидно се касае все за лица, на които деянието е станало известно във връзка с изпълнение на служебните им задължения. За да се приеме, че е уронен престижът на службата, следва поведението да е станало достояние на обществото като цяло, а не само на лицата, които са научили за него във връзка с осъществяване на предоставени им правомощия, поради ангажираност с разследването или друг вид служебна съпричастност. Освен това, случаят не е с такъв интензитет, агресивност и публичност, че да бъде окачествен като „тежък“ и реално да застрашава доброто име на институцията, респективно да уронва престижа на службата, обосноваващо налагането дисциплинарно наказание „уволнение“. Под „деяние, уронващо престижа на службата“ се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, каквото в случая не се установява.

След като фактът на извършено от служителя деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, не е безспорно доказан, то позоваването на такова деяние като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР относно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в частност нарушаване на нормите на т. 14, т. 15, т. 19, т. 57 и т. 58 поради деяния несъвместими с етичните правила за поведение и уронващи престижа на службата, е незаконосъобразно.

Дори и да се приеме, че с поведението си служителят е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, то за това дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР законът предвижда друг вид наказание – санкциониране по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, което от своя страна обосновава и несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание. Разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК намират приложение и в настоящия случай и ако с налагането на по-лекото наказание може да се постигне желаната и преследваната от закона цел, тогава налагането на по-тежко наказание е необосновано и е в нарушение на един от основните принципи в чл. 6 от АПК - принципът за съразмерност. В този смисъл е несъответен на закона и необоснован изводът на ДНО за безспорно установяване на незаконосъобразно действие от страна на ст. комисар В. и наличие на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Настоящата съдебна инстанция намира също така, че в конкретния случай при издаването на заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, наказващият орган не е спазил и правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което негово задължение е императивно и влече необоснованост, както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание. Видно от съдържанието на оспорената заповед, органът формално е приложил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на тази заповед. Съгласно цитираната разпоредба, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В атакуваната заповед е извършено само формално изброяване на тези обстоятелства, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, без да е налице съпоставянето ѝ с цялостното поведение на държавния служител по време на службата му, каквото е изискването на посочената норма. В заповедта е направено позоваване на кадровата справка на служителя, но липсва анализ на установеното от нея. Действително, цялостното поведение на служителя не представлява основание за освобождаване от отговорност при извършване на дисциплинарно нарушение, а е обстоятелство, което оказва влияние върху определяне на вида и тежестта на наказанието. В случая обаче, ДНО въобще не е провел анализ на фактите, установени в кадровата справка на В., от тази гледна точка, с което е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства обуславя извода, че вмененото на старши комисар В. дисциплинарно нарушение не е безспорно доказано, липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателя, както и за конкретната форма на вината на същия, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.

Оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона, който изисква дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя и при спазване на разписаните специални правила.

По изложените съображения настоящият състав на АдмС Ловеч намира, че жалбата на В. е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваната заповед е валиден административен акт, но е издаден в нарушение на специалните изисквания за форма, административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което е незаконосъобразен и същият следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

При този изход на спора съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски съобразно списъка на л. 898 от делото за основателно и Министерството на вътрешните работи /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на С. Н. В. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски общо в размер на 1 110,00 /хиляда сто и десет/ лева, съставляващи 10,00 лева - платена държавна такса, видно от вносните бележки на л. 35-36 от делото и 1 100,00 лв. - договорено и реално заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 19 от делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешки административен съд, първи административен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-7124/13.05.2024 година на министъра на вътрешните работи, с която на старши комисар С. Н. В. – директор на ОДМВР - Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи с адрес: [населено място], [улица], да заплати на С. Н. В. с [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], област Ловеч, [улица], разноски за водене на делото в размер на 1 110,00 /хиляда сто и десет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано чрез АдмС Ловеч пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.