Решение по дело №85/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 269
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Дияна Божидарова Златева-Найденова
Дело: 20227150700085
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 269/12.4.2022г.

 

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                        Председател: Мариана Шотева

                                                                        Членове:         Мария Колева

                                                                                                Дияна Златева - Найденова

 

при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Златева – Найденова КАНД № 85 по описа за 2022 година на Административен съд - Пазарджик,  за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по касационната жалба на Е. Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 33/22.12.2021 г., постановено н.а.х.д. № 230/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пещера.

С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 21-0315-000726 г. на Началник на РУ Пещера, при ОД МВР Пазарджик, в частта по т. 2 от същото, по която на касатора на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размерна 200 лв., като на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП му е определена глоба в размер на 50 лв. С процесното решение, съдът е обявил за влязло в сила Наказателно постановление № 21-0315-000726 г. на Началник на РУ Пещера, при ОД МВР Пазарджик, в частта по т. 1 от същото, по която на Е. Р.Г. е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съставът на РС Пещера не е извършил задълбочена проверка на фактите и обстоятелствата при констатиране на нарушението, както и че не e съобразил събраните в хода на съдебното следствие писмени и устни доказателства. Излагат се мотиви за смесване на понятията „значителна“ и „незначиелна“ техническа неизправност. Претендира се и изменение на решението в частта за разноските. От съдържанието на касационната жалба, с направено уточнение в последния ѝ абзац, става видно, че касаторът счита за правилно процесното решение на РС Пещера в частта, с която т. 1 от Наказателно постановление № 21-0315-000726 г. на Началник на РУ Пещера, при ОД МВР Пазарджик е обявено за влязло в законна сила. Счита че Административен съд – Пазарджик не следва да се произнася по тази част от решението.

В съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от адв. Т.. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Излагат се подробни съображения по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Началник на РУ Пещера, при ОД МВР Пазарджик, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява, не представя писмено становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решението си Районен съд гр. Пещера е изменил Наказателно постановление № 21-0315-000726 г. на Началник на РУ Пещера, при ОД МВР Пазарджик, в частта по т. 2 от същото, по която на касатора на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размерна 200 лв., като на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП му е определена глоба в размер на 50 лв. С процесното решение, съдът е обявил за влязло в сила Наказателно постановление № 21-0315-000726 г. на Началник на РУ Пещера, при ОД МВР Пазарджик, в частта по т. 1 от същото, по която на Е. Р.Г. е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно че процесното Наказателно постановление № 21-0315-000726 г. на Началник на РУ Пещера, при ОД МВР Пазарджик е издадено съгласно AУAH серия GA, акт № 529619/ 19.09.2021 г., 9:50 часа съставен от С.Г.К., на длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР, РУ Пещера. АУАН е съставен за това че Е. Р.Г. на 19.09.2021 г. в 09:50 часа на ул. „Михаил Такев“, град Пещера като водач на лек автомобил БМВ Х5, с per. № СТ 1187 ВМ  в посока кръгово движение управлява лек автомобил БМВ с рег. номер СТ 1187 ВМ, лична собственост като извършва следното нарушение - по време на управление на автомобил от категория M 1 не поставя обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван; предните странични стъкла на автомобила осигуряващи видимостта на водача към пътя са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им.  

По т. 1 от процесното наказателно постановление, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7, пре. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. По т. 2 наказателното постановление, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв.

Наказателното постановление е обжалвано с банкетна жалба единствено по т. 2 от наказателното постановление.

От съдържанието на оспореното наказателно постановление става видно, че АНО е възприел посоченото нарушение – затъмняване на страничните стъкла на автомобила за значителна техническа неизправност, като е счел че по този начин е нарушено качеството им при натрошаване, парчетата на счупено стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален и е приел, че по този начин е нарушена системата на пасивна безопасност на ППС, което се явява значителна техническа неизправност на МПС по смисъла на чл. 10 ал. 1 т.6 буква В, предложение трето от ППЗДвП във връзка с правило номер 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за единни условия относно одобряването на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание Решение 97/836/ ЕО на Съвета от 27.11.1997г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към споразумението на икономическата комисия за Европа на ООН за приемане на единни технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части , които могат да се монтира и/или да с използват за колесните превозни средства и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по делото писмени доказателства. В тази връзка пред районния съд е разпитан и актосъставителя Калинов, който е потвърдил констатациите по акта.

Както и правилно е посочил и въззивният съд, съобразно разпоредбите на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, е забранено ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, но различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. По делото не се твърди или установява автомобилът да е бил без наличие на огледала за виждане назад от двете страни.

В настоящия случай направеното затъмняване действително съставлява нарушение съобразно чл. 105, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДвП, влияещо на техническата изправност на ППС, по аргумент от чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съответно като санкционна норма, законодателят е предвидил, в чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, че който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба. Съответно е направено разграничение в размера на глобата с оглед тежестта на нарушението, а именно: петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности; двеста лева - при констатирани значителни неизправности и петстотин лева - при констатирани опасни неизправности. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства досежно процентната стойност на ограничаването на светлопропускливостта на предните странични стъкла на автомобила и дали тя е била в законовите рамки.

По изложените съображения следва да се приеме, че моторното превозно средство е било технически неизправно.

С оглед горните, спорът по процесното наказателно постановление е дали е налице значителна или незначителна неизправност. В § 6, т. 71 и 72 от ДР към ЗДвП, законодателят е дал регламентация по поставения въпрос. „Незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия. Съответно „Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

В този контекст, съобразно Наредба № Н-32/ 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, част I, т. 3.2., буква „б“, стъкло или прозрачна плоскост (включително светлоотражателно или цветно фолио), които не отговарят на спецификациите в изискванията (извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло) е определено за незначителна неизправност.

В настоящия случай затъмнените стъкла с поставено фолио са кредитирани от районния съд като наличие на незначителна неизправност, който извод следва да бъде споделен с оглед факта, че неизправността (по смисъла на чл. 105 от ЗДвП) е открита по време на проверка, но същата е без значителни последствия за безопасността на превозното средство към момента на откриването ѝ, съответно без значително въздействие върху околната среда и е определена за незначителна техническа неизправност по смисъла на нарочен подзаконов нормативен акт.

Предвид горното, въззивният съд правилно е изменил оспореното наказателно постановление по т. 2 от същото, като не е налице неяснота или немотивираност по повод на изложеното от съда.

По отношение на правомощията на съда да измени наказателното постановление и направеното в тази връзка възражение, следва да се има предвид, че районния съд разполага със законовите правомощия да измени оспорения акт по аргумент от чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 63, ал. 7 от ЗАНН.

С оглед липсата на валидно сезиране на съда с жалба по т. 1 от процесното наказателно постановление, районният съд правилно е обявил същото за влязло в законна сила.

По направеното оспорване, че на жалбоподателя не са присъдени разноски пред въззивния съд, като същите са искани от касационната инстанция, следва да се има предвид, че по делото липсват данни за направено искане за изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК, който би намерил приложение в настоящия случай. Съобразно посочената разпоредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съответно определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните, като то може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В настоящия случай въззивният съд не е бил сезиран с искане по реда на чл. 248 от ГПК и липсва нарочно определение за произнасяне по разноските, което да подлежи на касационен контрол.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пещера следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.

С оглед изхода от спора и при липсата на искане за присъждане на разноски от страна на административния орган, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33/22.12.2021 г., постановено н.а.х.д. № 230/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пещера.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                    Председател:      /П/

    

                                    Членове:

1.  /П/

 

 

                                                                        2. /П/