РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 17.09.2021г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10840/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск
с правно
основание чл.
108 от ЗС.
Ищецът „С.“ ООД – в несъстоятелност твърди, че е собственик на следните движими вещи: 4 броя силози „Prado“; модел GB 48-48/13 за съхранение на чисто зърно с влажност до 18% и височина на цилиндъра 14.579 м., обща височина 18.889 м., обем 2 664 куб.м., диаметър 14.553 м., капацитет 2118 т. на база сухо зърно – 780кг/куб.м.; 8 броя вентилатори „Херикс“, модел ВЦНН 6.9-4, 7,5кВт; 1 брой пасарелка Prado; 2 броя буферни силози Prado 47, модел SOM 18 C 8 с обем 250 куб.м. или 200 тона; зърнопочистваща машина „Marot“ – Франция, модел PN 1253 VP; зърносушилна „Мecmar“ – Италия, модел RT 175/8 – поточна с непрекъснат цикъл на сушене с производителност 200 т. на ден при 5 пункта влага с диаметър на цилиндъра 2,5 м. обем 17 куб. м./12.7 тона, 15 кВт. ; буферен силоз за зърно 10 куб. м., сер. № 20761; технологично оборудване на силозите, състояща се от 6 броя редлери; 5 броя изваждащи шнекове, 4 броя измитащи шмекове; 2 броя трипътни клапи, 3 броя двупътни клапи; 4 броя шибър електромоторен; самотечни тръби; 1 брой силово и релейно ел.табло; 4 броя силови и релейни ел.табла за измитащите шнекове, силово релейна инсталация; заземителна и гръмоотводна инсталация – 4 броя силози, автоматична система за температурен контрол на 4 броя силози. Сочи, че същите са разположени в поземлен имот с идентификатор 48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, гр. Монтана, изменен със заповед КД-14-12-264/30.10.2006 г., с площ от 3123 кв.м., с начин на ползване за складова база. Сочи, че на 28.04.2017 г. узнал, че с постановление за възлагане от 01.07.2014 г. по изпълнително дело № 2-56/2013 г. на ДСИ Л.Г.поземлен имот с идентификатор 48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, гр. Монтана, изменен със заповед КД-14-12-264/30.10.2006 г., с площ от 3123 кв.м., с начин на ползване за складова база, задно с построените в него силози за фуражно зърно I –ви етап – 4 броя; 2 броя буферни силози; елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с команден пункт, съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г.на ДНСК, обслужваща сграда към кантара и 4 броя силози за фуражно зърно, съгласно скица № 15-*********.06.2014 г. на АК Монтана са възложени на ответника. Оспорва към момента на проданта същите да са били част от имуществото на длъжника „ИГАЛ“ ООД, като твърди същите да са част от масата на несъстоятелността на ищеца „С.“ ООД – в несъстоятелност, който ги е придобил с договор за продажба от 12.05.2016 г. от Б.Б.Н., а правата на последния твърди да произтичат от съдебна спогодба от 26.04.2016 г. по гр.д. № 105 по описа на ОС – гр. Враца. Иска от съда да признае за установено, че е собственик на процесните вещи, както и да осъди ответника да му предаде владението върху тях (изменение на иска, допуснато с определение от 10.12.2019 г.). Претендират разноски.
Ответникът „Б.**“ ЕАД оспорва исковата молба. Твърди, че процесните вещи са трайно прикрепени към недвижимия имот, тъй като са предмет на разрешен строеж. Твърди, че договорът, с който ищецът се легитимира като собственик е абсолютно симулативен и антидатиран. Също така твърди, че договорът, по силата на който праводателят на ищеца - Б.Б.Н. се легитимирал като собственик на процесните вещи също е симулативен и антидатиран, като сочи, че същият е подписан с цел увреждане масата на несъстоятелността на продавача „ИГАЛ“ ООД – в несъстоятелност, като с тези цел, симулативна, твърди да е и подписаната спогодба по гр.д. № 105/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца. Излага доводи за знание за увреждането на масата на несъстоятелността от подписалия спогодбата синдик, както и за липса на дадено разрешение за подписването й от съда по масата на несъстоятелността. Сочи, че с решение № 1764/28.10.2013 г. по т.д. № 3772/2013 г. по описа на СГС, VI-20 състав е открито производство по несъстоятелност на дружество „ИГАЛ“ ООД, като с определение № 1421/1.06.2014 г. по ч.гр.д. № 2034/2014 г. е разрешено продължаването на производството по индивидуално принудително изпълнение по изп.д. № 20131630420056 на ДСИ Л.Г.при РС – гр. Монтана. Твърди, че постановлението, с което имотът, ведно с построените в него силози и др., е обжалвано в т.ч. и от Б.Н., като жалбата му е отхвърлена поради факта, че той не е бил във владение на имота и вещите към момента на насочване на изпълнението по отношение на тях. Твърди договорите, сключени между „ИГАЛ“ ООД и Б.Н., както между Б.Н. и „С.“ ООД - несъстоятелност, да са недействителни, поради липса на изискуемата от закона форма за продажба на недвижим имот, евентуално – да са му непротивопоставими, тъй взискателят в изпълнителното производство „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е имал вписана ипотека на 26.03.2010 г., учредена с нотариален акт №182/2010 г. на Нотариус В.Т.върху имот с идентификатор № 48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр. Монтана, задно с построените в имота силози за фуражно зърно І-ви етап /4 броя силози, 2 броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с команден пункт/ съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г. на ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които следва да бъдат построени в имота, съгласно Разрешение за строеж № 461/07.11.2006 г. на Община Монтана, както и всички бъдещи постройки и подобрения в имота. Твърди, че в случай, че се приеме, че процесните вещи са движими, то той по силата на постановлението за възлагане ги е придобил на оригинерно основание. Претендира разноски.
Съдът,
като
съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните правни
и фактически
изводи:
Установява се, че с нотариален акт № 182/26.03.2010 г. е учредена договорна ипотека от „ИГАЛ“ ООД в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД върху поземлен имот с идентификатор 48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр. Монтана, изменена със заповед № КД 14-12-264/30.10.2006 г. на началника на СК Монтана, с адрес: гр. Монтана, с начин на трайно ползване „За складова база“, с площ от 3123 кв.м., задно с построените в имота силози за фуражно зърно І-ви етап /4 броя силози, 2 броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с команден пункт/ съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г. на ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които следва да бъдат построени в имота, съгласно Разрешение за строеж № 461/07.11.2006 г. на Община Монтана, както и всички бъдещи постройки и подобрения в имота.
По молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 13.03.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20131630420056 при ДСИ Л.Г.при РС – гр. Монтана срещу длъжниците „ИГАЛ“ ООД, „Г.М“ ЕООД, „ГАЛА“ ООД и „Г.И.Х.“ АД, като един от имотите, по отношение на които е насочено принудителното изпълнение е поземлен имот с идентификатор 48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр. Монтана, изменена със заповед № КД 14-12-264/30.10.2006 г. на началника на СК Монтана, с адрес: гр. Монтана, с начин на трайно ползване „За складова база“, с площ от 3123 кв.м., задно с построените в имота силози за фуражно зърно І-ви етап /4 броя силози, 2 броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с команден пункт/ съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г. на ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които предстои да бъдат построени в имота.
С решение № 1764/28.10.2013 г. по т.д. № 3772/2013 г., VI-20 състав на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружество „ИГАЛ“ ООД. С определение № 1421/11.06.2014 г. по ч.гр.д. № 2034/2014 г. е разрешено продължаването на производството по индивидуално изпълнение по изпълнително дело № 20131630420056 на ДСИ Л.Г.при РС – гр. Монтана.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2014 г. на държавен съдебен изпълнител при РС – гр. Монтана, по изп.д. № 2-56/2013 г. поземлен имот с идентификатор 48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр. Монтана, изменена със заповед № КД 14-12-264/30.10.2006 г. на началника на СК Монтана, с адрес: гр. Монтана, с начин на трайно ползване „За складова база“, с площ от 3123 кв.м., задно с построените в имота силози за фуражно зърно І-ви етап /4 броя силози, 2 броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с команден пункт/ съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г. на ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които следва да бъдат построени в имота, съгласно Разрешение за строеж № 461/07.11.2006 г. на Община Монтана, обслужващата сграда към кантара и другите подобрения в имот, както и многото бетонови настилки между силозите са възложени на ответника „Б.**“ ЕАД.
С решение от 22.10.2014 г. на ОС - Монтана по в. гр. д. № 229/2014 г. жалбата на Б.Н. срещу постановлението за възлагане е оставена без уважение, тъй като съдът е приел, че от наведените в жалбата твърдения, а и от приложените към делото писмени доказателства не се установява към момента на извършване на обжалваните действия в изпълнителното производство въпросните вещи да са се намирали във владение на жалбоподателя. Постановлението за възлагане e влязло в сила на 06.02.2017 г.
Като писмено доказателства по делото е приет протокол от 26.04.2016 г. за одобрена съдебна спогодба по гр.д. № 105/2015 г. по описа на Врачански окръжен съд, между страните Б.Б.Н. – ищец и „ИГАЛ“ ООД - в несъстоятелност – ответник, за това, че съгласно договор от 15.07.2008 г. собствеността върху вещите е преминала върху Борисов в деня на подписване на договора, когато е и предадено владението върху тях, но „ИГАЛ“ ООД – в несъстоятелност, чрез синдика, е запазило фактическа власт върху тях и е останало техен държател за срока на уговореното в договора право на ползване – за период от 5 години. Посочено е, че срещу това първата страна е заплатила продажна цена от 25 100,00 лева, като е предоставила безвъзмездно за срока на ползване вещите на втората. Страните са се съгласили, че вещите не са върнати след изтичане на срока на ползване – на 15.07.2013 г. Ответникът е признал, че ищецът е собственик на процесните вещи: 4 броя силози „Prado“; модел GB 48-48/13 за съхранение на чисто зърно с влажност до 18% и височина на цилиндъра 14.579 м., обща височина 18.889 м., обем 2 664 куб.м., диаметър 14.553 м., капацитет 2118 т. на база сухо зърно – 780кг/куб.м.; 8 броя вентилатори „Херикс“, модел ВЦНН 6.9-4, 7,5кВт; 1 брой пасарелка Prado; 2 броя буферни силози Prado 47, модел SOM 18 C 8 с обем 250 куб.м. или 200 тона; зърнопочистваща машина „Marot“ – Франция, модел PN 1253 VP; зърносушилна „Мecmar“ – Италия, модел RT 175/8 – поточна с непрекъснат цикъл на сушене с производителност 200 т. на ден при 5 пункта влага с диаметър на цилиндъра 2,5 м. обем 17 куб. м./12.7 тона, 15 кВт. ; буферен силоз за зърно 10 куб. м., сер. № 20761; технологично оборудване на силозите, състояща се от 6 броя редлери; 5 броя изваждащи шнекове, 4 броя измитащи шмекове; 2 броя трипътни клапи, 3 броя двупътни клапи; 4 броя шибър електромоторен; самотечни тръби; 1 брой силово и релейно ел.табло; 4 броя силови и релейни ел.табла за измитащите шнекове, силово релейна инсталация; заземителна и гръмоотводна инсталация – 4 броя силози, автоматична система за температурен контрол на 4 броя силози, технологично оборудване за отглеждане на бройлери и силозна база за съхранение на фураж за нуждите на стопанството , находящи се в ПИ № 48489.1.944 по КК и КР на гр. Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на изпълнителния директор на АК , изменена със Заповед № КД-14-12-264/30.10.2006г. на началника на СК – гр. Монтана и се е задължил да ги върне в срок до 3 работни дни.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 27.04.2016 г. между Б.Б.Н. и „ИГАЛ“ ООД-в несъстоятелност, в който е посочено, че в изпълнение на одобрената съдебна спогодба по гр.д. № 105/2015 г. по описа на ВрОС първата страна предала на втората всички вещи, предмет на спогодбата.
По делото е представен договор за покупко-продажба на движими вещи от 12.05.2016 г., сключен между Б.Б.Н. и „С.“ ООД за продажба на 4 броя силози „Prado“; модел GB 48-48/13 за съхранение на чисто зърно с влажност до 18% и височина на цилиндъра 14.579 м., обща височина 18.889 м., обем 2 664 куб.м., диаметър 14.553 м., капацитет 2118 т. на база сухо зърно – 780кг/куб.м.; 8 броя вентилатори „Херикс“, модел ВЦНН 6.9-4, 7,5кВт; 1 брой пасарелка Prado; 2 броя буферни силози Prado 47, модел SOM 18 C 8 с обем 250 куб.м. или 200 тона; зърнопочистваща машина „Marot“ – Франция, модел PN 1253 VP; зърносушилна „Мecmar“ – Италия, модел RT 175/8 – поточна с непрекъснат цикъл на сушене с производителност 200 т. на ден при 5 пункта влага с диаметър на цилиндъра 2,5 м. обем 17 куб. м./12.7 тона, 15 кВт. ; буферен силоз за зърно 10 куб. м., сер. № 20761; технологично оборудване на силозите, състояща се от 6 броя редлери; 5 броя изваждащи шнекове, 4 броя измитащи шмекове; 2 броя трипътни клапи, 3 броя двупътни клапи; 4 броя шибър електромоторен; самотечни тръби; 1 брой силово и релейно ел.табло; 4 броя силови и релейни ел.табла за измитащите шнекове, силово релейна инсталация; заземителна и гръмоотводна инсталация – 4 броя силози, автоматична система за температурен контрол на 4 броя силози; технологично оборудване за отглеждане на бройлери и силозна база за съхранение на фураж за нуждите на стопанството , находящи се в ПИ № 48489.1.944 по КК и КР на гр. Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на изпълнителния директор на АК , изменена със Заповед № КД-14-12-264/30.10.2006г. на началника на СК – гр. Монтана, при цена в размер на 400 000 лева, от които 10 000 лева, платени в деня на подписване на договора, а останалата част - разсрочено.
Според заключението на техническата експертиза, изготвена от вещо лице С.К., силозите, в това число и процесните и оборудването към тях, представляват съоръжения, които поради изключително големия си обем и с оглед тяхната стабилност и безопасност за експлоатация се монтират неподвижно към нарочно бетонирана и подравнена площадка в недвижим имот и се закрепват върху специални монолитни бетонови фундаменти. Вещото лице сочи, че както силозите, така и машините могат да бъдат премествани и транспортирани без да бъдат разрушени или съществено увредени, като при необходимост от демонтиране фундаментите, към които силозите са закрепени не се демонтират, но самите фундаменти не са част от оборудването. Вещото лице сочи, че монтирането на съоръженията върху строителната площадка представлява строеж по ЗУТ. Според експертизата, за поземлен имот с идентификатор № 48489.1.944, върху който са монтирани силозите и останалото оборудване е изработен ПУП – план за застрояване, върху който са отбелязана местата, на които следва да бъдат монтирани силозите и останалото оборудване. Със заповед № РД-19-818/30.06.2018 г. е назначена държавно-приемателна комисия, която е съставила протокол обр. 16 и обектът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г. Вещото лице сочи, че посочените в исковата молба вещи се намират в недвижимия имот, в който е извършило оглед. Според експертизата, карето от 4 броя силози марка PRADO е решено класически, като същите са с диаметър 12.73 м. и обща височина 18,26 м. от дебелостенна гофрирана поцинкована стоманена ламарина монтирани върху пръстеновиден ивичест фундамент с височина 2,50 м. и ширина 1,50 м. и инсталационна плоча с дебелина 20 см., оформяща канали за вентилация и изваждащ шнек. За приемане на зърното е оформено авторазтоварище с габарити 6/12 м. като до него е развита транспортна галерия, преминаваща в елеваторна шахта с размери 3,50/3,50 м., а върху транспортната галерия е разположен команден пункт с габарити 4,50/4,50 м. Самостоятелно са решени буферен силоз, силоз отпадъци и сушилня. Вещото лице сочи, че такова оборудване се закупува обичайно като комплект за оборудване на силозно стопанство.
Съгласно заключението на приетата техническа експертиза, в о.с.з., проведено на 22.06.2021 г., при оглед на място в зъробазата в гр. Монтата, която му е показана от сътрудник на синдик Р., вещото лице е констатирало наличието на комплекс от машини за съхраняване на зърно включващ 1. Авторазтоварище и товарище; 2. Хоризонтален транспортьор;3. Буферен бункер с везна;4.елеватор; 5. Зърночистачна машина за грубо почистване; 6. 2 броя силозни бункери с конусно дъно; 7. Зърносушилня; 8. Хоризонтален транспортьор – горен /редлер/;9. 4 броя силозни бункери с плоско дъно; 10. Хоризонтален трънспортьро – долен. Вещото лице сочи, че всички посочени в исковата молба движими вещи, по описаните индивидуални характеристики, са намерени на място и са част от този комплекс, като голяма част не са видими, тъй като са във вътрешността, на дъното на силозите, но същите са технологично необходимите за тяхното функциониране. Вещото лице сочи, че на място имало още силози, които не е описал, тъй като не са предмет на експертизата, като описаните от него 4 броя имал предвид, тъй като те са част от първоначално построения комплекс, а останалите силози си личало, че са по-късно поставени. Описаните от вещото лице силози отговаряли по индивидуални признаци на посочените в исковата молба, както и по окомплектовката с останалите основни машини и описаното технологочно електрическо и електронно оборудване и обзавеждане. Вещото лице сочи, че машините за свързани със съхранението на зърно са 3 групи: 1. основни машини при съхранение на зърното: силози за съхранение на чисто зърно, буферни силози, силоз буферен, зърнопочистваща машина и зърносушилня; 2. Технологично оборудване за силозите /спомагателни машини при съхранение на зърното/: редлер, редлер приемна шахта, редлер над силози за зареждане, редлер за изпразване на силози, елеватори кофичкови, шнеков транспортьор изваждащи, шнеков транспортьор измитащи, клапи трипътни, клапи двупътни, шибър електромоторен, самотечни тръби; 3. Електрически и екектронни обзавеждане и оборудвания: ел. табло силово и релейно, ел.табло за измитащите шнекове силови и релейни, силово-релейна инсталация, заземителна и гръмоотводна инсталация, автоматична система за контрол на температурата на силозите. Вещото лице в таблица 1 е разпределило процесните вещи в 2 групи в зависимост от това дали са основни машини или техонологично оборудване.
При
така
установеното
от
фактическа
страна от
правна
страна съдът
намира
следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба вещи на основание договор за продажба от 12.05.2016 г. Ответникът основава своите вещни права на постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2014 г.
Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права, а публичната продан на движими вещи – оригинерен – арг. чл. 482, ал. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
Спорен между страните е въпросът относно характера на вещите, предмет на предявения ревандикационен иск – дали същите са движими или недвижими, като от тази им същност се определя допустимостта на иска, доколкото според разпоредбата на чл. 482, ал.2 ГПК иск за движими вещи предмет на приключила публична продан е недопустим, а с оглед разпоредбата на чл. 496, ал., изр. 2 ГПК, такъв по отношение на недвижим имот, предмет на публична продан – допустим /в този смисъл решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС – по отношение на недвижимия имот и решение № 28 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 4130/2015 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС – по отношение на движимите вещи/. В тази връзка съдът намира следното.
Движимите вещи губят своята самостоятелност, след като те бъдат трайно прикрепени към недвижимата вещи или към друга главна движима вещ по начин, който пречи на отделянето им без съществено увреждане, както на главната вещ, така и на присъединената вещ. В разпоредбите на чл. 97 и 98 ЗС е уреден именно този принцип на присъединяването, според който принадлежността губи своята самостоятелност и следва собствеността на главната вещ, ако не е предвидено друго. В задължителната практика на ВКС се приема, че присъединяване е налице не само при наличие на посочения по-горе технически признак, но и при функционална зависимост между принадлежността и главната вещ. Така в решение № 55 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 1754/2018 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС е прието, че трайно прикрепени към недвижимия имот са не само вещите, чието отделяне би довело до физическо му увреждане, но и тези, с отделянето на които би се нарушило функционирането му. Прието е, че когато вещта е прикрепена по начин, който позволява демонтирането и отделянето й от имота без увреждането му (като пример са дадени керемиди, електромери, мивки), тя се придобива от собственика като принадлежност към имота при условията на чл. 98 ЗС - принадлежността следва главната вещ, ако не е уговорено или постановено друго. В решение № 45 от 26.07.2019 г. по т. д. № 1319/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС изрично е обсъден въпросът за значението на този принцип при изясняване въпроса за характера на движима или недвижима вещ конкретно за силозното стопанство, като е посочено, че преценката не може да се прави единствено на база възможността за отделяне без увреждане на силозите от фундаментите, на които са монтирани.
Установява се от приетите по делото технически експертизи, че процесните вещи са част от комплекс, предназначен за съхранение на зърно. За монтиране на място на основните машини от комплекса – 4 силоза за съхранение на зърно, буферен силоз, силоз за отпадъци и сушилня /предмет на исковата молба/, както и изграденото като част от комплекса авторазтоварище, е било необходимо изграждането на специално предназначена за целта бетонова площадка с фундаменти, на които да бъдат монтирани силозите и останалите основни машини от комплекса. За построяване на комплекса е било необходимо ободряването на изменение в подробния устройствен план, издаването на строително разрешение и на 13.08.2008 г. е получено разрешение за експлоатация. Останалата част от вещите, предмет на исковата молба, представляват такива със спомагателно значение – редлерите, вентилатори, пасарелки, приемателна шахта, елеваторни кофички, трипътни клапи, двупътни клапи, електромоторни шибъри, самотечни тръби, самотечни тръби, силово и релейно ел.табло, силови и релейни табла за измитащи шнекове, силово-релейна инсталация, заземителна и гръмоотводна инсталация на 4 броя силози, автоматична система за температурен контрол на 4 броя силози.
Съдът намира, че с променяна и определена предназначение на недвижимия имот, върху който е изградено силозното стопанство, посредством одобрение на план за изменение, извършване и одобряване на строеж на бетонова площадка и фундаменти, върху които да бъдат разположени отделните елементи от силозното стопанство, самата функция и предназначение на имота е определено за този вид „строителство“. От това следва, че закупуването на машините и съоръженията, елементи от силозното стопанство от страна на собственика на имота „ИГАЛ“ ООД е именно с тази цел същото да бъде монтирано върху тази земя и трайно предназначено за ползване като част от стопански комплекс за съхранение на зърно. Ето защо съдът намира, че изграждане и монтиране на процесните вещи като част от комплекса за съхранение на зърно същите са загубили своята самостоятелност.
С оглед разпоредбата на чл. 92 ЗС, при прехвърляне правото на собственост върху земята, приобретателят става собственик на всички приращения, освен ако не е уговорено друго. В тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК на ВКС е даден изричен отговор на въпроса за прехвърлителния ефект по отношение на подобренията и принадлежностите на публичната продан. Прието е, че при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В случай че същата представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 ЗС се прилага на общо основание.
В настоящия случай се установява, че към датата на вписване на договора за ипотека в полза на взискателя по изпълнително дело № 20131630420056 на ДСИ Л.Г.при РС – гр. Монтана процесните вещи са били монтирани и изградени като част от цялостния комплекс. Същите са предмет на ипотечното право, същевременно са и изрично посочени и в предмета на публичната продан и постановлението за възлагане.
Ищецът се легитимира с договор за продажба на движими вещи от 12.05.2016 г., а праводателят му извлича правата си от договор за продажба от 15.07.2008 г. и съдебна спогодба от 26.04.2016 г. по гр.д. № 105 по описа на ОС – гр. Враца, във връзка с която е подписан протокол за предаване на вещите предмет на договора на датата 27.04.2016 г. Договорът, от който праводателят на ищеца черпи своите права е с дата предхождаща учредяването на ипотечното право, поради което следва да бъде обсъден въпросът за противопоставимостта на правата на ищеца, а с оглед на това и за действителността на договора за продажба на движими вещи от 15.07.2008 г.
Самият договор за продажба на движими вещи от 15.07.2008 г. не е представен по делото, като за съдържанието му съдът прави изводи от одобрената съдебна спогодба от 26.04.2016 г. по гр.д. № 105 по описа на ОС – гр. Враца.
В тежест на ищеца по делото във връзка с направеното оспорване на датата на този договор, както и на договора, от който самият той черпи права беше да докаже, че същите са подписани именно на тази дата. Касае се за частни документи, неподписани от страна, на която същите се противопоставят, поради което същите нямат формална доказателствена сила за посочената в тях дата и въпросът за същата подлежи на доказване от страната, която се позовава на писмените доказателства – от ответниците / в този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 32 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1109/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др./. Симулативна (при абсолютна симулация) е тази сделка, която страните са сключили, за да създадат за пред трети лица привидност за съществуването на такава облигационна връзка, без страните да желаят сключването на сделката и пораждането на последици от същата, като симулативната сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД.
За доказване на обстоятелствата относно датата на сключване на двата договора за продажба ищецът не ангажира доказателства. Същевременно от събраните по делото доказателства обсъдени по отделно и в тяхната логическа връзка и последователност съдът намира за несъмнено установен факта, че договор за продажба от 15.07.2008 г. и спогодба, одобрена на гр.д. № 105/2015 г. по описа на ОС – гр. Враца са привидни, сключени при условията на абсолютна симулация, с единствена цел да са създаде привидност пред кредиторите на „ИГАЛ“ ООД – в несъстоятелност относно принадлежността на тези вещи. До този извод съдът достигна вземайки предвид на първо място обстоятелството, че гр.д. № 105/2015 г. по описа на ОС – гр. Враца е заведено след датата на решението, постановено по частна жалба на Б.Б.Н. срещу постановление за възлагане от 01.07.2014 г., в което е прието, че жалбата се отхвърля, тъй като жалбоподателят Н.не е владелец на имота. На второ място, този извод следва и от съдържанието на самата спогодба, в т.ч. и в частите, обективиращи съгласие на страните относно съдържанието на договора за продажба от 15.07.2008 г. Посоченият в съдебната спогодба договор за продажба на движими вещи е за тяхната продажба на стойност 25 100,00 лева, която стойност е с десетки пъти по-ниска от пазарната им стойност. Същата към датата, на която се твърди договорът да е подписан не е установена по делото, но повече от 10 години след това се установява тя да е 748 667,00 лева, вземайки предвид и амортизацията. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че видно от съдържанието в постигнатата спогодба, страните по договора за продажба са се съгласили вещите нейн предмет да останат за безвъзмездно ползване у продавача, от което следва съмнение за наличието на интерес от купувача за тяхното ползване като един от елементите на правомощията на собственика, в т.ч. и с оглед извличането на ползи от собствеността посредством получаване на наемна цена. Същевременно от съдържанието на така постигнатата спогодба може да се направи извод в полза на страната, на която се противопоставя, че към момента на сключване на договора за продажба – на 15.07.2008 г., вещите нейн предмет вече са били годни за експлоатация, т.е. фактически монтирани, с възможност за ползването им по предназначение, с оглед предоставеното с договора право на ползване, следователно към този момент те са загубили своята самостоятелност. Следвайки същата цел, страните по спогодбата са посочили в нея уговорена дата на предаване на владението на купувача след подписване на спогодбата. Предявяването на иска по гражданското дело, в което е подписана спогодбата следва както насочването на изпълнението върху тези вещи по изпълнително дело № 20131630420056 на ДСИ Л.Г.при РС – гр. Монтана и тяхното възлагане и откриването на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „ИГАЛ“ ООД. Съдът намира, че от така обсъденото съдържане на договора и постигнатата съдебна спогодба несъмнено следва изводът, че страните не са желали пораждането на техните последици – прехвърляне на собствеността на вещите техен предмет и предаване на тяхното владение. Предвид правните изводи за нищожност на договора за продажба и на постигнатата съдебна спогодба /непротивопоставима на ответника в настоящия процес/ поради тяхната симулативност, към датата, на която се твърди, че е сключен договор за продажба от 12.05.2016 г. праводателят на ищеца Б.Н. не е бил собственик на вещите предмет на договора. Към този момент вещите предмет на договора са загубили и своята самостоятелност, поради което е нямало как да бъдат предмет на самостоятелен договор за продажба на движими вещи, същите са били част от главната вещ – недвижимия имот, който е предназначен за прикрепянето им и без предварителното им отделяне от самия собственик не е могло да бъдат самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка. Процесните вещи след монтирането им никога не са били демонтирани от имот с идентификатор 48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, гр. Монтана, изменен със заповед КД-14-12-264/30.10.2006 г. комплекс, като те се намират там и към момента на приключване на устните състезания. До момента на отделяне на процесните вещи, имащи характер на основни машини за съхранение на зърно от имота, върху който са разположени и до момента на отделяне на спомагателните машини, обзавеждане и оборудване от основните такива, същите нямат самостоятелен характер и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
Предвид изложеното съдът намира за установено по делото, че ответникът е станал собственик на процесните вещи по силата на постановление за възлагане от 01.07.2014 г., поради което предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от делото ищецът няма право на разноски. Същият на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 620, ал.5 ТЗ следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 7486,67 лева.
Ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 8252,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК: ********* срещу „Б.**“ ЕАД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик и за предаване на владението на следните вещи: 4 броя силози „Prado“; модел GB 48-48/13 за съхранение на чисто зърно с влажност до 18% и височина на цилиндъра 14.579 м., обща височина 18.889 м., обем 2 664 куб.м., диаметър 14.553 м., капацитет 2118 т. на база сухо зърно – 780кг/куб.м.; 8 броя вентилатори „Херикс“, модел ВЦНН 6.9-4, 7,5кВт; 1 брой пасарелка Prado; 2 броя буферни силози Prado 47, модел SOM 18 C 8 с обем 250 куб.м. или 200 тона; зърнопочистваща машина „Marot“ – Франция, модел PN 1253 VP; зърносушилна „Мecmar“ – Италия, модел RT 175/8 – поточна с непрекъснат цикъл на сушене с производителност 200 т. на ден при 5 пункта влага с диаметър на цилиндъра 2,5 м. обем 17 куб. м./12.7 тона, 15 кВт. ; буферен силоз за зърно 10 куб. м., сер. № 20761; технологично оборудване на силозите, състояща се от 6 броя редлери; 5 броя изваждащи шнекове, 4 броя измитащи шмекове; 2 броя трипътни клапи, 3 броя двупътни клапи; 4 броя шибър електромоторен; самотечни тръби; 1 брой силово и релейно ел.табло; 4 броя силови и релейни ел.табла за измитащите шнекове, силово релейна инсталация; заземителна и гръмоотводна инсталация – 4 броя силози, автоматична система за температурен контрол на 4 броя силози.
ОСЪЖДА ищеца „С.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК: ******** да заплати на „Б.**“ ЕАД, ЕИК: ******* сумата от 8252,00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „С.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК: ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 620, ал.5 ТЗ държавна такса в размер на 7486,67 лева.
Решението
подлежи на
обжалване
пред Софийски
апелативен
съд в двуседмичен
срок от връчването
на препис на
страните.
СЪДИЯ: