Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр. Плевен, 24 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 959/2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл.54, ал.4, чл.54, ал.1, чл.51, ал.1, т.2 от
Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вр. чл. 16, ал.3 от НАРЕДБА №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри /по-долу Наредбата/.
Делото е образувано по жалба на М.П.Л. ***, ЕГН **********,
чрез адв. Ю.С. ***, срещу заповед № 18-522-22.05.2019
г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Плевен /СГКК/.
Със жалбата се прави искане за отмяна на заповедта в
частта ѝ, с която самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор
56722.660.894.1.3 е нанесен с предназначение „друг вид самостоятелен обект в
сграда“. Твърди се, че заповедта в тази ѝ част е неправилна, незаконосъобразна
и немотивирана. Органът не се е съобразил с представените доказателства. Липсват
мотиви защо е прието предназначението „друг вид самостоятелен обект в сграда“
/ДВСОС/ вместо „жилище-апартамент“.
Подробно се описва депозираното заявление за промяна
на КККР, както и приложените към него документи. Излагат се доводи, че от
обяснителна записка по представения проект за изменение, изготвен от
правоспособно лице - геодезист, е видно, че процесният
СОС е съществуващо самостоятелно жилище и представлява жилище - апартамент, а
не ДВСОС. Таваните не са скосени, като помещението е жилище в сграда по смисъла
на §5, т.30 от ДР на ЗУТ. Сочи се, че способите за установяване на
предназначението са уредени в чл.44, ал.1 от ЗКИР, като са представени
необходимите доказателства. Излага се съображения, че дори органът да е приел,
че доказателствата не са достатъчно, то е следвало служебно съгласно чл.36,
ал.1 от АПК да ги събере, и след като ги обсъди, да прецени какво е
предназначението на СОС, което в случая не е сторено. Прави се искане да бъде отменена
заповедта в обжалваната ѝ част и преписката да бъде върната на органа за
ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноски.
Представен е документ за внесена държавна такса /л.6/.
От ответника – началник на СГКК Плевен, е постъпил
писмен отговор на жалбата, наименован становище /л.л.57-58/. Със същия се жалбата се оспорва. Твърди се, че съгласно
документите за собственост, СОС е „тавански жилищен етаж“, състоящ се от стая,
кухня, хол, антре, вътрешна тоалетна и покрита тераса. Съгласно чл.40 от ЗУТ /Закон
за устройство на територията - всъщност чл.40, ал.1, изр. първо от същия закон/
всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В случая от документа
за собственост е видно, че няма складово помещение - нито в обекта, нито извън
него. Твърди, че органът не може да определи като „жилище, апартамент“ обекта,
доколкото в Приложение №4 към Наредбата няма наименование „тавански жилищен
етаж“. Поискано е становище от главния архитект на община Плевен, но такова не
е получено. В заключение е направено искане да бъде отхвърлена жалбата, а
оспорената заповед да бъде потвърдена. Направено е възражение за прекомерност
на разноските, претендирани от жалбоподателя.
В съдебно заседание по съществото на спора, ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА М.П.Л.
се представлява от адв. Ю.С. с пълномощно по делото. Същата
излага доводи за основателност на жалбата. Сочи, че оспорва частично заповедта
за нанасяне имотите в кадастъра, а именно отразяването на имота като друг вид
жилищно помещение. Позовава се на приетите по делото като доказателства, а
именно нотариалните актове, от които е видно, че процесната
сграда е построена през 1936 г., което се установява и от заключението на
вещото лице. В това заключение е проследена нормативната уредба от първия
закон, при действие на който е построена сградата - за благоустройство в
населените места, който е в сила от 1941 г., до настоящия момент, когато в сила
е ЗУТ и от направените от страна на вещото лице измервания се установява, че процесният имот представлява жилище апартамент по смисъла и
отделен етаж от сграда § 1, т. 47 от ЗУТ. Предвид изложеното адв. С. прави искане да бъде отменена заповедта на
началника на Служба по „Геодезия, картография и кадастър“ в частта ѝ, в
която процесният обект е нанесен като друг вид
самостоятелен обект. Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски, за които представя списък.
ОТВЕТНИКЪТ
ПО ЖАЛБАТА Началник на СГКК – Плевен – редовно уведомен по реда на чл.138 ал.2
от АПК, не се явява и не се представлява.
ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ
СТРАНИ С.Г.Д. и Д.П.В. – уведомени по чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явяват, не се представляват
и не ангажират становище по делото.
Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши
проверка на оспорената заповед, намира за установено следното:
По отношение на допустимостта на настоящето
производство, заповедта е получена от жалбоподателката
на 05.07.2019 г. /обратна разписка на л.40/, а жалбата е подадена на 18.07.2019
г., видно от входящия номер на органа - л.3, с оглед на което жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
От фактическа страна се установява следното:
Съгласно нотариален акт /НА/ от 1975 г. /л.11/, П.Д.П. е собственик на ¼ от дворно място
- цялото от 320 кв.м, съставляващо имот с пл.номер 4491 в стр.кв.146б по плана
на гр.Плевен, при посочени съседи, собственик на „тавански жилищен етаж“ на
триетажна жилищна сграда, състоящ се от стая, кухня, хол, антре, вътрешна
тоалетна и покрита тераса на 40 кв.м, както и на ¼ идеални части от
тавана, мазата и общите части на сградата. В НА също е посочено, че при съставянето му е представен НА на недвижимия
имот от 1936 г. С НА №158 от 1989 г. /л.24/ П.Д.П. дарява на дъщеря си М.П.Л.
описания по-горе тавански жилищен етаж /без ¼ идеални части от двора, тавана,
мазата и общите части на сградата/. Съгласно нотариален акт №77/1992 г.
/л.10/ П.Д.П.става отново собственик на „тавански жилищен етаж“ на триетажна
жилищна сграда, състоящ се от стая, кухня, хол, антре, вътрешна тоалетна и
покрита тераса на 40 кв.м. Съгласно удостоверение за наследници /л.9/, П.Д.П.е
починал на 02.02.2018 г., като е оставил наследници -
С.Г.Д., Д.П.В.
и М.П.Л..*** /л.12/ е видно, че недвижимият имот - таванския
жилищен етаж е с актуален административен адрес гр.Плевен, ул. ***. От
удостоверение от НИПК /л.27/ е видно, че сградата е архитектурен паметник на
културата.
Със заявление от 08.05.2019
г. /л.13/ М.Л. е поискала изменение на КККР, като е представила проект,
изработен от правоспособно лице. Приложена е документ за платена такса /л.14/. В
представения проект /л.л.30-34/, в обяснителната
записка към него е посочено, че се създава схема на ниво 3, която е съществуващо
самостоятелно жилище, в съответствие с документите за собственост и извършените
замервания на място. Като правно основание за изменението е посочен чл.16, ал.3
във вр. с чл.17, ал.6, т.2 от Наредбата.
С процесната заповед /л.37/ на
основание чл.54, ал.4, във вр. с чл.54, ал.1 и чл.51,
ал.1, т.2 от ЗКИР и чл.75 от Наредбата е одобрено поисканото изменение на КККР,
но СОС е с посочено предназначение друг вид СОС.
По делото са приобщени още:
Заповед № РД-18-71/06.06.2008
г. за одобряване на КККР /л.42/.
Заповед №ЧР-32-11/02.04.2018 г. за назначаване на
Боряна И. за началник на СГКК /л.43/.
Писмо с изх.№
от 25.07.2019 г. на СГКК /л.59/, с което се иска от главния архитект на
община Плевен становище дали представлява „жилище, апартамент“ по смисъла на
ЗУТ процесния тавански жилищен етаж. По преписката и
делото липсва отговор на това писмо.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е
приобщено на л.л.76-77. Съгласно последното,
доколкото в НА от 1975 г. е посочен НА от 1936 г., сградата е построена преди
1936 г. При огледа на място е установено, че процесният
тавански етаж се състои от коридор, кухня, хол, спалня, баня с тоалетна и
тераса. Височината на всички помещения освен спалнята е 2,65 м. Спалнята е със
застроена площ 16,91 кв.м, като на площ 11,41 кв.м светлата височина е 2,40 м,
а в останалите 5,59 кв.м тавана е наклонен със средна височина 1,80 м.
Следователно 67% от площта на спалнята е със светла височина 2,40 м. СОС
отговоря на изискванията за жилище съгласно всички нормативни уредби от момента
на изграждането му до настоящия момент, като са посочени изрично разпоредбите
на чл.209 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г., чл.155
и 159 от ППЗТСУ, чл.40 от ЗУТ и чл.чл.72 и 110 от
Наредба №7 за ПНУОВТУЗ /НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони/. Освен процесния обект в жилищната сграда
съществуват просторен таван и маза, които са разпределени на отделните
самостоятелни обекти в сградата като идеални части - по ¼ за първи,
втори, трети /тавански/ етаж и за спомагателната постройка.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен
съд Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената
жалба за основателна.
Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал.
1 от АПК настоящият състав счита, че следва да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
В тази връзка настоящият състав установява, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените
му правомощия съгласно разпоредбата на чл.54, ал.4 от ЗКИР. Видно от
приобщената заповед за назначаване, подписалата заповедта инж. Б. И. ***.
Заповедта
обаче е постановена при неспазване на установената от закона форма и при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
поради което е в противоречие и с материално правните норми, по следните съображения:
Съгласно чл. 54, ал.1
от Закона за кадастъра имотния регистър непълнотата или грешката се допълва или поправя от
службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти. Видно от приложената заповед за одобряване на
КККР, на територията на град Плевен са налице одобрени КККР.
Съгласно
процесната заповед, се изменя КККР на недвижим имот,
като се сочи, че се вписва нов СОС, а именно 56722.660.894.1.3, и като
предназначение на самостоятелния обект е посочено друг вид СОС. Спорен по
делото е въпросът по отношение на характеристиката на СОС, като заповедта се
оспорва само в тази й част.
Съгласно
чл.16, ал.3 от Наредбата, класификаторът за предназначението на сградите,
съоръженията на техническата инфраструктура и на самостоятелните обекти в тях е
определен в приложение № 4. Съгласно това приложение №4, в т.4 от същото е
посочено кои са самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата
инфраструктура, като за всеки е посочен съответен код. С код 500 е посочено жилище,
апартамент. Подробно са изброени различни СОС, като в края е посочено друг вид
СОС, което означава, че под този вид СОС се вписват СОС, които не са попаднали
в някоя от другите по-горни хипотези. В случая, видно и от СТЕ, процесният самостоятелен обект отговоря на изискванията за
жилище съгласно всички нормативни уредби от момента на изграждането му досега. Съдът
приема заключението на СТЕ за пълно и задълбочено, отговарящо на поставените
въпроси.
Органът
не е изложил никакви мотиви защо според него процесния
имот попада в графата „друг вид СОС“. В случай, че не е могъл да прецени от
събраните писмени доказателства характеристиките на имота, е имал възможност да
извърши оглед - чл.52 от АПК, или да назначи вещо лице - чл.49 АПК. Като не е
събрал доказателства за вида на СОС, органът съществено е нарушил
административно производствените правила, а несъбирането на доказателства е
довело и до липса на мотиви. Нарушението в случая е съществено, защото не е
установено действителното положение, и органът се е произнесъл при неизясняване
на относимите факти.
Пред
съда чрез СТЕ, при която е извършен и оглед от ВЛ на имота, са събрани
доказателства, че „таванския жилищен етаж“ по НА представлява жилище,
апартамент по смисъла на ЗУТ и Приложение № 4 към Наредбата. Като е приел, че
същият представлява „друг вид СОС“, органът е допуснала нарушение на материалния
закон.
Следва
да се посочи, че запитването от страна на органа до главния архитект на
общината е направено след издаване на заповедта, когато вече е било образувано
съдебното производство. Но дори да беше направено преди издаване на заповедта,
липсата на отговор не представлява основание за неизвършване на преценка от
органа в коя хипотеза от Приложение № 4 към Наредбата попада СОС.
По
останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:
Твърдението,
че таваните не са скосени, се опровергава от заключението на ВЛ, но въпреки скосяванията обектът в сградата представлява жилище,
апартамент, което отговаря на дефиницията в §5, т.30 от ДР на ЗУТ. Разпоредбата
на чл.44, ал.1 от ЗКИР касае очертанията на самостоятелните обекти, като
очертанията на процесния СОС не са спорни по делото.
По
отношение на твърдението, че в случая от документа за собственост е видно, че
няма складово помещение - нито в обекта, нито извън него, е неоснователно.
Видно от СТЕ, освен процесния обект в жилищната
сграда съществуват просторен таван и маза, които са разпределени на отделните
самостоятелни обекти в сградата като идеални части - по ¼ за първи,
втори, трети /тавански/ етаж и за спомагателната постройка. Следователно
таванския етаж има прилежащи складови помещения, които са разположени извън
жилището, което разположение е допустимо съгласно чл.40, ал.1, изр.първо от ЗУТ, и по тази причина процесният СОС представлява
жилище, апартамент по смисъла на ЗУТ и Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони.
По отношение на процесното
жилище не е приложима посочената от жалбоподателката
разпоредба на § 5 /неточно посочен като §1/, т. 47 от ЗУТ, а разпоредбата на
§5, т.51 от ЗУТ.
С
оглед на изложеното, макар и издадена от компетентен орган, заповедта е
постановена при съществени нарушения на административно производствените
правила, не е мотивирана и противоречи на материалния закон. Доколкото съдът не
може да се произнесе по същество, и производството е започнало по искане на жалбоподателката, преписката следва да се върне на органа за
ново произнасяне. Преди новото произнасяне органът следва да се запознае с
представеното заключение на ВЛ, и при произнасянето си да се съобрази с него.
Съгласно
чл.174 от АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Настоящият
състав на съда счита, че доколкото всички доказателства са събрани, и трябва само
да се извърши произнасяне, органът следва да се произнесе в 7 дневен срок от
влизане в сила на настоящето решение.
С
оглед изхода на делото са основателни претенциите на жалбоподателката
за присъждане на разноски. Същите са в размер на 860 лева, видно от представения
списък. Същите са и доказани - 600 лева за адвокатско възнаграждение, като
видно от пълномощното на л.5 тази сума не е само уговорена, но и заплатена, 10
лева за държавна такса /л.6/, 250 лева за СТЕ /л.70/. Следва Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която
съгласно чл.10, ал.1 от ЗКИР е юридическо лице, да бъде осъдена да заплати
сумата 860 лева разноски. Възражението за прекомерност е неоснователно,
доколкото адвокатското възнаграждение е в минимален размер съгласно чл.8, ал.2,
т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 АПК,
Административен съд-Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-522-22.05.2019 г. на Началника на Служба
по геодезия, картография и кадастър гр.Плевен в частта й, с която самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56722.660.894.1.3 е нанесен с предназначение
„друг вид самостоятелен обект в сграда“.
ВРЪЩА делото като преписка на Началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр.Плевен за постановяване на нова заповед по
отношение на отменената част от Заповед № 18-522-22.05.2019 г., в 7-дневен срок
от влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с изложените
в него мотиви.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър
гр.София да заплати на М.П.Л. ***, ЕГН **********, сумата 860 /осемстотин и
шестдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд чрез настоящия съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: