О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...01.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело №
1891 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпило възражение по чл.423 ГПК от Н.П.П. от
гр.Варна, действащ чрез адв. В.Ж., срещу издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 6053/29.06.2011г., издадена по ч.гр.дело №9739/2011г. на ВРС, 33 състав.
Във възражението си длъжникът излага наличието на основанията на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че
е узнал за съществуването на заповедта на 10.10.18г. Счита, че заповедта за изпълнение не
му е била връчена надлежно, тъй като вместо да извърши две посещения с
разстояние най-малко от една седмица, призовкарят
директно е приложил разпоредбата на чл.47 ГПК, при което не били спазени
правилата повръчване на съдебните книжа.
Настоящият състав на
ВОС, като прецени наведените доводите във възражението, досежно допустимостта на производството, намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.
423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта
за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде
възражение до въззивния съд в някоя от
хипотезите на чл.
423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Визираният в нормата
срок е преклузивен и неспазването му има за последица
процесуалната недопустимост
на производството по чл.423 ГПК.
В настоящия
случай длъжникът твърди, че заповедта
не му е връчена
надлежно от заповедния съд,
т.е. позовава се на хипотезата
на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК. Молителят твърди,
че е узнал за заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№9739/11г. на ВРС , едва
на 10.10.2018г.
Видно от
приложеното по делото уведомление от ЧСИ Н.Георгиев по изп.дело
№20127160401087 изх.№12566/26.07.18г. и
писмо изх.№18-0021/06.08.18г. от Интерком Ресурс ЕООД
се установява, че на молителят Н.П.П. / служител в Интерком
Ресурс ЕООД / е връчено лично на дата 02.08.18г. съобщението за образуваното изп.дело, образувано въз основа на изп.лист,
издаден на 05.12.11г., по силата на подлежаща на изпълнение заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№9739/11г. на ВРС. Така установеният факт налага извода, че длъжникът е узнал
за образуваното срещу него изпълнително
производство и основанието, въз основа на което то е
образувано, а именно заповедта за изпълнение и изп.лист
по ч.гр.д.№9739/11г. на ВРС, именно на датата 02.08.18г. Възражението по
чл. 423 от ГПК е подадено на 17.10.2018г., т.е. явява се
депозирано по-късно от узнаването
за заповедта, т.е. същото не
е подадено в законоустановения
едномесечния срок от узнаването по
чл. 423, ал.1 от ГПК, а много
след изтичането на този срок. Предвид горното
същото се явява недопустимо и следва да бъде
оставено без разглеждане.
Мотивиран от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение
от
17.10.18г. , подадено от
Н.П.П.,
ЕГН **********, съд.адрес-***, действащ чрез адв. В.Ж., срещу издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 6053/29.06.2011г., издадена по ч.гр.дело №9739/2011г. на ВРС, 33 състав, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.т.д. № 1891/2018г. по описа на ВОС, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред АС-Варна в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: