М О Т И В И
към присъда по НОХД № 2815 / 2018 г.
по поиса на РС – Варна
постановена на 24. 07. 2018 г.
Подс. К.Е.К., ЕГН
: **********,***, български
гражданин, начално
образование, неженен,
работи, осъждан, е предаден на съд
с обвинение по :
чл. 206, ал. 1 от НК, затова, че на 11.
08. 2017 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ,
която владеел, а именно :
мобилен телефон „НТС Desire
10“, с ИМЕИ № 351562080893773, собственост на П.Д.П., на стойност 409. 09 лв. (четиристотин и девет лв. и девет
ст.).
Представителят на РП –
Варна поддържа така възведеното обвинение. Счита, че извършеното от подсъдимия
деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и направите самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК. Моли
съда да му наложи наказание „Лишаване от свобода“, ориентирано към минималния
размер.
Подсъдимият по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, респективно съдът с протоколно определение от 24. 07.
2018 г., по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, е приел самопризнанията и доколкото
последните кореспондират със събрания доказателствен материал в досъдебната
фаза. Моли съда да му наложи по – ниско наказание.
Защитата изразява
становище, че на подзащитния й следва да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода”, ориентирано към минималния размер.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
На 11. 08. 2018 г. в гр. Варна,
подс. К.Е.К. посетил търговски обект – магазин,
където бил обслужен от свид. П.Д.П., изпълняващ
функциите на „продавач – консултант“. Същевременно подсъдимият поискал от
свидетеля да му даде мобилния си телефон - „НТС Desire
10“, с ИМЕИ № 351562080893773, с молба да се обади на свой познат. След
провеждането на телефонен разговор върнал вещта. Малко след това се
поинтересувал как може да разбере номера, на който се бил обадил. Получавайки отново
вещта, подсъдимият се отдалечил в неизвестна посока, без да върне даденото му. Свид. П.Д.П. търсил безуспешно подс.
К.Е.К., след което информирал за случая органите на реда. По случая било образувано
наказателно производство.
Заключение на изготвени
по делото експертизи :
Съдебно – оценителна
експертиза : пазарната оценка на инкриминираната вещ е в размер на 409. 09 лв. /четиристотин
и девет лв. и девет ст./.
Съдебно – видео –
техническа – лицево – идентификационна експертиза : върху записите на
представения за изследване 1 бр. оптичен диск - R „Verbatim“ с № 5336 110 ВО 13803 не се откри
въздействие или манипулация. Видеото е ватентично, не
е годно за лицева идентификация, но е годно за вероятен отговор поради
съвпадение в общите анатомични черти. Във видеото се наблюдава лице от мъжки
пол, отговарящо на описанието на около тридесет години, с нормално телосложение
и ръст, с къса коса, гол до кръстта, с преметната на
дясното си рамо синя тениска, облечено с къси панталони, обут с чехли. Лицето
поставя бутилка върху рафт, застава до касовия участък за няколко минути.
Видимо разговаря със служител, отпива от бутилката и по – късно взема мобилен
телефон /тип „смарт“/ от щанда на касата, оперира с
него, поднася го към ухото си и излиза от магазина. Заснетото лице вероятно е К.е.К.,
ЕГН : **********. Върху записа не се наблюдава час, дата и номер на заснемащата
камера от записващото устройство. Лицето държи в дясната си ръка мобилен телефон.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за
установена като се позовава на
направените самопризнания
на подс. К.Е.К. по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата
събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото
по реда на
чл. 283 от НПК, а именно : показанията на свид. П.Д.П., свид. Йорданка К.Д.,
свид. Ивайло Е. Иванов, съдебно – оценителна
експертиза, съдебно – видео – техническа – лицево – идентификационна експертиза,
протокол за доброволно предаване, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване, протокол за разпознаване на лица и предмети, справки.
Показанията на
свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че същите са логични,
вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото гласни и
писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящето
наказателно производство. Същите дават данни относно
авторство, предмет, начин на извършване.
Изготвените и приети по
делото експертизи съдът счита за обективно и компетентно дадени. Същите
изясняват стойността на отнетото и дават насока относно авторство и начин на
извършване. Следва да се акцентира на изключителните професионализъм и
авторитет с които се ползват вещите лица, както и да бъде отбелязано, че заключениетя им са в пълен унисон с доказателствата по
делото.
Останалите събрани
писмени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими към предмета на
доказване по делото. Същите допринасят за изясняване на обективна и субективна
съставомерност.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда :
Съдът намира за безспорно
установено, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл. 206, ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно
се установи, че на 11. 08. 2017 г. в гр.
Варна, подс. К.Е.К. е владеел мобилен телефон марка „НТС Desire 10“, с ИМЕИ № 351562080893773, даден му за временно ползване от свид. П.Д.П. - собственик на вещта, като впоследствие е
присвоил същата, доколкото не я е върнал, а се е укрил, задържайки я. Не подлежи на съмнение и авторството
на деянието на подсъдимия по така възведеното обвинение. С оглед
стойността на присвоеното и вредните последици, които
са не само
имуществените, а и тези които се причиняват
на обществото съдът счита, че
в случая не може да се
приеме, че деянието не е причинило и
не е било в състояние да причини сериозни вреди. Освен стойността
на вещта следва да се вземе в
предвид и упоритостта
при извършването, все обстоятелства, които изключват приемането на малозначителност
на деянието. Горното
съдът прие въз основа на
самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите, съдебно – оценителна експертиза, съдебно – видео – техническа – лицево –
идентификационна експертиза, протокол за доброволно предаване, протокол за
вземане на образци за сравнително изследване, протокол за разпознаване на лица
и предмети.
От субективна
страна деянието е
извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, т. е. желаел е извършването, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от неговото цялостно поведение, обективирано
по делото, в частност от вида и последователността на действията му.
Като причини за
извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на
подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремеж към
облагодетелстване по неправомерен начин.
Относно вида и размера на наложеното :
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, ако постанови осъдителна присъда, съдът
определя наказанието при условията на чл. 58 А от НК. Но за да бъде
индивидуализирано същото следва да се отчетат обществената опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение на дееца
съдът отчете направено самопризнание, съдействащо за разкриване на обективната
истина, изразените искрени съжаление и критичност към извършеното, установените
трудови навици, сравнително млада възраст и същевременно проявена в конкретния
случай изключителна дързост, а по отношение на деянието относително невисока
стойност на отнетото. Горното обуславя извода за сравнително висока обществена
опасност на дееца и относително невисока на деянието.
Тези обстоятелства
мотивираха съда да наложи наказание на подсъдимия при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки принципа и всеобщото разбиране,
че индивидуалната превенция е водеща, с оглед прието от съда, следва да бъдат
взети мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед ограничаване възможността му да
извършва престъпления, както и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание и на
генералната превенция, за постигане на тези цели, следва на първо място да се
отговори на очакванията на обществото за пресичане и ограничаване на подобен
вид прояви, чрез адекватни на обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя
страна ще въздействат предупредително върху другите членове на обществото. В
този смисъл съдът счете за справедливо да определи наказание при приложение на
чл. 58 А, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „Лишаване от свобода” за срок
от шест месеца, което с оглед постигане целите на наказанието и поправянето на
подсъдимия, да бъде изтърпяно на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС при първоначален
общ режим. Съдът прие, че по – голяма снизходителност към дееца ще е не само
неоправдана, но и наказанието не би съответствало на тежестта на извършеното.
Подсъдимият
беше осъден да заплати в полза на ОД – МВР – Варна сумата от 203. 22 лв.
/двеста и три лв. и двадесет и две ст./, представляваща направени по делото
разноски.
Вещественото
доказателство - 1 бр. СД беше отнето в полза на държавата, като след влизане на
присъдата в законна сила, следва да остане към материалите по делото.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :