РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110122753 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. З. Ч. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищцата не му дължи сумата от 2967,65 лева – главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2007 г. до м.04.2009 г., сумата от 313,28 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2007 г. до 15.04.2010 г. и
сумата от 256,07 лева – сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 27.08.2012 г. по ч.гр.д. № 7614/2010 г. по описа на СРС, 91-ви състав и е образувано
изп.д. № 20128380410007 по описа на ЧСИ Милен Бъзински.
Ищцата твърди, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Елеонора Г.
Ваклинова е издаден изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч.гр.д. № 7614/2010 г. по описа
на СРС, 91-ви състав, за заплащане на процесните суми. Сочи, че на 07.09.2021 г. Елеонора
Г. Ваклинова е починала и оставила за свой единствен наследник ищцата А. З. Ч.. Навежда
аргументи, че по образуваното въз основа на изпълнителния лист изп.д. № 20128380410007
по описа на ЧСИ Милен Бъзински, за последно било предприето действие по изпълнение на
15.01.2016 г., поради което изпълнителното производство било прекратено на 15.01.2018 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно постановките на Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за вземанията започвала да тече считано
от датата на последното действие по изпълнение – 15.01.2016 г., поради което давността
била изтекла на 15.03.2021 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Навеждат се твърдения, че срещу
издадената заповед за изпълнение от страна на Елеонора Г. Ваклинова е било подадено
възражение, в резултат на което се е развило исково производство, приключило с влязло в
сила решение. В тази връзка се сочи, че приложимата погасителна давност за всички суми
по изпълнителния лист е 5 годишна. Ответникът твърди, че давността за вземанията е
прекъсната с молбата за образуване на изпълнително дело на 31.10.2012 г., в която било
обективирано искане и за предприемане на изпълнителни действия. Сочи, че на 29.08.2014
г., 25.03.2015 г., 15.01.2016 г. са налагани запори върху вземания на длъжника по
изпълнителното дело. Излага, че 2017 г. е била депозирана молба от взискателя с искане за
предприемане на изпълнителни действия, а през 2019 г. били наложени запори върху
новооткрити банкови сметки на длъжника. На 05.04.2020 г. също била депозирана молба за
действия, като през същата година били наложени отново запори върху банкови сметки на
длъжника. Твърди се, че са постъпвали и плащания. Развиват се и съображения в насока, че
при направено искане за предприемане на изпълнително действие, независимо, че е
настъпила перемпция, то съдебният изпълнител следва да образува ново дело и да приложи
искания способ, с което се прави заключението, че давността отново се прекъсва.
Ответникът поддържа и че за времето на обявено извънредно положение в страната – от
13.03.2020 г. до отмяната му, не тече погасителна давност. При тези твърдения моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните по делото не спорят и с окончателния доклад по делото
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че срещу Елеонора Г. Ваклинова – наследодател на ищцата, в полза
на „Топлофикация Ссфия“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по гр.д. №
7614/2010 г. по описа на СРС, 91-ви състав, въз основа на който е образувано изп. д. № №
20128380410007 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ, с район на
действие СГС. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от
приетия препис от изпълнителен лист и от цялото изпълнително дело.
От приетото удостоверение за наследници от 10.09.2021г. се установява, че длъжникът
по изпълнителния лист Елеонора Г. Ваклинова е починала на 07.09.2021г. и е оставила за
2
свой единствен наследник по закон ищцата А. З. Ч..
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни
установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за това вземане, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тази насока съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая
заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист,
безспорно е влязла в сила, а видно от съдържанието на изпълнитения лист, същият е
постановен и въз основа на влязло в сила съдебно решение № II-55-276/17.04.2012г. по
описа на СРС, 55-ти състав. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към
процесните вземания е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение, исканията на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД /в този
смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК,
Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3
от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
От приобщения препис от изп.д. № 20128380410007 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
рег. № 838 в КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, се установява, че
производството по делото е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД от
31.10.2012г. въз основа на процесния изпълнителен лист, издаден на 27.08.2012г. по ч.гр.
дело № 7614/2010г. по описа на СРС, 91-ви състав, издаден по влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и решение № II-55-276/17.04.2012г. по
описа на СРС, 55-ти състав. С молбата взискателят е възложил на частния съдебен
изпълнител да определя начина на изпълнението съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
На 29.08.2014г. съдебният изпълнител е наложил запори върху вземанията на
Елеонора Ваклинова във всички банки и клонове на чуждестранни банки на територията на
3
страната.
На 25.03.2015г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Централен кооперативен съюз“.
На 06.10.2015г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „Лукс Клининг Тийм“ ЕООД.
На 02.11.2015г. съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение чрез
опис на движими вещи на длъжника на адрес: гр. София, ул. „Голаш“ № 14, ет. 5, ап. 25.
На 15.01.2016г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „Арлен“ ЕООД.
На 01.03.2016г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е подал молба, с която е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
На 17.01.2017г. взискателят е подал молба, с която е поискал от съдебния изпълнител
да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, както и върху трудовото му
възнаграждение.
На 24.10.2019г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
На 04.05.2020г. взискателят е подал нова молба, с която е поискал от съдебния
изпълнител да наложи запор върху банковите сметки и сейфове на длъжника, както и върху
трудовото му възнаграждение и да извърши опис на движими вещи на длъжника.
На 07.08.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника
в „Централна кооперативна банка“ АД, в „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ АД,
„Инвестбанк“ АД и „Ти Би Ай Банк“ АД.
Видно от гореизложената хронология, за периода от датата на влизане в сила на
съдебното решение за вземанията /респективно на заповедта за изпълнение/ през 2012г. до
датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция
/25.10.2022г./ не е налице период от пет години, през който да не са искани или
предприемани действия по изпълнение на процесните задължения. След влизане в сила на
решението и заповедта за изпълнение, давността е прекъсната с подаването на молбата за
образуване на изпълнително дело на 31.10.2012г., а впоследствие с извършените на
29.08.2014г., 25.03.2015г., 06.10.2015г., 02.11.2015г. и 15.01.2016г. действия по изпълнение.
Така извършените от ЧСИ действия са в рамките на възложените му от взискателя
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ да определя сам способа за изпълнение. След това давността е
прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с подадената от взискателя молба за
предприемане на действия по изпълнение от 01.03.2016г., а впоследствие с молбите му от
17.01.2017г. и 04.05.2020г., с които отново е поискано предприемане на конкретни действия.
Считано от датата на последното изпълнително действие /предприето след отмяната на
извънредното положение в страната и отпадане на забраната по чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП/ от
07.08.2020г. петгодишната погасителна давност за процесните вземания изтича на
4
07.08.2025г., поради което към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото
производство давността за вземанията не е изтекла.
Предвид гореизложеното, предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи
на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП предвид броя и характера на предприетите от
юрисконсулта действия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. З. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „С
река“, ул. „Т к“, бл. , вх. Б, ет. , ап. , срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , със
седалище и адрес на управление: гр. С ул. „Я“ № Б, отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 2967,65 лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2007 г. до м.04.2009 г., сумата от 313,28 лева – мораторна лихва за забава
върху главницата за периода от 31.07.2007 г. до 15.04.2010 г. и сумата от 256,07 лева –
сторени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по
ч.гр.д. № 7614/2010 г. по описа на СРС, 91-ви състав и е образувано изп.д. №
20128380410007 по описа на ЧСИ Милен Бъзински.
ОСЪЖДА А. З. Ч. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5