Решение по адм. дело №1620/2017 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2165
Дата: 7 декември 2017 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Велизар Славчев Русинов
Дело: 20177180701620
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  2165

 

07.12.2017 г. , гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

по адм. д. №1620 / 2017 г. на IХ  състав на Административен съд – Пловдив в о.с.з. от 16.11.2017г.

                                                                         

                                                                          Председател: Велизар Русинов

 

При секретар Д.Т.с  участието на Прокурор Даниела Стоянова като разгледа адм. дело № 1620 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:                                           Производството е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.195б, ал. 1 и 2 и чл.194, ал.3  от Закона за водите (ЗВ).Образувано е по жалба на Община ****** с ЕИК*********,с адм.адрес:гр. ******,пл.“******,представлявана от ******срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/№30/11.5.2017година, издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"/БД ИБР/, с който на жалбоподателя е установена дължима такса за водовземане за периода 01.01.2012-30.04.2014г. в размер на главница:5705.00лв. ,ведно с дължимата лихва за забава,  за периода  общо в размер на 1886.17лв. по Разрешително №21610012/28.04.2011г.,издадено от Директор на БД ИБ,за периода  01.01.2012-30.04.2014г. Претендира се отмяна изцяло на акта, поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.                                                                             Ответникът - Директор на Басейнова дирекция - Източнобеломорски район - Пловдив, чрез юрк. Б., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Не претендира разноски.                               Участвалият по делото Прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава  заключение, че жалбата е неоснователна.              Съдът намира жалбата за подадена при наличие на правен интерес и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима,по същество е неоснователна .                                                      От събраните по делото доказателства , по отделно и съвкупност  се установи от състава от  фактическа  и правна страна следното: Община ****** е била титуляр по разрешително за водовземане от минерална вода № 31610012/28.04.2011г., издадено от Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с което е предоставено правото на Община ****** да водовзема от минерална вода от находище „******” № 87 от Приложение № 2 към чл.14, т.2 от Закона за водите, посредством водовземно съоръжение: Сондаж №1хг, с цел на водовземането: за спорт и отдих, при разрешен годишен воден обем 2 268,00 м  за 120 дни, температура на минералната вода - 56,00С, за водоснабдяването на обект - „Летен плаж” гр. ******, намиращ се на територията на имот общинска собственост УПИ II - Плувен басейн, кв. 85 по плана на гр. ******, собственост на Община ******.Със споразумителен протокол от 23.05.2012г., между Община Стрелач и БД ИБР е постигнато съгласие за разсрочване на задълженията на Община ****** за периода 01.01.2011 г.-31.12.2011г. по разрешително № 31610012/28.04.2011 г., издадено от Директора на БД ИБР. Окончателната погасителна вноска от Община ******, по описания по-горе протокол, в размер на 2000лв. е заплатена на 11.04.201 Зг., като за периода след 01.01.2012г. не са постъпвали плащания за погасяване на задълженията, представляващи такси за водовземане от минерална вода по посоченото разрешително.С решение № С-04/02.09.2013г. на Кмета на Община ****** е прекратено действието на цитираното разрешително. Решението е обжалвано от Директора на БД ИБР. С определение №1639820.12.2013г. на Административен съд-Пазарджик  жалбата  е оставена без разглеждане. Определение № 1639/20.12.2013г. е оставено в сила с определение № 5941/30.04.2014 г. на Върховния административен съд;Представеното от жалбоподателя решение № 18/21.01.2012г. на Министъра на околната среда и водите е служебно известно на административния орган, в сл. Директорът на БД ИБР, но същото считаме за неотносимо, предвид факта, че не касае определената с АУПДВ № 30/2017г. по основание и размер такса по чл.194, ал.1, б.”в” от Закона за водите, касаеща период след 01.01.2012г. Същото решение е за предоставяне за безвъзмездно ползване и управление на находище на минерална вода „******” на Община ****** и касае издаване на нови разрешителни за водовземане от минарална вода от находището, респ. прекратяване, изменение и продължаване на срока на действащи разрешителни, като определя компетентния орган - в сл. Община ******.В тази връзка издадените разрешителни до момента на предоставяне на находището за стопанисване и управление на Община ******, запазват своето действие, като до момента на прекратяването им, таксата следва да се заплаща по описания в разрешителното начин. Министерството на околната среда и водите е изпратило указания до всички общини в тази насока, вкл. до Община ****** /същите са цитирани и в решение № С-04/02.09.2013г. на Кмета на Община ******, за прекратяване на действието на разрешителното/.При извършена проверка на 24.11.2016 г., обективирана в констативен протокол № Пз - 468/24.11.2016г., е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за правото на водовземане от минерална вода за периодите на водовземане през календарните 2012г. и 2013г., като изрично административният орган е отчел, че не се дължи такса за правото на водовземане от минерална вода за 2014г., през която е прекратено и действието на разрешителното.В АУПДВ е разгледан период, през който не са постъпвали плащания от Община ******, за погасяване на дължимите такси за водовземане от минерална вода от 01.01.2012г. до 31.04.2014г. За периода календарната 2012г. /отчетен период 01.01.2012г. - 31.12.2012г./ и за календарната 2013г. /отчетен период 01.01.2013г. - 31.12.2013г./ се подавани декларации по чл.194б от Закона за  водите от титуляра на разрешителното .Община ******, с приложен отчет - неразделна част от декларацията, от който е видно, че Община ****** е декларирала иззети количества вода по същото разрешително, както следва:За 2012г. - в рамките на определените 120 дни, а именно 2270 куб.м. от 30.06.2012г. до 30.09.2012г. и за 2013г. - в рамките на определените 120 дни, а именно 13 714 куб.м. от 30.06.2013г. до 30.09.2013г.Установено е от ответника , че и през двете години е надхвърлен разрешеният годишен воден обем от 2268 куб.м., при което размерът на дължимата такса в АУПДВ № 30/2017г. е определен на база иззетите количества минерална вода, във връзка с разпоредбата на § 9 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за водите, според който за използването на водите осъществено на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в Закона за водите.За погасяване на задължението за посочения период по разрешително № 31610012/28.04.2011г., издадено от Директора на БД ИБР, за водовземане от минерална вода, Община ****** не е внасяла суми по сметката на БД ИБР, поради което освен главницата в АУПДВ № 30/2017г. е начислена и дължимата лихва за забава, а именно Главница: 5 705,00 лева (пет хиляди седемстотин и пет лева), ведно с дължимата лихва за периода на забава обшо 1 886,17 лева.Наред с горното следва да се отбележи ,че Констативен протокол № Пз—468/24.11.2016г. е предявен на титуляря на разрешителното с писмо на ответника с негов изх. № ПО-02-275/30.11.2016г. В същото е допусната техническа грешка при изписването на номера на констативния протокол, а именно констативен протокол № 456/24.11.2016г. вместо № 468/24.11.2016г., както и при изписване на периода за дължимата такса през 2013г. С писмо с изх. на ответника № ПО-02-275/22.03.2017 г. Община ****** е уведомена за допусната грешка Писмото е получено на 24.03.2017г., видно от обратна разписка № ИД Р5 400001К.8013.С писмо на ответника изх. № ПО-02-275/30.11.2016г, изпратено на основание чл. 1956, ал. 2, т. 3 от Закона за водите, Община ******, като титуляр на разрешително № 31610012/28.04.2011г., издадено от Директора на БД ИБР, е поканена доброволно да заплати дължимата сума, за периода 01.01.2012 г. - 30.04.2014 г., възлизаща на: Главница: 5 705,00 лв. (пет хиляди седемстотин и пет лева), към която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава.Община ****** е уведомена, че при неспазване на седемдневния срок за доброволно изпълнение ще се предприемат действия за принудително събиране заедно с лихви и разноски от Националната агенция за приходите /НАП/ по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/. Писмото е получено от Община ****** на 5.12.2016г., видно от известие за доставяне - обратна разписка К № ПО-02-275, с бар код номер за идентификация ИД Р8 4000 01Q1NII.След получаване на покана за доброволно изпълнение с изх. № ПО-02-275/30.11.2016г., в БД ИБР е постъпил отговор с вх. № ПО-02-275/09.12.2016г. от Община ******, в който са изложени твърдения, че посочената в поканата сума не се дължи от Община ******. С писмо на ответника с негов  изх.№ ПО-02-269/ПО-02-275/2016/19.01.2017г. Община ****** е уведомена, че посочената в поканата сума е дължима от Общината по съображения, подробно изложени в същото.Във връзка с горното, Директорът на БД ИБР е установил по основание и размер задължението на Община ******, без нарушения на материалния закон и процесуалните правила, на предвидените в Закона за водите основания, съгласно действащата към относимите периоди Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г. обн., ДВ, бр.50/01.07.2011г., изм. ДВ. бр.З от 10.01.2012г. в сила от 01.01.2012г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016г.).Наред сгорното ответникът сочи, че със Заповед № 932/20.12.2011г. на Министъра на околната среда и водите, са утвърдени експлоатационните ресурси на находище за минерална вода „******”, при което за водовземното съоръжение Сондаж №1хг, е определена температура на минералната вода 46С.Предвид горното, обосновано периодът през 2013г. е разделен от ответника  на две, поради това, че със Заповед № 732/26.09.2013г. на Министъра на околната среда и водите са утвърдени нови експлоатационни ресурси на находище на минерална вода „******” - изключителна държавна собственост, респ. Заповед № 932/20.12.2011г. на Министъра на околната среда и водите е отменена. Промяната в температурата на минералната вода на водовземното съоръжение Сондаж №1хг от 46 С 56 С , което оказва влияние върху определяне на дължимата такса,за пет дни.Във връзка с горното,  жалбата на Община ******,като неоснователна , т.к. в същата липсва сочене на конкретни пороци на оспорения АУПДВ следва да бъде отхвърлена .Предвид изхода на спора и липсата на искане от ответника да му бъдат присъдени разноски ,такива не следва да бъдат присъждани.            Мотивиран от горното , Съставът,

Р       Е       Ш        И:

Отхвърля жалбата на Община ****** с ЕИК*********,с адм.адрес:гр. ******,пл.“******, представлявана ******-кмет срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№30/11.5.2017година, издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район".Препис от акта да бъде изпратен на страните.                                                                                      Решението може да бъде обжалвано с кас.жалба пред Върховен административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                                    

                                                                                                 Съдия;  /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

ВР