Р
Е Ш Е
Н И Е
№
07.08.2015
година град
София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I-16 състав, в открито съдебно заседание на първи юни
през две хиляди и петнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:Е.
Попова
Прокурор:
………
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело №
15558 по описа за 2013
година, съобрази, че:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането.
СГС е сезиран с иск от С. М. В., чрез своята майка и законен представител А.Т.П., чрез процесуалния си представител адвокат Л.Г. п р о т и в З. „ Б.И.” АД за присъждане на сумата от 30 000 лв - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.09.2013 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ******* Е.М.Г. застрахован при ответника по задължителната застраховка „ГО“, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 28.09.2013 г, до окончателното й изплащане, както и направените разноски. Сочи доказателства.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК,
ответникът оспорва изцяло иска, по основание и размер;
оспорва, че е налице деликт и че има валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО” за процесния автомобил.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение прие за
установено от фактическа страна следното:
От постановление от
20.05.2014 г. на Районна прокуратура гр.Ботевград и представените и съдържащи
се в пр.пр. № 1877/2013 г. по описа на РП Ботевград доказателства, заключението
на допуснатата и изслушана САТЕ и показанията на разпитания свид. Е.Г., по
делото се установи, че на 28.09.2013 г. е настъпило ПТП, по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег.№ ******* Е.М.Г., който в нарушение на чл.5 и чл.20,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, при движение с несъобразена скорост в пътен участък в
гр.Ботевград, път 161 е блъснал ищеца, който излязъл внезапно на пътното
платно, насочвайки се към отсрещния тротоар. Водачът на лекия автомобил
предприел спасителна маневра и аварийно спиране, но въпреки това не могъл да
избегне удара. Пострадалият бил ударен от лявата част на автомобила, вследствие
на което паднал на асфалтовата настилка.От заключението на вещото лице автоексперт
се установява, че при движение със скорост от предполагаемата скорост в
диапазона от 40 км/час до 50/км/час,
водачът на лекия автомобил не е могъл да избегне удара с пешеходеца излязъл на
пътното платно.
Тези изводи се формират
от анализираните от вещото лице данни за скоростта на движение на лекия
автомобил, опасната зона за спиране и важат за движение на пешеходеца при спокоен ход до бягане. Причините за
настъпването на ПТП е внезапното излизане на пострадалия на пътното платно без
да се огледа дали не приближават в опасна близост МПС, в следствие на което е
настъпило и ПТП. В насрещната лента на движение, на пътното платно е имало
престояващ аварирал лек автомобил, който ограничавал видимостта към участъка от
пътното платно зад него. Установи се, че водачът на лекия автомобил обаче е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е съобразил
скоростта си на движение с конкретните пътни условия и другите МПС.
След произшествието на пострадалия е оказана
медицИ.ка помощ и откарано в УМБАЛСМ „Пирогов” където били констатирани следните
увреждания: контузия на мозъка, контузио ет хематома субкутанеум, регио
париеталис синистра капитис ет лабиорум орис. Ищецът продължавал да изпитва
главоболие, отказвал да се храни, бил неспокоен, вече не общувал с другите деца
и не ходел на детска градина, спял неспокойно и се страхува от преминаващи коли.
В тази насока са заключението на СМЕ с
вещо лице неврохирург и показанията на свид. ВЪРБАНОВА
За управляваният от виновния водач увреждащи автомобил е имал сключена застраховка „ГО” с ответника по полица № 02113000805310, валидна за периода от 16.03.2013 г. до 15.03.2014 г.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя. По делото се установи категорично, че на 28.09.2013 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, чиято гражданска отговорност е била застрахована по валидно сключена полица по застраховка “ГО” при ответника. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Съдът намира, че по делото се установи както наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован; така и кумулативно наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. В хода на делото се установи виновното и противоправно поведение на водача на автомобила “Фолксваген Пасат”, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост и е допуснал нарушение на ЗДвП, което е виновно и противоправно. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината в случаите на непозволено увреждане се предполага, а така установеното от закона презумпция не бе оборена в хода на делото от страна на ответника.
За да определи
размера на обезщетението, съдът взе предвид от една страна периода на търпени
болки и страдания, техния интензитет, състоянието на ищеца след спешното
лечение, продължителния период на възстановяване, който макар и да протича обичайно и с добри
резултати все още не е приключил, както и последиците за психическото състояние
на ищеца за преодоляването на които е необходимо консултация с психолог, които
се установиха от описаните по-горе доказателства.
Основателно е възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, в размер на 2/3,
тъй като той също е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, пресякъл
е на нерегламентирано за това място без да се убеди-въпреки съществуваща
възможност, дали приближават и дали има в опасна близост ППС.
Съдът след като се съобрази с тези обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, като намали с оглед степента на съпричиняване, счита, че претърпените неимуществени вреди от ищеца следва да бъдат обезщетени със сумата от 3 800 лева. Ето защо, предявеният иск е основателен и доказан в този размер и следва да бъде уважен, като в останалата му част – до претендирания размер, да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. С оглед функционалната зависимост на застрахователното обезщетение по застраховка "гражданска отговорност" от деликтното обезщетение, законната лихва върху застрахователното обезщетение се дължи от датата на непозволеното увреждане. Следователно исковата сума следва да бъдат присъдени, заедно със законната лихва от датата на увреждането /28.09.2013 година/ до окончателното им изплащане.
Тъй като ищецът е бил защитаван безплатно от адвокат, на основание чл.38 от ЗАдв, на адв.Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 181, 13 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска. Ищецът от своя страна следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 113, 53 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице и свидетел, съобразно отхвърлителната част.
На следващо място, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 152 лв. и 57 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „ Б.И.” АД с ЕИК ********** да заплати на С. М. В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Т.П. с ЕГН ********** и двамата с адрес за призоваване гр.************ – адвокат Л.Г.Г. от АК Перник сумата от 3 800 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.09.2013 г., ведно със законна лихва върху сумата за обезщетение, считано от 28.09.2013 г. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в останалата му част- над уважения размер, до размера от 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. „ Б.И.” АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и представител, да заплати на адвокат Л.Г.Г. от АК Перник адвокатско възнаграждение в размер на 181, 13 лева, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С. М. В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Т.П. с ЕГН ********** и двамата с адрес за призоваване гр.************ – адвокат Л.Г.Г. да заплати на З. „ Б.И.” АД с ЕИК ********** разноски в размер на 113, 53 лв.
ОСЪЖДА З. „ Б.И.” АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и представител, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 152 лв. държавна такса и 57 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: