Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 21.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ наказателен състав в публичното заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
При секретаря Иглика Игнатова в присъствието на прокурора
………, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ н.а.х. дело № 3001 по описа
за 2018 година, на основание данните по делото и закона за да се произнесе,
съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Плевен на 18.12.2018г.
е направила предложение за освобождаване на обвиняемия М.Т.А., с ЕГН **********
*** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това,
че на 24.02.2017г. в гр. Плевен потвърдил неистина в писмена декларация по
чл.13, т.6 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която по силата на
чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на
власт – служител от сектор ПП КАТ при ОДМВР – Плевен за удостоверяване на
истинността на изложените в декларацията обстоятелства– престъпление по чл.313,
ал.1 от НК.
Съдът като, съобрази събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият М.Т.А. е роден на ***г***,
с основно образование, не работи, не е женен и не е осъждан, с ЕГН **********.
В хода на разследването било
установено следното:
На 24.02.2018г. обвиняемия М.Т.А.
се явил в Сектор „ПП КАТ“ при ОДМВР-Плевен. Пред свидетелката В.И.У. – ***, той
подал Заявление за издаване на документ за самоличност на *** гражданин –
СУМПС. Към заявлението собственоръчно
попълнил и приложил Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № I-157/01.10.2002г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, датирана в Сектор „ПП КАТ“ –
ОДМВР-Плевен на 24.02.2017г., която по силата на чл.151, ал.5 от ЗДвП се дава
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В тази декларация обв. А.
декларирал, че обичайното му пребиваване е в РБългария и не в друга държава
членка на Европейския съюз.
Въз основа на така подадените
документи на обв. А. било издадено
свидетелство за управление на МПС №********** от 28.02.2017г.
На 31.01.2018г. в ОДМВР-Плевен
(рег.№316р-4308/31.01.2018г.) било получено писмо от Главна дирекция
„Национална полиция“-София (техен №3286р-2731/17.01.2018г.). В писмото се
съдържала информация, че издаденото свидетелство за управление на МПС
№********** от 28.02.2017г. на името на обв. М.А. е извършено в нарушение на
изискването за „обичайно пребиваване“ съгласно Директива 2006/126/Е на
Европейския съюз. С писмо на компетентните германски власти, входирано в Главна
дирекция „Национална полиция“-София – вх.№328600-75833 от 28.12.2017г. се
уведомява, че обв. М.А. има „обичайно пребиваване“ в Германия, което е
непрекъснато от 01.06.2015г. до момента на изготвяне на писмото. Самият М.А.
попълнил въпросник относно обичайното си пребиваване в Германия.
По случая било образувано и
проведено досъдебно производство.
В хода на досъдебното
производство е постановена и изготвена графическа експертиза (Протокол
№105/04.05.2018г. по писа на БНТЛ при ОДМВР-Плевен), от заключението на която е
видно, че ръкописния текст и подпис в Декларация по чл.13, т.6 от Наредба №
I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, датирана в Сектор „ПП КАТ“ – ОДМВР-Плевен на 24.02.2017г. са изписани
от обв. М.Т.А..
Горната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на обвиняемия и от събраните на досъдебно
производство №622/2018г. по описа на РП – Плевен гласни и писмени
доказателства.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:
С деянието си обвиняемият М.Т.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава чл.313, ал.1 от НК, като на
24.02.2017г. в гр. Плевен потвърдил неистина в писмена декларация по чл.13, т.6
от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите
и тяхната дисциплина, която по силата на
чл.151, ал.5
от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на власт – служител от
сектор ПП КАТ при ОДМВР – Плевен за удостоверяване на истинността на изложените
в декларацията обстоятелства.
Деецът подлежи на съответно
наказание.
При определяне на вида на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия, съдът съобрази, следните обстоятелства:
За престъплението по чл.313, ал.1
от НК, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или с глоба от сто до триста лева. А. не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VІІІ, Раздел ІV от НК. От престъплението
не са настъпили имуществени вреди.
Съдът счита,
че са налице условията на чл.78а от НК, поради което обвиняемият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание. При определяне вида и размера на последното, съдът
взе предвид следните обстоятелства:
Признанието на вината от страна на обв. М.Т.А. и доброто процесуално поведение, съдът приема за смекчаващи отговорността обстоятелства и счита, че в конкретния случай на обвиняемия следва да се наложи административно наказание към минимума, а именно: глоба в размер 1000 лв.
Съдът намира, че така наложеното наказание би осъществило целите на административните наказания – чрез тях ще се предупреди и превъзпита обвиняемия А. към спазване на установения правен ред и същите ще въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Настоящата инстанция не споделя доводите на защитника на обвиняемия, че поради своята малозначителност второто деяние не е общественоопасно, макар и формално да осъществява състава на чл.313 ал.1 НК и не счита, че за същото обвиняемият следва да бъде оправдан на основание чл.9 ал.2 НК. Потвърждаването на неистина в писмена декларация, която се дава пред орган на властта по силата на закон, указ или ПМС, е криминализирано в състава на чл.313 ал.1 НК, при това деянието е наказуемо алтернативно и с лишаване от свобода до три години. Следователно законодателят е счел, че всяко такова деяние е общественоопасно до степен да бъде обявено от закона за наказуемо.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемия М.Т.А., роден
на ***г***, ***, *** гражданин, с основно образование, не работи, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.02.2017г. в гр. Плевен
потвърдил неистина в писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба № I-157/01.10.2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата
на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава
пред орган на власт – служител от сектор ПП КАТ при ОДМВР – Плевен за
удостоверяване на истинността на изложените в декларацията обстоятелства, поради
което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл.313,
ал.1 от НК и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в полза на държавата в
размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Вещественото доказателство –
Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № I-157/01.10.2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, датирана в Сектор „ПП КАТ“ – ОДМВР-Плевен на
24.02.2017г. /оригинал, л.22 от делото) се отнема в полза на държавата и след
влизане на решението в сила да се унищожи.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3
от НПК обвиняемия М.Т.А., със сочена по-горе самоличност, да заплати по сметка
на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 57,86 лева за
възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на жалба и протест пред ПОС в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: