РЕШЕНИЕ
№ 11718
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110143880
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 59 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена цена
на доставена топлинна енергия за стопански нужди, с които суми ответникът се е обогатил
за сметка на топлофикационното дружество и за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия на ответника за стопански нужди, като купувачът не е изпълнил
задълженията си да сключи договор за доставка на ТЕ при ОУ и не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия за стопански нужди е длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок след
издаване на данъчна фактура.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, като признава
собстевността си върху процесния имот, но сочи, че същият не е топлоснабден, не са
монтирани отоплителни тела, както и че през имота на минават тръби. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Между страните по делото не е спорно и от представените писмени доказателства се
установява, че ответникът, през процесния период ответникът е бил собственик на
процесния имот, представляващ офис ателие № 4, находящ се в /адрес/.
Прието по делото е назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото
лице при преценка на приложените документи по делото и предоставената информация от
1
топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение. Посочено е, че
определянето на топлинна енергия през процесния период за офис № 4, аб. № 388341 е в
съответствие с нормативната уредба. В открито съдебно заседание, вещото лице посочва, че
по данни от топлофикационното дружество в имота не е монтирано отоплително тяло –
радиатор, нито се ползва топла вода за сградна топловодна инсталация. Вещото лице
посочва, че се начисляват суми за сградна инсталация при отопляем обем на имота от 119
куб.м. За процесния период сумите за потребена топлинна енергия, начислени по фактури за
прогнозно потребление са в размер на 101,25 лв., а от изравнение се дължи връщане на
абоната на сума в размер на 26,59 лв., т.е. дължима е сумата 74,66 лв. за доставена
топлоенергия.
Уважаването на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
признаване за дължимо вземането на ищцовото дружество срещу ответника е обусловено от
установяване на следните предпоставки: обедняване на ищеца; обогатяване на ответника и
връзка между обедняването и обогатяването. В случая от събраните доказателства не може
да се установи наличието на която и да е посочените предпоставки. Твърденията на
ответницата, че в имота няма поставени радиатори и през него не преминава инсталация,
която изобщо да позволи поставянето им, респективно, че не се ползва топлинна енергия
нито за отопление, нито за битово горещо водоснабдяване се доказват както от събраните
писмени доказателства – монтажен лист и изравнителни сметки, представени от третото
лице помагач, така и от заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза.
Липсват каквито и да било данни, които да легитимират ответницата като небитов клиент на
топлинна енергия. Обстоятелството, че сградата, в която се намира имотът, е топлоснабдена,
не може да обоснове такъв извод. Поради изложеното следва да се направи заключение, че
ответницата не ползва топлинна енергия, поради което и не се обогатила за сметка на
топлофикационното дружество.
Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за неоснователни, поради
което същите подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да бъдат възложени сторените от ответника разноски. Ищецът претендира разноски в размер
на 400 лева за адвокатско възнаграждение в настоящото, както и 400 лева разноски за
адвокатски хонорар в заповедното производство, от които следва да бъдат присъдени
единствено сторените в настоящото производство. Съдът следва да присъди разноски за
един адвокат в едно производство, като не е обвързан по никакъв начин от факта, че за двете
части на едно и също производство /заповедно и исково/ ответникът е заплатил два
хонорара, затова съдът не дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, доколкото същото не е самостоятелно производство след като е
последвало исково след него.
Отделно от това за подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е предвидено
заплащане на адв. хонорар в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, затова не следва да се присъжда какъвто и да било адвокатски
хонорар, дори ако в последствие исковете се отхвърлят в исково производство. И не на
последно място предвид размера на предявените искове адвокатски хонорар в размер на 400
лв. за подадено възражение по чл.414 ГПК е прекалено завишен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от *************, ЕИК ***********, с адрес
************** против М. Х. Д., ЕГН ************* с адрес в ********************, иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 95,82 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2020 г. до
04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *******************, аб. № 388341, ведно
със законна лихва за период от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 16,77 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2020 г. до 22.03.2023 г., сумата от 14,98
лева (четиринадесет лева и 98 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,08 лева (три лева и 08
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 22.03.2023 г., с
които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА **************, ЕИК ************, с адрес **************** да
заплати на М. Х. Д., ЕГН ********** с адрес в ******************, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3