Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ВРАЦА,14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на
четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.Стефанова и
в присъствието на прокурора ...... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело № 311 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Т.П.М. ***-0000038/13.03.2019
г. на Началник ОО”АА” -Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение
по пар.3, б.”а” от гл.VI на допълнение 1 към
Пр.”Контролен уред” от AETR /ДВ 28/95
г./ и на основание чл.105, ал.1 ЗАПр. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., както и за извършено
нарушение по чл.40, ал.1,т.5 от Наредба №2/15.03.02 г. на МТС и на основание
чл.93, ал.2 ЗАПР, му е наложена глоба в размер на 500.00 лв. В жалбата се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния
закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната
страна по жалбата, чрез процесуалния си представител поддържа становище за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на наказателното постановление,
с молба за потвърждаването му.
След като
взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана
по същество е основателна, при следните
съображения:
На 06.03.2019
г., около 15.20 ч. на автогара-Враца, контролни органи на ОО”АА”-Враца- св.Т.Г. и Ю.Ф. извършили проверка на автобус
„Рено Мастер” с рег.№СА 9700 ХН, извършващ превоз на пътници по редовна автобусна
линия от гр.Оряхово до гр.Враца, управляван от жалбоподателя. При проверката
свидетелите установили, че наличният в автобуса тахограф
с №389463 не е бил представен на контролна проверка в срок 2 години от
предишната му контролна проверка на 22.06.16 г.. Освен това при документалната
проверка, водачът представил на проверяващите свидетели маршрутно разписание
„от което не се виждало нищо”, в т.ч. и свеж печат на Общината-възложител на
превоза, поради което и свидетелите приели, че такъв документ не е наличен и не
може да бъде представен.
На място и в присъствие на жалбоподателя, е съставен АУАН№258224/06.03.19
г. за извършени от него две нарушения, съответно по пар.3,
б.”а” от гл.VI
на допълнение 1 към Пр.”Контролен уред” от AETR /ДВ 28/95
г. и по чл.40, ал.1,т.5 от Наредба №2/15.03.02 г. на МТС. Последвало е
издаването на обжалваното НП, с което тези две нарушения са санкционирани съответно
с глоба от 200.00 лв. за първото нарушение, съгласно чл.105, ал.1 ЗАПр. и с глоба от 500.00 лв. за второто нарушение,
съгласно чл.93, ал.2 ЗАПр.
Фактическите
констатации, посочени в АУАН и в НП се доказват безпротиворечиво
от показанията на двамата свидетели Т.Г. и Ю.Ф., имащи качество на актосъставител и на свидетел присъствал при констатиране на
нарушението и съставяне на акта, подкрепени и от приложените към преписката
писмени материали, в т.ч. и протокол за контролна проверка на процесния тахограф. Тези
констатации и подкрепящите ги доказателствени източници не се оспорват и от
самия жалбоподател, поради което и не се налага по-детайлно обсъждане на
последните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени в нарушение на
материалния закон и процесуален закон, което налага и цялостна отмяна на
постановлението при следните съображения:
За първото вменено
нарушение:
В случая актосъставителят и АНО са приложили директно международен
нормативен акт-AETR /Европейска
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози/, като са приели, че установеното поведение на водача
представлява нарушение на пар.3, б.”а” от гл.VI на
допълнение 1 към Пр.”Контролен уред” от същия. Както от самото наименование,
така и според изрично дефинирания в чл.2 обхват, въпросната спогодба е
приложима за „всеки международен автомобилен превоз…”. Същевременно в процесните АУАН и НП не са посочени никакви фактически
данни и доказателства за наличен такъв международен превоз, попадащ в обхвата
на спогодбата и обуславящ приложението й. Напротив, изложените данни касаят
извършван само вътрешен /в рамките на територията на РБ/ автобусен превоз на
пътници.
Тук е
мястото да се уточни, че националният законодател е транспонирал изискванията
на въпросната спогодба и е разширил приложното им поле, като в чл.78 ЗАПр. изрично е въвел задължение за спазването им от
съответни субекти, в т.ч. и водачи, осъществяващи вътрешни превози на пътници с
автобуси и превози на товари. Но в разглеждания случай, в АУАН и в НП няма
позоваване и направена цифрово връзка с тази национална законодателна
разпоредба.
Същевременно
посочената в НП санкционна разпоредба на чл.105, ал.1 ЗАПр
предвижда отговорност само за нарушения на „този закон и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, за които не е предвидено друго наказание”,
но не и за нарушения на международните нормативни актове. За последните
принципно е налице друг законодателен подход чрез самостоятелното им дефиниране
и санкциониране-напр.чл.93б, чл.93 в ЗАПр. и др.
Всичко
гореизложено обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното НП в
коментираната му първа част, поради допуснати процедурни нарушения по чл.42,т.5
и чл.57, ал.1,т.6 ЗАНН, т.е. некоректно посочване и неправилна правна
квалификация на вмененото нарушение, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и представляващи самостоятелно основание за отмяна.
Независимо
от този извод и за пълнота на изложението, съдът отбелязва и следното:
В
приложената от АНО Европейска спогодба са посочени лимитирано задълженията на
водачите на ППС, между които не е задължително те да представят тахографите на периодични годишни технически прегледи. На
национално ниво това задължение е регламентирано в чл.28 от Наредба
№12/05.01.07 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди
за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на
екипажите, както и функционалните и технически изисквания към тях. Съгласно
чл.29 от същата наредба, субект на задължението за осигуряване на технически
преглед на тахографа за контролна проверка в срок до
2 години от последната са само и единствено превозвачите и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, но не и водачите, осъществяващи този превоз. В
този смисъл настоящият жалбоподател се явява негоден субект на вмененото
нарушение, съответно поведението му е изцяло обективно и субективно несъставомерно като административно нарушение.Това на свой
ред е друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП в тази му част.
В тази насока е и съдебната практика, в случая коректно и подробно цитирана в
жалбата.
За второто вменено
нарушение:
В
процесуален аспект, съдът не констатира пороци на АУАН и НП, като такива не се
твърдят и от страна на жалбоподателя.Спазени са изискванията за форма,
задължителни реквизити и съдържание. Налице са коректни фактическо описание на
нарушението и правната му квалификация.
От
материално-правна страна и предвид обсъденото по-горе съдържание на доказателствеия материал, също неоспорван от страна на
жалбоподателя, то и вмененото нарушение по чл.40, ал.1,т.5 от Наредба
№2/15.03.02 г. на МТС- непредставяне на маршрутно разписание, заверено със свеж
печат на общината-възложител, се явява
безспорно доказано.
За
въпросното нарушение в чл.93, ал.2 ЗАПр. е предвидена
санкция в „прост” размер от 500.00 лв., принципно непозволяващо надлежна
индивидуализация на наказанието съгласно чл.27 ЗАНН чрез отчитане на
съответните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като същевременно
няма и законодателно предвидени специални хипотези на по-леко наказуеми състави
на маловажни случаи за нарушения от същия вид. За това и евентуалното
санкциониране на нарушителя на конкретното нарушение следва задължително да
бъде преценявано чрез обсъждане
наличието на предпоставките по чл.28 ЗАНН, което в случая не е сторено
от АНО и в обжалваното НП липсват мотиви в тази насока.
В
конкретния случай, след съвкупна преценка на обстоятелствата по делото, съдът
приема, че това второ административно нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателя следва да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на
чл.93,т.9 НК, тъй като макар и формално, същото е с незначителни обществено
опасни последици, няма накърняване интересите на държавата, доколкото се касае
само до липса на „свеж печат” върху иначе наличния документ. Освен това
нарушението е първо, без данни за каквито и да са други извършвани от
жалбоподателя правонарушения по ЗАПр или др. При така
отчетените обстоятелства, касаещи незначителна обществена опасност на деянието
и на дееца, то и наложеното наказание глоба в единствено възможния законов
размер от 500.00 лв., е явно несправедливо и несъответно на преследваните от
законодателя легитимни цели на генералната и специална превенции по чл.12 ЗАНН.
При така
изложените съображения, обжалваното НП в тази му част се явява издадено в
нарушение на чл.53, ал.1 ЗАНН и на основание чл.28 ЗАНН подлежи на отмяна.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №26-0000038/13.03.19 г. на Началник ОО”АА”-Враца, с което на Т.П.М. ***, с ЕГН:********** за
извършено нарушение по пар.3, б.”а” от гл.VI на
допълнение 1 към Пр.”Контролен уред” от AETR /ДВ 28/95
г. и на основание чл.105, ал.1 ЗАПр. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., както и за извършено
нарушение по чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2/15.03.02 г. на МТС и на основание
чл.93, ал.2 ЗАПР, е наложена глоба в размер на 500.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: