Р Е Ш Е Н И Е № 103
гр. Сливница, 05.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Г. Владимирова като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 265 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
„Т…” ЕООД, с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул.”……………….., представлявано от управителя И.И.К.,
обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 – 001929 от 22.01.2018 г. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя за
нарушение на разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ вр.
ал.2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. В жалбата са изложени
доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление с искане да
бъде отменено. Жалбоподателят поддържа, че АУАН и НП са издадени при липса на
компетентност на актосъставителя и съответно на административнонаказващия орган. Изтъква, че АНО не е
изследвал в пълнота обстоятелствата, които са го мотивирали да приеме, че е
налице извършено нарушение. Също така счита, че липсват данни дали техническото
средство, с което е извършено съответното замерване е лицензирано и технически
изправно. Посочва, че при издаването на НП не са обсъдени обстоятелствата за
наличие или липса на маловажност на деянието. Така въведените нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП са съществени
и са довели до опорочаване на административнонаказателното
производство. При тези съображения жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
(наказателно постановление № 23 – 001929 от 22.01.2018 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, акт за установяване на
административно нарушение № 23 – 001929 от 18.12.2017 г., известие за
доставяне, протокол за извършена проверка от 18.12.2017 г., пълномощно, книга
инструктаж по безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж), заповед №
З-0011 / 03.01.2018 г., заповед № З - 0012 / 03.01.2018 г. и показанията на
свидетелите Н.Ц.Н. и А.П.Г.), намира следното:
На 08.12.2017 г. по повод получен сигнал за
настъпила трудова злополука, свидетелите А.П.Г. – главен инспектор в Д ”ИТ
Софийска област” и Н.Ц.Н. – инспектор в Д” ИТ Софийска област”, извършили
проверка в индустриалната зона на гр. Божурище, на обект строителство –
реконструкция на ул. № 12 и рехабилитация на ул. № 15, където ремонтните
дейности били извършване от служители на дружеството жалбоподател. При
пристигането си на място проверяващите установили, че има изкоп, от който били
извадени тръби и трудовата злополука е настъпила докато багер е свалял тръбите
в изкопа, като е бил затиснат работникът, който е поставял въжетата на тръбите.
Инспекторите констатирали, че тръбите били с дължина около 6 метра и ширина
около 1 метър и били поставени на разстояние по-малко от 1,5 метра от ръба на
изкопа, не били поставени на уплътнен терен върху подложки и не били укрепени
срещу подхлъзване и самоволно търкаляне. Това е създало предпоставки за
настъпване на трудова злополука. Проверяващите инспектори предоставили
възможност на работодателя да се яви в сградата на инспекцията на 18.12.2017 г.
за приключване на проверката по документи. На 18.12.2017 г., когато била
извършена документната проверка, за констатираното нарушение бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 23 – 001929 от 18.12.2017 г.,
въз основа на който било издадено атакуваното НП № 23 – 001929 от 22.01.2018 г.
на Директора на “Дирекция инспекция по труда Софийска област “.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ, съгласно която „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени“, а съгласно т.5.3 на Приложение № 4 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. „ Тръбите, тръбните секции и заварените възли мсе разполагат покрай изкопа на разстояние не по-малко от 1,5 м. от ръба на изкопа и се полагат на уплътнен терен върху подложки, осигурени срещу самоволно претъркаляне“. В процесния казус се установи, че дружеството – жалбоподател „Т.“ ЕООД не е изпълнило задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите на обекта като не е обезопасило извършваните изкопни работи чрез разполагането на извадените от изкопа тръби с дължина около 6 м. и ширина около 1 м. на разстояние повече от 1,5 м. от ръба на изкопа и полагането им на уплътнен терен върху подложки, осигурени срещу самоволно претъркаляне, с което от обективна страна е осъществило състава на вмененото му нарушение. Видно от показанията на разпитаните свидетели е, че в резултат на това е настъпила трудова злополука с работник, който е бил затиснат докато е поставял въжета на тръбите.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна, т.е. безвиновна, въпросът за субективната страна на извършеното нарушение не следва да се обсъжда.
Като основание за ангажиране на отговорността на дружеството-жалбоподател, АНО е посочил разпоредбите на чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл. 275, ал.1 вр. т.5.3 от приложение № 4 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
От разпита на свидетелите Н. и Г.
се установява по един несъмнен и категоричен начин фактическата обстановка,
описана в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй
като те кореспондират с останалите събрани и проверени от съда писмени и гласни
доказателства досежно фактите на извършената проверка
и установяването на
От анализа на събраните и
проверени от съда доказателства се налага извода за доказаност
на административнонаказателното обвинение по
отношение обсъденото нарушение.
Актът за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити,
изискващи се от него. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП.
Както АУАН, така и НП са съставени и издадени от компетентни органи. Атакуваното
НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област.
Видно от заповед № З-0012/03.01.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ на
служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е възложена
териториална компетентност на контролната дейност в обекти на контрол на
територията на гр. Божурище - Софийска област, под чиято териториална компетентност
попада обектът на „Т….“ ЕООД. Проверката е извършена на
08.12.2017 г., а АУАН е съставен на 18.12.2017 г., поради което възражението на
жалбоподателя за липса на териториална компетентност у актосъставителя
е несъстоятелно. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да
не възниква съмнение относно неговото съдържание. Съдът констатира, че при
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати нарушения на
сроковете по чл.
34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Предявените факти, за които на
жалбоподателя е наложено наказание, съставляват административно нарушение и
наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за
реализиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството жалбоподател. При издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и
не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. При определяне на наказанието наказващият
орган е приложил правилно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ, според която
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 15 000 лева, като е
определил наказанието към предвидения в закона минимум.
Настоящият съдебен състав счита, че доколкото неизпълнението на задълженията, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд застрашава основни блага и ценности, а именно здравето и живота на трудещите си, то разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
В случая не са налице и предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ. Съгласно цитираната правна норма за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. От процесното нарушение, изразило се в необезопасяване против самоволно претъркаляне на тръби, поставени на по-малко от 1,5 м. от ръба на изкоп, са произтекли вредни последици за един от работещите на обекта, който е претърпял трудова злополука вследствие липсата на обезопасяване.
По
изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23 –
001929 от от 22.01.2018 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда Софийска област“, с което на „Т…” ЕООД, с ЕИК ********1 със седалище и адрес на
управление в гр. С…, ул.”..”, бл………., представлявано от управителя И.И.К., за нарушение на разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ вр. ал.2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните
изисквания на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи и на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във връзка с чл.
414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: