Р Е Ш Е Н И Е
№……………../29.04.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица
Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12344 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба
на З.Д.И., ЕГН ********** *** срещу „С.Ф.А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** за осъждане на ответното дружество за сумата от
1205,20 лева ( след допуснато с протоколно определение от 13.04.2022г.
изменение на иска), представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода 03.11.2017г. - 08.01.2018г. вследствие на незаконно уволнение,
извършено със Заповед на работодателя № 12/02.11.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба -01.11.2020г. до окончателното
издължаване на сумата, на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че страните са били обвързани от валидно
трудово правоотношение от 06.06.2008г. Със Заповед на работодателя №
12/02.11.2017г. трудовото правоотношение е било прекратено. С влязло в сила
решение по гр.д №18734/2017г. по описа на ВРС горното уволнение е отменено.
Поддържа се, че след уволнението е останал без работа за периода 03.11.2017г.
до 08.01.2018г., поради което претендиран обезщетение за оставане без работа в
размер на 1512,90 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва иска. Не се спори, че страните са били обвързани от
валидно трудово правоотношение, както и че същото е прекратено със Заповед на
работодателя № 12/02.11.2017г. Поддържа законосъобразност на уволнението.
Настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р., която поддържа иска.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. С нарочна молба
поддържа становището си по спора. С молбата възразява изрично ищецът да е
останал без работа за периода 03.11.2017г. - 08.01.2018г.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че страните З.Д.И. и „С.Ф.А.“ АД са били обвързани
от валидно трудово правоотношение, както и че същото е прекратено със Заповед
на работодателя № 12/02.11.2017г., на осн. чл. 325, т. 2 от КТ.
Не е спорно, а и се установява по приложеното и влязло в сила решение по
възз. гр.д.№1481/2018г. на Варненски окръжен съд, че извършеното със Заповед №
12/02.11.2017г. уволнение е отменено по иск на З.Д.И. срещу „С.Ф.А.“ АД.
От приложената по делото трудова книжка, с оригинала на която съдът извърши
справка в проведеното по делото съдебно заседание се установи, че след
прекратяване на трудовото правоотношение със „С.Ф.А.“ АД ищецът е започнал
работа при „Сито 92“ ЕООД на 08.01.2018г.
От заключението на допуснатата по делото ССчЕ се установява, че последното
месечно брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца за цял отработен месец
е това за месец януари 2016г. в размер на 576,40 лева. При това положение
вещото лице е дало заключение, че дължимото обезщетение за оставяне без работа
за периода 03.11.2017г. - 07.01.2018г. възлиза на 1205,20 лева.
Горната фактическ
обстановка обуслява следните правни изводи:
На осн. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Когато през шестмесечния период работникът или служителят е работил на
по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Размерът на
обезщетението, с което се реализира отговорността по чл. 225, ал. 3 от КТ е
определено от нормата на чл. 228, ал. 1 от КТ, според която то се съизмерва с
последното брутно месечно възнаграждение, получено от работника или служителя
преди уволнение
От така цитираната нормативна
уредба става ясно, че основанието, от което възниква отговорността на
работодателя в хипотезата на чл. 225,ал. 1 от КТ е извършеното незаконно
уволение и оставането на служителя без работа.
В случая факта на извършено
незаконно уволение е установен с влязло в сила съдебно решение възз.
гр.д.№1481/2018г. на Варненски окръжен съд, което се ползва със сила на
пресъдено нещо досежно законосъобразността на уволнението, съответно аргументите
на ответника за законосъобразност на уволнението се явяват преклудирани от
силата на пресъдено нещо.
Същевременно от представената по
делото трудова книжа се установява, че ищецът не полагал труд при друг
работодател до 08.01.2017г., когато е започнал работа при „Сито 92“ ЕООД.
Трудовата книжка е официален документ, който се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверените с него факти (чл. 347 от КТ).
Фактът, че служителят за определено време е останал без работа, е отрицателен.
Служителят, който се позовава на факта, за да обоснове доводите си, че за него
е възникнало вземане за обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ може да го
установи успешно с представяне на трудова книжка. Работодателят е този, кото ако
твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи
тежестта да докаже този факт. В случая освен, че тези доводи са несвоевременно
въведени в процеса, те са и недоказани, поради което съдът приема, че от
03.11.2017г. до 07.01.2018г., а не до 08.01.2018г. както претендира
ищецът, същият е останал без работа поради незаконно уволнение. Установява се,
че от 08.01.2018г. ищецът е започнала работа при друг работодател, на
по-вискозаплатена работа в сравнение с тази при ответника. Слователно за
датата 08.01.2018г. обезщетение не се дължи и на осн. чл. 225,ал. 2 от КТ.
С оглед на изложеното съдът
намира, че искът с правно основание чл. 225,ал. 1 от КТ се явява доказан за
периода от 03.11.2017г. - 07.01.2018г. в размер от 1205,20 лева, за което съдът
кредитира заключението на вещото лице. За 08.01.2018г. искът следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът се
следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева и 180 лева за
експертиза.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Ф.А.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.И., ЕГН ********** *** сумата от 1205,20 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода 03.11.2017г. - 07.01.2018г.
вследствие на незаконно уволнение, извършено със Заповед на работодателя №
12/02.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба -01.11.2020г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 225,
ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за 08.01.2018г.
ОСЪЖДА „С.Ф.А.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.И., ЕГН ********** ***0 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.Ф.А.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата
от 50,00 лева за разноски за
държавна такса по делото и сумата от 180,00
лева – разноски за експертиза, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
04.05.2022 г., на осн. чл. 315, ал. 2 вр. чл. 316 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: