РЕШЕНИЕ
Номер
754
27.02.2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На двадесети февруари
в публично заседание в състав:
шести граждански състав през
две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от
съдия Р. Петкова гражданско дело номер 10743 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството е образувано по повод искова молба Д.Я.Я., ЕГН: **********,
с адрес: *** против ответния работодател ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- Бургас, с
адрес: гр. Бургас, бул. „Христо Ботев" № 46 обективно съединени искове с
правно основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за
осъждането му да заплати на ищеца /след прието увеличение на размера на исковата
претенция по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 2685.56лв. - главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждесние за положен нощен труд за периода от 01.11.201бг.-30.11.2019 г., преизчислен като
извънреден труд от 266.55 часа по време на действащото между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
подаване на исковата молба - 20.12.2019 год. до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„Началник група ОДЧ" при ОД на МВР-Бургас, като за исковия период е
работил на 12 часови смени по график. Ищецът счита, че ответникът не му е
заплатил допълнително дължимото възнаграждение за положения нощен труд за
времето от 22 часа до 6 часа /8 часа на смяна/, преизчислен чрез начисляване на
допълнителен коефициент 1.143, по силата на който положения нощен труд възлиза
по 6 лв. на час. Ищецът счита, че посочения коефициент за положения нощен труд
следва да се начислява, както по време на действие на нормативна уредба в
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., така и след отмяната й, като счита, че
появалата се законова празнота по този въпрос следва да се запълни чрез нормата
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която счита, че следва да се прилага субсидиарно, за което излага подробни
съображения. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ищецът чрез
упълномощения си адвокатски представител, поддържа исковите си претенции в
намаления им размер и моли съда да ги уважи, ведно с разноските.
В законовия едномесечен срок
по чл. 131 от ГПК ответника Областна Дирекция на МВР- Бургас, редовно уведомен
е представил писмен отговор, в който е оспорил исковата претенция, като е
посочил, че дължимите на ищеца възнаграждения за положения нощен труд са
изплатени, като наред с това счита, че няма нормативна уредба, въз основа на
която положения от ищеца нощен труд да се начислява сочения от него допълнителен
коефициент. Заявява, че съгласно издадени от министъра на МВР заповеди за целия
процесен период за положения от ищеца нощен труд е изплатено допълнително
възнаграждение в размер на 0.25 лв. за всеки отработен нощен час или част от
него. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ответникът чрез
упълномощения си процесуален представител - юрисконсулт поддържа писмения
отговор и моли за отхвърляне на исковете.Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на
страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от ЗМВР и чл. 245, ал.
2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото страните не спорят, а и от данните по делото се установява,
че им е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „Началник група ОДЧ" при ОД на МВР-Бургас. По делото
страните също не спорят, а и от приложените от ответника писмени доказателства
се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през
процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа
до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на
министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/
11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при
сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой
часове положен труд между 22. ООч. и 6. ООч. за отчетния период.
Същата обаче не действа по време на исковия период,
като след отмяната й, са издадени Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./
и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от отменената Наредба № 81213-407/ 2014 г.
Това означава, че за исковия
период от 01.11.2016г.-30.11.2019.
е налице
празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на
полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче
не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно
реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две
наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време,
но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по
този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007
г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на
ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно
ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното
време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от
НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00
ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия
период 01.11.2016г.-30.11.2019г.
вкл.
ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд
за времето от 22 часа до 6 часа общо за целия процесен период от общо 1864часа,
като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен
коефициент 1.143 се получават общо 2130.55 часа. Вещото лице е изчислило, че
разликата между преизчисления с коефициент 1.143 нощен труд и отчетения от
ответника по протоколи обр. 6 нощен труд от по 0.25 лв. на час, която възлиза в
размер на 266.55 часа и е на стойност 2685.56лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения
коефициент в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за
горепосочения период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се
уважи в изчисления от вещото лице размер, който съвпада с исковата претенция
след изменението на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ върху присъдения
размер на главницата следва да се уважи и акцесорния иск за претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва, считано от
подаване на исковата молба -20.12.2019г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 400лв.
Поради уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83,
ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавната такса в размер на 107.42лв., дължима върху уважените размери
на
исковете, както и направените
разноски от 180 лв. за извършената
съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета на съда. Мотивиран от
горното, Бургаския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Бургас, с адрес: гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев" № 46 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Я.Я., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 179, ал. 1 и
ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 2685.56лв. - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.11.2016г.-30.11.2019 г., преизчислен като
извънреден труд от 266.55 часа по време на действащото между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
подаване на исковата молба - 20.12.2019 год. до окончателното изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-
Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев" № 46 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС
дължимата върху уважения размер на иска за главницата държавна такса в размер
от
107.42лв.,
както и
направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената
съдебно- икономическа експертиза в размер на 180лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският, окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно с
оригинала:
И.Г.