О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1079
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
при секретаря и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 386 по описа
за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод молба с посочено правно основание чл.79 от ЗЗД, вр.чл.59 ал.1 от ЗЗО и 59 и чл.86 от ЗЗД от „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Възраждане № 13, представлявано от д-р Даниела Боздукова, чрез пълномощник адв.Христина Георгиева Николова ***, със съдебен адрес:***, офис 334 против Национална здравноосигурителна каса с адрес: гр.София, ул.Кричим № 1, представлявана от вр.и.дл. управител д-р Йорданка Пенкова да бъде осъдена да заплати сумата от общо 548 518 лв. включваща дължими суми за оказана спешна БМП и законните лихви, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.
В срока по чл.367 от ГПК, постъпи отговор от ответната страна, съдържаща възражение за неподсъдност на делото пред гражданския съд, с твърдение, че делото следва да бъде разгледано от административен съд. Изложени са подробни доводи.
По изложените доводи, направените възражения и като съобрази закона, съдът приема следното.
Според изложените обстоятелствата в исковата молба, предмет на разглеждане е спор по изпълнение на сключен индивидуален договор № **03/ 24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки между Националната здравноосигурителна каса и ищеца в качеството му на лечебно заведение-изпълнител на медицинска помощ, при условията на специалните разпоредби на Закона за здравното осигуряване. „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД счита, че НЗОК са неизправна страна по договора, вследствие на което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени изискуеми вземания, както и дължими лихви. Или приложеният договор се подчинява на основните правила, принципи и условия, които са изрично регламентирани в специален закон - раздел VІІІ, глава втора на Закона за здравното осигуряване, при преобладаващо приложение на метода на власт и подчинение, предвид значимия обществен интерес на въпросите, които засягат. Договорът е бил сключен в съответствие с Националния рамков договор за 2015 г., а съгласно чл.4а от ЗЗО - Националният рамков договор е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за Националната здравноосигурителна каса, поделенията й - РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Специални правила уреждат и статута на страните по договора. Ищцовото дружество е лечебно заведение, регистрирано съобразно Закона за лечебните заведения и ТЗ и осъществява лечебна дейност при действието на разрешителен режим, като притежава регистрационен № ********** въз основа на Разрешение № МБ-362/ 08.07.2014г. и ново Разрешение № МБ-362/ 10.08.2015г., издадени от министъра на здравеопазването. От друга страна, съобразно чл.6, 22-32 от ЗЗО, Националната здравноосигурителна каса е създадена като специализиран орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, за което разполага със самостоятелен бюджет, който се формира и изразходва по точно определен начин. Или независимо че отношенията между страните се регулират от договор, сключването му е предвидено в специален закон и за него са налице специални разпоредби, предвидени в ЗЗО, които съществено се отличават от общите правила в гражданското и търговското право, при които методът на регулиране на правоотношенията е равнопоставеност. Това представя сключения договор ЗЗО като различен правен институт от този, в договорното гражданско и търговско право.
Във връзка с подобни спорове, вече са бил постановени актове в производства
пред ОС-Бургас (напр.определение № 916/ 08.10.2018г. по т.д.№ 207/2018г.;
определение № 698/ 31.07.2018г. по т.д.№ 170/2018г. и др.), като съставите са
приели, че на основание чл.128 ал.1, т.3 от АПК, производствата по делата не са
подсъдни на ОС-Бургас, а на административните съдилища. По повод подадена
частна жалба против последното цит.определение, е било постановено определение
№ 335/ 12.11.2018г. по ч.т.д.№ 239/2018г. по описа на Апелативен съд – Бургас,
което изцяло е потвърдило изводите на окръжния съд. Настоящият съдебен състав
споделя изложените мотиви.
Основното възражение на ищцовата страна е, че нормите на чл. 19а-19ж от АПК (ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г.) за първи път дават легално определение в позитивното право на института на административния договор. Чл. 19а ал. 1 от АПК повелява, че в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. Според ал. 2 от същия член, административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации. Ал. 3 на чл. 19а от АПК предвижда, че административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Описаното представлява включване в нормативен акт - кодекс, на легално определение и общи правила за административния договор, тъй като по този начин ще бъде изпълнено цялостно предназначението му - да обединява и систематизира съществуващи преди него закони и други правни норми. Нормата на чл. 19а от АПК, като материалноправна, няма придадено обратно действие и урежда възникнали правоотношения занапред, поради което и атакувания процесен договор не може да бъде предмет на дело пред административен съд, като възникнал преди обнародването на тази норма.
Това разбиране не може да бъде споделено. Описаният институт не е бил въведен с изменението на АПК, което да представлява създаване на изцяло нов, несъществувал до момента в административното право правен институт, а това е станало още с влизането в сила на специалния закон през 1998г. Сключените преди 2016г. договори са имали характеристиките на „административни“ още тогава, видно от съпоставката на приложения по делото договор с даденото определение. Правилото е, че специалният закон дерогира общия. По отношение на ЗЗД, ЗЗО се явява специален. Затова процесният договор като сключен при условията на чл.20 ал.1, т.4 от Закона за здравното осигуряване, има качеството на административен.
Чл.128 ал.1, т.3 от АПК въведе изменение в процедурата за разглеждане на споровете по изпълнение на административните договори или това са процесуални правила, които са приложими към всички заварени като спорни и незаконосъобразно развили се материални правоотношения. Според чл.80 от ЗЗО, споровете по изпълнение на договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска или на дентална помощ се решават по съдебен ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж, но без да е посочен съответния съдебен ред - административен или гражданско правен. От друга страна, в чл.128 от АПК изчерпателно са посочени исканията, които са подведомствени на административните съдилища, без изрично включване на споровете по изпълнение на административните договори в него. Разглеждането на такива спорове от тези съдилища е неприложимо по аналогия. Затова и до приемането на т.3 на ал.1 на чл.128 от АПК, на основание чл.46 ал.2, изр.2 от ЗНА е бил приложим ГПК и подсъдността е била на общите съдилища. С влизането в сила на чл.128 ал.1, т.3 от АПК обаче, разглеждането на споровете по изпълнение на административни по същността си договори, е предоставено на административните съдилища, което налага настоящото дело да се изпрати за разглеждане от Административен съд - Бургас.
По изложените съображения, Окръжен съд - Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 386/2018г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по компетентност на Административен съд - Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в седмодневен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: