Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V –211
Година
2020, 01.09 град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти
въззивен състав
На седемнадесети август, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 1622 по описа за 2020
година
Производството по делото е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№17510/27.05.2020г.,
подадена от ,,БАЛКАН-2012“ЕООД, ЕИК 20182814, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.,,Балкан“ №17А, представлявано от управителя Мирослав
Иванов Жеков, чрез адв. Николай Кошничаров - САК, срещу Решение №1067 от 28.04.2020г., постановено от
РС- Бургас по гр.д.№9882/2019г. по описа на същия съд.
С посоченото решение, съдът е
отхвърлил иска на ,,БАЛКАН-2012“ЕООД срещу ,,ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, район Централен, ул.,,Христо Г.Данов“№37, за приемане за
установено, че не дължи сумата от 64.25 лева, като резултат на едностранна
корекция на сметка, за клиентски №**********, ИТН 26300287, за отчетния период
от 23.03.2019г. до 12.04.2019г., за което вземане е издадена от доставчика
данъчна фактура№********** от 06.11.2019г. след извършена проверка на
12.04.2019г., на средството за търговско измерване. Със същото решение,
ищецът ,,БАЛКАН-2012“ЕООД, е осъден да
заплати в полза на ,,ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, направените по делото разноски в размер на 100лв.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата
отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните
правила.
На първо място се твърди, че към момента на извършване на проверката и
последвалата корекция на сметки от страна на електроразпределителното
дружество, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
издадени от Председателя на КЕВР, били отменени и не обхващали по време
процесния период (23.03.2019г.-. 12.04.2019г.).
Посочва се, че след отмяна на ПИКЕЕ (Решение №1500/06.02.2017г. по
адм.дело№2385/2016г на ВАС.; Решение№13691 от 08.11.201г. по
адм.дело№4785/2018г. .на ВАС), липсвала законова регламентация относно реда и
предпоставките за извършване проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ.
Навеждат се доводи, че доставката на ел.енергия се подчинявала на общите
правила за осъществяване на договор по покупко-продажба по ЗЗД, като купувачът
следвало да доплати дължимата сума след установяване точният размер на
потребеното количество енергия. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика
(Решение№124/18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г.,ІІІ-то г.о. на ВКС; Решение №150
от 26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г.,ІІІ-то г.о.на ВКС; Решение№21 от
01.03.2017г. по т.д.№50417/2016г.,І-во т.о. на ВКС).
Твърди се, че ответното
дружество не е представило доказателства по делото относно наличието на
необходимата професионална квалификация на служителите, осъществили проверката,
както и във връзка с обстоятелството дали средството за търговско измерване е
преминало първоначална и последваща такава.
Излагат се аргументи, че
корекциите на сметки, предвидени в ПИКЕЕ и ОУ, противоречали на чл.13, т.2 от
Директива 2006/32/ЕО на ЕП и СЕ от 05.04.2006г. Заявява се, че в конкретния
случай не бил осъществен фактическият състав за едностранно коригиране сметката
на клиента.
Развиват се съображения за
нарушаване разпоредбата на чл.98а,ал.2,т.6 от ЗЕ. Посочва се, че приложимите ОУ не съдържали регламентация
относно реда за уведомяване на потребителя при извършване на едностранна
корекция по сметката. Жалбоподателят заявява, че монополистът не изпълнил
задължението си да приведе съдържанието на Общите условия в съответствие с
новата нормативна уредба, каквито били задължителните законови изисквания
(Решение№111/17.07.2015г.по т.д.№1650/2014г. на ВКС, І-во т.о.;
Решение№173/16.12.2015г.по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ-ро т-о.;
решение№203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І-во т.о.).
Иска се отмяна на
първоинстанционното решение, както и присъждане на направените по делото пред
двете инстанции съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от процесуалния
представител на ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД – юрисконсулт Кристиян
Николов, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Излага се становище, че
възможността за извършване на технически проверки на СТИ, които измерват
неточно, с грешка или въобще не измерват преминаващите през тях количества
електрическа енергия, се уреждала с ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР на 12.11.2013г., на
основание чл.83,ал.1,т.6 във вр.с ал.2 от ЗЕ.
Посочва се, че преизчисляването
на консумираната ел.енергия било извършено правилно и при спазване методиката
по реда на чл.48,ал.1,т.1,б "А” ПИКЕЕ за съответния период, отразено в констативен
протокол №46894/12.04.2019г.(съставен съгласно чл.63,ал.2 от ОУ).
Пояснява се, че в протокола
(получен от клиента - ИД№PS8000247SO),
се описвало несъответствието на СТИ с техническите характеристики, като
отразените констатации се потвърждавали и от извършената метрологична
експертиза на БИМ(констативен протокол№545/15.08.2019г.). Навеждат се доводи,
че възможността за извършване на едностранна корекция на начислената електроенергия от страна на
въззиваемото дружество, се базирала на
валидно законово основание-чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Развиват се подробни
съображения в тази насока. Цитира се
съдебна практика. Твърди се, че по делото безспорно бил установен периодът на извършване на корекцията, а
именно: от 23.03.2019г. до 12.04.2019г.(двадесет дни от датата на монтажа до
датата на демонтажа на електромера). Изтъква се, че действително не бил
предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в
Общите условия на крайния снабдител, но горното не следвало да се приема като
основание за отричане дължимостта на съответната сумата. Твърди се, че тъй като
доставката на ел.енергия се подчинявала на общите правила за покупко- продажба
в ЗЗД, след установяване точният размер на потребената енергия, купувачът
следвало да доплати дължимата сума.
Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените в
производството пред въззивната инстанция разноски.
Страните не се явяват и не се
представляват в с.з., редово и своевременно уведомени.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо (постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба).
След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът е предявил пред БРС иск за приемане за установено по
отношение на ответното дружество ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, че
„Балкан 2012“ЕООД не дължи сумата от 64,25 лв., представляваща сума по фактура
№ **********/08.11.2019г., начислена за клиентски номер **********, ИТН 2630287
за отчетен период от 23.03.2019г. до 12.04.2019г., въз основа на едностранна
корекция на сметка. Ищецът твърди, че не съществува законово основание за
доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за минал период. Заявява, че общите правила на дружеството
противоречат на чл.82 ЗЗД, на ЗЕ и на европейското законодателство. Заявява, че
редът за извършване на корекцията не е спазен, както и начина и реда на
уведомяване. Претендира разноски.
От страна на ответното дружество са оспорени доводите
за недължимост на сумата. Твърди се, че на дата 12.04.2019 г. служители на ответника извършили проверка на електромера в обекта на ищеца с цел демонтаж на електромера за
последваща проверка в БИМ. Това било сторено като измервателното устройство
било сложено в безшевна торба с пломба
за еднократна употреба с номер 587725. Съставен
бил протокол за проверката. Сумата за плащане била начислена, съобразно с констатираното неточно измерване от
електромера. Претендира разноски.
В подкрепа на твърденията си страните ангажират
доказателства.
Районният съд е изяснил правилно фактическата обстановка,
като същата съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно установено по делото е, че страните по делото са в
облигационни отношение-ищецът „Балкан 2012“ ЕООД е абонат на “ЕВН България
Електроснабдяване “ЕАД, с клиентски номер **********, ИТН 2630287, като същият
е ползвател на обект Фурна, находящ се в гр.Бургас, к/с Меден рудник,
ул.“Балкан“ 17. На ищеца му било изпратено писмо от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с което бил уведомен, че на 12.04.2019г. от служители
на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е демонтиран и предаден за проверка
в Български институт по Метрология електромер с фабричен № ********* от измервателна
точка /ИТН/ 2630287 в Бургас, ул.“Балкан“ 17, на клиент с клиентски номер
**********, като при проверката е констатирано, че електромерът е манипулиран и
отчита грешка с минус 30,81%, за което е издаден констативен протокол № 545/15.08.2019г.
от Български институт по метрология. Със същото писмо го уведомили, че на
основание чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия
за периода от 23.03.2019г. до 12.04.2019г., като допълнително начислената
дължима сума е на стойност 64,25 лева. Изпратена му била и фактура №
**********/08.11.2019г., и констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 468694/12.04.2019г. От
гореспоменатия протокол се установява, че електромерът отчита с грешка, поради
което е демонтиран.
Представена е и справка за коригиране на сметката за
електроенергия за клиентски номер
********** за 339 kWh за сумата от 64,25 лв.
От констативен протокол
№ 545/15.18.2019 г. от метрологична експертиза на БИМ за процесния
електромер се изяснява, че е осъществен достъп до вътрешността на уреда и към
електрическата схема са присъединени допълнително три съпротивления в куплунги X2, X2, X4, водещи до промяна на метрологичните характеристики на
електромера. Според изследването е
налице изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения
тип.
Не се спори, че лицето, което е извършило цитираното по-горе
въздействие върху електромера не е установено.
Спорът между страните се свежда до това, дали въобще е било налице
основание за каквато и да било корекция на сметка за минало време. Съдът напълно споделя цитираната от
първоинстанционния съд практика, обективирана в решения на ВКС: Решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на трето г. о. и Решение №
150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на трето г. о., с които по
допуснатите до касационно обжалване въпроси са дадени отговори, според които
правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
електрическа енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012
г., са разпоредбите на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ, действали до отмяната им с
решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2018 г. ВКС е приел в решенията, че
дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тази непълнота следва да бъде
запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД - че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Приел е още, че ако в общите условия, в противоречие
с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е
пречка само потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията, но нарушението не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът
приема, че ответното дружество е доказало основанието за дължимостта на допълнително
начислената на ищеца сума като цена на доставената му ел. енергия. Ответникът е
установил, че при извършената на 12.04.2019 г. проверка от представители на
електроразпределителното дружество и в присъствието на двама свидетели, е бил
демонтиран електромера за електроснабдения имот на ищеца, същият е запечатан и
е изпратен за проверка в Българския институт по метрология.При проверката е
била установена нерегламентирана намеса върху електромера, при която
електромерът е отчитал с 65, 78% по-малко ел. енергия - факт, установен по
делото с констативния протокол на БИМ.
Именно това количество по-малко
отчетена ел. енергия са допълнително начислени за заплащане от ищеца.
Правилно районния съд е констатирал, че към момента на
извършване на проверката липсва специална правна уредба (поради отмяната на
ПИККЕ с решения на ВАС, постановени по адм.дела № 2385/2016 г., в сила от
14.02.2017 г. и № 3879/2017 г. в сила от 23.11.2018 г.). Към настоящият момент
действат нови ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ бр.35 от 30.04.2019г. и които са
неотносими към процесния период и датата на извършване на проверката. По силата
на ОУ, на продавача на енергия е дадена възможност за извършване на едностранна
корекция на сметки за минало време. Съгласно разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД,
купувачът дължи плащане на цена на предоставената му стока. Тоест, в случаите
когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради
допусната грешка е отчетено по-малко количество и купувачът е платил по-малка
цена от действителната, то той дължи плащане на разликата. Както вече бе
посочено, поради липсата на ПИКЕЕ към процесния период, то приложимо е
цитираното по-горе правило на чл.183 ЗЗД. При неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване, каквото безспорно е установено по делото,
потребителят дължи плащане на реално потребената енергия.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че по делото не е установено, че именно абонатът е монтирал допълнителното устройство в
измервателната част на електромера, т.е. ,че на неговото виновно поведение се
дължи неточното измерване на ел.енергия. Крайният снабдител на електрическа
енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано
неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на
сметката му, след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.
1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и
допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, и след
влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013г.
С оглед горното, ответникът е доказал, че е извършил корекцията
на дължимата от ищцовото дружество цена
на електроенергията за исковия период, която цена съответства на реално доставено
и потребено количество ел. енергия, при което и с оглед правилото на чл. 183 ЗЗД ищецът-купувач дължи изцяло цената на доставената и потребена ел. енергия
за исковия период. Това от своя страна обуславя неоснователност на предявения
иск.
Като е
достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода
на спора, на въззивника разноски не се дължат.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на
въззиваемия следва да се присъдят разноските за юрисконсултско
възнаграждение. Същият е представил
списък по чл.80 ГПК, с искане да му се присъди сумата от 300 лв. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда на база разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Цитираната разпоредба от Наредбата за заплащане на правната
помощ определя, че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., т е. предвид ниския материален интерес и
неучастието на юрисконсулта в откритото съдебно заседание, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване “ЕАД, сумата от
100 лв. –разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.280, ал.2 ГПК решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1067/28.04.2020г.
по гр.д.№9882/2019 по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА ,,БАЛКАН-2012“ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Балкан“№ 17,
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Данов“ №37, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.