Решение по дело №1136/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от К. Д. М. от гр. Варна, чрез адв. Ел. Е. от АК - Варна против Мълчалив отказ на кмета на община Варна за заверка на молба-декларация по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост рег. № АУ030377 ВН/28.03.2025 г. за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 10135.4501.2260 по КККР на гр. Варна с площ 616 кв.м.,ведно с находящата се в имота сграда с идент. № 10135.4501.2260.1, със застроена площ от 12 кв.м.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Отправеното към съда искане е за отмяна на мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна и за определяне на срок за произнасяне от страна на административния орган по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост вх. № АУ030377 ВН/28.03.2025 г. заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „*******“, с.о. „******“, № ***, с площ на имота от 616 кв.м. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Е., която поддържа жалбата. Сочи, че отказът на кмета да завери молбата – декларация е незаконосъобразен. Моли същият да се обяви за незаконосъобразен. Отправя искане за присъждане на сторените разноски. Прави искане за връщане на преписката обратно на адм. орган, със задължението да извърши исканата адм.услуга.

Ответникът – кметът на община Варна, в депозиран отговор, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Сочи, че по заявлението на жалбоподателя община Варна не се е произнесла и към настоящия момент. В с.з. по делото ответникът, редовно призован се представлява от ст.юрк. Р., която оспорва жалбата и изразява становище за отхвърляне на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено със заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост вх. № АУ030377 ВН/28.03.2025 г. от жалбоподателя М. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с идент. №10135.4501.2260 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район ****, с.о. „*****“, *****, № ***, с площ на имота от 616 кв.м. Заявлението е подписано, като в същото е налице отметка, че се подава чрез пълномощник, представено е и пълномощно, съгласно което жалбоподателят М. е упълномощил адв. Ел. Е. от АК – Варна.

Към молба-декларацията са приложени актуална скица за ПИ с идент. № 10135.4501.2260, скица на сграда от 26.02.2025 г. с идент. № 10135.4501.2260.1, протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 25.06.2024 г., декларация от М. Д. Д. [ЕГН], вносна бележка за превод към бюджета, удостоверение за наследници на Е. И. М. /майка на жалбоподателя/, от които е видно, че жалбоподателят М. е въведен във владение на процесния имот.

В срока по чл. 57, ал. 2 от АПК не е налице произнасяне от компетентния административен орган по подаденото от жалбоподателя М. заявление, поради което по неговата жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна е образувано настоящото съдебно производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, подател на заявление за извършване на поискана административна услуга, която не е била реализирана. Мълчаливият отказ административноправната теория приравнява на изричен такъв по правни последици. Отказът да се удостоверят претендирани от заявителя юридически факти, касаещи снабдяването му с констативен нотариален акт, представлява индивидуален административен акт по критериите на чл. 21, ал. 3 от АПК. Отсъствието на поисканата заверка на молба-декларацията по заявлението обуславя извод за съществуването на пряк, личен и непосредствен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срок. Заявлението за извършване на поисканата административна услуга е подадено на 28.03.2025 г., т. е. срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 28.04.2025 г. /аргумент от чл. 57, ал. 2 от АПК/, поради което срокът за обжалване е до 28.05.2025 година /вж. чл. 149, ал. 2 от АПК/. По делото не са ангажирани доказателства, че искането на жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1 от АПК, респективно, че ответника е уведомил М. да отстрани недостатъците на искането.

Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 27.05.2025 г. /по пощата според пощенското клеймо/, т. е. в регламентирания в чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок. С оглед горното оспорването на М. съдът счита за процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Според § 2, т. 2, буква "в" от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за администрацията административна услуга е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването й е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт – чл. 21, ал. 3 от АПК вр. § 8 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на АПК.

По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК в хипотезата на оспорен мълчалив отказ съдът следва да провери дали са били налице нормативните изисквания за издаване на индивидуалния административен акт. В конкретния случай поисканата административна услуга съществува в списъка на Община Варна за административно обслужване на физически и юридически лица, което предполага допустимо сезиране на ответната страна за произнасяне.

Исканата административна услуга е по повод бъдещо производство по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, вр. чл. 79 от Закона за собствеността /ЗС/, с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които е и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено /вж. чл. 86 от ЗС/. Следователно заверката на молба-декларация е част от необходимата документация по провеждане на охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като с този официален свидетелстващ документ административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства и след тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или да отрече правото на собственост на молителя. Административният орган /кметът на общината/ не разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на жалбоподателя върху посочения имот на основание давностно владение е действително или не, нито има право да препятства, посредством неизвършването на услугата, снабдяването на заявителя с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неговите права и задължения се ограничават единствено до извършването на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на това обстоятелство в молба-декларацията, но не и преценка за основателност на твърдяното право на собственост. Освен това доказателствената сила на констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярят по нотариалния акт не е собственик.

При установяване, че не е налице акт за общинска собственост, кметът, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молба-декларацията. Същото той следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молба-декларацията следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общинска и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции.

В случая от доказателствата по делото не се установява в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е общински или не. Като не се е произнесъл в определения 30-дневен срок и при наличие на предпоставките за това кметът на Община Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката следва да се изпрати на ответния административен орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за произнасяне по подаденото от К. М. заявление вх. № АУ030377 ВН/28.03.2025 г. съгласно изричните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. На основание чл. 174 вр. чл. 57, ал. 2 от АПК съдът определя срок за извършване на исканата административна услуга от 7 /седем/ дни от влизане в сила на решението.

В допълнение следва да се посочи, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от АПК. Цитираната разпоредба гласи, че извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Административното производство за извършване на административна услуга по заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка няма заинтересовани лица, поради което неправилно административният орган е забавил произнасянето си, за да уведоми останалите лица, които евентуално биха имали собственически претенции върху имота. Правата и задълженията на кмета на общината се ограничават единствено до извършването на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на това обстоятелство в молба-декларацията. Извършването на всякакви действия извън справката в актовите книги за общинските имоти е без правно основание и е незаконосъобразно.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски е основателна. По делото са представени доказателства за платена държавна такса от 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 04.06.2025 г. в размер на 500, 00 лв., поради което съдът намира, че следва ответникът по делото да бъде осъден да заплати сума в размер на 510, 00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост вх. № АУ030377ВН/28.03.2025 г. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор идент. №10135.4501.2260 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „*****“, с.о. „****“, № ****, с площ на имота от 616 кв.м., ведно с находящата се в имота сграда с идент. № 10135.4501.2260.1, със застроена площ от 12 кв.м. на един етаж., подадено от К. Д. М. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 3.

ИЗПРАЩА делото като преписка на кмета на община Варна за произнасяне по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост вх. № АУ030377 ВН/28.03.2025 г. от К. Д. М. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 3 в срок от 7 /седем/ дни от влизане на решението в сила, съобразно задължителните указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на К. Д. М. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 3 сумата от 510 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски за внесена ДТ и адв. възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.