РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11340 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от О.А.Д., гражданин на *, роден на *** г., срещу „*“ (*), малтийско дружество със
седалище и адрес на управление ***, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата
от 35 900 щатски долара, представляваща трудово възнаграждение за м.
февруари 2016 г. – 9000 щатски долара, м. март 2016 г. – 9000 щатски долара, м.
май 2016 г. – 9000 щатски долара и м. юни 2016 г. – 8900 щатски долара, както и
за сумата от 7544,09 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху претендираните трудови възнаграждения, начислено за периода
от 30.06.2016 г. до 24.07.2018 г., включително, ведно със законната лихва върху
дължимото трудово възнаграждение, считано от датата на завеждане на иска –
25.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на м/к „*- кораб за насипни товари, плаващ под флага на * на длъжност „капитан” по силата на сключен с
ответника трудов договор от 31.12.2015 г. Ищецът излага, че трудовият договор
бил сключен от ответника в качеството му на корабособственик,
чрез корабен мениджър „*, с
което дружество на 28.08.2014 г. е сключен договор за управление на кораба.
Поддържа, че съгласно чл. 6 от Договора за корабно менажиране,
пар. 1, т. 7 от Наредбата за трудовите и други
правоотношения с моряците на кораби под български флаг и чл. 225а, ал. 1 КТК,
при сключване на договора, корабният мениджър е действал от името и за сметка
на корабособственика, което прави последния
работодател на ищеца. Посочва, че съгласно чл. IIj от
Морската трудова конвенция поетите от корабния мениджър задължения за плащане
на заплати настъпват директно за корабособственика.
Договореното брутно трудово възнаграждение било в размер на 9000 щатски долара.
В периода от 04.01.2016 г. до 30.06.2016 г. е полагал труд, като за месеците
февруари, март, май и юни 2016 г. не му било заплатено дължимото трудово
възнаграждения в претендирания с настоящата искова
молба размер. Сочи за падеж на задължението за заплащане на трудовото възнаграждане в заявения размер 30.06.2016 г. – датата на
която ищецът е слязъл от борда на кораба. И доколкото ответникът е в забава, то
съответно дължи обезщетение за затова в размер на законната лихва, считано от
30.06.2016 г. до 24.07.2018 г. При тези съображения моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„* малтийско дружество със
седалище и адрес на управление ***. Не се
явява представляващ дружеството в първото заседание по делото, не изпраща и
процесуален представител, респ. не взима становище по така предявения иск, не е
направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие.
С молба
от 20.02.2019 г. процесуалният представител на ищеца отправя искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На
ответника е указано с връченото по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК определение по чл.
140 ГПК, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово
отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и предвид представените от ищеца писмени
доказателства съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен. Ищецът е
представил надлежно заверени за вярност документи, неоспорени от ответника,
установяващи наличието на всички материални предпоставки (юридически факти),
при проявлението на които възниква спорното материално право, предмет на
предявения иск.
При
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният
иск следва да бъде уважен, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2762 лв. за
осъщественото от адв. Христо Раев процесуално представителство в полза на
ищеца, съгласно чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 3150,12 лв., представляваща сбор от дължимата държавна
такса от 3001,12 лв. и възнаграждение за превод на документи в размер на 149 лв.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „*), малтийско дружество със седалище и адрес на управление ***, да заплати на О.А.Д., гражданин на *, роден на *** г., с адрес *** 2, *, сумата от 35 900
щ. д. (тридесет и пет хиляди и деветстотин щатски долара), представляваща трудово възнаграждение за м. февруари 2016 г. – 9000
щатски долара, м. март 2016 г. – 9000 щатски долара, м. май 2016 г. – 9000
щатски долара и м. юни 2016 г. – 8900 щатски долара, както и за сумата от 7544,09 щ. д. (седем хиляди петстотин четиридесет и четири щатски долара и девет цента),
представляваща обезщетение за забава върху претендираните
трудови възнаграждения, начислено за периода от 30.06.2016 г. до 24.07.2018 г.,
включително, ведно със законната лихва върху дължимото трудово възнаграждение,
считано от датата на завеждане на иска – 25.07.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА *), малтийско дружество със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв. * – Адвокатска колегия гр.
Варна, с адрес гр. Варна, *, сумата
от 2762 лв. (две хиляди седемстотин
шестдесет и два лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *), малтийско дружество със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна съдебни разноски
в размер на 3150,12 лв. (три хиляди
сто и петдесет лева и дванадесет стотинки), на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: