№ 5941
гр. С, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110105233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. В. Н., чрез адв. П. – И., срещу „Уиз Еър
Унгария“ ЦРТ, чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ – клон България“ КЧТ, с която е предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б.
“б“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
г. за сумата 400 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет от
21.07.2021 г. с номер W6 4328 по направление Брюксел - С, по договор за въздушен превоз
на пътници, ведно със законна лихва за периода от 11.10.2021 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
18.10.2021 г. по ч.гр.д. № 58218/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че със
закупуване на самолетен билет сключил с ответника договор за въздушен превоз, по силата
на който последният се е задължил на 19.07.2021 г. да изпълни полети с номер W6 4328 по
направление Шарлероа (Брюксел) – С (България). Твърди, че полетът бил отменен, а
авиокомпанията-ответник предложила на ищцата премаршрутиране, като преиздала бордна
карта за заместващия полет - W6 4328 от Шарлероа Брюксел до С за 21.07.2021 г., с
планиран час на излитане в 21:35 часа и пристигане на летище С в 01:10 часа на 22.07.2021
г. Съответно на 21.07.2021 г. ищцата се явила на летище Шарлероа-Брюксел в указания от
авиопревозвача час, но пътниците отново били информирани, че полетът ще излети на
следващия ден – 22.07.2021 г. в 10:25 часа. В тази връзка служител на авиокомпанията
коригирал с химикал датата в бордните карти, като върху дата 21 записал 22. Процесният
полет W6 4328, планиран за излитане в 21:35 часа на 21.07.2021 г. бил изпълнен от
1
авиопревозвача-ответник в 11:05 часа на 22.07.2021 г. и пристигнал на летище С в 14:46
часа, със закъснение повече от 3 часа, в сравнение с първоначалния предвиден час на
пристигане – 01:10 часа на 22.07.2021 г. Подадени били жалби до ответника, първата от
които на 24.07.2021 г. с искане за изплащане на обезщетение за полета от 19.07.2021 г. и
заместващия полет от 21.07.2021 г. В отговора си авиопревозвачът се позовал на
„извънредни обстоятелства“, поради което счел, че не дължи обезщетение за полета от
19.07.2021 г. По отношение на полета от 21.07.2021 г. авиокомпанията, чрез свой служител,
не представила доказателства за „извънредни обстоятелства“ и не коментирала дали изобщо
ще бъде изплатено обезщетение за закъснелия заместващ полет от 21.07.2021 г. Ищцата, че
хипотезата попада в обхвата на чл.7 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент,
поради което ответникът дължи обезщетение в размер на 400 евро, което не е заплатил
въпреки отправената до ответника жалба. Ето защо моли съда да уважи предявения иск за
сумата в размер на 400 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 11.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелството,
че между ищеца и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет
W6 4328 на въздушния превозвач „УИЗ ЕЪР Унгария“ от летище Брюксел до летище С,
който следвало да се осъществи по разписание в 21:35 часа на 19.07.2021 г. (местно време).
Резервацията за полета била приета и регистрирана от въздушния превозвач, за което на
ищеца била издадена бордна карта като доказателство. Ищецът не оспорва, че полетът бил
отменен, като твърди, че отмяната се дължала на лоши метрологични условия на летище С
на 19.07.2021 г., което наложило процесния самолет с рег.№ G-WUKN да кацне на летище
Бургас при изпълнение на предходен полет W6 4352 от Бергамо до С през същия ден.
Поддържа, че следващите полети на процесния самолет от С за Брюксел (W6 4327) и
процесния полет W6 4328 от Брюксел до С от 19.07.2021 г. били отменени, тъй като
отклонението на процесния самолет до летище Бургас забавило навременното опериране на
двата полета от С до Брюксел и от Брюксел до С. Изпълнение на процесния полет в по –
късен час на 19.07.2021 г. не бил възможен, тъй като на летище Брюксел бил наложен
вечерен час, по време на който пътниците не били допускани до летището. Въздушният
превозвач „Уиз Еър Унгария“ нямал право да осъществи полетите от С за Брюксел и от
Брюксел до С във вечерните часове на 19.07.2021 г., поради наложения вечерен час. Твърди,
че изпълнение на процесния полет на следващия ден се оказало невъзможно, поради липсата
на свободен самолет, който да изпълни процесния полет. Ето защо се позовава на чл. 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004, като твърди, че било налице извънредно обстоятелство
и причинно-следствена връзка между отмяната на процесния полет, което изключвало
отговорността на превозвача. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
ис с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети (Регламента).
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на
легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява
или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, §. 1, б. "б" от Регламента, при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за
всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети
между 1 500 и 3 500 километра.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1/ че между страните по делото е бил сключен договор за
въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил на 19.07.2021 г. да изпълни
полет с номер W6 4328 от летище Брюксел до летище С, който следвало да се осъществи по
разписание в 21:35 часа на 19.07.2021 г. (местно време), с разстояние над 1500 км.; 2/ отмяна
на посочения полет; 3/ премаршрутиране на процесния полет, за което ответникът преиздал
бордна карта за заместващия полет - W6 4328 от Брюксел до С за 21.07.2021 г., с планиран
час на излитане в 21:35 часа и пристигане на летище С в 01:10 часа на 22.07.2021 г.; 4/
явяване на ищцата на летище Шарлероа-Брюксел в указания от авиопревозвача час; 5/
информиране на пътниците от авиопревозвача, че полетът ще излети на следващия ден –
22.07.2021 г. в 10:25 часа.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че всички предпоставки
от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно: 1/ наличието на правоизключващо отговорността възражение по чл.
5, § 3 от Регламента - наличие на събитие, което може да се квалифицира като "извънредно
обстоятелство", освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори
и да са били взети всички необходими мерки и че същото се намира извън ефективния му
контрол, както и 2/ че полетът от 21.07.2021 г., респ. 22.07.2021 г. е бил изпълнен навреме.
Следва да бъде посочено следното относно позоваването от ответника на член 5,
3
параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с четиринадесето и петнадесето
съображение от същия регламент. Съгласно посочената разпоредба въздушният превозвач
не дължи заплащане на обезщетение ако отмяната е по причина на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки. Тези елементи от освобождаващия от отговорност фактически състав
следва да са налице кумулативно при стриктното ограничително тълкуване на фактите от
хипотезиса, предвид целта на договарящите страни за постигане на висока степен на защита
на пътниците във въздушния транспорт. Така събитието, довело в процесния случай до
закъснение на полета, би било извънредно обстоятелство, когато, от една страна, не е
присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач, а от друга
страна, поради своето естество или произход се намира извън ефективния контрол на
последния.
Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет или при голямо закъснение, тоест
такова, което е от три или повече часа, за въздушните превозвачи възникват задълженията
по член 5, § 1 от Регламента (решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C-581/10 и C-
629/10, EU:C:2012:657, т. 40). На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от
посочения регламент, като дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член въздушният
превозвач се освобождава от задължението си да плати обезщетение на пътниците по член 7
от Регламента, ако може да докаже, че отмяната или закъснението от три или повече часа
при пристигане на полет се дължи на извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки (вж. в този смисъл решения от
19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C - 402/ 07 и C - 432/ 07, EU:C:2009:716, т. 69 и от 31
януари 2013 г., McDonagh, C-12/11, EU:C:2013:43, т. 38). В това отношение съображение 14
от споменатия регламент предвижда, че такива обстоятелства могат да възникнат по-
специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
осъществяването на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач (вж. решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07,
EU:C:2008:771, т. 21). Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от
Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход
не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач
и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008
г., Wallentin-Hermann, C-549/07, EU:C:2008:771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C-
12/11, EU:C:2013:43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C-257/14, EU:C:2015:618,
т. 36).
Така, за да се отговори на въпроса дали описаното събитие отговаря на изискванията
за „извънредно“, следва да се анализира в контекста на особеностите, при които се
осъществява въздушният транспорт. В този смисъл извънредните обстоятелства следва да
произтичат от събития, които не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Така би било
4
например в ситуацията, при която поради някакви извънредни, необичайни метеорологични
условия, например изригване на вулкан или друг природен феномен, бъде излъчено
съобщение за затваряне на цялото европейско въздушно пространство, което възпрепятства
за неопределено време изпълнението на всички полети в европейския регион и прави
невъзможно изпълнение на полета при вземането на каквито и да е мерки като например
чрез прекачване на пътниците на друг самолет като възможна ефективна мярка за
ограничаване на закъснението.
В отговора си авиопревозвачът се е позовал на „извънредни обстоятелства“
единствено относно полет от 19.07.2021 г. Въпреки указанията на съда, от ответника, в
съответствие с носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не са
ангажирани никакви доказателства, които да установяват наличието на обстоятелства,
изключващи отговорността му относно процесния полет от 21.07.2021 г. Ответникът не е
доказал и правнорелевантното обстоятелство, че полетът от 21.07.2021 г. е бил изпълнен
навреме.
С оглед на изложените по-горе съображения следва, че в процесния случай не са
налице предпоставките на освобождаващата разпоредба на член 5, параграф 3 от Регламент
№ 261/2004, поради което предявеният иск е основателен и ответникът дължи обезщетение в
размера по чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламента, а именно 400 евро.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 275 лв. – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното
производство, и 1005 лв. – за държавна такса, превод на документи и адвокатско
възнаграждение в исковото производство. Своевременно релевираното от процесуалния
представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в исковото производство е
основателно. Съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
минималното адвокатско възнаграждение по предявения иск възлиза в размер на 300 лв.
Същевременно, при преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не
е длъжен да присъди минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съобразява
сложността на делото от фактическа и правна страна (Определение №396/29.11.2018 по дело
№568/2018 на ВКС, ТК, II т.о.). В този смисъл и при съобразяване сложността на делото от
фактическа и правна страна съдът счита, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение за исковото производство следва да бъде намалено до размера от 350 лв.
Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, както следва: 275 лв. – за
заповедното производство, от които 25 лв. - държавна такса и 250 лв. - възнаграждение за
адвокат; 455 лв. – за исковото производство, от които 25 лв. – държавна такса, 80 лв. –
5
превод на документи и 350 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „УИЗ ЕЪР
Унгария“ Црт, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, Будапеща, Унгария,
действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. зона
„Летище С“, сграда ИВТ, дължи на Н. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „П.“ 152,
на основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 г. сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение
за вреди от закъснение на полет от 21.07.2021 г. с номер W6 4328 по направление Брюксел -
С, по договор за въздушен превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от
11.10.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2021 г. по ч.гр.д. № 58218/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
Будапеща, Унгария, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър
Унгария Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ж.к. зона „Летище С“, сграда ИВТ, да заплати на Н. В. Н., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С, ул. „П.“ 152, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 455 лв. – разноски за исковото
и сумата от 275 лв. – разноски за заповедното производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6