р е ш е н и е
№ /02.01.2020г.
гр. Плевен,02.01.2020 г.
в името на народа
пЛЕВЕНСКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на десети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Жени Стойчева и в присъствието на
прокурора Йорданка Антонова
като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №779 по описа
на съда за 2019г.,на основание
данните по делото и закона ,съобрази
следното:
Производство
по чл.336 ГПК.
Иск с
правно основание чл. 5 ЗЛС за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила е искова молба
от Й.А.,прокурор в Окръжна прокуратура Плевен срещу М.Н.В..В ИМ се твърди, че в ОП е постъпил сигнал от В. М.
–М.,ръководител на Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания /ЦНСТДМУ/ и Защитено жилище за лица с умствена изостаналост /ЗЖ-ЛУИ/
гр.Червен бряг,в който са изнесени данни за здравословното състояние на
ответника.Твърди се,че М.В. страда от заболяване,което засяга волята и
психиката му-тежка умствена
изостаналост,че същият е настанен от 01.01.2015г.в Защитено жилище за лица с
умствена изостаналост /ЗЖ-ЛУИ/ гр.Червен бряг
със заповед №ДСПСП 11-96/30.12.2014г.на ДСП гр.Червен бряг с цел
получаване на адекватна грижа,съответна на вида и степента на увреждането
му.Посочено е,че М.В. е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК №0585/16.02.2018г на ІІ-ри
състав на „УМБАЛ Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен с диагноза:тежка умствена изостаналост,с необходимост от
постоянно обгрижване и контрол,детска церебрална парализа,като му е призната 92
% трайно намалена работоспособност ,пожизнено ,с чужда помощ.Изложени са
доводи,че е налице болестно умствено състояние, изразяващо се в тежка умствена
изостаналост с необходимост от постоянно обгрижване и контрол, детска
церебрална парализа,поведенчески отклонения, изразяващи се в автоагресия и
понякога агресия към околните.Посочено е,че ответникът не винаги контролира
тазовите си резервоари,движи се самостоятелно, но се нуждае от постоянна
подкрепа от екипа на защитеното жилище и не може да осмисля действията си.В ИМ
се твърди,че М.В. е със сериозно и трайно ограничена способност да обмисля и да
ръководи действията си ,както и да разбира правилно случващото се с него,да се
грижи за своите работи и да защитава
адекватно интересите си. В ИМ се твърди,че освен тежкото здравословно състояние
на ответника,същият е изоставен от биологичните си родители-майка М.С.Б. и баща
Н. В. Б. от гр.Севлиево,които са в невъзможност да полагат необходимите грижи
за него.Изложени са доводи,че заболяването и здравословното състояние на М.Н.В.
не му позволяват да взема самостоятелни решения и да извършва правно валидни
действия,че същият не е в състояние сам да се грижи за своите жизнени
потребности и да защитава адекватно
интересите си. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което
ответникът М.В. да бъде поставен под
пълно запрещение.В съдебното заседание на 10.12.2019г. на което бе даден ход по
същество,представителят на ОП-прокурор Й.А. поддържа така предявения иск,като
изразява становище,че са налице всички предпоставки на чл.5 ал.1 ЗЛС ,поради
което моли съда да постанови решение,с
което М.Н.В. бъде поставен под пълно
запрещение ,за да бъдат защитени неговите права и интереси.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М.Н.В..
Окръжният съд,като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за
установено следното :
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен от ОП Плевен иск
с правно осн.чл.5 ал.1 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на
пълнолетния ответник М.В. под пълно
запрещение. Съгласно чл.104 т.1 ГПК искът е родово подсъден на Плевенски
Окръжен съд като първа инстанция.Съгласно
чл.336 ал.1 ГПК,прокурорът също може да предяви иск за поставяне на едно
лице под пълно запрещение, поради което искът е допустим.
От представеното удостоверение за раждане ,издадено от Община Севлиево,обл.***
е видно,че М.Н.В. е роден на ***г. в гр.Севлиево ,като негови родители са майка
М.С.Б. и баща Н. В. Б..Към настоящия
момент ответникът е на 23 години.
Безспорно от представеното ЕР на ТЕЛК
към „УМБАЛ д-р Георги Странски“ ЕАД гр.Плевен №0585 от 16.02.2018г. се установява,че на М.В.
е призната 92 % трайно намалена работоспособност ,с чужда помощ пожизнено,като
за дата на инвалидността е посочена датата на раждане ***г.,с водеща диагноза:Тежка
умствена изостаналост,с необходимост от
постоянно обгрижване и контрол,детска церебрална парализа .
Безспорно е също така,че със заповед
№ДСПСП 11-96/30.12.2014г.на директора на ДСП Червен бряг, М.В. е настанен в защитено жилище за хора с
умствена изостаналост в гр.Червен
бряг,считано от 01.01. 2015г.Именно ръководителят на това защитено жилище В.М. ***
с искане за предприемане на действия за поставяне на ответника под пълно
запрещение,с оглед неговите заболявания.
В подадения от последната сигнал до ОП Плевен е посочено,че заболяванията на М.В. не му позволяват да осмисля и да ръководи действията си, да разбира
правилно случващото се с него,да се грижи за своите работи и да защитава адекватно интересите си .В
сигнала е посочено също така,че преди настаняването му в защитеното жилище в
гр.Червен бряг,М.В. е бил настанен в ДДУИ в с.Михалци,Община Павликени,че е бил
изоставен от биологичното му семейство и същият е поставен в положение на
човек,за когото никой не поема отговорност.
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли пълнолетният ответник
от психично заболяване или от душевна
болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и
може ли да ги ръководи, налице ли са предпоставките за поставянето му под пълно
или ограничено запрещение.
За изясняване на спорните по делото въпроси бяха събрани гласни
доказателства,бе назначена и психиатрична експертиза.
В съдебното заседание на 10.12.2019г.съгласно изискването на чл.337 ал.1 ГПК и за да добие непосредствени впечатления,ответникът бе разпитан от
съда.Същият отговори на въпрос на съда,като заяви ,че се казва „М.“, но не можа
да посочи бащиното и фамилното си име,разпозна по имена някои от служителите на
дома,където е настанен,посочи,че е на 4 години, като не можа да отговори на
другите въпроси.
От показанията на свидетелката В. М.
–ръководител на защитеното жилище в
гр.Червен бряг се установява, че ответникът е настанен в центъра от 2014г.,а преди това е бил настанен в Дом за
деца с умствена изостаналост в с.Михалци,Община Павликени,че е бил в много лошо
здравословно състояние,проявявал е автоагресия,не е можел да се храни, не е
имал хигиенни навици и е дете на родители,болни от сифилис,но неговите
резултати са отрицателни.Същата посочва,че за няколко години са научили М. да
се храни самостоятелно и той е придобил
елементарни хигиенни навици ,но не задържа тазови резервоари,че познава
останалите потребители на защитеното жилище,но по-често общува с тях
невербално,с мимики и жестове.Свидетелката установява,че М. е хиперактивен,не
може да седи на едно място,че често изпада в автоагресивни състояния,като пищи
и се блъска ,че посещава и дневен център- занималня, където с него работят специалисти.Същата посочва,че
ответникът е на медикаментозна терапия,че с помощта на други хора може да научи
елементарни думички,да изпълнява някакви неща,но самостоятелно не може да върши
нищо,че не може да рисува и да оцветява,но обича да играе с топки.
От показанията на свидетелката Д.В.-социален асистент в защитеното жилище се
установява,че М. нищо не може да върши самостоятелно ,без придружител,че
единствено се храни сам,но за къпане и
за др.ежедневни нужди следва да има човек до него.Свидетелката посочва,че
ответникът познава останалите потребители в жилището,знае и имената на
служителите,че проявява автоагресия и се
самонаранява,като особено зле му се отразява лошото време,когато има вятър и
облаци.Същата установява,че М. е доста неспокоен,не
проявява интерес към заниманията ,нито към рисуване,често си стои сам в
стаята,не може да чете и да пише,не познава пари,букви,цифри и не може да се
оправя без грижите на персонала.
От показанията на свидетелката Б.И. –трудотерапевт в защитеното жилище се
установява,че познава М. от настаняването му, че същият е неадекватен и не
изпълнява никакви инструкции,че не се сработва с останалите потребители,че е
нервен и се самонаранява , особено, когато има вятър.Свидетелката посочва,че при
довеждането му през 2014г. М. не е можел да се храни,а сега вече са го научили
да се храни с лъжица,че се притеснява и изпитва страх от непознати хора и от
непознати места,особено от лекари. Същата установява,че ответникът не прави
нищо самостоятелно,че с помощта на персонала го къпят и бръснат,че и в
тоалетната се нуждае от придружител,че не може сам да си измие зъбите,че обича хората
от персонала и контактува с тях.Според свидетелката ответникът изпитва
панически страх от лекари ,а наскоро е имал проблеми с венците,за което е воден
на зъболекар в „Свети Панталеймон“,където е лекуван с пълна упойка.
По делото като свидетел е разпитан Й.Й.-личен лекар на ответника .Същият
установява,че ответникът изпада в паника и изпитва ужас при вида на бяла
престилка,поради което и свидетелят ходи винаги цивилен в защитеното
жилище,когато се налага преглед,че той като личен лекар наблюдава само соматичното,общо състояние на
пациента,но не изписва медикаментите,които са от компетентността на
психиатрите.
От заключението на психиатричната експертиза, изготвена от ВЛ д-р А.А.,което не е оспорено от страните и
като компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява,че при М.В. е
налице изоставане в паметово интелектуален аспект,с диагноза тежка умствена
изостаналост.Това психично разстройство е трайно,необратимо,с неблагоприятна
прогноза за в бъдеще и не се очаква
подобрение в когнитивен и интелектуален аспект. Съгласно заключението тежката
умствена изостаналост представлява слабоумие по смисъла на чл.5 ЗЛС и в тази
степен на изразеност лишава напълно освидетелствания от способността сам да се грижи за своите работи,да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи. С цел защита на неговите интереси според ВЛ на ответника следва да бъде призната пълна
недееспособност и да бъде поставен под пълно запрещение.В този смисъл са и
дадените устни обяснения на ВЛ в съдебното заседание на 10.12.2019г.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,които
кореспондират помежду си ,а и на база непосредствените си впечатления , съдът приема,че
ответникът М.Н.В. страда от тежка умствена изостаналост,което заболяване представлява слабоумие по смисъла
на чл.5 ЗЛС.Установен е медицинският критерий-психично състояние,покриващо
критериите за понятието слабоумие.Налице
е и юридическият критерий-невъзможност на ответника да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи,както и сам да се грижи за своите работи. Искът
е основателен, доказан и следва да бъде уважен,като на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС
М.В. следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в максимална степен неговите интереси.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС М.Н.В. , ЕГН ********** ,понастоящем настанен в
защитено жилище за лица с умствена изостаналост в гр.Червен бряг,ул.“****“№7 под ПЪЛНО запрещение.
На осн.чл.153 ал.1 и ал.3 ск препис от решението след влизането му в сила
да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при
Община гр.Червен бряг по постоянния адрес на ответника за
учредяване на настойничество.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: