Р Е Ш Е Н И Е № 260775
гр. Пловдив, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 11.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15084
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба на П.Т.К., ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която
е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 9 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в
резултат на настъпило на 05.06.2019 г. застрахователно събитие, причинено от
трето лице, което е страна по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца,
ведно със законната лихва върху двете суми от датата на увреждането –
05.06.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба и в уточнителна молба
от 21.10.2019 г. са изложени твърдения, че на 05.06.2019 г. ищецът е управлявал
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***
по ул. ***,
след което е спрял автомобила в дясно на пътя в близост до магазин за газ и газови
уредби, намиращ се на ул. ***
и излязъл от него. В същото време П.Б. се е движил с автомобила си „Волксхол
Корса“, с рег. № *** в съседната лента за движение,
предприел е маневра преминаване в дясната лента и в резултат на това е ударил
паркираното там МПС на ищеца в задната му лява част. В следствие на сблъсъка
автомобилът на ищеца се изместил напред и надясно и удря намиращия се до него П.К..
На 05.06.2019 г. ищецът е прегледан в Спешно отделение към „УМБАЛ Св. Георги“ –
гр. Пловдив, снета му е анамнеза и са направени изследвания. Установени са
следните травматични увреждания – контузия на *** и ***, две разкъсно-контузни рани по ***, охлузване в *** област и охлузвания на *** глезен. Разкъсно-контузните рани по *** са обработени и зашити, като същите ще
оставят белези с дълцина 3 см. всеки. Тези увреждания са пряка-причинно
следствена връзка от виновното и неправомерно поведение на П.Б., който не
спазил правилата за движение, на който е издаден АУАН. МПС-то на виновния водач
имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност при ответника с
валидност от 22.05.2019 г. до 21.06.2019 г.
Ищецът предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от процесното ПТП към ответника, който отказал заплащането на такова,
което поражда интереса на ищеца да води настоящото производство. Претендират се
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявения
иск по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП. Оспорва вината на
водача П.Б.. Оспорва
причинените травми на ищеца да са от описаното ПТП, както и имуществените вреди
да са в резултата на лечение на травми от процесното ПТП. Наред с това счита,
че е налице съпричиняване, доколкото ищецът е допринесъл за настъпване на
вредите, като се е намирал на платното за движение, а не на тротоара и е паркирал неправилно. Счита, че размера на претенцията е завишен. Моли за отхвърляне на иска,
евентуално за присъждане на размер на обезщетение като се отчете съпричиняване
на ищеца, както и да бъде намален размера на обезщетението съобразно
действително претърпените болки и страдания с оглед принципа за справедливост.
Оспорва акцесорния иск като период, счита, че законната лихва е дължима от
подаване на исковата молба, доколкото ищецът не е посочил банкова сметка ***ебно
на ответника. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. С писмо от 09.09.2019 г. ответникът
е отказал да заплати претендираното от ищеца обезщетение във връзка с
процесното застрахователно събитие /л.13/.
По
същество:
Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения
иск ищецът следва да установи настъпването на процесната
дата и място на ПТП, следствие на противоправното поведение на лице, което е
имало застраховка гражданска отговорност при ответника, причиняване на ищеца на
неимуществени вреди във връзка с увреждания поради инцидента,
причинно-следствената връзка между вредите и противоправното поведение на
водача на „Воксхол Корса“ с рег. № ***, размера на
обезщетението, отправянето към застрахователя на писмена застрахователна
претенция, настъпването на падежа на главното задължение. Вината се предполага.
Ответникът носи насрещно доказване, както и доказателствена тежест да установи
възражението си за съпричиняване, както и да обори презумпцията за виновност.
С Определение от
22.01.2020 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от съда обстоятелствата,
че лек
автомобил „Волксхол Корса“,
с рег. № *** към дата 05.06.2019 г. е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по застраховка № *** с валидност от 22.05.2019 г. до
21.06.2019 г.
Видно от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 05.06.2019 г. /л.5/, като механизъм за настъпване на ПТП е посочено, че на
05.06.2019 г., около 16.00 ч. в гр. Пловдив, на ***, водачът на лек автомобил „Воксхол
Корса“ с рег. № *** – П.Б. при
преминаване в съседна пътна лента /дясна пътна лента/ блъска в задната лява
част паркираният в тази пътна лента лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № ***, като по този начин допуска ПТП с пострадало лице – П.Т.К.
с диагноза контузия на глава. Видно от Констативния протокол на водачът на „Воксхол
Корса“ с рег. № *** – П.Б. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ,
поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а
именно, че е настъпило ПТП на 05.06.2019 г. на около 16.00 ч. в гр. Пловдив, на
ул. *** с участие на лек автомобил „Воксхол Корса“,
с рег. № *** и л.а. „Опел Астра“,
с рег. № ***, както и че на
мястото на ПТП са присъствали собствениците на леките автомобили П.Б. и П.К., както и че последния имал
контузия на главата, а на П.Б. е съставен АУАН.
По отношение на
механизма на настъпване на вредите, протоколът не се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като не е възприет непосредствено от съставителя и
подлежи на доказване в настоящото производство.
От разпита на свидетеля П.Т.Б. /протокол от о.с.з. 10.07.2020 г. л.53/, се
установява, че свидетелят е участвал в ПТП на *** в гр. П., при което управлявайки
лекия си автомобил, свидетелят причинил ПТП, доколкото се опитал да избегне
движещ се с бърза скорост автобус в съседната лента, който се движел близо до
автомобила на свидетеля. За да избегне удара с автобуса, свидетелят реагирал
леко надясно, завъртял волана леко на дясно и ударил леко ъгъла на паркирания
автомобил на К.. Последният бил пред колата, след като свидетелят бутнал колата
на ищеца, колата тръгнала напред и бутнала него, в резултат на което ищецът
паднал върху собствената си кола, след което се свлякъл на земята. Свидетелят
видял, че ищецът има наранявания по лицето, течала му много кръв, ищецът се
олюлявал и не се чувствал добре. Извикали полицаи и бърза помощ. От бърза помощ
взели К. в болницата. Свидетелят установява, че както на него, така и на П.К. е
съставен акт за административно нарушение.
Съдът кредитира показанията на така
разпитания свидетел, като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по
делото доказателства. Свидетелят дава сведения за факти и обстоятелства, които
лично и непосредствено е възприел.
Видно от фиш за
спешна медицинска помощ /л.8/ на 05.06.2019 г. е потърсена спешна медицинска помощ
за лицето П.К., пострадал от ПТП. Констатирано е, че пострадалия има прорезни
рани на лицето, както и че същият е адекватен и ориентиран.
Видно от лист за преглед на пациент от 05.06.2019 г.
/л.6/ е постъпил в спешно отделение с оплаквания от болки в главата и лицето.
Посочено е, че от извършените изследвания не се установяват съществени
травматични увреждания. Дадена е диагноза повърхностна травма на ***, долната
част на *** и ***.
На ищеца е направена ренгенография на бял дроб /л.10/,
като не се установяват травми.
Направен
е и УЗ на корем /л.11/, като резултат не е отразено наличие на вътрешни
увреждания.
Ищецът се е снабдил и със
съдебно-медицинско удостоверение от 12.06.2019 г. /л.12/, в което след преглед
на пациента и на представените медицински документи се констатира, че в
резултат на ПТП на ищеца са причинени контузия на главата и лицето, две
разкъсно-контузни рани по ***, охлузвания в *** област, охлузвания на ***
глезен.
От
приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза /л.73/, се установява, че в резултат
от ПТП на ищеца П.К. са причинени контузия на глава, контузия на лицето с
разкъсно – *** рани в областта на *** в ляво и лявата ***, охлузвания по *** и
в областта на *** глезен. Раните по лицето били обработени хирургично – ревизия
и шев, с указания конците да се свалят на 7-ми ден. При извършен преглед на
ищеца от вещото лице на 31.07.2020 г., последното е установило, че към момента
на прегледа лицето е напълно възстановено, наблюдават се белези /цикатрикси/,
първично зараснали в областта на горната лява устна и лявата скула с големина 3
см. Вещото лице установява, че посочените травми са причинили болка със силно
изразен характер, като травмата е довела до болеви усещания, които са
намалявали бавно с времето. Посочено е, че травми от този вид преминават за 2-3
седмици. В съдебно заседание при разпита на вещото лице, същото посочва, че
контузията на ***, представлява така наречената джонга. Шити били две ранички,
като към момента няма обезобразяване на лицето, белезите са едва видими, дори
вещото лице едва е успяло да ги види. Вещото лице заявява, че силно изразени
болки са причинени от прорезните рани на лицето, които са шити. Вещото лице
заявява, че той не може да установи, дали пострадалия има изтръпване на челюстта
и на какво се дължи такова, ако има.
Съдът
кредитира така приетата експертиза като обективна и компетентно изготвена,
основа на професионалните знания и опит на вещото лице, изготвена след личен
преглед на обследваното лице и проверка на наличната медицинска документация.
От
разпита на свидетелката И. И. К. /протокол от о.с.з. от 13.03.2020 г. л.43/ - м.
на ищеца, се установява, че след като разбрала за инцидента, веднага тръгнала
към мястото на ПТП, но ищецът вече не бил там, откаран бил в болница. След като
се прибрал, свидетелката видяла, че ищецът бил обезобразен по лицето, имал шевове на бузата и устната. Заради травмите
по лицето, доста дни ищецът не можел да се храни и да отваря уста. Хранел се
със сламка, пиел сокчета. Имал травма на левия крак. Чувствал се неспокоен, не
можел да спи по цяла нощ. Взимал обезболяващи. Към момента има останали съвсем
малки белези.
Преценени по реда на чл.172 ГПК съдът кредитира показанията
на така разпитаната свидетелка като обективни и непротиворечиви с останалите
събрани писмени и гласни доказателства. Същата дава сведения за факти и
обстоятелства, които лично е възприела.
По делото е изслушана
Съдебно - Автотехническа експертиза /л.61/, по която вещо лице М. дава
заключение, че механизмът на ПТП е такъв какъвто е описан в исковата молба,
като причината за него е обстоятелство, че водачът на л.а. „Воксхол
Корса“, с рег. № *** е навлязъл в дясната лента и не е реагирал
своевременно със спиране, въпреки че там, на платното за движение, се е намирал
спрелия л.а. „Опел Астра“, с рег. № ***. Установява се, че водачът на л.а. „Воксхол
Корса“, с
рег. № *** е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако се е движел в
средната лента, докато премине покрай спрелия л.а. „Опел Астра“, можел е и да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстремно спиране, ако е реагирал своевременно на разстояние 15.06 –
22.32 м преди мястото на удара.
Съдът кредитира
заключенията на вещото лице по САТЕ като обективно и компетентно изготвени на
база професионалните знания и опит на вещото лице. Експертизата не е оспорена
от страните.
Предвид обсъдените
доказателства съдът приема, че механизма на процесното ПТП е такъв какъвто е
описан от ищеца в исковата молба и протокола за ПТП, установен от показанията на
свидетеля П.Т.Б. и потвърден от САТЕ. Съдът приема за установено и че в
резултат на инцидента на ищеца са причинени следните травматични увреждания - контузни
рани в областта на *** устна в ляво и *** скула, охлузвания по *** и в областта
на *** глезен, емоционален стрес и дисконфорт. Съдът приема за установено и че в
причинно- следствена връзка с вредите стои противоправното и виновно поведение
на водача на л.а. „Воксхол Корса“, с рег. № ***, причинил ПТП, като е нарушил разпоредбата на чл.25,
ал.1 ЗДвП, застрахован към датата на ПТП при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По отношение на размера на обезщетението:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции
и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите
за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от пострадалия
усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай, с оглед установените по
делото претърпени вреди от ищеца, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението
за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 5 000 лева. За да определи този размер съдът взе предвид вида
на травматични увреждания на ищеца, прорезни рани по лицето, което е уязвима и
болезнена част от човешкото тяло, полагането на шефове на устната и бузата на
пострадалия, причинени дисконфорт, стрес, безсъние, невъзможност за пълноценно
хранене, както и обстоятелството, че на пострадалия в резултат от процесното
ПТП е причинена болка със силно изразен характер, които са намалявали бавно с
времето. Съдът взе предвид и обстоятелството, че този вид травми преминават за
сравнително кратък период от време 2-3 седмици, не се установява, ищецът в
продължение на дълъг период от време да не е успял да се възстанови и да
изпитва дисконфорт от настъпилия инцидент. Свидетелката К. говори за
продължителност в дни, а не в месеци или дисконфорт, изпитван и към момента. Към
настоящият момент белезите по лицето на пострадалия са почти невидими, няма
сериозни и безвъзвратни последици за живота и здравето на пострадалия. Не се
установи, че към настоящия момент ищецът продължава да търпи негативи от
процесното ПТП, изразяващо се изтръпване на лявата челюст или някакви други
вреди.
Съдът, взе предвид
и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените
вреди към м. юни 2019 г. Налице
е връзка между стандарта на живот в страната и определеното от съда
обезщетение. Тя е израз именно на критерия на
справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия,
включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт
на живот, средно статистически размер на доходите. В този смисъл Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО
на ВКС. В тази връзка размерът на обезщетение е съобразен с обстоятелството, че за
периода от настъпване на ПТП-то – 05.06.2019 г. до постановяване на съдебното
решение – 08.10.2020 г. действително е увеличена минималната работна заплата от
560 на 610 лева /ПМС № 320 от 20.12.2018 г. и ПМС 350/19.12.2019
г./, която се взима като
основа на стандарта на живот с страната, но това не е вследствие на увеличаване
на благосъстоянието на обществото, а поради нарастване на инфлацията, предвид официалните
данни, обнародвани от Националния
статистически институт на официалната му интернет страница. Поради което претендираното обезщетение в размер на 9
000 лева, което е повече от минималния годишен доход за страната, в
конкретиката на процесното увреждане, при което е имало интензивност на
изпитвани болки в рамките на две – три седмици, като година по-късно се
наблюдава пълно възстановяване, с почти невидими белези, няма трайни последици
за здравето на ищеца, се явява прекомерно.
С
оглед изложеното съдът определи дължимото обезщетение.
По
възражението за съпричиняване:
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил
възражение за съпричиняване
на вредите от ищецат, доколкото ищецът също бил в
нарушение на правилата за движение – паркирал неправилно и бил на платното за
движение. В
тази връзка САТЕ дава заключение, че съгласно генерален план за организацията
на движението, публикуван от Община Пловдив, преди местопроизшествието има
поставен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“. С оглед изложеното
съдът приема, доколкото по делото се установи, че л.а.
„Опел
Астра“, с рег. № *** към момента на ПТП се е
намирал в спряно положение на платното за движение, съответно и пострадалия е
бил на платното за движение, последният е нарушил правилата на движение,
обективирани в чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.108, ал.1 ЗДвП, доколкото не се е
съобразил с наличен пътен знак В27, налагащ забрана за престой и паркиране на
пътното платно и задължението му като пешеходец да се движи по тротоара, а не
да стои на платното за движение. В съдебно заседание, вещото лице дава
заключение, че ако лекият автомобил на ищеца не е бил на пътното платно, както
и ако той не се е намирал на пътното платно нямало да настъпи удара.
С оглед изложеното
съдът приема, че
отговорността за настъпването на процесното
ПТП и за вредите от същото
следва да бъде понесена от двамата участници поравно, тъй като степента на
принос на всеки един от тях е еднаква и процесното ПТП не би настъпило, ако не беше
осъществено виновното противоправно поведение на който и да било от тях. В този
смисъл релевираното от ответника,
с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване е основателно до
размера от 50%.
Предвид изложеното обезщетението, което ответникът следва
да заплати на ищеца, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, ще се намали на 2500 лева /5000 – 2500 /50 %/ = 2500/,
до която сума искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за
горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 9000 лева искът ще се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на претенцията за присъждане
на законна лихва:
Като законна последица от уважаване
на иска върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава, каквото
искане е направено от ищеца с исковата молба.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение
от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи
лихва от деня на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за
застраховането /нов 2016 г./ има специална разпоредба, която регламентира
отговорността на застрахователя за дължимост на законна лихва от един по-късен
момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай с писмо на ответника от 09.09.2019 г., по повод на заведена от ищеца претенция
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, е отказал да
изплати обезщетение на ищеца. В случая има произнасяне на ответника. При тези
данни, съдът счита, че с отказа си застрахователят е изпаднал в забава да
изпълни задължението си, а именно от 09.09.2019 г., от която дата ще се присъди законната
лихва върху уваженото обезщетение.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и
за двете страни. Ищецът доказа следните разноски в размер на 360 лева – платена
държавна такса /л.16/, 300 лева – депозит за вещо лице по САТЕ /л.36 и платежно
от 14.09.20 г./, депозит за свидетел – 20 лева /л.36/, 180 лева – депозит за
СМЕ /л.36/. Общо направени разноски от ищеца в производството – 860 лева, от
която сума на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в
размер на 238.89 лева, съразмерно с
уважената част от претенцията.
По делото ищецът е представляван от адв. В.М., който е поискал съдът да му
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, доколкото е предоставил
безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.3вр. с чл.2а от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. В.М. в размер на 936 лева с начислено ДДС, като са
представени доказателства, че адв. М. е регистриран по ДДС /л.77/. Съдът
намира, че на адв. М. не следва да се определя допълнително възнаграждение за
проведени две съдебни заседание. Това е така, доколкото делото е отлагано за
повече от две съдебни заседания по причини стоящи в поведението на ищеца, а
именно не своевременно уведомяване на съда, че същия се намира в затворническо
заведение и невъзможност там да бъде извършен личен преглед за изготвяне на
СМЕ, както и поради обстоятелството, че не се е явил допуснат свидетел при
режим на призоваване. Наред с това сам ищецът е поискал САТЕ да бъде изготвена
едва след разпита на свидетелите, което допълнително е удължило производството.
Отлагането на делото не е по причина, стояща в поведението на ответника и
ангажиране на допълнителни доказателства, а е провеждано с цел да се съберат
такива, допуснати още с проекта за доклад по делото.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно уважената част от претенцията на ищеца на адв. М.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 260 лева.
Ответникът по делото се е представлявал от юрисконсулт,
като се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25,
ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 300 лева, като
взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия. На основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответникът следва да се присъдят разноски в размер на 216.67 лева, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет.5“ ДА ЗАПЛАТИ НА П.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от ПТП,
настъпило на 05.06.2019 г., в гр. Пловдив на ***, реализирано от виновно и противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Воксхол Корса“,
с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019 г. до окончателното плащане
на вземането, както и сумата в размер на 238.89 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 2500 лева до пълния предявен размер от 9 000 лева, както
и претенцията за законна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 08.09.2019 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. В.Д.М., вписан в СтАК, с личен № ***,
сумата в размер на 260 лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА П.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата в размер на 216.67 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ