№ 241
гр. София, 04.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по жалба от 10.12.2021 г. на Р. ХР. СТ., чрез редовно
упълномощения му повереник адвокат АЛ. Б. срещу определение от
25.11.2021 г., постановено по НЧД № 13725/2021 г. по описа на СРС, НО, 136
състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 18.06.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
513 ЗМТ 11231/2020 г. по описа на СРТП-ОР СДВР, пр.пр. № 32498/2020 г.
по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. с
чл. 342, ал.1, пр.3 НК.
С жалбата се излагат твърдения за това, че определението на първият
съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на досъдебното
производство са изготвени две съдебно автотехнически експертизи, но
независимо от това, както в постановлението на прокурора, така и в
определението на първия съд втората експертиза не е обсъждана, от една
страна, а при произнасянето е прието заключението от първата изготвена по
делото експертиза, за която от друга страна прокурорът сочи, че е неясна и
неточна. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят обсъжда
заключението по втората назначена по делото съдебно автотехническа
експертиза, след което заявява, че изводът на наблюдаващия прокурор,
потвърден от първия съд за това, че ударът за водача на лекия автомобил е
бил непредотвратим, е неправилен и в пълно противоречие със заключението
на изготвената комплексна експертиза, а оттам и посочва, че е неправилен и
необоснован извода за това, че настъпилия вредоносен резултат е вследствие
на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Моли обжалваното определение
да бъде отменено, а делото върнато на прокурора със задължителни за
изпълнение указания по прилагане на закона.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с
исканията и доводите изложени в жалбата и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от активно
легитимирано за това лице и в 7-дневния срок за обжалване на определението
на районния съд, съгласно чл. 243, ал. 7 НПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
1
От данните по делото се установява, че досъдебно производство № 513
ЗМТ 11231/2020 г. по описа на СРТП-ОР СДВР, пр.пр. № 32498/2020 г. по
описа на СРП е образувано на 14.08.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3
НК.
В хода на разследването са извършени следните процесуално
следствени действия – разпит на свидетелите Б.К., А.К. и Р.С.; съставен е
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум и скица към него;
приложени са следните писмени доказателства - протоколи за доброволно
предаване, констативен протокол, както и са изготвени съдебномедицинска
експертиза, съдебно автотехническа експертиза и комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза.
В хода на досъдебното производство няма привлечено към наказателна
отговорност лице.
С постановление от 18.06.2021 г. прокурор при СРП е прекратил
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24 ал. 1, т.
1 НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че в
конкретния случай е налице хипотезата на случайно деяние по чл. 15 НК, т.к.
велосипедиста /свидетелят С./ съвсем е бил в непредвидима опасност за
водача на МПС, появил се е в опасната му зона за спиране, като и в
конкретния случай невъзможността за избягване на удара не се дължи именно
на предшестващо неправомерно поведение на водача на МПС. В мотивите на
прокурорският акт е описана възприетата от прокурора фактическа
обстановка, както и заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза и съдебно автотехническа
експертиза. Държавният обвинител е приел на следващо място, че
показанията на разпитаните по делото свидетели са безпротиворечиви
относно механизма на произшествието. От тук насетне прокурорът е изложил
правни формулировки и становища касаещи приложението на института на
„случайно деяние“ по чл. 15 НК взети от съдебната практика /касаещи
хипотези, фактологически различни от настоящия случай/, а също така се е
позовал и на теоретични трактовки на различни състави от ЗДвП и други
закони, без да изпълни своето основно задължение – да извърши дължимия
се анализ на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, в
производството по чл. 243, ал.1, т. 1 НПК. Също така извън полезрението на
прокурора е останала изцяло и назначената в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза,
която не е била обсъждана при произнасянето на прокурора в производството
по реда на чл. 243, ал. 1, т.1 НПК. В тази връзка остава неизяснено по делото,
защо прокурорът дава вяра на съдебно автотехническата експертиза, а не
обсъжда и съответно не дава вяра на комплексната съдебно медицинска и
автотехническа експертиза, при положение, че заключенията на експертите
изготвили посочените експертизи не са еднопосочни по отношение на
отговорите на поставените им едни и същи въпроси от органа на досъдебно
производство.
Постановлението на прокурора при СРП е било обжалвано от
свидетелят Р. ХР. СТ., чрез неговия процесуален представител – адвокат АЛ.
Б.. Въззивният съд съобразявайки датата на която е бил връчен прокурорският
акт на свидетелят С., легитимиращ се като лице пострадало от
инкриминираното деяние, за което се води наказателното производство,
констатира, че депозираната жалба срещу прокурорския акт на 29.09.2021 г.
значително надвишава срока за неговото обжалване установен в разпоредбата
чл. 243, ал. 4 НПК. Независимо от това същата е разгледана от първият съд,
без по делото да се съдържат данни и доказателства за нейната допустимост.
Въззивният съд посочва горното само и единствено с цел, да се изискат и
приложат по делото доказателства в тази насока, в случай, че същите не са
2
приложени по делото. Извън така посоченото частната жалба, с която е
сезиран въззивния съд е депозирана в срок, поради което и не са налице
процесуални пречки за нейното разглеждане по същество.
В мотивите на атакуваното пред въззивният съд определение,
постановено от първоинстанционният съд, са възприети изцяло и безрезервно
направените от прокурора фактически и правни констатации. Контролираната
съдебна инстанция не е осъществила дължимия се от нея съдебен контрол по
чл. 243, ал. 5 НПК и в тази връзка е пренебрегнала задължението си по чл.
305, ал. 3 НПК, с което е допуснала в хода на своето произнасяне
неотстранимо процесуално нарушение, с което е ограничила правата на
пострадалото лице. Това е така, защото от съдържанието на съдебния акт е
видно, че районния съд почти дословно пресъздава прокурорския акт в своя
съдебен акт и в него липсва обсъждане на събраните по делото доказателства,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а също така и някои от
събраните такива не са обсъдени изобщо – комплексната съдебно медицинска
и автотехническа експертиза или така, като е сторил това държавния
обвинител. В обсъждания съдебен акт на свой ред липсват и дължимите се
правни изводи въз основа на установеното от фактическа страна, с което
обжалвания съдебен акт се явява не само необоснован, но и немотивиран по
своето съдържание. В тази връзка е необходимо да се посочи, че ако
въззивният съд за първи път извърши дължимия се за нуждите на настоящото
производство доказателствен анализ на събраните по делото доказателства,
би допълнително задълбочил допуснатите от първия съд процесуални
нарушения на процесуалните правила и по този начин вече би ограничил
правото на защита не само на пострадалото лице, но и би засегнал
възможността и на държавното обвинение, в случай на несъгласие с изводите
на въззивната инстанция, да упражни правото си на протест.
При това положение въззивният съд констатира, че в произнасянията
си, както прокурора при СРП, така и контролирания съд са допуснали
нарушения на основните принципи на наказателния процес визирани от
законодателят в процесуално правните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и
чл. 107, ал. 5 НПК. В случая прокурорският акт е преждевременно съставен,
защото на събраните доказателства до момента на произнасянето на
прокурора е придадена предварително установена сила, което е недопустимо
процесуално поведение предприето от държавния обвинител, а в последствие
и от първия съд. От друга страна прокурорът не е анализирал детайлно и
събраните до момента доказателства или така, както е сторил това и първия
съд.
Въззивният съд намира, че в конкретния случай определението на
първият съд следва да бъде отменено като необосновано, незаконосъобразно
и неправилно, защото в него липсват мотиви - както фактически, така и
правни изводи и не е ясно, какво приема за установено този съд и въз основа
на кои доказателствени източници, а изложеното под формата на такива
мотиви е декларативно. Ако въззивният съд за първи път, както се каза вече,
извърши този анализ и даде съответната фактическа и правна оценка на
събраните по делото доказателства, би лишил страните от една инстанция по
същество и по този начин биха се нарушили техни права и законни интереси.
Това е така, защото районния съд вместо да изпълни задълженията си по чл.
243, ал. 5 НПК, а именно да извърши проверка на съставения прокурорски акт
относно неговата обоснованост и законосъобразност, както и да изложи свой
собствен анализ на доказателствената съвкупност, още повече по досъдебното
производство са налични две противоположни по своите експертни изводи
заключения, се е позовал изцяло на прокурорския акт възприемайки го
безрезервно.
В заключение следва да се посочи, че първият съд не е изпълнил в
пълнота функцията си по чл. 243, ал. 5 НПК, която му е възложена по съдебен
3
контрол на съставено от прокурор постановление за прекратяване на
наказателното производство, при което и изведените изводи се явяват
неправилни и незаконосъобразни. Въззивният съд намира също така, че
прокурорския акт е непълен, необоснован и незаконосъобразен по
изложените по-горе съображения, поради което и същия подлежи на отмяна, с
цел да бъдат проведени в пълнота всички действия по разследването в
съответствие с основните принципи на НПК, както и да бъде извършен един
обективен пълен, законосъобразен, обоснован и пълноценен анализ на
събраните по делото доказателства, с цел установяване на правно
релевантните факти от предмета на доказване, касателно престъплението за
което се води настоящото наказателно производство в тяхната цялост.
В резултат на извършената въззивна проверка се налага закономерния
извод, че определението на първия съд следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, а жалбата на Р. ХР. СТ., депозирана чрез
процесуалния му представител – адвокат АЛ. Б., уважена като основателна.
Водим от горното Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав на
основание чл. 243, ал. 8, вр. ал. 6, т. 3 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение от 25.11.2021 г., постановено по НЧД №
13725/2021 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, с което е потвърдено
постановление на СРП от 18.06.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 513 ЗМТ 11231/2020 г. по описа
на СРТП-ОР СДВР, пр.пр. № 32498/2020 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 НК.
ОТМЕНЯ постановление на СРП от 18.06.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМТ
11231/2020 г. по описа на СРТП-ОР СДВР, пр.пр. № 32498/2020 г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал.1,
пр.3 НК.
ВРЪЩА материалите по досъдебното производство на СРП за
произнасяне съобразно изискванията на закона.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на свидетелят Р. ХР. СТ..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4