РЕШЕНИЕ
Номер 622 12.11. Година
2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ХIIІ търговски
състав
На шестнадесети
октомври през 2019 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Милена Левашка
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 808 по описа за 2018
година
намери за
установено следното:
Иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът - „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД
твърди, че е кредитор на „СОУЛ“ ООД като в периода 13.01.2007 г. - 08.10.2008
г. му е предоставил в заем суми, на обща стойност 326 500 евро, равняващи
се на 638 578 лв., с осъществени парични преводи по разплащателната сметка
на „СОУЛ“ ООД в Обединена българска банка АД, които не са върнати до момента.
Сочи, че съгласно представен от управителя доклад за дейността на дружеството -
длъжник, за периода 2013 г. - 2017 г., задълженията на последното по отпуснати
заеми към 31.12.2017 г. са в размер на 680 000 лв., както и че с получените средства „СОУЛ“ ООД е
закупило недвижими имоти, за което са съставени договори за покупко-продажба,
обективирани в НА № 132, том IX, дело № 1732/2007г., вписан в СВ Пловдив с вх. Рег. №
28784 от 11.10.20107г., акт № 40, том 97, дело № 23116/2007г. и Нотариален акт № 107, том ХII, н.д. № 2307/2007 г., вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх. рег.№ 38515 /18.12.2007 г., акт № 14, том 130, дело № 30923/2007 г., част от които и
- самостоятелен
обект с идентификатор 56784.523.1246.1.2 по КККР,
одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, представляващ ателие
„Б“, разположено на втория етаж със застроена площ от 47.06 кв.м., състоящо се
от ателие с кухненски бокс и приемна, баня и тоалетна и тераса при граници: ул.
„Богомил“, ателие „А“, асансьорна шахта, ст. площадка, апартамент „В“ и ул.
„Д-р Владо“, ведно със съответните ид.ч. от сградата и прилежащото към него
избено помещение № 11 в сутеренния етаж със застроена площ от 6.00 кв.м. при
граници: изба № 10, външен зид, изба № 12 и коридор, както и съответните ид.ч.
от общите части на сградата;
- самостоятелен обект с идентификатор 56784.523.1246.1.10 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. Пловдив 4000, ул. Богомил № 78,
представляващ ателие „Б“, разположено на шестия етаж със застроена площ от
47.06 кв.м., състоящо се от входно антре, ателие с кухненски бокс и приемна, ателие,
баня с тоалетна и тераса при граници: ул. „Богомил“, апартамент „А“, асансьорна
шахта, ст. площадка, апартамент „В“ и ул. „Д-р Владо“, ведно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата и прилежащото към нето избено помещение № 12,
в сутеренния етаж със застроена площ от 3.52 кв.м., при граници: изба № 11,
външен зид, изба № 13 и коридор, както и съответните ид.ч. от общите части на
сградата.
Ищецът твърди, че до м.11.2014 г. „СОУЛ“ ООД е отдавало придобитите имоти
под наем, а след това се е разпоредил с тях с договор за покупко - продажба от
15.09.2015 г., обективиран в нотариален акт № 30, том III, рег. № 6923, н.д. 417/2015г. като ги е отчуждил в полза на третото лице Я.Г.Я.. Сочи, че
продажната цена е в пъти по-малка от заплатената при придобиването, както и че
имотите са продадени на лице, което е близко на управителя на
дружеството-длъжник – **** на последния. Твърди, че сумата от продажбата
веднага е била изтеглена от банковата сметка на „СОУЛ“ ООД и прехвърлена „на
каса“ на дружеството. В резултат, ищецът счита, че длъжникът му разполага с
малки или никакви активи, с които би могъл да обезпечи връщането на заетите
суми. С цел затрудняване бъдещата претенция на кредиторите, преобретателят на
коментираните недвижими имоти се е разпоредил с тях като е сключил на
19.07.2018г. договор за покупко – продажба на самостоятелен обект с
идентификатор 56784.523.1246.1.2 по КККР, обективиран в НА № 54, том II, рег. № 3233, дело № 201/2018г., с който е прехвърлил собствеността по
отношение на този имот на купувача И.Х.Х., както и че е сключил на 07.02.2018г.
договор за покупко – продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.523.1246.1.10, с който е прехвърлил в полза на М.Ц.А. собствеността върху
същия, за което е съставен НА № 163, том 1, рег. № 870, н.д. № 102/2018г.,
вписан в СВ Пловдив.
Като сочи, че сделките са извършени от участващите в тях лица със
съзнанието и с намерението за увреждане на ищеца, който е кредитор на „СОУЛ“
ООД, ищеца настоява, съдът да постанови решение, с което да се обявят за
относително недействителни на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД по отношение на
ищеца, сключените с нотариален акт № 30, том III, рег. № 6923, н.д. 417/2015г. сделки, с които „СОУЛ“ ООД се е разпоредил в ползва на третото лице
Я.Г.Я., както и последващите сделки, сключени с НА № 54, том II, рег. № 3233, дело № 201/2018г. и НА № 163, том 1, рег. № 870, н.д. №
102/2018г..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил
отговор от ответника „СОУЛ“ ООД, с който изцяло оспорва иска. Оспорва
качеството на кредитор на ищеца, като оспорва съществуването на твърдените в
исковата молба вземания на ищеца към „СОУЛ“ ООД. Оспорва твърдението за
наличието на сключен договор за заем между него и ищеца. Евентуално, прави
възражение за погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла погасителна
давност. Твърди също, че имотите са придобити през 2007г., когато цените на
недвижимостите бележат ръст и след настъпилата финансова криза, през втората
половина на 2008г., цените паднали рязко, което състояние продължило около 10 години
след това, с което се обяснява цената на отчуждаване на същите – под
придобивната им стойност. Сочи, че управителят на „СОУЛ“ ООД, който е съдружник
в дружеството е имал пълномощно от другия съдружник да продава имотите при
каквито условия реши, вкл. и по отношение на цената. Претендира разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил
отговор от ответника Я.Г.Я., с който изцяло оспорва иска. Оспорва качеството на
кредитор на ищеца, като оспорва съществуването на твърдените в исковата молба
вземания на ищеца към „СОУЛ“ ООД. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност по отношение вземанията на ищеца към длъжника „СОУЛ“ ООД. Твърди, че
към датата на сключване на сделката, с която е придобил процесните имоти не му
е било известно дружеството ищец да има някакви отношения с ответника „СОУЛ“
ООД. По отношение на разпоредителната сделка, с която е отчужден самостоятелен
обект с идентификатор 56784.523.1246.1.10 по КККР,
ответникът Я.Я. сочи, че е придобил имота през 2015г. и го е отчуждил през
2018г. при цена, съобразена с пазарните условия и над данъчната оценка на
същия, като сделката е сключена преди вписване на исковата молба. Оспорва
твърдението, че последно посочената сделка е сключена във връзка с проведено ОС
на съдружниците на „СОУЛ“ ООД през периода юни – юли 2018г. и заявява, че имота
е продаден след като са били разлепени обяви за продажбата му както на
прозореца на същия, така и в квартала. По отношение на разпоредителната сделка,
с която е отчужден самостоятелен обект с идентификатор 56784.523.1246.1.10 по
КККР, ответникът сочи, че е придобил имота през 2015г. и го е отчуждил през
2018г. при цена, съобразена с пазарните условия и над данъчната оценка на
същия, като сделката е сключена преди вписване на исковата молба и чрез
посредничеството на агенция за недвижими имоти „Аркадия“ ООД. Претендира
разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от ответника И.Х.Х.,
представлявана от назначения й особен представител адв. В.Т., с който оспорва
иска като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че е кредитор на
ответника „СОУЛ“ ООД, като навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди, че сделката не е сключена със знанието и намерението за увреждане на
кредитор, тъй като не е налице никаква връзка между продавача и „СОУЛ“ ООД. Твърди,
че е придобил имота на 19.07.2018г. на цена по-висока от данъчната оценка,
която е платена по банков път, както и че продавача му е придобил имота през
2015г., което действие, както и отчуждаването не са с цел увреда на кредитора.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от ответникът М.Ц.А., с който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва качеството кредитор на ищеца и твърди,
че сключената сделка не уврежда кредитора, тъй като е възмездна и не води до
намаляване имуществото на длъжника. Твърди, че дори и дружеството ищец да е
кредитор на „СОУЛ“ ООД, то сочи, че на нея тези обстоятелства са й били
неизвестни към датата на сключване на оспорената сделка т.е., че тя е трето
добросъвестно лице, закупило имота от лице, различно от длъжника по пазарна цена, платена чрез банков превод,
а сделката е сключена с посредничеството на „Аркадия 2016“ ЕООД. Сочи, че
сделката е финансирана с пари, предоставени от нейната майка, за което
свидетелства и учреденото право на ползване на родителите й върху същия имот.
Твърди, че сделката е сключена преди вписване на исковата молба, поради което и
недействителността й не засяга нейните права, тъй като тя не е имала знание за
увреждане. Претендира разноски.
В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че е
кредитор на „СОУЛ“ ООД, на което е превело суми в общ размер на 680 000 лв.,
осчетоводени от „СОУЛ“ ООД като дългосрочен заем/и. Заемите са използвани за
закупуване на недвижими имоти - 8 бр. самостоятелни обекти в сгради в гр.
Пловдив и частично плащане по предварителни договори за други два обекта в
процес на строителство. Твърди, че липсва писмен документ, в който изрично е
записано, че сумите се отпускат като инвестиционен заем, но съществува
договореност между „Конжелатс дел Норд“ ЕООД, представлявано от управителя г-н
А.О.В. и „СОУЛ“ ООД, представлявано от управителя К.Д., за отпускане на
посочения заем/и за инвестиции в недвижими имоти в България. Счита, че дори да
се приеме, че между ищецът и „СОУЛ“ ООД липсва договор за заем, ищецът има
вземане в размер на общо преведените по сметка на ответното дружество 680 000
лв., които в тази хипотеза подлежат на връщане като недължимо платени, защото
няма друго основание сумите да бъдат преведени от дружеството-ищец в полза на
„СОУЛ“ ООД. Твърди, че по сделката между „СОУЛ“ ООД и Я.Я., в действителност не
е постъпила сумата по продажната цена в ответното търговско дружество, както и
че на ответниците е било известно, че с действията си увреждат ищеца. Сочи, че
отпуснатите заеми са осчетоводени от „СОУЛ“ ООД и са представени като
дългосрочни задължения в обявените годишни финансови отчети по партидата на
същото дружество в Търговския регистър, което обстоятелство на основание чл.
23, ап. 6 от Закона за търговския регистър не се нуждае от доказване. Твърди,
че с оглед оповестителното действие на обявените актове по партидата на
дружеството в Търговския регистър, на ответниците е било известно наличието на
задължения на „СОУЛ“ ООД към „Конжелатс дел Норд“ ЕООД.
По отношение на последващата сделка, сключена от приобретателя Я.Я. с И.Х.
в допълнителната искова молба се твърди, че същата е част от веригата увреждащи
сделки с недвижими имоти, собственост на „Соул“ ООД, с които се цели
затрудняване удовлетворяването на кредитора, като конкретно сочи, че цената по
сделката не е платена и средствата не са постъпили по сметката на Я.Я., както и
че с тези си действия ответниците са целяли да увредят ищеца. Твърди, че И.Х.
не живее и не ползва по друг начин процесния имот.
По отношение на последващата сделка, сключена между Я.Я. и М.А. в
допълнителната искова молба ищеца твърди, че „посредническите услуги“ са
фиктивни, както и че не е вярно твърдението на Я.Я., че не му е известно какви
са отношенията между дружеството ищец и това, управлявано от неговата майка –
„Соул“ ООД.
В депозирания по делото допълнителен отговор от ответника „СОУЛ“ ООД се
поддържат твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор.
Признава се факта на извършените в негова полза от страна на ищеца банкови
преводи на суми. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност. По
сделката с Я.Я. твърди, че е извършено плащане на цената на 14.09.2015г. т.е.
преди подписване на нотариалния акт. Сочи, че в счетоводните отчети не се
посочват имена на кредиторите на дружеството, публикувало отчета, поради което
и твърдението на ищеца, че качеството му на кредитор е общоизвестно е
несъстоятелно. Твърди, че всички сделки по придобиване или отчуждаване на имоти
са ставали със знанието и на двамата съдружници в „СОУЛ“ ООД – К.Л.Я. /Д./ и
„Чиароланца“ ООД, което последно дружество е свързано лице с ищеца, тъй като
собственикът на последното А.О.В. представлява по пълномощие „Чиароланца“ ООД,
което обстоятелство е вписано в ТР на Испания далеч преди датата на продажба на
процесния имот, както и че съдружниците в „Чиароланца“ ООД са *** на
А.О.В..
Ответникът М.А. също е депозирала допълнителен отговор, в който поддържа
вече направените възражения срещу иска. Оспорва твърденията, наведени в
допълнителната искова молба и конкретно факта, че е налице основание за
признаване качеството кредитор за ищеца, както и че е налице действително
намерение на страните със сключване на сделката умишлено да бъдат намалени
активите на „СОУЛ“ ООД.
В постъпилия допълнителен отговор от И.Х., чрез назначения й особен
представител адв. В.Т. се подържат наведените вече възражения срещу качеството
кредитор на ищеца и това, че ответника е закупил имота от лице – собственик, на
което е платила изцяло цената, като не е ползвала посредник, за да спести
такси, както и че не е знаела за връзка между продавача и дружествата по
делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Видно от НА № 132, том IX, рег. №
8787, н.д. № 1732 от 2007г. е, че на 11.10.2007г. е сключен договор за покупко
– продажба, с който „СОУЛ“ ООД е закупило от „ГБС – ПЛОВДИВ“ АД недвижими
имоти, подробно описани в пункт 1, 2 и 3 от акта общо за сумата от 328 775
лв., която сума е заплатена при сключване на договора и при уговорено
отлагателно условие относно настъпване на прехвърлителния ефект на същия –
заплащане на последната вноска по договора за СМР, подписан между страните.
На 18.12.2007г. дружеството ответник „СОУЛ“ ООД е сключило договор за
покупко – продажба на три недвижими имота – ателиета, по силата на който е
придобило собствеността върху същите от продавача „КОНИЕЛ“ ООД срещу цената от
107 421.18 лв., за което е съставен НА № 107, том 3, рег. № 11310, дело №
2307/2007г..
На 15.09.2015г. „СОУЛ“ ООД се
разпоредил възмездно в полза на Я.Г.Я. с
два от придобитите с НА № 107, том 3, рег. № 11310, дело № 2307/2007г.
недвижими имота, като е отчуждил този с идентификатор 56784.523.1246.1.2 за сумата от 32 455 лв. и съответно имот
с идентификатор 56784.523.1246.1.10 за сумата от 31 500 лв., видно от НА № 30, том 3,
рег. № 6923, н.д. № 417/2015г., плащането на цената, по които е удостоверено с
извършения банков превод на 14.09.2015г. – л. 164..
Приобретателят по коментираната сделка Я.Г.Я. на 19.07.2018г. е продал имот
с идентификатор 56784.523.1246.1.2 на И.Х.Х. за 55 000 лв., видно от
приложения НА № 54, том 2, рег. № 3233, н.д. № 201/2018г., а имот с идентификатор 56784.523.1246.1.10 на
07.02.2018г. за сумата от 87 817
лв. на М.Ц.А., видно от НА № 163, том 1, рег. № 870, н.д. № 102 от
07.02.2018г.. Цената по сключените сделки е платена по банков път, видно от
удостовереното в нотариалните актове.
По делото е изготвена СТЕ на в.л. В.Р., която съдът кредитира като
неоспорена от страните и от която се установява, че самостоятелен имот с
идентификатор 56784.523.1246.1.2 е с пазарна цена към 2015г. в размер на
41 700 лв., а към 2019г. в размер на 79 000 лв., а имот с
идентификатор 56784.523.1246.1.10 е с пазарна цена към 2015г. в размер на 40 500
лв., а към 2019г. в размер на 76 700 лв..
От приетата от съда и без възражения от страните ССчЕ на в.л. Т.Р. се
установява, че описаните в банковото удостоверение суми в размер на общо
327 187.25 евро са превени от сметката на дружеството ищец по сметка на
„СОУЛ“ ООД в периода от 17.01.2007г. до 10.10.2008г., като получените суми са
отразени в счетоводството на „СОУЛ“ ООД по кредита на сметка 499 „Други
кредитори“, като до 2018г. няма счетоводни записвания част от сумите да са
преведени на ищеца, а през 2018г. отразените като задължения по сметка 499 са
отписани и сумата им е записана като приход по кредита на сметка 709 „Други
приходи“. Доколкото липсват други записвания по оборотната ведомост на „СОУЛ“
ООД за 2007г. за налични други източници за финансиране на сделките по покупка
на имотите, според експерта може да се направи извод, че средствата
предоставени от ищеца са послужили за заплащане на цената по НА № 132 от
11.10.2007г. и НА № 107 от 18.12.2007г.. При разпита на експерта в проведеното
съдебно заседание на 16.10.2019г. последният е заявил, че не е открил договор
за получените парични средства.
Управителят на ответника „СОУЛ“ ООД е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК
като е заявил, че средствата за закупуване на осем самостоятелни сгради в гр.
Пловдив са дружествени такива. К.Д. признава превода на средства в посочения в
исковата молба размер, но отрича наличието на уговорки между ищеца и „СОУЛ“ ООД
във връзка с тези преводи.
Основателността на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД
предполага наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да има
качеството на кредитор; ответникът - длъжник да е извършил правно действие,
увреждащо кредитора; вземането на кредитора да е възникнало преди осъществяване
увреждащото действие извън хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД; длъжникът и
третото лице, щом действието е възмездно, да знаят, че така увреждат интересите
на кредитора.
По
отношение на първата предпоставка ответниците оспорват качеството на кредитор
на ищеца, като „СОУЛ“ ООД твърди, че не е сключван договор за заем за
преведените по негова сметка парични суми от ищеца, нито, че е налице друго
правоотношение между страните и по повод, което да са преведени посочените
суми. Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е
всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на длъжника -
ответник. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 09.07.2019г. на ОСГТК по
тълк.д. № 2/2017г. в производството по павловия иск
съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Страната, предявила иска по чл.135 ЗЗД, има за задача
да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване
на правата си, от които черпи правен интерес. Така качеството кредитор е
налице, ако ищецът по иска твърди и
съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба,
като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и
изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за
несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е
отречено със сила на пресъдено нещо. Т.е. правоотношението, от което произтича
вземането на кредитора, не става предмет на делото по павловия иск и съдът не
може да преценява дали това правоотношение съществува, респ. да разглежда
възражения погасяващи вземането по същото, тъй като не е предявен иск за
вземането. Ако впоследствие качеството на кредитор на ищеца бъде отречено
/напр. поради порок на сделката, погасяване чрез плащане или на настъпването на
друг погасяващ същото факт/, непротивопоставимостта на извършеното от длъжника
действие спрямо кредитора губи смисъл.
Установеното от ССчЕ, че сумите преведени от ищеца по
сметка на „СОУЛ“ ООД са осчетоводени по сметка 499 „Други кредитори“ би имало
значение единствено при наличието на първичен счетоводен документ, който да е
основание за това записване. При липсата на първично основание, носител на
информация за регистрирана за първи път стопанска операция, вторичните счетоводни
документи не могат да удостоверят наличието на такава стопанска операция.
Затова и съдът приема, че събраните в хода на производството доказателства не
установяват твърденията на ищеца, че е кредитор, заемодател на парично вземане
по договор за заем, заемател, по който е „СОУЛ“ ООД.
В допълнителната искова молба ищецът е заявил още едно
основание при условията на евентуалност, на което се счита кредитор, а именно,
че сумите са недължимо преведени. От
приложеното банково удостоверение, а и от приетата ССчЕ се установява превода
на сумата от 327 187.25 евро с левова равностойност 637 718.93 лв. от
ищеца по сметка на „СОУЛ“ ООД, без да е посочено основание за извършения
превод, нито такова се твърди и установява от ответника. Затова и съдът приема,
че с тази сума ответникът се е обогатил, съответно превелият се е обеднил без
да има основание за това. Казаното е достатъчно да обоснове качеството
кредитор за ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Извършените от длъжника разпореждания са правни действия, по отношение на
които законодателя е предвидил възможност да бъдат отменени по реда на чл.135 ЗЗД, като при възмездното разпореждане е необходимо установяване на знание у
лицето, с което длъжника договаря. Преобретател по сделките е низходящ на
управителя на длъжника – т.е. свързани лица по §1 от ДР на ТЗ, поради което и
съгласно чл. 135, ал.2 ЗЗД неговото знание се предполага до доказване на
противното. Коментираната презумпция и при доказателствена тежест за
ответниците не е оборена, поради което и следва да се приеме, че е налице и
втората от предпоставките, предвидени в чл.135, ал.1 ЗЗД.
Спорно между страните е и обстоятелството налице ли е
увреждане интереса на кредитора. Релевантният момент за настъпване или не на
факта на увреждане следва да се свързва с датата, на която е извършено
оспореното разпореждане с имущество. По правило, всяка сключена разпоредителна
сделка обективно намалява имуществото на длъжника, а увреждане е налице и
когато се затруднява удовлетворяването на кредитора, посредством трансформация
на имуществото на длъжника, която прави невъзможно насочване на принудително
изпълнение върху това конкретно
имущество /вж. решение № 320 от 05.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 1379/2012г., IV г.о., ГК/. Целта на успешно проведеното производство
по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е излезлия от имуществото на длъжника
актив да бъде отново част от същото имущество и кредиторът да има право да се
удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство, което в случая не
би могло да бъде сторено, предвид недобросъвестното поведение на длъжника /вж.
Решение № 261 от 25.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5981/2014г., ІV гр.с. и Решение
№ 322 от 29.10.2015г. на ВКС по т.д. 2761/2015г., ІV гр.отд./. Без значение за увреждането е
обстоятелството, че сделката е сключена, след като управителя на длъжника,
който е и съдружник е бил упълномощен от
другия съдружник в дружеството да сключва сделка при каквито условия намери за
добре, както и че съдружникът – упълномощител и представляващия дружеството ищец
са свързани лица, с което се мотивира извод за съгласие на кредитора с
извършеното разпореждане, тъй като упълномощаването е към 2013г. – вж. 105, а
наличието на увреда се преценява към датата на към датата на разпореждането,
респ. не опровергава същата.
Изложеното до тук е без особено значение за разрешаване на повдигнатия спор,
тъй като е налице поредица от правни сделки, което налага отговор да се даде и
на въпроси дали приобретателя по последващите възмездни сделки е бил
добросъвестен или не към момента на сключването им – т.е. налице ли е знание за
увреждане у приобретателите по тях. И двете сделки, с които длъжникът се е
разпоредил в полза на М.А. и И.Х. са възмездни и са сключени преди вписване на
исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, ал. 1, изр.
трето ЗЗД, недействителността не засяга правата, които трети
добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба за
обявяване на недействителността. Добросъвестността у последващия приобретател
на имота се предполага и по делото не е установено отсъствието й. Напротив от
събраните по делото гласни доказателства и конкретно от показанията на св. А.Т.
и св. К.Т. се установява, че сделката, купувач, по която е М.К. е сключена с
посредничеството на агенция за недвижими имоти „Аркадия“, както и че именно
брокер от същата е свързал продавача с Ц.К. - *** на купувача, който последен
заплатил и комисионна на агенцията. От съдържанието на представеното
споразумение от 10.07.2018г. – л.113-114 е видно, че Я.Я. е възложил на
„АРКАДИЯ КА ЕСТЕЙТ“ ЕООД да посредничи при продажбата на имота, закупен от
И.Х.Х., както и че същата е огледала имота на същата дата и е предложила цена
за закупуването му.
Изводът е, че въпреки приетото, че длъжникът и първия поред приобретател са
недобросъвестни, то след като последния е прехвърли възмездно правото на
собственост по отношение на процесните имоти на трети лица, които са
добросъвестни, то поредицата от сделки не може да бъде обявена на относително
недействителна само поради недобросъвестността на първия приобретател, а
предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ответниците се дължат разноски, които съдът
констатира да са за ответника „СОУЛ“ ООД в размер на 4800 лв., представляващи
възнаграждение платено на адвокат, за Я.Я. в размер на 5700 лв., представляващо
платено възнаграждение за адвокат и за М.А. сума в размер на 5000 лв.,
представляващо възнаграждение за адвокат, съгласно приложения списък на
разноски, съгласно чл. 80 ГПК, за които суми следва да бъде ангажирана
отговорността на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо
по законите на Андора с адрес Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6 срещу „СОУЛ“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл. 202, вх. В, ет. 6, Я.Г.Я. ЕГН
********** ***, М.Ц.А. ЕГН ********** *** и И.Х.Х., ЕГН ********** *** искове
да бъдат признати за относително недействителни по отношение на ищеца сключения
на 15.09.2015г. договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 30, том ІII, рег. № 6923, н.д. № 417 от 2015г., с който „СОУЛ“ ООД ЕИК *********
продава на Я.Г.Я. ЕГН **********
следните собствени, недвижими имоти:
самостоятелен обект с идентификатор
56784.523.1246.1.2 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК,
представляващ ателие „Б“, разположено на втория етаж със застроена площ от
47.06 кв.м., състоящо се от ателие с кухненски бокс и приемна, баня и тоалетна
и тераса при граници: ул. „Богомил“, ателие „А“, асансьорна шахта, ст.
площадка, апартамент „В“ и ул. „Д-р Владо“, ведно със съответните ид.ч. от
сградата и прилежащото към него избено помещение № 11 в сутеренния етаж със
застроена площ от 6.00 кв.м. при граници: изба № 10, външен зид, изба № 12 и
коридор, както и съответните ид.ч. от общите части на сградата;
самостоятелен обект с идентификатор 56784.523.1246.1.10 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. Пловдив 4000, ул. Богомил № 78,
представляващ ателие „Б“, разположено на шестия етаж със застроена площ от
47.06 кв.м., състоящо се от входно антре, ателие с кухненски бокс и приемна,
ателие, баня с тоалетна и тераса при граници: ул. „Богомил“, апартамент „А“,
асансьорна шахта, ст. площадка, апартамент „В“ и ул. „Д-р Владо“, ведно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата и прилежащото към нето избено
помещение № 12, в сутеренния етаж със застроена площ от 3.52 кв.м., при
граници: изба № 11, външен зид, изба № 13 и коридор, както и съответните ид.ч.
от общите части на сградата, както и
сключения на 19.07.2018г. договор за
покупко – продажба, обективиран в НА № 54, том ІI, рег. № 3233, н.д. № 201 от 2018г., с който Я.Г.Я. ЕГН **********
продава на И.Х.Х., ЕГН **********
следния собствен, недвижим имот:
самостоятелен обект с идентификатор
56784.523.1246.1.2 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК,
представляващ ателие „Б“, разположено на втория етаж със застроена площ от
47.06 кв.м., състоящо се от ателие с кухненски бокс и приемна, баня и тоалетна
и тераса при граници: ул. „Богомил“, ателие „А“, асансьорна шахта, ст.
площадка, апартамент „В“ и ул. „Д-р Владо“, ведно със съответните ид.ч. от
сградата и прилежащото към него избено помещение № 11 в сутеренния етаж със застроена
площ от 6.00 кв.м. при граници: изба № 10, външен зид, изба № 12 и коридор,
както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и
сключения на 07.02.2018г. договор за покупко – продажба, обективиран в НА №
163, том I, рег. № 870, н.д. № 102 от 2018г., с който Я.Г.Я. ЕГН ********** продава на М.Ц.А. ЕГН ********** следния
собствен, недвижим имот:
самостоятелен обект с идентификатор 56784.523.1246.1.10 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. Пловдив 4000, ул. Богомил № 78,
представляващ ателие „Б“, разположено на шестия етаж със застроена площ от
47.06 кв.м., състоящо се от входно антре, ателие с кухненски бокс и приемна,
ателие, баня с тоалетна и тераса при граници: ул. „Богомил“, апартамент „А“,
асансьорна шахта, ст. площадка, апартамент „В“ и ул. „Д-р Владо“, ведно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата и прилежащото към нето избено
помещение № 12, в сутеренния етаж със застроена площ от 3.52 кв.м., при
граници: изба № 11, външен зид, изба № 13 и коридор, както и съответните ид.ч.
от общите части на сградата.
ОСЪЖДА „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на
Андора с адрес Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6 да заплати на
„СОУЛ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЖК
Тракия, бл. 202, вх. В, ет. 6 сума в
размер на 4800 лв., представляващи
направени разноски по заплащане възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на
Андора с адрес Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6 да заплати на Я.Г.Я. ЕГН ********** *** сума
в размер на 5700 лв., представляваща направени разноски по заплащане на
възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на
Андора с адрес Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6 да заплати на М.Ц.А. ЕГН ********** *** сума в размер на 5000 лв., представляваща
направени разноски по заплащане на възнаграждение за адвокат, съгласно приложен
списък на разноските.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: