Р Е Ш Е Н И Е №2920
12.08.2020 г., гр. Пловдив.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при секретаря Диана Димитрова., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20831/2019
г. на РС-Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 5,
представлявано от ***. *** - Н. Ч. и К. Р., заявена чрез адв. Т.,***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. „Ст. Стамболов“ № 1,
представлявана **** Д.за осъждане ответника на основание чл. 410 КЗ да заплати
на ищеца сумата от 121.61 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба 17.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендират се
разноски по делото.
Твърди се, че на
27.07.2019 г. при управление на собствения си лек автомобил марка „Ауди А6“, с per.
№ ** **** **, по бул. „А. С.“ в гр. П., в участъка с GPS координати *********, П.Ж.К.
е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в
резултат на което се настъпили щети по предната дясна гума и джанта на
автомобила. При увреждането на автомобила, същият е бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско Стандрат“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД сключена на 30.08.2018г. - полица № ********** и срок на покритие от
30.08.2018 г. до 30.08.2019 г. В тази връзка на 31.07.2019 г. в ищцовото
дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования
автомобил. След получаване на заявлението в застрахователното дружество е
образувана щета, като в полза на застрахования е изплатена сумата от 121,61
лева – застрахователно обезщетение.
Ответникът по
предявения иск с писмен отговор възразява за отхвърляне на предявения иск.
Оспорва наличието на дефекти на пътното платно, поради което твърди, че не са
налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност.
Настоящият съдебен
състав, като съобразни наведените от стнаните оспорвания и възражения, приема
предявения иск за процесуално допустим и основателен в цялост, по следните
съображения:
Според чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.
49 от ЗЗД.
За да бъде
уважен предявеният иск следва да се
докаже наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения
и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск, като за увредения е
възникнало деликтно вземане. Необходимо да се установи причинната връзка между
увреждането и вредоносния резултат, за който отговорност носи на възложителят
на работата, както и действителният размер на вредата. Ответникът по регресния
иск не е обвързан от размера на платеното от застрахователно обезщетение, тъй
като застрахователя се суброгира до размера на иска на увредения спрямо
възложителя на работата, т.е. следва да се докажат всички елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
В случая по делото
не спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е платил
застрахователно обезщетение за вреди от дупка на пътното трасе, в размер на
исковата претенция. Няма спор, че инцидентът е осъществен на общински път,
който следва да бъде поддържан от община П., чрез съответните технически лица,
натоварени с тази дейност. Последното обосновава отговорността на общината по
чл. 49 ЗЗД, в качеството ѝ на юридическо лице, възложител на конкретна работа,
в изпълнение на законовите ѝ задължения по поддръжка на общинската пътна
мрежа. Следва да се отбележи, че юридическите лица могат отговарят за вреди
само по чл. 49 ЗЗД или чл. 50 ЗЗД, който смисъл са разясненията на т. 1 от ППВС
№ 7 от 1959 г.
Спорен от
фактическа страна е въпросът относно това дали вредите са причинени по описания
в исковата молба механизъм, т.е. дали на пътното трасе е имало необозначена
дупка. Настоящият съдебен състав приема, че по делото се категорично се установява
този факт. Според приетата съдебно-автотехническа експертиза щетите по гума и
джанта на автомобила съответстват на обичайните щети, който биха настъпили от
навлизане в дупка с определена скорост на движение. Последното е от съществено
значение за преценка на достоверността на показанията на свидетеля П.К., който
е увреден от настъпилия пътен инцидент. Свидетелят сочи, че управлявайки
собствения си автомобил, навлязъл в необозначена дупка, която не могъл да
избегне, поради което се спукала гумата и се изкривила джантата на автомобила. Съдът кредитира
дадените от свидетеля показания, тъй като за същия не съществува оправдана
причина за даване на неверни показания. Свидетелят е застрахован по договор за имуществена
застраховка „Каско“. В качеството си на
такъв е бил длъжен да декларира пред застрахователя всички факти от значение за
настъпването на риска, тъй като в противен случай застрахователят би могъл да откаже обезщетение.
Следва да се изтъкне това, че в полза застрахования се дължи застрахователно
обезщетение за всички увреждания, освен за тези, вследствие негови умишлени или
грубо небрежни действия. Следователно интерес от декларирането на неверни
обстоятелства би имало лицето, чиято цел е неправомерно да получи
застрахователно обезщетение. След като експертизата сочи, че повредите по
автомобила покриват обичайните щети от дупка на пътя, то се налага извод, че за
застрахованото лице е нямало оправдана, от гледище упражняване на правата по
застраховката, причина да даде неверни сведения пред застрахователя относно
това къде и как е настъпил пътният инцидент. Пред застрахователя и пред съда
свидетелят сочи един и същ механизъм, който се подкрепя от експертизата, поради
което следва да се даде вяра на показанията му, които са логични и
последователни.
Установява се от
приетата експертиза, че пазарната стойност на уредените елементи възлиза на
123, 25 лева, което е над размера на исковата претенция. Приетата
съдебно-счетоводна експертиза не следва да бъде обсъждана, тъй като е без
правно значение фактът дали е платена в цялост застрахователната премия. При
неизпълнение на задължението за заплащане на премията, договорът за застраховка
не се прекратява. Застрахователят дължи обезщетение.
При това положение
искът следва да се уважи в цялост, като разноските по делото в размер на 660
лева се възложат в тежест на ответника. Правото на разноски е имуществено право на страната,
постигнала благоприятен изход на спора в рамките на съответната инстанция, като
на присъждане подлежат действително направените и доказани разноски, според
разясненията на ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая разноските се доказват
от писмените доказателства за тяхната направа.
Така мотивиран,
РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
410, ал.1,т.2 КЗ Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана ***** Д. да заплати
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 5 сумата от 121,61/ сто двадесет и
един лева и 61 ст./ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба 17.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица № ***********, за вреди
от настъпил на 27.07.2019г. пъден
инцидент, при управление на застрахования лек автомобил марка „Ауди А6“, с peг.№
** **** **.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., пл. „Ст. Стамболов“ № 1,
представлявана кмета Димитров да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“
№ 5 сумата от 660/ шестстотин и шестдесет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/ п / ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала: Д. Д.