Р Е Ш Е Н И Е №3993
24.10.2019г. гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XX – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 26.09.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19859 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Предмет
на делото са субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК вр.с чл. 54, ал.2 ЗКИР.
Производството
по делото е образувано по искова молба от У.И.П. с ЕГН ********** и П.И.Б. с
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р.Р.П., служ. адрес: ***, ** против
Държавата, чрез Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 55 за признаване на установено по отношение на ответника,
че ищците са собственици, при равни права за всеки един от тях, на основание
договор за дарение, обективиран в Н. а. *** по описа на Н. при ПРС на място,
застроено и незастроено цялото от 365кв.м., съставляващо парцел кад. № ***, по
плана на с. Д., местност „Т.“, находящ се в землището на с. Д., общ. Р., обл. П.,
при граници на мястото: от изток и запад-гора, от юг и север-Г., ведно с
построената в горното дворно място ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена
площ от 26кв.м., последните с проектни индентификационни номера както следва:
ПИ с идентификатор ***; Сградата с идентификатор ***, които имоти( земя и
сграда) - не са отразени в плана за новообразуваните имоти за землището на с.Д.,
общ.Р., обл.П., съответно в КККР, и съставляват част от поземлен имот №*** и
поземлен имот №*** по КВС землището С.Д., общ.Р., обл.П., с индентификационни
номера на последните съответно ПИ с ИД ***и ПИ с ИД ***по КККР на землището на с.Д.,
О.Р. и проекта индентификационни номера: ***и ***.
При условията на
евентуалност ищците претендират да бъде установено правото им на собственост по
отношение на ответника на гореописания имот на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност, в резултат на непрекъснато владение и упражняване на
фактическата власт върху имота от *** до датата на подаване на настоящата
искова молба в съда.
В исковата молба се
твърди, че ищците придобили гореописания недвижим имот по силата на договор за
дарение от *** от техните родители- И. П. Б. и С. Т. Б., като последните се
легитимирали като собственици на база нотариален акт ***по описа на н.при ПРС,
издаден на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Посочва се, че от ***до датата на предявяване на исковата претенция
ищците владели имота. След направена справка в общината ищците установили, че
посочените имоти не били отразени в съставения във връзка с процедурата по §4а
ЗСПЗЗ план, включително установили, че едната част от имота попада в поземлен
имот №***, а другата част от имота попада в поземлен имот №*** и двата по КВС
землището С.Д., общ. Р., обл.П., последните собственост на МЗГ - държавно
лесничейство. Ищците отправили искане за нанасяне на притежаваните от тях
имоти- земя и сграда, в плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на С.Д.. общ. Р.,
като отправили искане за изменение на ПИ с ИД ***и ***по КККР на землището на с.Д.,
О.Р., съответстващи на поземлен имот №*** и поземлен имот №*** по КВС землището
С.Д., общ. Р., обл.П., и нанасяне на процесните поземлен имот и сграда. В
законоустановения срок постъпило възражение
от ТП ДСГ ПЛОВДИВ, с което е изразено несъгласие с искането за
изменение, като било заявено, че посочените имоти били включени в баланса на
МЗХГ. С молба-уточнение заявява, че двата имота, към които бил погрешно заснет
процесния недвижим имот били записани като собственост на МЗГ- Държавно Лейсничество.
По изложените съображения се моли за уважаване на иска. Претендират се
разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че поземлен имот № *** по КВС за
землище на С.Д., общ. Р., представляващ ПИ с идентификатор ***по КККР за
землището бил с площ 15,580 дка и представлявал залесена горска територия в м.
„Д.“, с вид на територията по предназначение – за нуждите на горското стопанство,
държавна частна собственост, а поземлен имот № *** по КВС на землището на С.Д.,
представляващ ПИ с идентификатор ***бил с площ от 63,693 дка и представлява
залесена горска територия, в м. „Д.“, вид на територията по предназначение – за
нуждите на горското стопанство, държавна частна собственост. Имотите били част
от Държавния горски фонд. Ответникът оспорва придобиване то на собствеността
върху процесните имоти от праводателите на ищците. Твърди, че производството
уредено в § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ било неотносимо към имоти, съставляващи
част от горски фонд по аргумент на противното от разпоредбите на чл. 1, вр. чл.
2, т. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно които посоченият закон не уреждал собствеността и
ползването на имотите, включени в горски фонд. Излага аргументи за
неприложимостта на § 4а и сл. ЗСПЗЗ за придобиване на собственост върху горски
територии. Оспорва твърденията на ищците за придобиване на имота по давност.
Посочва, че мораториумът за придобиване на давностно владение на имоти – частна
държавна собственост е продължен до 31.12.2022г. По изложените съображения моли
за отхвърляне на иска. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски
Съдът
след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Съгласно
представения по делото договор за дарение, обективиран в Нотариален акт *** от ***по описа
на н.при ПРС, ищците по настоящото дело са придобили, при равни права за всеки
един от тях, правото на собственост върху следните недвижими имоти: място, застроено и незастроено
цялото от 365кв.м., съставляващо
парцел кад.№***, по плана на Сд., местност
„Т.”, находящ се в землището на сД., общ. Р.,
обл.П., при граници на мястото: от изток и запад-гора, от юг и север-Г., ведно с построената в горното
дворно място едноетажна жилищна сграда,
със застроена площ от 26кв.м. В тази връзка праводателите на ищците
/ техни родители И. П. Б. и С. Т. Б./ пък са придобили процесните имоти с нотариален
акт *** от ***по
описа на н.при ПРС, издаден на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ се предвижда, че гражданите, на които е предоставено право
на ползване върху земи по §4 при спазване изискванията на актовете на
държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях,
когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно
чл. 36, ал. 2 в тримесечен
срок от влизането в сила на оценката. От събраните по делото доказателства се
установява, че е осъществен фактическия състав на придобивното основание по §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ, в тази връзка са: служебна бележка от 11.1975г. издадена от
пълномощничеството на С.Д. в уверение на това, че на И. П. Б. е дадено пустеещо
място от 500 кв.м. в местността „Т.“. Настоящата инстанция приема,
че с този документ категорично се установява обстоятелството, че на Б. на
законно основание е предоставено правото на ползване по силата на ПМС № 21 от
държавен орган върху имот идентичен с процесния, писмо №2556/23.09.1994г. от Кмета на Община „Родопи" до н.при ПРС
относно издаване на нотариален акт по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,; заповед №***. на
Община „Родопи"; Оценителен Протокол от *** на Община „Родопи; Приходна
квитанция №***; Служебна бележка от *** на О.Р.;
Молба - Декларация от ***., заповед за
утвърждаване на оценка № *** От така приобщените писмени доказателства се
установява че праводателите на ищците е била предоставена за ползване земя по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в която същите са построили сграда
в периода до 1 март 1991 г., като определената по съответния ред цена е била
платена в законоустановения срок. Този фактически състав е констатиран и при
изготвяне на нотариален акт ***по описа на н.при ПРС, в който е удостоверено, че на праводателите на
ищците е предоставена процесната земя за
ползване; че върху дворното място е построена сграда, че посочената земя и
сграда са оценени и заплатени, включително, че имотите са възложени в
собственост именно на тях.
По делото е била
изгответна съдебно-техническа експертиза от в.л.г.– В.К., която е приета по
делото и не е оспорена от страните. Съдът кредитира с доверие тази експертиза,
тъй като същата е компетентна, безпристрастна и съответства на останалия по
делото доказателствен материал. Съгласно заключението на в.л.в извадката от
действащата кадастрална карта процесния имот( земя и сграда) не са нанесени, но
след извършване на оглед на място и извършване на геодезическо заснемане и
обработка на данни, се установява, че процесния имот с планоснимачен №***и сграда
попада в границите на ПИ с ИД ***и ПИ с ИД ***/комбинирана скица № */. в.л.заключава
още, че процесния поземлен имот и сграда, които са с проектни номера *** и ***
съответстват на имота посочен в издадения нотариален акт за право на
собственост по §4а ПРЗ ЗСПЗЗ и нотариален акт за дарение. Посочено е още, че
процесния имот не е заснет и включен в одобрения план на новообразуваните имоти
по §4 ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на С.Д. и също така не е заснет и включен в
одобрената кадастрална карта, респ. с приемане плана на новообразуваните имоти
по §4 ПРЗ на ЗСПЗЗ имот с кадастрален № 429 / процесния/ е следвало да бъде
нанесен, както и че имотът попада на територията на КВС, идентичен с КККР.
Следователно, процесния
имот неправилно не е бил включен в плана на новообразуваните имоти, съответно
не е бил заснет и не са били установени неговите точни граници, включително не
е бил отразен в одобрената кадастрална карта.
Не се споделят
възраженията на ответника. Имоти с номера ***, ***, в които имоти съществува
процесния се твърди да са придобити от ответника въз основа на придобивен
способ удостоверен с решение по чл. 13, ал.5 ЗВСГЗГФ № 8001/25.06.2000г. Това
решение обаче е отбелязано в историята на имотите изготвена от О.Р. като
посочването, че имотите са собственост на МЗГ – държавно лесничейство реално не
може да бъде проверено, респ. не може да се съпостави до колко придобивния
способ на ответника изключва, респ. е несъвместим с придобивния способ на
ищците. На следващо място ответника не доказва на какво основание процесните
имоти са горска територия и включени в Държавен горски фонд, за да може да е
налице неприложимост на §4а ПРЗ ЗСПЗЗ, респ. за да се изключи приложимостта на
процедурата по ЗСПЗЗ, когато до влизане в сила на ЗВСГЗГФ не е постановено
реституционно решение по реда на първия закон – така решение № 147/13.04.2010г.
на ВКС по гр.д. № 505/2009г. В случая от значение е обстоятелството, че
процесния имот не се реституира, а се придобива на друго основание, респ.
следвайки логиката на решението на ВКС, праводателите на ищците са придобили
собствеността върху процесната земя преди влизането в сила на ЗВСГЗГФ обн. ДВ,
бр.110 от 25.11.1997г. Следователно, дори и да е имало основание за ответника да
отнесен процесния имот с решение по чл. 13, ал.5 ЗВСГЗГФ № 8001/25.06.2000г.
към Държавен горски фонд, то за този имот е била завършена вече процедурата по §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да се възприеме като частна държавна собственост.
Неприложимо е и изключението на чл. 1, вр. с чл. 2, т.2 ЗСПЗЗ, тъй като имотът
е бил включен в горски фонд след ***., за което пък въобще не е имало
основание, тъй като собствеността е частна.
С оглед на
гореизложеното предявените искове се явяват доказани и следва да бъдат уважени.
Не следва да се
разглежда евентуално заявеното основание за придобиване имотите по давност с
оглед основателността на главния иск.
На основание чл. 78 ГПК
в полза на ищците следва да бъдат присъдени общо поравно сторените по делото
разноски в размер на 1 550 лева съгласно представени списък на л. 108 от
делото.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на Държавата, чрез Министъра на
земеделието, храните и горите, с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55
чрез юрк. Б. С. Д., че У.И.П. с ЕГН **********
и П.И.Б. с ЕГН ********** *** са собственици, при равни права
за всеки един от тях, на основание договор за дарение, обективиран в ***от ***по
описа на н.при ПРС на място, застроено и незастроено цялото от 365кв.м.,
съставляващо парцел кад. № ***, по плана на С.Д., местност „Т.“, находящ се в
землището на С.Д., общ. Р., ОБЛ.П., при граници на мястото: от изток и
запад-гора, от юг и север-Г., ведно с построената в горното дворно място
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 26кв.м., последните с проектни
индентификационни номера както следва: ПИ с идентификатор ***; Сградата с
идентификатор ***, които имоти( земя и сграда) - не са отразени в плана за
новообразуваните имоти за землището на с.Д., общ. Р., обл.П., съответно в КККР,
и съставляват част от поземлен имот №*** и поземлен имот №*** по КВС землището С.Д.,
общ. Р., обл.П., с индентификационни номера на последните съответно ПИ с ИД ***и
ПИ с ИД ***по КККР на землището на с.Д., О.Р. и проекто индентификационни
номера: ***и ***съгласно комбинирана скица № * и скица – проект за нанасяне на
имот 429 по параграф 4 попадащ в ПИ *** и *** по КВС на землище С.Д., О.Р., ОБЛ.П.,
към заключението на в.л.В.К. по съдебно-техническа експертиза на л. 94-107 от
делото, неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА Държавата, чрез
Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. София, бул. „Христо
Ботев“ № 55 чрез юрк. Б.С.Д.ДА ЗАПЛАТИ в полза на У.И.П. с ЕГН ********** и П.И.Б. с ЕГН ********** *** поравно общо сумата от 1 550 / хиляда
петстотин и петдесет/ лева, която представляват разноските за настоящата инстанция.
Решението е неокончателно и подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд
– Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.