РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Перник, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500091 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №994/13.11.2024 г. по гр.д.№812/2024 г. по описа на РС-Перник съдът
е осъдил „Инфраконструкт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Ленински Проспект” № 1 да заплати на основание чл.410,
ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД на „Застрахователна компания Аксиом”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 150 сумата в размер
на 5271,75 лева, представляваща изплатено от „Застрахователна компания Аксиом” на
Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно управление -Добрич, с адрес: гр. Добрич,
ул. „Отец Паисий“ № 15 застрахователно обезщетение по Застраховка „Гаранция за
добро изпълнение“, с бенефициент „Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно
управление -Добрич, обективирана в застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г. за
неизпълнение на гарантирани задължения по Договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-37-1 от 05.05.2023 г., сключен между Агенция пътна инфраструктура -
Областно управление Добрич и „Инфраконструкт“ ООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, както
и сумата в размер на 1325,50 лева, представляваща изплатено от „Застрахователна
компания Аксиом” на Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно управление -
Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15 застрахователно обезщетение по
Застраховка „Гаранция за добро изпълнение“, с бенефициент Агенция „Пътна
инфраструктура“ - Областно управление -Добрич, обективирана в застрахователна
полица № *** от 02.05.2023 г. за неизпълнение на гарантирани задължения по Договор
за възлагане на обществена поръчка № РД-37-2 от 05.05.2023 г., сключен между
1
Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно управление -Добрич и
„Инфраконструкт“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач - на страната на
ищеца „Застрахователна компания Аксиом” АД -Агенция „Пътна инфраструктура“
Областно управление -Добрич.
Решението на РС-Перник е обжалвано в срока по чл.259 ал.1 ГПК от ответника
по делото, чрез пълномощника адв. К. Д. от АК –***, с искане същото да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че решението
било недопустимо като постановено по нередовна искова молба, при условията на
евентуалност се навеждат доводи за неговата неправилност. Поддържа се, че
районният съд не е обсъдил всички приложени по делото доказателства, както и не е
изложил аргументи защо не кредитира приетото заключение по СТЕ, което е довело до
необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. Навежда, че в обявения
за окончателен без възражения доклад първоинстанционният съд неправилно е
разпределил доказателствената тежест, като е възложил на ищеца- въззиваем да
доказва отрицателния факт на неизпълнение от страна на дружеството – ответник на
процесните договори за обществена поръчка, а в тежест на въззивния жалбоподател е
възложено да докаже, че е изпълнил задълженията си по процесните договори, като не
са били налице предпоставките за тяхното прекратяване, което създавало двусмислие
дали се касае за прекратяване на задълженията или на договорите и било съществено
нарушение на процесуалните правила. Поддържа подробно развитите си възражения за
нищожност на договорите поради невъзможен предмет, поради противоречие със
закона и накърняване на добрите нрави, както и за неизпълнен договор от страна на
възложителя.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Застрахователна компания Аксиом” АД, с който се моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по подробно изложени доводи.
Претендира разноски. Третото лице- помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ -
Областно управление Добрич заявява становище за неоснователност на жалбата.
С определение № 202/02.04.2025 г. на въззиваемото дружество „Застрахователна
компания Аксиом” АД, ищец пред първоинстанционния съд, са дадени указания да
индивидуализира претенцията за законна лихва върху всяка от главниците откъм
размер и период, което е сторено с молба вх.№2506/22.04.2025 г. Посочено е, че се
претендират сумите в размер на 408,44 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата в размер на 5271,75 лв. за периода 26.07.2023 г. до 20.04.2024 г., сумата в
размер на 102,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1325,50 лв.
за периода за периода 26.07.2023 г. до 20.04.2024 г., както и законна лихва за забава,
считано от 21.02.2024 г. –датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
плащане.
В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат
изложените доводи за основателност, респективно неоснователност на депозираната
въззивна жалба, като претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа
2
страна следното:
Производството по гр.д.№812/2024 г. по описа на РС-Перник e образувано по
искова молба, подадена от от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ АКСИОМ” АД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 150
чрез адв. М. С. – САК, срещу „Инфраконструкт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул. „Ленински Проспект” № 1, с предявени
обективно кумулативно съединени искове по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че в резултат на проведена обществена поръчка чрез
открита процедура по реда на ЗОП между Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ),
Областно пътно управление (ОПУ) – Добрич и ответника, на 05.05.2023 г. били
сключени два договора за обществена поръчка, а именно: договор № РД-37-1 от
05.05.2023 г. и договор № РД-37-2 от 05.05.2023 г., с предмет: „Изработване на
технически проекти за основен ремонт на пътни обекти по 2 (две) обособени позиции:
Обособена позиция № 1 „Път ІІІ-2202 (Одринци-Ведрина-Гр. ОПУ-Варна) от км 0+000
до км 9+300, с обща дължина 9,300 км“; Обособена позиция № 2: „Кръгово
кръстовище при пресичането ни път ІІI- 9002 при км.24+923 с път ІІІ-9701", за
обособена позиция № 1: „Път ІІІ2702 (Одринци – Ведрина –Гр. ОПУ - Варна) от км
0+000 до км 9+300, с обща дължина 9,300 км“ и с предмет: „Изработване на
технически проекти за основен ремонт на пътни обекти по 2 (две) обособени позиции:
Обособена позиция № 1 „Път ІІІ-2202 (Одринци-Ведрина-Гр. ОПУ Варна) от км 0+000
до км 9+300, с обща дължина 9,300 км“; Обособена позиция № 2: „Кръгово
кръстовище при пресичането ни път ІІI- 9002 при км.24+923 с път ІІІ-9701", за
обособена позиция № 2: „Кръгово кръстовище при пресичането ни път ІІI- 9002 при
км.24+923 с път ІІІ-9701".
Твърди, че съгласно сключените договори, ответникът, в качеството му на
изпълнител, следвало да представи на възложителя „гаранция за добро изпълнение“,
поради което между ищеца и ответника, в полза на АПИ- ОПУ Добрич, били
сключени следните застраховки: 1. Застраховка „Гаранция за добро изпълнение“ с
бенефициент „Агенция пътна инфраструктура“ Областно пътно управление - Добрич,
обективирана в застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г. и 2. Застраховка
„Гаранция за добро изпълнение“ с бенефициент „Агенция пътна инфраструктура“ –
Областно пътно управление - Добрич, обективирана в застрахователна полица № ***
от 02.05.2023 г., и двете обезпечаващи изпълнението на сключените договори между
ответника и АПИ, ОПУ – Добрич. Сочи, че в хода на изпълнение на договорите
възложителят констатирал неизпълнение на двата договора, изразяващо се в
неизготвяне и непредаване на възложителя на изработени проекти, по следните части:
1. Част – „Геодезия“; 2. Част - ,Пътна“; 3. „Проверка на съществуващите хоризонтални
и вертикални габарити на електропроводите“; 4. „Инженерно- геоложки доклад“, и 5.
„Изходни данни за налични инженерни мрежи, получени от експлоатационните
дружества“, което според възложителя представлявало неизпълнение по чл.23, т.1 от
договорите.
Твърди, че с писмо peг. № 53-00-468 от 23.06.2023 г. възложителят предоставил
на ответника 7-дневен срок за представяне на проектната разработка за първи
междинен етап за разглеждане от възложителя. В определения на ответника срок, на
03.07.2023 г., от „Инфраконструкт“ ООД пред възложителя било депозирано писмо, в
което били описани като представящи се проектни частни: 1. Част – „Геодезия“; 2.
Част – „Пътна“; 3. „Проверка на съществуващите хоризонтални и вертикални габарити
на електропроводите“; 4. „Инженерно- геоложки доклад“, и 5. „Изходни данни за
3
налични инженерни мрежи, получени от експлоатационните дружества“, но към
писмото бил приложен само приемо - предавателен протокол с изх. № 17 от 30.06.2023
г., без да се представят описаните в него проектни части. При тези обстоятелства
възложителят приел, че е налице пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя
по договорите, изразяващо се в забава на изпълнителя за изпълнение в срока на
предмета на обществената поръчка, съгласно чл.3, вр. чл.4, ал.1 и ал.3, б “а“ от
договорите, поради което и на основание чл.38, ал.1, т.3, вр. чл.41, ал.1, т.1 от
договорите, прекратил същите.
Сочи, че с писмо peг. № 53-00-565 от 05.07.2023 г. и писмо peг. № 53-00-566 от
05.07.2023 г., възложителят уведомил ответника за прекратените договори, като го
уведомил, че ще пристъпи към усвояване на цялата гаранция за обезпечаване
изпълнението на договорите, като неустойка поради неизпълнение. Същевременно
ответникът бил поканен да се яви при възложителя за съставяне на констативен
протокол относно извършената от него работа по договорите, и размера на евентуално
дължимите плащания, както и да преустанови предоставяне на услугите, като предаде
на възложителя всички разработки изготвени от него, но след получаване на писмата
не е изпратил представител в АПИ-ОПУ Добрич, както и не възразил за развалянето
на догорите.
Твърди, че с писмо изх. № 53-00598 от 18.07.2023 г., възложителят в качеството
си на бенефициент по застраховка „Гаранция за добро изпълнение“, на основание
чл.17, т.2 от договор № РД-37-1 от 05.05.2023 г. и застрахователна полица № *** от
02.05.2023 г., отправил искане към ищеца за заплащане на сумата по гаранцията в
размер на 5271.75 лева, представляващи неустойка по договора, а с писмо изх. № 53-
00599 от 18.07.2023 г., отправил искане към ищеца за заплащане на сумата от 1325.50
лева, представляващи неустойка по договор № РД-37-2 от 05.05.2023 г., и
застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г.
Във връзка с постъпилите писма, ищецът с писмо от 20.07.2023 г. (изпратено по
имейл), поканил ответника, в срок от два дни, да представи писмено становище по
отправените към него застрахователни претенции, но такова не постъпило. Сочи се, че
ищецът разгледал застрахователните претенции и взел решение да изплати същите на
бенефициента, като на 26.07.2023 г. превел на АПИ ОПУ – Добрич претендираните от
тях суми от 5271.75 лева и от 1325.50 лева (общо 6597.25 лева), представляващи
застрахователно обезщетение по сключените с ответника застраховки и неустойки за
неизпълнение на договорите, изчислена в размер на 5 % от цената на всеки един от
договорите.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „Инфраконструкт“ ООД, чрез
адв. П.П. – САК, е подал отговор на исковата молба, в който е заявено становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се оспорва твърдяното от
ищеца обстоятелство, че е участвал в процедура за възлагане на обществена поръчка с
възложител Областно пътно управление – Добрич (ОПУ – Добрич), както че между
ответника и ОПУ – Добрич са били сключени Договор с peг. № РД-37-1 от 05.05.2023
г. с предмет: „Изработване на технически проекти за основен ремонт на пътни обекти
по две обособени позиции: за Обособена позиция № 1: „Път III-2702 (Одринци-
Ведрина-Гр. ОПУ-Варна) от км 0+000 до км 9+300, с обща дължина 9.300 км“, със
срок на изпълнение - 60 дни, и уговорено възнаграждение в размер на 115020.00 лева
без ДДС, както и Договор с peг. № РД-37-2 от 05.05.2023 г. с предмет: „Изработване на
технически проекти за основен ремонт на пътни обекти по две обособени позиции: за
Обособена позиция № 2: „Кръгово кръстовище при пресичането на път Ш-9002 при км
4
24+923 с път 111-9701“, със срок на изпълнение - 60 дни, и с уговорено
възнаграждение в размер на 28 920.00 лева без ДДС.
Не оспорва, че при сключване на процесните договори, ответникът е
предоставил на възложителя гаранции за обезпечаване изпълнението на договорите
под формата на застраховки в размер на 5 % от стойността на уговореното
възнаграждение, като по отношение на първия договор, гаранцията била предоставена
като застраховка при ищеца по застрахователна полица № ***, със застрахователна
сума от 5271.75 лева, а по отношение на втория договор, като застраховка при ищеца
по застрахователна полица № ***, със застрахователна сума от 1325.50 лева.
Навежда правоизключващи, правоунищожаващи, и правоотлагащи възражения,
като твърди, че процесните два договора са нищожни поради невъзможен предмет по
смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД, евентуално нищожни поради
противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, евентуално
нищожни поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД. евентуално унищожаеми поради измама по смисъла на чл.27, предл.
четвърто от ЗЗД.
По отношение противопоставеното възражение за нищожност на процесните
договори по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗОП поради невъзможен предмет,
ответникът твърди, че уговореният в процесните договори срок, който бил твърде
кратък, можело да доведе до пълна обективна (и субективна) невъзможност за тяхното
изпълнение. В тази връзка сочи, че изработването на технически проекти е дейност,
изискваща не само квалифицирана работна ръка, но и работа на терен за геодезически
заснемания - т.е. технологично време.
За противопоставеното в условията на евентуалност възражение за нищожност
на договорите поради противоречието им със закона се поддържа, че уреденият от
възложителя 60-дневен срок в процесните договори противоречи на действащата
правна уредба, като в тази връзка твърди, че договорите противоречат на правните
норми относно сроковете за изпълнение на проектантски услуги от вида на
предвидените, съдържащи се в Методиката за определяне на размера на
възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в
устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, издадена от Камарата на
инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) на основание чл. 6, т. 7 и чл. 29
от ЗКАИИП. Твърдят, че по отношение на проектирането на процесиите строителни
обекти било относимо Приложение № 2: „Себестойност на проектантските услуги по
част „транспортно строителство и транспортни съоръжения“, Раздел 4: „Себестойност
на проектантски услуги (ССПУ) за проектиране на пътни, железопътни, пристанищни,
летищни и други обекти на транспортната инфраструктура и съоръженията към тях,
Транспортно строителство - информационно приложение, А. Норми за времетраене на
проектирането на жп линии и пътища (звено 2-4 лица), таблица 4: Реконструкция на
пътища и улици вкл. кръстовища. Сочи, че в таблицата било указано времетраенето за
изпълнение на проектантски дейности при реконструкция на пътища при дължина до 5
км. за първа категория на терена, което е със срок от 8 месеца, а посоченият в
процесните договори срок бил четири пъти по-кратък. За противопоставеното в
условията на евентуалност възражение за нищожност на договорите поради
накърняване на добрите нрави, в отговора ответника сочи, че тъй като добрите нрави
са абстрактни, твърди, че би могло да се говори и за злоупотреба с прав, тъй като
възложителят, като лице с властнически правомощия и ползвайки доминантното си
положение, едностранно е уредил нереалистични срокове, в които е невъзможно
5
работата да бъде изпълнена. Твърди, че направил всичко възможно за продължаване
сроковете за изпълнение на договорите, но след неговото получаване комуникацията
между ОПУ – Добрич и ответника бела преустановена.
Относно противопоставеното в условията на евентуалност възражение за
унищожаемост на процесните договори поради измама, в отговора се твърди, че
законният представител на ответното дружество е сключил договорите, под
въздействието на невярната представа, че директорът на ОПУ-Добрич ще окаже
съдействие при сключването на допълнително споразумение за удължаване срока на
договорите в съответствие с приложимите норми в проектирането. Твърди, че
управителят на ответника умишлено е въведен в заблуждение от директора на ОПУ-
Добрич чрез внушаване на идеята, че срокът ще се измени, което е имало решаващо
значение за сключването на договорите.
Не се спори между страните и от представените пред първоинстанционния съд
доказателства се установява, че в резултат на проведена обществена поръчка чрез
открита процедура по реда на ЗОП, между Агенция пътна инфраструктура (АПИ),
Областно пътно управление (ОПУ) – Добрич и ответника, на 05.05.2023 г. са били
сключени два договора за обществена поръчка, а именно: Договор № РД-37-1 от
05.05.2023 г., с предмет: „Изработване на 7 Този файл е копие на електронно подписан
документ. Оригиналът е подписан от T.I.T. на 13.11.2024 г. в 23:35:35 ч. Актът е
постановен на 13.11.2024 технически проекти за основен ремонт на пътни обекти за
обособена позиция № 1 „Път ІІІ-2202 (Одринци-Ведрина-Гр. ОПУ-Варна) от км 0+000
до км 9+300, с обща дължина 9,300 км“ и Договор № РД-37-2 от 05.05.2023 г., с
предмет „Изработване на технически проекти за основен ремонт на пътни обекти за
обособена позиция № 2: „Кръгово кръстовище при пресичането ни път ІІI- 9002 при
км.24+923 с път ІІІ-9701".
Видно от съдържанието на Договор № РД-37-1 от 05.05.2023 г., в чл.12, ал.1 от
Договора, страните уговорили, че преди сключването на договора, ответникът следва
да предостави на ОПУ – Добрич гаранция за изпълнението му, в размер на 5 % от
цената за изпълнение на Договора, без включена цена за набавяне на изходни данни в
лева без вкл. ДДС по чл. 7, ал. 1, т.2, а именно гаранция в размер на 5271,75 лева без
вкл. ДДС („Гаранцията за изпълнение“), която да служи за обезпечаване на
изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора. В ал.2 от същата клауза в
договора, страните постигнали съгласие, че гаранцията за изпълнение е представена
под формата на застраховка. В чл.12, ал.1 от Договор № РД-37-2 от 05.05.2023 г.,
страните уговорили, че преди сключването на договора, ответникът да предостави на
АПИ- ОПУ Добрич, гаранция за изпълнението му, в размер на 5 % от цената за
изпълнение на Договора, без включена цена за набавяне на изходни данни в лева без
вкл. ДДС по чл. 7, ал. 1, т.2, а именно гаранция в размер на 1325,50 лева без вкл. ДДС
(„Гаранцията за изпълнение“), която да служи за обезпечаване на изпълнението на
задълженията на изпълнителя по договора.
В ал.2 от същата клауза в договора страните са постигнали съгласие, че
гаранцията за изпълнение е представена под формата на застраховка.
Няма спор, че между ищеца и ответника, в изпълнение на поетите по договорите
задължения от ответника, в полза на АПИ- ОПУ Добрич, били сключени следните
застраховки: 1. Застраховка „Гаранция за добро изпълнение“ с бенефициент „Агенция
пътна инфраструктура“ – Областно пътно управление - Добрич, обективирана в
застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г. и 2. Застраховка „Гаранция за добро
изпълнение“ с бенефициент „Агенция пътна инфраструктура“ – Областно пътно
6
управление- Добрич, обективирана в застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г.- и
двете, обезпечаващи изпълнението на сключените договори между ответника и АПИ,
ОПУ – Добрич.
Няма спор, че съгласно чл.28 от представените пред първата инстанция Общи
условия за застраховка „Гаранции“ с частично или пълно плащане на сумата по
гаранцията вместо застрахования, застрахователят встъпва в правата на бенефициера
като кредитор срещу застрахования и се суброгира срещу последния като причинител
на вредата.
С писмо вх. peг. № 53-00-372/05.06.2023 г., ответникът „Инфраконструкт“ ООД е
поискал удължаване на срока на Договор № РД-37-1/05.05.2023 г. по Обособена
позиция № 1, с 60 календарни дни, считано от 05.06.2023 г., за изпълнението на Първи
междинен етап, а с писмо вх. peг. № 53-00-373/05.06.2023 г., изпълнителят
„Инфраконструкт“ ООД е поискал удължаване на срока на Договор № РД-37-
2/05.05.2023 г. по Обособена позиция № 2, с 45 календарни дни, считано от 05.06.2023
г., за изпълнението на Първи междинен етап, като се е позовал на предвидените в на
предвидените в Методика за определяне размера на възнагражденията за предоставяне
на проектантски услуги от инженерите срокове за изпълнение на проектантски услуги,
както и е посочил, че за периода от 05.05.2023 г. до 05.06.2023 г. метеорологичните
условия не били подходящи.
С писмо изх. peг. № 53-00-468/23.06.2023 г., възложителят е уведомил
изпълнителя, че искането му за удължаване на срока на Договор № РД-37-1/05.05.2023
г. не е уважено и му е предоставил 7-дневен срок от получаване на писмото, за
представяне на проектната разработка по първи междинен етап, като го е уведомил, че
в противен случай ще счита, че е налице неизпълнение на договорни задължения от
страна на изпълнителя и ще пристъпи към прекратяване на договора. С писмо изх. peг.
№ 53-00-469/23.06.2023 г., възложителят е уведомил изпълнителя, че искането му за
удължаване на срока на Договор № РД-37-2/05.05.2023 г. не е уважено и му е
предоставил 7-дневен срок от получаване на писмото, за представяне на проектната
разработка по първи междинен етап, като го е уведомил, че в противен случай ще
счита, че е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на изпълнителя и
ще пристъпи към прекратяване на договора.
С писмо вх. peг. № 53-00-537/03.07.2023 г., ответното дружество е изпратило
приемо-предавателен протокол изх. № 17/30.06.2023 г., с опис на проектната
документация - на първи междинен етап за обособена позиция № 1, а с писмо вх. peг.
№ 53-00-536/03.07.2023 г., изпълнителят изпраща приемо-предавателен протокол изх.
№ 18/30.06.2023 г., с опис на проектната документация - на първи междинен етап за
обособена позиция № 2, както и технически проект - Първи междинен етап, част
„Геодезия“. С писмо изх. peг. № 53-00-565/05.07.2023 г., възложителят е уведомил
изпълнителя, че счита, че е налице неизпълнение на съществено задължение по
Договор № РД-37-1/05.05.2023 г. от страна на Изпълнителя и прекратява договора,
като го уведомява, че ще пристъпи към усвояване на цялата гаранция за обезпечаване
на изпълнението на договора, като неустойка поради неизпълнение. С писмото
изпълнителят е информиран, че на основание чл. 43 от договора, следва да се яви за
съставяне на констативен протокол за извършената към момента на прекратяване на
договора работа и размера на евентуално дължимите плащания. С писмо изх. peг. №
53-00-566/05.07.2023 г., възложителят е уведомил изпълнителя, че счита, че е налице
неизпълнение на съществено задължение по Договор № РД-37-2/05.05.2023 г. от
страна на изпълнителя и прекратява договора, като го уведомява, че ще пристъпи към
7
усвояване на цялата гаранция за обезпечаване на изпълнението на договора, като
неустойка поради неизпълнение. С писмото изпълнителят е информиран, че на
основание чл. 43 от договора, следва да се яви за съставяне на констативен протокол за
извършената към момента на прекратяване на договора работа и размера на
евентуално дължимите плащания.
С писмо вх. peг. № 53-00-582/11.07.2023 г., ответникът е предал технически
проект - Първи междинен етап, част „Електро-проверки на съществуващите
хоризонтални и вертикални габарити на електропроводите“ за обект: „Изработване на
технически проекти за основен ремонт на пътни обекти по две обособени позиции, за
обособена позиция № 2 „Кръгово кръстовище при пресичането на път III-9002 при км
24+923 с път 111-9701”.
С писмо изх. per. № 53-00-598/18.07.2023 г., възложителят е уведомил
застрахователя „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ АКСИОМ“ АД за прекратяването
на Договор № РД-37- 1/05.05.2023 г. и в качеството си на бенефициент по застраховка
„Гаранция за добро изпълнение“, обективирана в Застрахователна полица № *** от
02.05.2023 г. е направил искане към него за плащане на цялата сума по гаранцията, в
размер на 5271,75 лева. С писмо изх. peг. № 53-00-599/18.07.2023 г., възложителят е
уведомил застрахователя „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ АКСИОМ“ АД за
прекратяването на Договор № РД-37- 2/05.05.2023 г. и в качеството си на бенефициент
по застраховка „Гаранция за добро изпълнение“, обективирана в Застрахователна
полица № *** от 02.05.2023 г., е направил искане към него за плащане на цялата сума
по гаранцията, в размер на 1325,50 лева като неустойка. С писмо изх. № 53-00-
603/19.07.2023 г., на основание чл. 43 от Договор № РД-37- 1/05.05.2023 г.,
възложителят е изпратил на изпълнителя Констативен протокол peг. № 53-00-
601/18.07.2023 г. за извършената към момента на прекратяване на договора работа. С
писмо изх. № 53-00-604/19.07.2023 г., на основание чл. 43 от Договор № РД-37-
2/05.05.2023 г., възложителят е изпратил на изпълнителя Констативен протокол peг. №
53-00- 602/18.07.2023 г. за извършената към момента на прекратяване на договора
работа. С транзакция от дата 26.07.2023 г. въззиваемото дружество е изплатило
сума в размер на 6597,25 лева по банкова сметка на ОПУ- Добрич, с основание щети
№ 8790 и № 8791 по застраховка „Гаранции“.
Пред първата инстанция е прието заключение на вещо лице по СТЕ по поставени
от страните задачи, от което се установява, че според добрата проектантска практика
времето необходимо за изпълнение на етапите по обособена позиция №1 би трябвало
да е: за първи междинен етап - около 60 календарни дни; за втори междинен етап
предвиденият срок от 20 календарни дни е недостатъчен, а за трети междинен етап
предвиденото време от 10 календарни дни е достатъчно. Според посоченото от вещото
лице за обособена позиция №2 времето за изпълнение на етапите би трябвало да е: за
първи междинен етап - около 40 календарни дни, за втори междинен етап
предоставеният срок е недостатъчен, а за трети междинен етап предвиденото време от
10 календарни дни е достатъчно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
8
допустимо.
По доводите за неправилност съдът намира следното:
С оглед съвпадането на изводите двете съдебни инстанции настоящият съдебен
състав препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния
съд. В допълнение към изложеното от районния съд и с оглед доводите, направени във
въззивната жалба, съдът приема следното:
Според чл.429, ал.1, т.2 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят може да се задължи да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. Според чл.111, ал.1
от ЗОП възложителят може да изисква от определения
изпълнител да предостави гаранции, които да обезпечат изпълнението на договора
и/или авансово предоставените средства, като гаранцията може да се представи във
формата на застраховка, която обезпечава изпълнението чрез покритие на
отговорността на изпълнителя – чл.111, ал.5, т.3 от ЗОП. Независимо, че в
застрахователния договор се говори за „гаранции по договор“, по същество се касае за
застраховане на гражданска отговорност по смисъла на глава Четиридесет и първа от
КЗ – аргумент от клауза „Застрахователно покритие“ от застрахователния договор.
Застраховката „Гражданска отговорност“ е вид имуществена застраховка, чиято
основна специфика се състои в обекта, респективно предмета на застраховане. Обект
на застраховане е гражданската отговорност (договорна или деликтна) на
застрахования, за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, с оглед на
което предмет на застраховане е не активът на застрахованото лице, а пасивът му.
Застрахователният риск, който е покрит, е опасността застрахованият да отговаря пред
своя контрагент за вредите вследствие неизпълнение на договорно задължение. В
случая страните са обвързани именно от такъв договор за застраховка „Гаранция за
изпълнение“, обективиран в процесните застрахователни полици, по които
застраховател е ищецът, а ползващо се лице от застраховката е третото лице-помагач
ОПУ- Добрич, което може да търси застрахователното обезщетение директно от
застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В срока на застрахователно покритие
по този договор се твърди да е настъпил покрит от
застраховката риск, а именно: ответникът не е изпълнил задълженията си към АПИ
ОПУ Добрич, която, в качеството си на ползващо се от
застраховката лице, е предявила своевременно претенцията си пред застрахователя,
която претенция по размер не надвишава застрахователната сума и е направена в срока
на застраховката. Не се спори между страните и от представените по делото
доказателства се установява, че от страна на застрахователното дружество в полза на
бенефициента е извършено съответното плащане.
Сключените между страните договори за обществена поръчка съдържат
елементи от договора за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД, включително задължението
за ищеца, като изпълнител, да изработи нещо, като изпълни работата така, че тя да
бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение (чл. 258 и
чл. 261, ал. 1 от ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 4 ЗОП, договорът трябва
да съответства на проекта на договор, приложен в документацията, допълнен с всички
предложения от офертата на участника, въз основа на които последният е определен за
изпълнител на поръчката, като промени в проекта на договор се допускат по
изключение, когато е изпълнено условието по чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП и са наложени от
9
обстоятелства, настъпили по време или след провеждане на процедурата. По делото не
е спорно, че между АПИ – ОПУ Добрич и жалбоподателя е сключен договор, който
съответства на подадената оферта, както и на проекта на договор, представен от
бенефициера. В разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗОП е предвидено, че договорите за
обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, когато: 1.
промените са предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора
чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената
или опции; обхватът и естеството на възможните изменения или опции, както и
условията, при които те могат да се използват, не трябва да води до промяна в
предмета на поръчката или на рамковото споразумение; 2. поради непредвидени
обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки,
услуги или строителство, които не са включени в първоначалната обществена поръчка,
ако смяната на изпълнителя: а) е невъзможна поради икономически или технически
причини, включително изисквания за взаимозаменяемост или оперативна
съвместимост със съществуващо оборудване, услуги или съоръжения, възложени с
първоначалната поръчка, и б) би предизвикала значителни затруднения, свързани с
поддръжката, експлоатацията и обслужването или дублиране на разходи на
възложителя; 3. поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа
възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което
не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение; 4. се налага
замяна на изпълнителя с нов изпълнител, при условие че възможността за замяна е
предвидена в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни
и недвусмислени клаузи, касаещи възникването на конкретни условия; 5. се налага
замяна на изпълнителя с нов изпълнител, когато за първоначалния изпълнител е
налице универсално или частично правоприемство, включително при преобразуване на
първоначалния изпълнител чрез вливане, сливане, разделяне или отделяне, или чрез
промяна на правната му форма, както и в случаите, когато той е в ликвидация или в
открито производство по несъстоятелност и са изпълнени едновременно следните
условия: а) за новия изпълнител не са налице основанията за отстраняване от
процедурата и той отговаря на първоначално установените критерии за подбор; б)
промяната на изпълнителя не води до други съществени изменения на договора за
обществена поръчка или рамковото споразумение и не цели заобикаляне на закона; 6.
условията по т. 4 или 5 са налице по отношение на участник в обединението
изпълнител, което не е юридическо лице; и т. 7. се налагат изменения, които не са
съществени. В случая не може да се приеме, че така определеният от изпълнителя и
приет от възложителя срок не съставлява съществено условие по договора. Затова
именно е необходимо да бъдат разгледани твърденията на ответника за нищожност на
процесния договор поради невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно приетото в съдебната практика фактическа невъзможност е налице,
когато предметът не съществува в действителността при сключване на сделката и не
може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,
техниката и технологиите към момента на сделката. Правна невъзможност на
предмета има, когато за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно
уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на
обекта. Затова при спор за валидност на договор поради невъзможен предмет на
доказване подлежи фактът дали към момента на постигнатото съгласие е правно
възможно предметът да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. В
конкретния случай, при съобразяване на фактите е безспорно, че няма пречка от вида
10
на разгледаните по-горе предметът на договора за обществена поръчка към момента на
неговото сключване да възникне. Евентуалната невъзможност за неговото изработване
съобразно договореното в определения по взаимно съгласие на страните срок не
обосновава извод за нищожност на соченото основание. Освен, че липсват еднозначни
ангажирани доказателства уговорения срок да се явява обективно недостатъчен, това
обстоятелство само по себе си е основание за реализиране на други предоставени от
закона права на страните. В тази връзка правилни са изводите на районния съд, че в
отправеното до възложителя искане на основание чл.116 от ЗОП за продължаване на
определения срок дружеството- въззивен жалбоподател, се е обосновало единствено с
предвидените срокове в Методика за определяне размера на възнагражденията за
предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в
инвестиционното проектиране към ЗКИП, като са изложени твърдения за
неподходящи метеорологични условия в периода 05.05.2023 г. – 05.06.2023 г., като не е
твърдяло невъзможност за изпълнение, породена от определения срок. Отделно от
горното, в противоречие с изложеното от въззивния жалбоподател, видно от
сключените договори, срокът за изпълнение на проектантски работи за всяка
обособена позиция е уговорен в рамките на 60 календарни дни, който спира да тече в
края на всеки междинен етап и продължава да тече от началото на следващия
междинен етап. Предвид посоченото, изпълнението на срока на проектантските работи
не се фиксира в 60 календарни дни от сключването на договорите, а е съобразено с
технологичното време, което е необходимо за разглеждане на проектната разработка от
възложителя. В тази връзка съдът намира за неоснователни и доводите във въззивната
жалба за посочените от вещото лице по СТЕ срокове за извършването на
необходимите съгласувателни процедури от съответните компетентни органи и
експлоатационни дружества, които биха довели до удължаване на необходимото време
за изготвяне на техническия проект, доколкото при разпита си в проведеното открито
съдебно заседание вещото лице изрично е посочило, че при първия междинен етап не
е необходимо извършването на съгласувателни процедури, а от представените по
делото доказателства се установява, че в предоставения от възложителя допълнителен
срок за представяне на проектната разработка по първи междинен етап изпълнителят е
представил единствено два броя приемо-предавателни протоколи, с опис на
проектната документация, като към писмото не са били представени други документи.
Предвид изложеното възражението за нищожност на договора поради липса на
предмет, е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ищеца за нищожност на договора поради
противоречие със закона. Цитираната от въззивния жалбоподател Методика за
определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги
от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране
съдържа установената от професионалната организация на инженерите в
инвестиционното проектиране себестойност на проектантските услуги и задължението
при уговарянето на възнаграждение тази себестойност да се съобразява като
минимално, от което следва изводът, че на пазара на такива услуги стойностите
(възнагражденията) по Методиката за определяне на размера на възнагражденията за
предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в
инвестиционното проектиране са обичайни. На фона на горното съдът намира, че
цитираната Методика регламентира начина на определяне на възнагражденията, но не
дефинира фазите на проектиране, съответно целта й е определяне на размера на
хонорарите, а не регулиране на процесите. С оглед на това и възражението на
ответника, че процесните договори противоречат на закона, а именно -на Методиката
11
за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски
услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране,
издадена от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, са
неоснователни.
По възражението на нищожност на договора поради накърняване на добрите
нрави: Това възражение жалбоподателят свързва с доминантното положение на
възложителя на обществени поръчки при определяне на съдържанието и условията на
договорите. Константно се приема в съдебната практика, че добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Съгласно чл.9 от ЗЗД страните
имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Договорите за
обществена поръчка се сключват по реда на специалния закон - ЗОП, в който са
определени принципите, условията и реда за възлагане на обществените поръчки с цел
осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните
средства и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с
обществено значение – чл. 1 от ЗОП. В случая, договорът е бил сключен след
проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. Това обаче само по себе си
не води до нарушаване на принципа за равнопоставеност между страните. Тази
процедура е предвидена с цел охраняване на обществения интерес при разходване на
обществените средства, но не ограничава свободата на договаряне, тъй като всеки
участник има възможност предварително да се запознае с условията, при които ще
бъде сключен договора и от неговата свободна воля зависи дали да участва в
процедурата и дали да подпише договора. След като проектът за договор е бил на
разположение на кандидатите /който факт не е спорен по делото/, то те са могли да се
запознаят с него и да вземат решение дали предложените условия ги удовлетворяват.
Ето защо в случая не е налице нарушаване на свободата на договаряне и на
равнопоставеността между страните. Не се спори между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява, че преди подписване на
договорите изпълнителят се е запознал със съдържанието им чрез предоставяне от
възложителя на проект на договора, задължителен елемент от документацията за
участие в процедурата, а видно от съдържането на предоставената от изпълнителя
оферта, още тогава същият е изразил съгласие с това съдържание. На фона на горното
съдът намира възражението за нищожност на договора поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД за неоснователно.
След като бе прието, че процесните договори са действителни, следва да бъде
проверено дали са налице предпоставките за уважаване на исковете, а именно-
настъпването на твърдяното от ищеца застрахователно събитие, изразяващо се във
възникването на договорната отговорност на застрахования - изпълнител поради
виновно неизпълнение на задължения, в частност лошо и забавено изпълнение на
договорни задължения по Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-1 от
12
05.05.2023 г., сключен между Агенция пътна инфраструктура - Областно управление
Добрич и „Инфраконструкт“ ООД и Договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-37-2 от 05.05.2023 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно
управление -Добрич и „Инфраконструкт“ ООД.
По общо правило, с договора за застраховка застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да плати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно
обезщетение. Несъмнено е, че процесният договор за застраховка е от сферата на
имущественото застраховане и е свързан с рискове, възникващи при изпълнението на
сключения договор между застрахования-изпълнител и бенефициента-възложител по
договор, сключен по Закона за обществените поръчки. Принципно имущественото
застраховане може да има за предмет, както актив, така и пасив на застрахования. В
първия случай се касае до общо имуществено застраховане /чл. 399 КЗ/ и отговорност
на застрахователя /чл. 405 КЗ/, покриваща риска от настъпване на вреди върху
конкретен обект на имуществено право на застрахования. Във втория случай
отговорността на застрахователя покрива риска от увеличаване пасива на имуществото
на застрахования, поради възникване на евентуални имуществени претенции от трети
лица спрямо застрахования. В този случай се касае до застраховане на гражданската
отговорност на застрахования, която може да възникне както въз основа на
непозволено увреждане /чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ/, така и при неизпълнение на договорно
задължение /чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ/.
Няма спор между страните, че ответникът, в качеството му на изпълнител е
предоставил на възложителя „Гаранция за добро изпълнение“, поради което между
ищеца и ответника, в полза на АПИ- ОПУ Добрич, са били сключени следните
застраховки: 1. Застраховка „Гаранция за добро изпълнение“ с бенефициент „Агенция
пътна инфраструктура“ – Областно пътно управление Добрич, обективирана в
застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г. и 2. Застраховка „Гаранция за добро
изпълнение“ с бенефициент „Агенция пътна инфраструктура“ – Областно пътно
управление- Добрич, обективирана в застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г., и
двете обезпечаващи изпълнението на сключените договори между ответника и АПИ -
ОПУ Добрич.
Застраховката "Гражданска отговорност" е вид застраховка, при която
застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора
застархователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на трето лице по
силата на своята гражданска отговорност- в случая договорна отговорност.
Застрахованият риск е опасността от възникване на гражданска отговорност за
застрахования, т. е. опасността застрахованият да отговаря пред трето лице, увредено
от него, като се задължи да му плати обезщетение за причинените вреди. Т. е. не всяка
гражданска отговорност се покрива от застраховката, а тази, която се изразява в
задължението за обезщетение на вреди, поради което застрахователното събитие при
тази застраховка е възникването на гражданската отговорност на застрахования.
Следователно при настоящия договор за застраховка "Гражданска отговорност"
предмет на застраховане е имуществената отговорност на застрахования, която
възниква въз основа на неизпълнение на договорно задължение, за причинени от
неправомерното му поведение вреди, чийто размер не може да бъде определен
предварително. Доколкото в настоящия случай се касае до застраховане на
гражданската отговорност на застрахования, при които договори, за разлика от другите
имуществени застраховки, липсва застрахователна стойност, то при настъпване на
13
застрахователно събитие застрахователят плаща обезщетение на третото увредено
лице, равно на паричното задължение на застрахования, но не повече от
застрахователната сума, ако такава е поставена като лимит от застрахователя.
Застрахователят плаща обезщетението на вредите, причинени от застрахования на
неговия съконтрахент, възникнали в резултат от неизпълнението на договорното му
задължение.
В настоящия казус ищецът - застраховател е установил, че е налице
неизпълнение на задължения на изпълнителя, което неизпълнение се изразява в
забавено и лошо изпълнение на задълженията за предоставяне на услугите, предмет на
процесните договори за възлагане на обществена поръчка, което неизпълнение е
обусловило правото на възложителя съгласно уговореното в чл.39, ал.1 от всеки един
от процесните договори, съгласно които, всяка от страните може да развали договора
при виновно неизпълнение на съществено задължение на другата страна по Договора,
при условията и с последиците, съгласно чл.87 и сл. от ЗЗД, чрез отправяне на писмено
предупреждение от изправната страна до неизправната и определяне на подходящ срок
за изпълнение. Изводите на районния съд в тази част, които по своето съдържание
сочат на неоснователност на заявеното от ответника възражение по чл.90 ЗЗД, също се
споделят от настоящата инстанция, тъй като според съда от събраните доказателства
не се установява забава или недобросъвестно поведение на възложителя при
изпълнението на договора. В тази връзка съдът съобразява и представените пред
първата инстанция задание за проектиране за изготвяне на технически проект за
извършване на основен ремонт на обект: „Път III-2702 (Одринци-Ведрина-гр. ОПУ-
Варна) от км 0+000 до км 9+300. с обща дължина 9.300 км“ и задание за проектиране
за изготвяне на технически проект за извършване на основен ремонт на обект:
„Кръгово кръстовище при пресичането на път Ш-9002 при км 24+923 и път III -9701“,
представляващи част от документацията за обществената поръчка и съдържащи
изходни данни, необходими на изпълнителя за изготвяне на проектите по двете
обособени позиции.
С плащането на застрахователното обезщетение и по силата на изричната норма
на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът встъпва в правата, които кредиторът има срещу
причинителя на вредата, поради което и предявените искове за сумата в размер на
5271,75 лева, представляваща изплатено от „Застрахователна компания Аксиом” на
Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно управление -Добрич, с адрес: гр. Добрич,
ул. „Отец Паисий“ № 15 застрахователно обезщетение по Застраховка „Гаранция за
добро изпълнение“, с бенефициент „Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно
управление -Добрич, обективирана в застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г. за
неизпълнение на гарантирани задължения по Договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-37-1 от 05.05.2023 г., сключен между Агенция пътна инфраструктура -
Областно управление Добрич и „Инфраконструкт“ ООД, както и сумата в размер на
1325,50 лева, представляваща изплатено от „Застрахователна компания Аксиом” на
Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно управление -Добрич, с адрес: гр. Добрич,
ул. „Отец Паисий“ № 15 застрахователно обезщетение по Застраховка „Гаранция за
добро изпълнение“, с бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно
управление -Добрич, обективирана в застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г. за
неизпълнение на гарантирани задължения по Договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-37-2 от 05.05.2023 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“
- Областно управление -Добрич и „Инфраконструкт“ ООД са изцяло основателни и
правилно са били уважени от първоинстанционния съд.
14
По исковете с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД:
При осъществяване на фактическия състав по чл.410 ал.1 от КЗ, в полза на
изплатилия обезщетение застраховател се поражда регресно право, което обаче
разгледано като задължение на причинителя на вредата – в случая ответника, възниква
като безсрочно. Следователно, за да се счита изпаднал в забава по регресния дълг е
следвало ответникът да бъде поканен от ищеца – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Пред първата
инстанция ищецът е представил регресна покана на л. 51 от делото, но не е представил
доказателства същата да е връчена на въззивния жалбоподател, поради което не може
да се направи извод за надлежно връчване на ответника на регресна покана, респ. за
поставянето му в забава за регресното задължение, поради което не може да се
направи извод и че акцесорното задлъжение за обезщетение за забава върху
главницата е възникнало, респ. че ответникът дължи заплащане на претендираното от
ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По изложените съображения, съдът приема,
че искът за обезщетение за забава е неоснователен и следва да бъде отхвърлен за
сумите в размер на 408,44 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в
размер на 5271,75 лв. за периода 26.07.2023 г. до 20.04.2024 г., сумата в размер на
102,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1325,50 лв. за периода
за периода 26.07.2023 г. до 20.04.2024 г., съобразно стореното пред въззивната
инстанция уточнение.
По разноските:
В първоинстанционното производство ищецът претендира разноски в размер на
1920 лв., като с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени 1781,94 лв., като
за горницата първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Ответникът
претендира разноски пред първата инстанция в размер на 1804 лева за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, от които му се следва сумата в размер
на 129,72 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Във въззивното производство въззивникът претендира разноски в размер на 1885
лева за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на
спора следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 135,54 лв.
На въззиваемия се следват разноски в размер на 1577,76 лв. за платено
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
Досежно дължимите в производството държавни такси по исковете с правно
основание чл.86 ал.1 ЗЗД, съдът намира, че на основание чл. 77 от ГПК въззиваемият-
ищец следва за бъде осъден да заплати дължимите за производството държавни такси,
както следва: по сметка на ПРС - държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 50 лв. и по сметка на ПОС - държавна такса в размер на 25
лв. за въззивното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд-
Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №994/13.11.2024 г. по гр.д.№812/2024 г. по описа на РС-
Перник в частта, в която е осъден „Инфраконструкт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Ленински Проспект” № 1 да заплати
на основание чл.86 ал.1 ЗЗД на „Застрахователна компания Аксиом”, ЕИК *********,
15
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 150 сумите в размер
на 408,44 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 5271,75
лв. за периода 26.07.2023 г. до 20.04.2024 г., сумата в размер на 102,70 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1325,50 лв. за периода за периода
26.07.2023 г. до 20.04.2024 г. съобразно уточняваща молба вх.№2506/22.04.2025 г.,
както и в частта за разноските за разликата над сумата от 1781,94 лв. до пълния
присъден размер от 1920 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователна компания Аксиом”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 150 искове с правно
основание чл.86 ал.1 ЗЗД да бъде осъден „Инфраконструкт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Ленински Проспект” № 1 да му
заплати сумите в размер на 408,44 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата в размер на 5271,75 лв. за периода 26.07.2023 г. до 20.04.2024 г. и сумата в
размер на 102,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1325,50 лв.
за периода за периода 26.07.2023 г. до 20.04.2024 г. съобразно уточняваща молба вх.
№2506/22.04.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №994/13.11.2024 г. по гр.д.№812/2024 г. по описа на
РС-Перник, в частта, в която е осъден „Инфраконструкт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Ленински Проспект” № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ на „Застрахователна компания
Аксиом”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша” № 150 сумата в размер на 5271,75 лв., представляваща изплатено от
„Застрахователна компания Аксиом” на Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно
управление -Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15 застрахователно
обезщетение по Застраховка „Гаранция за добро изпълнение“, с бенефициент
„Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно управление -Добрич, обективирана в
застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г. за неизпълнение на гарантирани
задължения по Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-1 от 05.05.2023
г., сключен между Агенция пътна инфраструктура - Областно управление Добрич и
„Инфраконструкт“ ООД, както и сумата в размер на 1325,50 лв., представляваща
изплатено от „Застрахователна компания Аксиом” на Агенция „Пътна
инфраструктура“ - Областно управление -Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Отец
Паисий“ № 15 застрахователно обезщетение по Застраховка „Гаранция за добро
изпълнение“, с бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно управление
-Добрич, обективирана в застрахователна полица № *** от 02.05.2023 г. за
неизпълнение на гарантирани задължения по Договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-37-2 от 05.05.2023 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“
- Областно управление -Добрич и „Инфраконструкт“ ООД, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 21.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.
16
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Аксиом”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 150 ДА ЗАПЛАТИ на
„Инфраконструкт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Ленински Проспект” № 1 сумата от 129,72 лв., представляваща дължими
разноски в първоинстанционното производство и сумата в размер на 135,54 лв.,
представляваща дължими разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Инфраконструкт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Ленински Проспект” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователна компания Аксиом”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша” № 150 сумата в размер на 1577,76 лв. разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Аксиом”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 150 ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.77 от ГПК дължимите за двете инстанции държавни такси по исковете с правно
основание чл.86 ал.1 ЗЗД, платими в полза на бюджета на съдебната власт, както
следва: за първоинстанционното производство държавна такса в размер на 50 лв. по
сметка на ПРС и за въззивното производство държавна такса държавна такса в размер
на 25 лв. по сметка на ПОС.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач - на
страната на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ АКСИОМ” АД -Агенция
„Пътна инфраструктура“ - Областно управление Добрич.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17