Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен
съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 3010 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** против НП № В-0050488/01.07.2020 год. на Директор в
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
КЗП, с което за извършено нарушение на чл.113,ал.2 от Закона за защита на
потребителите, на осн. чл.222а от Закона за защита на
потребителите на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
в противоречие с приложимите материално правни норми. Като допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила се сочат,
неправилно посочване на дата и обстоятелствата, при които се твърди, че е било
извършено нарушението, с което е нарушена нормата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН; с
необоснованост на извършеното нарушение, като се сочи, че не са посочени
доказателства, които потвърждават нарушението, като се излага становище, че
видно от заключението на сервиза гаранционната услуга не може да бъде
предоставена,защото телефонът се е възпламенил не вследствие на зареждането си,
а на друго механично въздействие (вероятно изпускането му от потребителя след като
се е загрял). Позовават се още на обстоятелството, че потребителят е следвало
да докаже несъответствието на стоката с договора за продажба, който е бил
сключен на 26.12.2017г., а рекламацията е била реализирана едва на 30.09.2019г.
Поради посоченото се моли за отмяна на издаденото НП, в условията на
евентуалност за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на насрещната аналогична претенция.
В
съдебно заседание дружеството, редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата
страна – РД КЗП Варна на свой ред не изпраща представител. В писмено становище
моли за потвърждаване на издаденото наказателно постановление и пледира за
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на насрещната аналогична
претенция.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи от
фактическа страна:
Потребителят Е.С. подала жалба вх. № В-03-2013/21.10.2019 год. в КЗП-РД Варна, в която описала, че на 02.10.2019
год. дружеството-жалбоподател й е отказало гаранционно обслужване на мобилен
апарат, който през месец септември същата година се възпламенил докато бил в
ръката й.
Със сервизна поръчка № SOVM05410130/30.09.2019r.
телефонът бил
приет в сервиз от „А.Б.“ ЕАД
с Констативен протокол № BG0200137315/02.10.2019r. от „Булграм сервиз",
в който е описано, че след направена
диагностика устройството е
в разглобено състояние, и е
установено „възпламеняване на телефона“.
Нямало данни пораженията по телефона да
са получени вследствие на зареждането
му, тъй като
веригата за зареждане е здрава и няма поражения от токов удар
или протекло високо напрежение през нея.
Устройството се възпламенило в ръката на потребителя, като по нейни данни същата не е извършвала несвойствени за устройството
дейности, които да обосноват извод за негова неправилна употреба.
Потребителката Е.Х.С.
направила рекламация на 30.09.2019г. с искане за възстановяване на сумата.
Преди тази рекламация, на 14.08.2019г. е предявена друга рекламация, по която търговецът
е сменил дисплея на телефона и го
е върнал на 22.08.2019г.
Поради изложеното и доколкото по преписката не били ангажирани
доказателства за неправилна употреба от страна на потребителя, св. В.Г. приела,
че търговецът не е изпълнил административното
си задължение, когато потребителската стока не съответства
на договора за продажба, да
приведе в едномесечен срок, считано от
предявяване на рекламация на 30.09.19г.
Прието било, че нарушението е извършено на 31.10.19г., когато търговецът бил в забава да изпълни
привеждането на стоката с договора за продажба в едномесечен
срок, с което е прието, че е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от Закона
за защита на потребителите.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № В-0050488/01.07.2020
год. на Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.Варна към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при КЗП, с което за извършено нарушение на чл.113,ал.2 от
Закона за защита на потребителите, на осн. чл.222а от
Закона за защита на потребителите на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя В.Г., която потвърждава констатациите в
АУАН, както и потребителката Е.С., която подробно обясни механизма на
настъпилото възпламеняване, като посочи и че телефонът е изгърмял и се
възпламенил в ръцете на внучката й, която от уплаха го изпуснала, като тя
използвала същия единствено за да провежда телефонни разговори и за да потърси
нещо в интернет.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията
на разпитените свидетели, дадени в хода на съдебното
следствие, и от приложените по делото писмени доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Директор РД за областите Варна,
Добрич, Шумен,Търговище, Разград и Силистра ,
съгласно приложената Заповед № 165/18.03.2020 год. на Председателя на
КЗП,като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно Заповед №
363ЛС/22.04.2015 год. от председателя на Комисията за защита на потребителите,
който е предоставил право на
длъжностното лице В.М.Г. да съставя актове за извършени нарушения по законите и
подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението, на които е възложен
на КЗП или на председателя на КЗП.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушителя и
е подписан от съставителя по акта и двама свидетели при съставянето му, както
изрично е отбелязано в съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.
По отношение на възражението за допуснато съществено процесуално нарушение,
касаещо непосочването на точната дата на извършване
на нарушението съдът не сподели същото, тъй като в обжалваното НП недвусмислено
става ясна волята на наказващия орган, който е приел, че същото е било
реализирано с изтичането на месечния срок за удовлетворяване на рекламацията.
Наред с това необосновано е и възражението за непосочването на
доказателствата на които се основава административното обвинение, като досежно
констативния протокол, отразеното в него се потвърди по категоричен начин от
разпита на актосъставителя.
В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, като
нарушение е посочено , че търговецът не е привел стоката в съответствие с
договора за продажба в законоустановения едномесечен
срок, считано от датата на предявяване на рекламацията , а именно от 30.09.2019г.,
когато мобилният оператор за първи път регистрира направената от потребителя реикламация.
Ал.2 на чл.113 задължава продавачът да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя.
Ал.1 на същия член пък въвежда задължението за продавача, когато потребителската стока не съответства
на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора за
продажба.
Анализът на материалните норми показва, че двата текста въвеждат взаимносвързани, но отделни задължения за продавача при предявяване на ракламация
, всяко от които подлежи на отделно изпълнение. Първото от тях е да бъде
приведена потребителската стока в съотвествие с
договора за продажба - / ал.1 /, а второто от тях е това да бъде сторено в
определен и фиксиран от закона едномесечен срок от момента на предявяване на
рекламацията - /ал.2 /. Т.е. втората норма въвежда гаранции за срочност при
реализирането на правата на потребителя.
В конкретния случай предявената рекламация безспорно е била приета от
търговеца, тъй като рекламираната стока е била приета в търговския обект,
изготвена е сервизна поръчка за ремонт и мобилният телефон е бил изпратен в
оторизиран сервиз.
Нормата на чл. 113 ал.2 от ЗЗП въвежда задължение за привеждане на стоката в
съответствие в определен срок.
Като не е привело стоката в съответствие с договора за продажба в
едномесечния срок по чл. 113 ал.2 от ЗЗП, дружеството жалбоподател е
реализирало състава на вмененото му нарушение.
Според настоящия съдебен състав голословни и недоказани се явяват
претенциите на въззиваемата страна, че реализирания
дефект се дължи на неправилна експлоатация от страна на потребителя, тъй като
по делото отсъстват данни в този смисъл, а обстоятелството, че телефонът е
паднал на земята, след като се е възпламенил (и внучката на свидетелката го е
изпуснала) не са достатъчни, за да обосноват неправилна експлоатация на вещта.
Описаното нарушение е такова на формално извършване и се реализира с факта
на осъществяване на елементите от обективния му състав без да е необходимо
настъпването от това на определен съставомерен
резултат.
Настоящия съдебен състав намира, че
в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на
посочената разпоредба.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на
потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел
основно е да гарантира правата на потребителите.
Процесното нарушение не
покрива по никакъв начин един от най-важните критерии при определяне на
нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните
последици, тъй като потребителят е заплатил полученото от него устройство,
който не е приведен в съответствие с договора при положение, че са били налице
основанията за това и рекламация на устройството е била надлежно извършена от
него. Наред с това, описаният и разглеждан случай по нищо не се отличава от
останалите такива от съответния вид, като дори в жалбата не се сочат аргументи,
които да опровергават изложения извод.
За неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП санкционната
разпоредба на чл.222а от ЗЗП предвижда имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000 лева. Съдът намира, че по
отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.222а от ЗЗП в минималния предвиден от закона
размер.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 63, ал.3 от ЗАНН на КЗП следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече в две съдебни заседания, в рамките на които
юрисконсултът не се е явил, а е изразил
единствено кратко писмено становище, не се отличава с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0050488/01.07.2020 год.
на Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра, със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара”
при КЗП, с което за извършено нарушение на чл.113,ал.2 от Закона за защита на
потребителите, на осн. чл.222а от Закона за защита на
потребителите на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на КЗП сумата от 80 лева, представляваща сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: