Р Е Ш Е Н И Е
Номер 751 26.02.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав
На шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
Секретар Илияна
Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело
№ 2102 по описа за 2019
година
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.Г.Ц., ЕГН: *********
и С.Ц.Ц., ЕГН: **********,***, с която са предявили против ответника ОБЩИНА
БУРГАС иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено,
че ответника, че ищците са собственици по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 39/14.11.2007г. на нотариус Виктория
Дралчева, с рег. № 491, с район на действие- БРС на недвижим имот,
представляваща ПИ с идентификатор
07079.705.2155, с площ от 617 кв.м., находящ се в гр. Бургас, в.з. „Боровете“,
кв. Банево, ул. „6-та“ №12, при граници: 07079.705.2156, 07079.705.2117, 07079.705.2118, 07079.705.2118,
07079.705.2119, 07079.705.2154 и 07079.705.3086, како при условията на евентуалност твърдят, че са
придобили правото на собственост върху същият имот по силата на придобивна
давност. Претендират присъждане на разноските по делото.
Ищците –съпрузи сочат, че са закупили по време на брака си процесния недвижим
имот през 2007г., като впоследствие през 2018г. са установили, че в СГКК-Бургас община Бугас е записана като
съсобственик на процесния имот, без да е налице вписан по партидата на имота
акт за общинска собственост. По изложените съображения молят за уважаване на
иска, като наред с деривативното си придобивно си основание – покупко-продажба се
позовават и на оригинерно придобиване по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. В исковата молба ищците са направили искане за привличане
на тяхна страна като трети лица- помагачи техните праводатели по
покупко-продажбената сделка - продавачите С.М.Д. и Р.И.Д.. Представят писмени доказателства. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищците, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържат предявения
иск и молят съдът да го уважи. Претендират присъждане на разноските по делото. Представят писмени бележки.
В законовия едномесечен
срок по чл. 131 от ГПК ОБЩИНА БУРГАС е депозирала писмен отговор, в която
заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че ищците не са
могли да придобият правото на собственост върху имота, тъй като са го закупили
от несобственици, като в тази връзка ответникът
е оспорил
обстоятелството, че за имотът е налице трансформация в полза на бившия му
ползвател от ползвателски в собствен имот, респ., че това право е наследено
като в тази връзка е оспорен като неверен издадения му нотариален акт за
собственост от 2004г. Предвид това е оспорен и вещно-транслативния ефект на
последващите сделки. Ответната
Община Бургас се легитимира като собственик на процесния имот съгласно АЧОС№1901/14.10.2000г. Сочи, че
процесният недвижим имот първоначално е бил частна държавна собственост, като
по силата на настъпилата трансформация съгласно пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС
/в сила от 05.11.1999г./ следва да се приеме, че същият
след деактуването му като частна държавна собственост със заповед на Областния
управител на Бургаска област, е актуван като частна общинска собственост
съгласно № АЧОС 1901/14.10.2000г
на основание чл. 156, ал. 3 от ППЗДС /сега отм./ вр. с пар.7, т. 6 от ПЗР на
ЗМСМА. По подробно изложените в писмения отговор
съображения моли за отхвърляне на иска
като неоснователен и присъждане на разноските по делото, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени доказателства. По изложените съображения, подробно развити в писмения отговор,
ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът чрез
упълномощения си процесуален представител поддържа писмения отговор и моли съдът
да отхвърли иска.
С определение от 24.04.2019г. по делото са
привлечени С.М.Д., ЕГН: **********, от гр. С… и Р.И.Д., ЕГН: **********
***, като трети лица –помагачи на
страната на ищците. Същите са оспорили материалната
доказателствена сила на № АЧОС 1901/14.10.2000г., по съображения,
че акта невярно отразява, че общината е придобила правото на собственост върху
него, тъй като посочените в него правни основание не позволяват тя да придобие
правото на собственост върху него. Ангажират доказателства.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено
следното :
По делото е представен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 33/11.03.2004г. на нотариус Атанас Димов, с рег. № 285, с район на
действие- БРС, по силата на който на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК Деян Колев
Колев е признат за собственик на следния недвижим имот по силата на наследяване
по закон на наследодателя – негов баща К. Н. И. /видно от удостоверение за нас.ледници/,
а именно: поземлен имот с площ от 600 кв.м., представляващ УПИ XXXII- 155, в кв. VII, по плана на с. Б…, общ. Бургаска, при посочените в акт граници, ведно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 25 кв.м.
Видно от посочените в нот.акт приложения, за съставянето на акта са послужили –
удостоверение от 05.01.1987г. от Странджански народен съвет, извадка от
кадастралниия план на в.з. „Б..“, удостоверение от Служба „ТСУ“ при Община
Бургас от 19.12.2003г., данъчна оценка и скица на имота от 2003г., издадени от
Община Бургас и др.
Впоследствие с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6/15.04.2004г. на нотариус Атанас Димов, с рег. № 285, с район на действие- БРС Деян Колев Колев е продал на К. И. К. правото на собственост върху гореописания недвижим имот, който от своя страна с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №134/26.07.2004г. на нотариус Станка Димова, с рег. № 250, с район на действие- БРС го продава на С.Д., по време на брака й с Р.Д..
По делото е представен нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот №
39/14.11.2007г. на нотариус Виктория Дралчева, с рег. № 491, с район на
действие- БРС на недвижим имот, по силата на който ищцата Н.Ц. е придобила чрез
покупко-продажба от третите лица-помагачи –съпрузите С. и Р.Д. правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Бургас, представляващ
УПИ XXXII- 155, в кв. VII, по плана на с. Б., общ. Бургаска, с площ от 600
кв.м., ведно с построената в западната част ма имота двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 25 кв.м. срещу заплащане на посочената продажна
цена. Тъй като имотът е закупен от ищцата по време на брака й с другия ищец С.Ц.
/сключен през 1988г. съгласно представеното удостоверение/, следва, че съгласно
презумпцията на чл. 19 от действащия тогава Семеен кодекс /в сила от 1985г.,
сега отм./ процесният имот е придобит от ищците в режим на съпружеска
имуществена общност.
По делото са представени издадени в полза на ищцата в Н.Ц. разрешение за
строеж от 2009г. за пристройка и надстройска на съществуваща в горепосочения
имот вилна сграда и разрешение от 2010г. за строеж на ограна на същия недвижими
имот, двете издадени от Община Бургас. Представена е и заповед от 2014г.,
издадена от Община Бургас за допълване на издаденото разрешение за строеж от
2009г., както и удостоверение от 17.06.2015г., с което извършения в процесния
имот строеж, изразяващ се в пристройка и надстройка на съществуващата в имота
вилна сграда, на основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ е въведен в експлоатация.
По делото е представено
удостоверение от 12.02.2019г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК,
издадено от Община Бургас, в което като собственици на процесния недвижим имот с идентификатор 07079.705.2155 съгласно
подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ са записани ищците.
Видно от представената по делото скица от 25.02.2019г., издадена от СГКК-Бургас недвижим имот, представляващ УПИ XXXII- 155, в кв. VII, по плана на с. Б. е отразен в кадастъра като поземлен имот с идентификатор 07079.705.2155 с площ от 617 кв.м., при граници: 07079.705.2156, 07079.705.2117, 07079.705.2118, 07079.705.2118, 07079.705.2119, 07079.705.2154 и 07079.705.3086, и като негови собственици са записани първата ищца въз основа на горепосочения нот.акт и Община Бургас съгласно АЧОС № 1901/14.10.2000г. Отбелязано е, че върху имота попада еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 07079.705.2155.1, със застроена площ от 125 кв.м.
По делото е представена заповед от 03.02.2000г., издадена от Областния управител на Бургаска област, с която на основание чл. 78 от ЗДС и във връзка с молба на кмета на Община Бургас от 30.06.1999г. са отписани от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост и са предадени на Община Бургас дворни места, находящи се във в.з. Борово, в с. Банево, между които и процесния – с тогавашна идентификация -парцел XXXII- 155, в кв. VII, с площ от 600 кв.м.
С Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 1901/14.10.2000г., издаден на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и чл. 156, ал. 3 от ППЗДС /сега отм./, ответната Община Бургас е актувала като частна общинска собственост процесния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 600 кв.м. във в.з. Боровете, в с. Банево, представляващо парцел XXXII- 155, в кв. 7, като в акта е отбелязано, че за същият имот има предходно издаден акт 11676 от 20.06.1995г.
По делото е изискана и приложена
преписката с вх. номер 148 за въстановяване по реда на ЗСПЗЗ на земи в
землището на с. Банево в полза на наследниците на Руси Жейнов Русев.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза, приета от съда и частично оспорена от ищците, по
която вещото лице е посочило, че УПИ XXXII- 155, в кв. VII, по плана на с. Банево,
в.з. Боровете попада върху бивш имот на Руси Жейнов Русев в м. „Ат пазар“ в
землището на с. Банево, като същият бивш имот е нанесен в кадастралната карта с
пл. номер 34 и така е отразен в удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от
ППЗСПЗЗ, издадено от община Бургас. От експертизата се установява, че
процесният имот, закупен от ищците попада вурху бивш имот с пл. номер 34 на
наследниците на Р. Ж. Р. в м. „А..“ в землището на с. Б., като с искането си за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в реални граници на целия бивш поземлен имот с
пл. номер 34, наследниците на Р. Р. са заявили цялата територия на имот с пл.
номер 155. Вещото лице е констатирало, че независимо от това, от приложените по
делото- решение от 25.09.2000г. на ОПК, удостоверението по чл. 13, ал. 4 и л. 5
от ППЗСПЗЗ, с което се възстановяват само 7521 кв.м. от общо заявените 33009
кв.м. и заповед 797/20.07.2004г. на кмета на Община Бургас за одобряване на
поправка на кадастралната карта с имоти, собственост на наследниците на Р. Ж. Р.,
е видно, че имот с пл. номер 155 не попада във възстановените на наследниците
на Р. 7521 кв.м., поради което остава непроменен в кадастралната карта. От
експертизата се установява също, че процесния поземлен имот с идентификатор
07079.705.2155 от КККР е идентичен с УПИ XXXII- 155, в кв. VII, по плана на с. Б., като имот с пл. номер 507.155 не съществува. Посочено е,
че УПИ XXXII- 155, в кв. VII се намира в зона, от чиято територия
земеделските земи- държавна собственост в периода от до 1989г. са били
предоставяни за земеделско ползване по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в
разписния лист на ползвателите на имоти по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот с пл.
номер 155 е записано – двор на К. Н. И. съгласно удостоверение от 05.01.1987г.
Вещото лице е констатирало, че в случая няма данни да е налице „трансформация“
на правото на ползване, предоставено на К. Н. И. в право на собственост, тъй
като след извършена проверка е установило, че няма заявление за провеждане на
процедура за закупуване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нито от
ползвателя К. Н. И., нито от неговия наследник. От експертизата се установява
също, че до 1999г. процесният имот е бил в собственост на държавата съгласно
съставен АДС от 1995г., а след това от 1999г. – обшинска собственост.
От
гореизложената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от
това. В случая, в тежест на ищците е да докажат правото си на собственост върху
процесния
имот на соченото от тях деривативно
придобивно основание- покупко-продажба, респ. на евентуално заявеното от тях оригинерно
основание – придобивна давност.
В случая ищците
твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на
покупко-продажба с нотариален акт от 14.11.2007г., извършена по време на брака
им, като са закупили имота от привлечените по делото като трети
лица-помагачи прехвърлители С. и Р.Д., които от своя страна са се легитимирали като
собственици също в режим на съпружеска имуществена общност с нот. акт за
покупко-продажба №
6/15.04.2004г., закупувайки същият имот от Деян Колев, който от своя страна се е снабдил
с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 33/11.03.2004г. на нотариус Атанас
Димов, с рег. № 285, с район на действие- БРС, по силата на който е признат за собственост на
имота по наследство от неговия баща К. Н. И..
За да се приеме, че по горепосочените сделки е
настъпил целения вещно-транслативен ефект, следва да се установи дали
праводателят на последващите приобретатели Д. К., легитимирайки се като носител
на правото на собственост по наследство от баща си, действително е придобил
правото на собственост на соченото от него основание – наследство от баща си К.
И., което означава, че в тежест на ищците е да докажат, че К. Н. И. е придобил преживе
правото на собственост върху процесния имот, което право е наследено от неговия
син. Ответникът е оспорил обстоятелството, че за имотът е налице трансформация в
полза на бившия му ползвател от ползвателски в собствен, респ., че това право е
наследено като в тази връзка е оспорен като неверен издадения му нотариален акт
за собственост от 2004г.
По делото се установява,
че процесният имот се е намирал в терен за земи за земеделско ползване по пар.
4 от ЗСПЗЗ, като същият е предоставен за ползване на К.Н.И. съгласно удостоверение
от 05.01.1987г. Видно от удостоверение за наследници от 01.04.2019г. К.Н.И. е починал на 30.05.2000г.,
оставяйки като свой единствен наследник сина си К. Н. И..
По силата на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване на К.Н.И. е прекратено, като в срок до 31 януари 1998 г. същият като ползвател е имал правото да изкупи имота по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, при условие, че е построил сграда върху земята до 01.03.1991 г. и е заплати земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. По делото се установява, че в имота има построена сграда, изградена преди 01.03.1991г, тъй като същата е отразена в кадастралния план, одобрен със заповед от 21.02.1991г. Данни за изкупуване на имота от ползвателя преживе, респ. от неговия наследник по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ няма, нито такива обстоятелства се твърдят от ищците и третите лица-помагачи.
Това означава, че вещното право на ползване предоставено на К.Н.И. върху предоставения за ползване имот не се е трансформирало в право на собственост, което да е било налице в патримониума му преживе, за да може да бъде наследено от неговия наследник Д. К... Тъй като наследникът не би могъл да наследи повече права, отколкото наследодателя му е притежавал преживе, съдът приема, че нотариалния акт, с който той се е снадбил през 2004г. за признаване на правото му на собственост върху процесния имот, придобито по давност от баща му, е с невярно съдържание, защото не отразява действителното фактическо и правно положение.
От гореизложеното следва извода, че по отношение на последващите покупко-продажбени сделки не е настъпил вещно-прехвърлителния ефект на покупко-продажбата, тъй като продавачът Д. К. не е могъл да прехвърли права, които няма и съответно да направи собственици купувачите по първата продажбена сделка–третите лица-помагачи и съответно ищците да придобият собствеността като последващи приобретатели.
По горните съображения сътът намира, че въпреки доказателствената тежест, която носят ищците не доказаха, че са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез покупко-продажбата, извършена през 2007г.
На следващо място по отношение на евентуално наведеното от ищците основание за придобиване на имота на оригинерно основание – по силата на давностно владение:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 82 от ЗС владелецът може да
присъедини към своето владение и владението на праводателя си.
По делото е безспорно установено, че процесния имот попада в зона, от чиято територия земеделските земи- държавна собственост в периода до 1989г. са били предоставяни за земеделско ползване по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото е съставен АДС № 11676 от 20.06.1995г.
на областен управител на област Бургас, с който процесния имот е актуван като
частна държавна собственост, като впоследствие същият е деактуван като
държавен със заповед от 03.02.2000г. на Областния управител
на Бургаска област, и е актуван като частна общинска собственост съгласно № АЧОС 1901/14.10.2000г на основание чл.
156, ал. 3 от ППЗДС /сега отм./ вр. с пар.7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗС / сега отм., в ред. от 1951г./ държавни стават и имотите, които Държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Това означава, че дори да не е установено друго правно основание, ако не се твърди и не се установява имотът да принадлежал на трето лице, какъвто е процесния случай, разпоредбата на чл. 6 /сега отм., в ред. от 1951г./ от ЗС съставлява правно основание за придобиване на собствеността от държавата.
Съдебната практика е последователна, че актовете за държавна
/общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост – в т.см., решение № 541 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 661 от 2009 г.,
II г. о., Решение № 310 от
03.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на ІІ г. о. Решение № 269 от 03.08.2012 г.
по гр. д. № 643/2011 г. на І г. о. Затова именно
осъществяването на конкретен придобивен способ в полза на Държавата /независимо дали е съставен АДС/ подлежи на доказване от ответната
общината, за да бъде установено твърдяното трансформиране
на държавната собственост в общинска
досежно процесния недвижим имот.
В
разпоредбата на чл. 86 /в редакцията от
1951г. и в редакцията от 1990 г./ от ЗС е установена забрана да се придобива по
давност вещ, която е социалистическа /т.е. държавна/ собственост, а
впоследствие след 1990г. забраната се отнася за вещи държавна и общинска
собственост. В последната си сега действаща редакция на чл. 86 от ЗС /в сила от
01.06.1996г./ тази
забрана е останала да действа само за вещи, които са публична държавна или публична общинска
собственост.
От горната нормативна уредба следва, че за периода
от 1951г. до 1996г. е установена законова забрана да придобиване на каквото и
да е държавно, респ. след 1990г. до 1996г. на всякакво държавно и общинско
имущество.
С изменението на разпоредбата на чл. 86 от ЗС /в
сила от 01.06.2016г./ е отпаднала
забраната за придобиване по давност на вещи, частна държавна и частна общинска
собственост, като такава забрана е останала само за вещи, които са публична държавна или
общинска собственост.
Независимо от това, тъй като с влизане в сила на
пар.1 от ЗД на ЗС от 01.06.2016г., в т.ч. и с последващите му изменения е установен мораториум относно течението на давностния
срок за придобиване на имоти частна и общинска собственост, като е постановено,
че същата спира да тече от 31.06.2006г. до 31.12.2022 г., следва, че в полза праводателите на ищците, така
и по отношение на ишците в последствие след покупко-продажбената сделка от
2007г. в тяхна полза не е могла нито да започне да тече, нито е изтекла
придобивна давност по отношение на процесния имот. Предвид това ищците не биха
могли да придобият имота, нито чрез кратката 5-годишна давност чрез добросъвестно
владение, нито чрез дългата 10-годишна давност.
С оглед
горното съдът намира, че са без правно значение възраженията на ищците и
третите лица -помагачи
Предвид горното съдът намира, че тъй като ищците
не доказаха, че са собственици на процесния недвижим имот, нито на дериватно
основание – чрез покупко-продажба, нито на оригинерно основание – чрез
придобивна давност предявения положителен установителен иск за собственост на
процесния недвижим имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК се явяват неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПП поради отхвърляне на иска в полза на ответната община
Бургас следва да се присъдят направените по делото разноски за платено
възнаграждение на вещото лице в размер на 175 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Г.Ц., ЕГН: ********* и С.Ц.Ц., ЕГН: **********,
двамата съпрузи с адрес: ***, за ПРИЕМАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ОБЩИНА БУРГАС,
представлявана от кмета Димитър Николов, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 26 на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищците са собственици по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 39/14.11.2007г. на нотариус Виктория
Дралчева, с рег. № 491, с район на действие- БРС на недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 07079.705.2155, с площ от 617
кв.м., находящ се в гр. Б…….., при граници: 07079.705.2156, 07079.705.2117, 07079.705.2118, 07079.705.2118,
07079.705.2119, 07079.705.2154 и 07079.705.3086, както и при условията на евентуалност, че са
придобили правото на собственост върху същият имот чрез давностно владение.
ОСЪЖДА Н.Г.Ц., ЕГН: ********* и С.Ц.Ц., ЕГН: **********, двамата съпрузи с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Бургас, представлявана от кмета Димитър Николов, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 8 от ГПК направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 475лв.
Решението е поставено при участието на С.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** и Р.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** като трети лица-помагачи на страната на ищците.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.