М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 4916 по описа за
2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Л.Г.П., за това , че:
На 27.10.2018 г. в гр.в.,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - стъкло на
автомобил и използване на техническо средство - джобно ножче, отнел чужди
движими вещи - сумата от 200 лв., 20 американски долара и 10 евро, всичко на
обща стойност 254.04 лв., от владението и собственост на Г.Ж.С., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр.чл.194 ал.1 от НК
В
хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с
фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в обвинителния акт,
като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Пледира след
съобразяване на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства и с оглед постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК, на
подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода” между минималния и
средния размер.
Защитникът на подсъдимия – адв. А. пледира при определяне на наказанието му да се вземат предвид като смечкаващи
отговорността обстоятелства изразеното
съжаление за стореното, както и направеното самопризнание.
Подсъдимият Л.П. се признава за виновен като признава изцяло фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт. Същият изразява съжаление
на стореното.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 27.10.2018г., малко след
полунощ подс. П. и негов познат -св. С., отишли в
игрална зала „Е.", находяща се до „Б. г." в
гр.в.. Около 05.00 ч. на същата дата решили да си тръгват и излезли от
сградата. В този момент в залата се намирал св. С., който бил паркирал управлявания от него таксиметров
автомобил „Ш. О." с peг. № ** пред входа на
същата. При излизането си от сградата, подс. П.
забелязал паркирания таксиметров автомобил на св. С. и решил да извърши кражба.
Приближил до предна лява врата, но тя била заключена. Тогава П. извадил джобно
ножче с тънко острие и опитал с него да преодолее заключващия механизъм на
вратата, но не успял. Подсъдимият последователно пробвал да отвори с ножчето
заключващия механизъм на вратата и багажника, но не успял. Отишъл до предна
дясна врата, опитал да я отвори с ножчето, но отново не успял. Отишъл при
багажника и по същия начин се опитал да отвори, но не успял. Тогава, с помощта
на ножчето, счупил малкото прозорче на задна дясна врата и отворил автомобила.
Влязъл в купето, отворил подлакътника между двете
предни седалки и взел оттам сумата от 200 лв. 20 долара и 10 евро, собственост
на св.С.. Прибрал парите и излязъл от колата. Св. Стоянов през цялото време
стоял настрани. След като подс.П. взел парите на св.С., показал на св.С. банкнота от
50 лв. и го излъгал, че е откраднал само нея. После двамата се прибрали.
Извършеното престъпление било
заснето от охранителна камера, монтирана на сградата на игрална зала „Е.".
Записите от камерата били предадени с протокол за доброволно предаване от
30.10.2018г.
Видно от
заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на
инкриминираните вещи е 254.04 лв.
Видно от заключението
на изготвената ВТЛИЕ, не са установени
следи от манипулация от видеофайловете и от сравнителния анализ може да се
направи категоричен извод, че на
тях е заснет подс. Л.Г.П..
Подсъдимият Л.Г.П. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, не
работи, разведен, осъждан, ЕГН **********.
Горепосочената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на подс.
П., направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, показанията на св. Г.С., св. Ц.
С. и св. И. Х., протоколът от изготвената съдебно-оценителна експертиза, заключението по видео-техническата и лицево-идентификационната
експертиза и свидетелството за съдимост.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на
различни изводи. Те очертават една и съща фактическа обстановка, а именно,
такава, каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично
установяват описаната фактическа обстановка
в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите
фактически изводи.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимата Предвид изложеното и от изяснената фактическа
обстановка, се налага от правна страна изводът, че подсъдимият Л.Г.П. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 4, вр.чл.194
ал.1 от НК, на 27.10.2018г. в гр.в., чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот - стъкло на автомобил и използване на техническо
средство - джобно ножче, отнел чужди движими вещи - сумата от 200 лв., 20
американски долара и 10 евро, всичко на обща стойност 254.04 лв., от владението
и собственост на Г.Ж.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои. От обективна страна, подсъдимият е прекъснал фактическа власт на
досегашния владелец и е установил своя
собствена такава върху чужди движими вещи.
Квалификацията
на деянието по чл.195 ал.1 т.З от НК се определя от обстоятелството, че за да
проникне в автомобила, обв.П. е унищожил преграда,
здраво направена за защита на имот, а по чл.195 ал.1 т.4 от НК доколкото достъпа до вещта е осигурен чрез
използване на техническо средство -джобно ножче.
Правилно
не е повдигнато обвинение по чл.195 ал.1 т.7 от НК, тъй като предходното
осъждане, което би обусловило подобна квалификация /по НОХД №1939/14г. по описа
на ВРС/, е за деяние, представляващо маловажен случай, а съгласно съдебната
практика, задължително условие и за двете престъпления е да са немаловажни
случаи.
От субективна страна, подсъдимият е
съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва владението върху чуждите движими
вещи и че установява
своя фактическа власт, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване,
като е действал с намерение да свои вещта – да се разпорежда с нея в свой
интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При
определяне вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид както смекчаващите,
така и отегчаващите отговорността на подс. П. обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, с оглед отрицателна
характеристика личността на лицето, са отчетени деянията, осъществени в
съвкупност с деянието, предмет на разглеждане по делото, както и влезлите в
сила присъди към момента на извършване на деянието, предмет на разглеждане по
настоящото дело. Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият
е многократно осъждан за осъществяване на тежки умишлени престъпления,
включително с налагане на ефективно наказание „Лишаване от свобода“, което не е
постигнало целите, визирани в чл. 36 от НК. Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство е взет предвид и броят на квалифициращите
обстоятелства. За смекчаване
отговорността на лицето е взето оказаното съдействие в хода на разследването и
изразеното съжаление за стореното.
Доколкото съдебната практика приема, че признаването
на вината в хипотезата на съкратеното
съдебно следствие не може да
бъде отчетена като обстоятелство за смекчаване на
наказателната отговорност /Решение № 473 от 31.05.2007 г. на ВКС по н. д. № 219/2006 г.,
III н. о/, съдът не взе предвид самопризнанието на подс. П. при обсъждане на посочената категория
обстоятелства.
Предвид гореизложеното, с оглед наличието на превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, и с оглед постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36
от НК, съдът определи на подс. П. наказание „лишаване
от свобода” към средния размер , а именно – за срок от четири години. С оглед
процедурата за провеждане на съдебното следствие и на основание чл. 58а от НК, като взе предвид
че не са налице предпоставките на чл. 55, ал.1 от НК поради отсъствие на
изключително респ. многобройни смекчващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, съдът намали така определеното наказание на
подсъдимия с 1/3 , като наложи на същия наказание „лишаване от свобода” за срок
от две години и осем месеца.
На основание чл. 60 и чл. 61 от ЗИНЗС, съдът определи наказанието да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия
бяха възложени разноските по делото в размер на 245,57 /двеста четиридесет и
пет 0,57/ лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: